№ 12947
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110126681 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. В. срещу С.О., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за причинени
на ищеца на 18.05.2022 г. неимуществени вреди в резултат на бездействие на лица,
действащи от името и за сметка на С.О., по изграждането и поддържането на тротоара пред
служебния вход на сградата на Софийски районен съд в гр. София, бул. „адрес, ведно със
законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че упражнява адвокатска професия и често посещава сградата на
СРС на бул. „Цар Борис III” № 54. Излага, че за да влезе в нея, използва служебния вход,
предназначен за адвокати и вещи лица, тротоарът откъм който бил в окаяно състояние,
откакто той е адвокат – с поне тридесет отлепени, изпочупени и хлътнали плочки. Сочи, че
този вход е трудно достъпен в дъждовни и снежни дни, защото голяма част от плочките са
кухи и не могат да бъдат избегнати. Твърди, че на 18.05.2022 г. валял дъжд, а той трябвало
да посети въпросната съдебна сграда, поради което се отправил към служебния вход, но
стъпил на куха плочка, при което обувката му станала във вода, кракът му се намокрил, а
той придобил окаяно-кален вид, несъответен нито на професията му, нито на съда, в който
влиза. Счита, че ответникът отговаря за изграждането и поддържането на тротоара пред
служебния вход на сградата на СРС на бул. „Цар Борис III” № 54, както и че в резултат на
бездействието му – неупражняване на достатъчно контрол по отношение на лицето,
извършило изграждането на тротоара, и неосигуряване на поддръжка на тротоарната
настилка, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от чувството на безправие, потиснатост и окраденост, защото ежегодно заплаща
дължимите високи данъци и такси към ответника, който от своя страна не изпълнява
вменените му задължения по поддръжка и ремонт на тротоарната настилка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответникът оспорва настъпването на
1
процесния инцидент като недоказано. Счита, че ищецът не е посочил мястото на инцидента
и конкретната причина за случилото се – повреда, неравност и др., поради което не може да
се установи дали тротоарната настилка е била в изправно състояние за нормалното и
безпрепятствено придвижване на пешеходци по нея, респ. оспорва да е налице бездействие
от негова страна. Твърди, че в районната администрация не са постъпвали сигнали за
нарушено състояние на пътната настилка в процесния район. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на С.О.
да поддържа в нормално състояние тротоарната настилка, като излага, че инцидентът би
могъл да е резултат от неговото невнимание, от негови здравословни проблеми, от
действията на трети лица и др. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищеца при твърдения, че той не се е
придвижвал внимателно и предпазливо. Оспорва претендираното обезщетение като
прекомерно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
инцидент, дължащ се на наличието на дефект на тротоар поради виновно неизпълнение на
задължението за ремонта и поддръжката му от лица, на които ответникът се явява
възложител на работата.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства:
осъществяване от прекия причинител на поведение, което обективно не съответства на
правно дължимото – противоправно поведение; настъпили за него неимуществени вреди,
техния вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението и да обори при условията на обратно доказване
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за
съпричиняване.
В случая с Определение № 23612/13.09.2022 г. съдът е съобщил на страните на
основание чл. 155 ГПК, че му е служебно известно състоянието на тротоарната настилка
пред и около служебния вход на сградата на СРС на бул. „Цар Борис III“ № 54 към
18.05.2022 г. – с множество отлепени, изпочупени и хлътнали плочки.
От показанията на свид. Геров се установяват фактът на настъпване на инцидента,
начинът, по който е реализиран, преживените от ищеца негативни емоции и причинната им
връзка със събитието. Свидетелят разказва, че ищецът е адвокат и че работят заедно, като
през май месец тази година, след като същия ден е валял дъжд, В. се върнал в кантората
видимо ядосан и разстроен и с черни петънца от кал по панталона и обувките, като споделил
на свидетеля, че по пътя към съда, влизайки през служебния му вход, стъпал на плочка,
която била разместена и под която имало насъбрана от дъжда вода, и в резултат на тежестта
водата го изплискала. Посочва, че заради професията си В. ходи облечен с костюм, риза и
вратовръзка, а след инцидента имал среща с клиенти, поради което трябвало да се почисти,
защото петънцата макар да не били големи, се виждали. Разказва, че плочките пред
служебния вход на сградата на СРС са разместени, като няма възможност да бъдат
прескочени, за да се стигне до съда през този вход.
