Р E Ш Е Н И Е
№ 426
гр.Плевен, 04.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от Председателя касационно
административно наказателно дело № 645 описа за 2022 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63“в“ от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена
от Я. А. чрез адв. И., срещу Решение № 298/18.05.2022 г. на Районен съд –
Плевен , постановено по НАХД 598/2022 по описа на съда.
С оспорения съдебен акт е изменено НП №35-0000742/23.06.2021г.
на Директор на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона
за движение по пътищата на жалбоподателя Я.Ж.А. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.2 пр.2 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ, като е намален размера на глобата от 1000 лв на
500 лв. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излагат се доводи, че в НП е посочено, че е нарушен чл.
7 ал.1 т.3 б. „б“ от Нар. № 11/03.07.2001г. на МРРБ , поради което счита, че
може би административнонаказващия орган е имал предвид Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни или тежки превозни средства издадена
от МРРБ, с което е допуснато процесуално нарушение тъй като наказаното лице не
може да предполага кой нормативен акт е имал предвид наказващия орган.На второ
място излага доводи, че в НП в санкционната норма е изписана чл. 177 ал.3 от
ЗДВП, в която се визират два вида нарушения по т.1- водач който без да спазва
установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и т.2- навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на МПС
с размери, маса или натоварване на с над означените, което нарушава правото на защита на
наказаното лице, тъй като не става ясно за какво нарушение е наложено наказание
на жалбоподателя. Твърди, че в АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като актосъставителят е посочил, че водача е нарушил
разпоредбите на „чл. 139 ал.1 т.2,пр.2 от ЗДвП, вр. чл. 7 ал.1 т.3 б. „б“ от На
11 на МР“. Излага доводи, че непосочването на нарушената разпоредба от
Наредбата правна норма не съвпада с обстоятелствената част на акта, поради
което липсват индивидуализиращите признаци на вмененото нарушение. Излага, че
измерването на общата маса на ППС не е било извършено по определения в закона
ред.Твърди се, че по делото не са представени доказателства, че използваното
средство за измерване отговаря на
изискванията на Закона за измерванията и на Директива 2009/23 / ЕО на ЕП и
Съвета относно везните с неавтоматично действие. Излага доводи, че АУАН е
съставен от служител на РД „АА“гр. Плевен, а наказателното постановление е
издадено от Директора на РД „АА“,тъй като съгласно чл. 139 от ЗДвП и прилаганите във връзка нея правила на Наредба № 11/03.07.2001г.
Съгласно чл. 36 от Наредбата контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се
осъществява от АПИ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а
в граничните контролно пропускателни пунктове- от „Агенция Митници“ и не е
предвидена предметна компетентност на органите на „ИА АА“ гр. София, респ. на териториалните
и поделения, поради което служителите в тези органи не могат валидно да
санкционират за такова нарушение. На последно място излага доводи, че не са
представени доказателства преминали ли са обучение актосъставителят Х. и св. Б.
с техническо средство-мобилна електронна везна. В заключение моли съда да
отмени обжалваното решение.
Ответникът по жалбата редовно призован не се явява в съдебно заседание, не
се представлява. В представено по делото писмено становище изразява становище,
че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че от приложените доказателства по
административнонаказателната преписка и изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на АУАН може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение
описано в НП. Излага доводи, че са представени доказателства че
техническото средство, с което е извършено измерването представлява годен
измервателен уред. Излага доводи, че оспореното НП и АУАН са издадени от
компетентен орган в установените законови срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 от ЗАНН във вр. с чл. 57 ЗАНН. Прави искане жалбата да се
отхвърли и решението на РС Плевен да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл и решението на РС да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
С
решение постановено по КНАХД №944/2021г. по описа на Адм. съд Плевен е отменено
решение № 496/20.10.2021г. постановено по НАХД 1357/2021г. на РС Плевен, в
частта, с която РС Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 35-0000742/23.06.2021 год. на Директора на РД“АА“
град Плевен в частта, с която на Я.Ж.А. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.177, ал. от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от наредба
№11/3.07.2001 год. на МРРБ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд в тази част при спазване на задължителните указания на
касационната инстанция.
За да постанови обжалваното решение РС Плевен
е приел, че на 11.06.2021г. около 10.,20
ч. в гр. Пордим, около 10:20 часа в гр.Пордим, ул „Цар Освободител“№47, като водач на товарен автомобил „Даф“, с рег.
№ *** и полуремарке, с рег. № ***, собственот на „Севан“ ООД извършва обществен
превоз на товари с пътен лист №163874 сер.А и товарителница №1109692 сер.А,
като извършва следните нарушения: 1.Извършва превоз с ППС, което е с маса,
която надвишава нормите определени от Министъра на МРРБ. Извършено е измерване
с електронна мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до 11.21г. При разстояние
между осите 132 см., максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24t, при
измерването е 26640 кг. Претоварване 2640 кг. Не представя документ от АПИ за
претоварване - нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ; -нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За констатираното нарушение бил съставен АУАН Серия
А-2010№290115/11.06.2021г. да нарушение на чл. 139 ал.т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.