Съдът намира показанията на свид. Геров за логични, последователни и
правдоподобни. Макар той да не е очевидец на събитието, съдът отчита, че свидетелят
2
съобщава своите лични възприятия относно външния вид и емоционалното състояние на
ищеца непосредствено след инцидента, включително разказаното му от В. относно
причините за този външен вид и за гнева му. Същевременно е житейски правдоподобна
липсата на очевидец предвид професията на ищеца като адвокат, за която е общоизвестно,
че е свързана с почти ежедневни посещения на съдебните сгради, като извън границите на
разумно очакваното е при всяко посещение той да бъде съпровождан от друго лице.
Предвид това и с оглед липсата на други доказателства, които да опровергаят събраните
гласни доказателства, съдът намира, че показанията на свид. Геров следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а според § 1, т. 2 ДР ЗП „земно платно“ е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието „път“ се съдържа и в §
6, т. 1 ДР ЗДвП – всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата
се приравняват и улиците. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. От посочените легални определения следва,
че тротоарът е част от пътя. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящия случай от показанията на свид. Геров се установява, че инцидентът е
станал на тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, т.е. той е част от
общинската пътна мрежа на гр. София. От обстоятелството, че на тротоара към момента на
настъпване на процесното събитие е имало неотстранени неравности – множество отлепени,
изпочупени и хлътнали плочки, се налага изводът, че С.О. не е изпълнила вменените й с чл.
31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП задължения. Доколкото тя като юридическо лице
осъществява действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.
В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия по осигуряване на
необходимите условия за безопасно и удобно движение по тротоара, с което са реализирали
противоправно поведение, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера
на ищеца, изразили се в преживени от него негативни емоции. Ето защо следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – С.О., за обезщетяване на вредите.
Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че
е виновно, като в случая презумпцията не е опровергана.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а включва обсъждането на
обективни критерии. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
пострадало лице болки, страдания и неудобства – физически, емоционални и психически
сътресения, които намират отражение върху здравето и върху психиката му и му създават
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното и/или психическото му състояние, и които
в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
При определяне размера на понесените от ищеца неимуществени вреди в
3
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. характера на настъпилия инцидент – стъпване върху разместена плочка от тротоарната
настилка, довело единствено до опръскване на панталона и обувките на ищеца с малки
петна кал; 3. вида, характера и степента на претърпените от него неимуществени вреди –
негативни емоции, изразяващи се в гняв, разстройване, чувство за безправие и чувство за
унижение, интензитетът на които не се доказа да надхвърля обичайното в подобни случаи,
дори и при отчитане професията на ищеца и на това, че събитието е настъпило
непосредствено преди влизане в съдебната сграда с цел осъществяване на професионалните
му задължения; 4. липсата на трайно отражение на събитието върху психо-емоционалния
статус на ищеца – касае се изпитани от него моментни негативни емоции от гореописания
вид, за които липсва данни да са продължили впоследствие; 5. липсата на отражение на
инцидента върху изпълнението на професионалните му задължения. С оглед на всичко това
съдът приема, че следва да се определи съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от процесното събитие в размер на 200 лв., като присъждане на сума в по-голям
размер би било в разрез с принципа на справедливостта и би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца следва да се
посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай с Определение № 23612/13.09.2022 г. съдът изрично е указал на
ответника, че носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване, както и че не
сочи доказателства за това, но въпреки това ответникът не е ангажирал доказателства в тази
връзка. Същевременно показанията на свид. Геров не съдържат данни за поведение на
ищеца, което обективно да е допринесло за настъпване на вредите, а от тях дори се изяснява,
че не е възможно да се премине през служебния вход на сградата на съда, без да се стъпи
върху разместени плочки, които при валежи се пълнят с вода. Ето защо съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно, като счита, че единствената причина за
процесния инцидент е наличието на множество отлепени, изпочупени и хлътнали плочки на
тротоарната настилка, поради което не е налице основание за редуциране на дължимото от
ответника обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск е частично основателен – за сумата от
200 лв., а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен. Върху обезщетението
ответникът дължи и законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, а именно дължи му се сумата от 8 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, а и именно сумата от 84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ****, с адрес: адрес, да заплати на В. А. В., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца на 18.05.2022 г. неимуществени вреди
в резултат на бездействието на лица, на които С.О. е възложила дейността по изграждането
и поддържането на тротоара пред служебния вход на сградата на Софийски районен съд в
гр. София, бул. „адрес, ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 200 лв. до пълния предявен размер от 1 250
лв.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на С.О., БУЛСТАТ
****, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 84 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5