7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр
от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
акта. Въз основа на акта, е издадено оспореното Наказателно постановление
№35-0000742/23.06.2021г., с което жалбоподателя Я.Ж.А. на основание чл.177,
ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. МРРБ и на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Районният съд е извел и решаващия си извод
относно безспорната установеност на приписаното на водача административно
нарушение. Съдът направил извод, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя събраните в
хода на съдебното производство доказателства писмени и гласни- показанията на
актосъставителя М.Х. и свидетеля Л.Б., които съдът е кредитирал като
безпротиворечиви, последователни и логични. На базата на всички събрани по
делото доказателства, съдът е направил извод, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин. Приел, че в хода на извършената проверка на ППС е установено, че
натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата, която
норма е категорична, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3м. не
трябва да надвишава 24 тона, а в конкретния случай е установено, че при
разстояние между осите 132 см., сумата от натоварването на ос на тройната ос
трябва да е 24 тона/при измерването е установено 26649 кг/. Съдът изложил още
съображения, че управляваното от жалбоподателя ППС представлява тежко ППС по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба №11 2001 г. на МРРБ. и за да се движи, е
необходимо да има разрешение за специално ползване на пътищата. Приел е, че
масата на ППС е измерена с техническо средство електронна мобилна везна ELIAUTO
EX100 със заверка до 11.21г., одобрено по съответния ред. Изложил е мотиви, че
извършеното нарушение не покрива белезите на "маловажен случай на
административно нарушение. Съдът обосновано на приетите по делото писмени и
гласни доказателства е приел за доказано описаното нарушение с всички негови
съставомерни признаци, правилна правна квалификация на извършеното от водача
деяние, за което обосновано и законосъобразно е наказан с определеното
наказание в минималния предвиден размер при липса на предпоставките за
квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви кореспондират с доказателствата по
делото, при правилно тълкуване и прилагане на закона, поради което изцяло се
споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.
По отношение на
възражението в жалбата, че в съставения АУАН е записано, че водача е нарушил
разпоредбите на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.3 б.“б“
от На 11 на МР, и непосочването на
нарушената разпоредба от наредбата не съвпада с обстоятелствената част на АУАн,
то съдът намира, че е налице е пълно съответствие между отразената в АУАН
фактическа обстановка досежно извършването на нарушението и възпроизведената
такава в НП въз основа на цялата административнонаказателна преписка. В този
смисъл, дори и да се приеме, че в акта е допусната нередовност, тя не е от
категорията на съществените, които да обусловят отмяна на НП. Напротив –
приложение намира разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН, доколкото по безспорен начин се установяват извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Измерането на габаритите
и тонажа на управляваното от Я.А.. съчленено ППС е извършено с одобрени и
изправни технически средства, за което по делото са представени писмени
доказателства-/стр. 37-43/. При извършеното измерване, в чиято достоверност
няма основание за съмнения, видно и от свидетелските показания и липсата на
възражения от водача при съставяне на акта, е установено, че натоварването на
тройната ос на полуремаркето превишава максималното допустимо натоварване от
24т. при разстояние между осите над 1, 3 м съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от
Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В тази връзка, касационната инстанция намира, че не са
налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт съобразно
релевираните от него доводи, касаещи начина, по който е установено теглото на
превозното средство. В случая измерената
чрез електронна везна сума от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 26,640тона и превишава маскимално допустимотото натоварване на
ос, което съгласно чл. 3, т. 2 от същата наредба определя ППС като тежко и
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11.
Разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП забранява движението на извънгабаритни и
тежки ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. А съгласно чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 контролните органи на АПИ спират и проверяват извънгабаритни
и/или тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната линия и съставят акт на
водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ
за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, откъдето произтича и пряката
отговорност на водача за извършеното нарушение.
Характера на конкретното
извършено нарушение и степента на обществената му опасност предвид засегнатите
обществени отношения, свързани със създадената значителна потенциална опасност
за останалите участници в движението и въздействието върху пътната
инфраструктура, правилно са съобразени от първоинстанционния съд като
обстоятелства изключващи възможността случаят да се приеме като маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Касационната инстанция споделя изводите на районния
съд относно индивидуализацията на
наложеното наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е
предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лева, от
което следва, че определеното от административния орган наказание от 1000 лева
е определено в рамките на нормативно регламентираните предели. Съдът споделя
мотивите на РС относно индивидуализацията на наказанието, поради което не
следва да бъдат преповтаряни. При преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства пЛРС правилно и законосъобразно е приел, че
наказание в размер на 500 лв., т. е. към минималния определен в санкционната
разпоредба, е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по
чл. 12 ЗАНН
Решението на Районен съд
– Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл. чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 298/18.05.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н. а. х. д. № 598/2022 г. по описа
на съда.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.