№ 712
гр. С..., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110124581 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ............. против Ц. Х. К. иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 628,88 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по сключена застраховка
„Каско“ на МПС „.........“ с рег. № ......... за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение от ответника при управление на МПС „...............“ с рег. № ........ на 13.12.2017г.,
без да притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за които е образувана щета
№ .........033, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022 г. до окончателното плащане,
за която е сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54751/2022г. по описа на СРС,
71 състав.
В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД против Ф. И. Х. за заплащане сумата от 628,88 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по сключена застраховка
„Каско“ на МПС „.........“ с рег. № ......... за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение от ответника при управление на МПС „...............“ с рег. № ........ на 13.12.2017г.,
без да притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за които е образувана щета
№ .........033, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за застраховка „Каско”, сключен по
отношение на лек автомобил „.........“ с рег. № ........., по силата на който е поел задължение да
плати застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието
му застрахователно събитие, покрит риск по същия. Посочва, че в срока на
застрахователното покритие по договора - на 13.12.2017 г. в гр. С... на кръстовището на бул.
„...........“ е настъпило събитие – ПТП по вина на водача на лек автомобил „...............“ с рег.
№ ........ на 13.12.2017г., в причинна връзка с което са причинени щети на автомобил „.........“
с рег. № ........., за които е образувана щета №.........033. Поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 628,88 лева.
Твърди вредите да са причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, като с
плащането на застрахователното обезщетение за него се поражда регресно вземане срещу
ответника-делинквент, който към датата на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска
1
отговорност”. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. В условията на
евентуалност претендира същата сума от Ф. И. Х., в случай че се установи по делото, че
именно той е причинител на щетите, за които при ищеца е образувана преписката.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Ц. Х. К. чрез
процесуалния му представител.. Оспорва механизма на ПТП и изложените в исковата молба
фактически твърдения. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение, не е причинил
материални щети и изобщо не е присъствал на описаното ПТП. Поддържа, че в протокола за
ПТП е вписано СУМПС на водача, причинил ПТП, което свидетелство не е на ответника, а
на друго лице. Твърди, че водач на автомобила по време на ПТП е лицето Ф. И. Х., който
през 2018г. е закупил процесното МПС „...............“ с рег. № ......... Оспорва да е налице някоя
от хипотезите на чл. 500 КЗ. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът Ф. И. Х. не е депозирал такъв. В открито съдебно
заседание заявява пред съда, че в деня на ПТП-то той е управлявал лек автомобил
„...............“ с рег. № ........ като признава, че е виновен за произшествието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена застраховка „Каско”,
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор,
деликтна отговорност на лице, по отношение на което не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Следва да се посочи, че действително отговорността на
деликвента е субсидиарна спрямо тази на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" с оглед разпоредбата на чл. 411 КЗ. От приобщената справка от Гаранционен
фонд се установява, че към 13.12.2017 г. МПС с рег. № ........ няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което по предявения регресен иск пасивно легитимиран
да отговаря е именно деликвентът.
Между страните не е спорно, че по отношение на лек автомобил „.........“ с рег. № .........
към датата на произшествието – 13.12.2017 г. е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“ със срок на застрахователното покритие
11.10.2017 г. до 10.10.2018 г. Установява се, че въз основа на уведомление за щети по МПС
до ищеца, последният е образувал преписка по щета № .........033, по която ищецът определил
и заплатил обезщетение в размер на 628,88 лева на 05.09.2018 г., в който смисъл е и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
От представения по делото двустранен констативен протокол от 13.12.2017 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. А. З. и приетото от съда
заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява, че на 13.12.2017 г. около
09:30 часа в гр. С... на бул. „...........“ пред магазин „...........“ водачът на лек автомобил
„...............“ с рег. № ........ движейки се зад лек автомобил „.........“ с рег. № ......... в същата
пътна лента, поради неспазване на необходимата дистанция го удря в задната част като му
причинява щетите, описани в протокола. Според заключението на САТЕ описаните в
протокола и пред застрахователя видими увреждания по лек автомобил „.........“ с рег. №
......... се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 13.12.2017 г.
произшествие.
Съдът съобразявайки представения двустранен констативен протокол и вписаното в
него „Виновен съм“ от страна на водача на лек автомобил „...............“ с рег. № ........ намира
за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на
застраховано при ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат на действия на този
водач, който движейки се с несъобразена скорост удря спрелия пред него на светофар лек
2
автомобил „.........“ с рег. № .......... Поведението на водача на лек автомобил „...............“ с рег.
№ ........, който не с съобразил движението си с пътната обстановка, като не се е движил на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко е противоправно и
виновно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на водача на лек автомобил „...............“ с рег. № ........ са налице –
противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина. Установява се по делото, че водач на
лек автомобил „...............“ с рег. № ........ в деня на инцидента не е бил ответникът Ц. К., а
евентуалният ответник Ф. И. Х., в който смисъл е и признанието на последния в
проведеното открито съдебно заседание. Видно от удостоверение, издадено от МВР СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ вписаното в двустранния протокол за ПТП свидетелство за
управление на МПС е различно от притежаваното от ответника К.. Представен е и договор
за покупко – продажба на лек автомобил „...............“ с рег. № ........, сключен между Ц. К. в
качеството му на продавач и Ф. Х. в качеството му на купувач.
При тази установеност съдът намира, че исковата претенции против ответника Ц. Х. К.
следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна, което от своя страна води до
разглеждане на евентуално предявения иск против Ф. И. Х..
Установи се по делото, че като водач на лек автомобил „...............“ с рег. № ........ на
13.12.2017 г. Ф. И. Х. вследствие своето виновно и противоправно поведение е причинил
вреди на лек автомобил „.........“ с рег. № ........., за които при ищеца е образувана щета, по
която последният е заплатил сумата 628,88 лева. Обхватът на суброгационното право на
ищеца не зависи от размера на обезщетението, което ищецът е платил на увредения, и от
размера на обезщетението, което ответникът като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1
ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията му към увреденото лице. Той заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е
дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието. В
приложението на нормата, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване
на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави
временно негодна за употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност.
Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 628,88
лева. Претендираната от ищеца сума е в същия размер, поради което следва да му се
присъди в цялост.
Върху присъдената главница, ответникът Ф. И. Х. дължи и законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба срещу него – 28.05.2024 г.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
който претендира такива за държавна такса – 25,00 лева, депозити за вещо лице и свидетел -
450,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство в размер на 100,00 лева, които
следва да се възложат в тежест на ответника Ф. И. Х., против който исковата претенция е
3
уважена в цялост. Сторените в заповедното производство разноски следва да останат в
тежест на ищеца предвид неоснователността на исковата му претенция против
първоначалния ответник.
Ответникът Ц. Х. К. също претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото и в заповедното производство, за извършването на които са
представени договори за защита и съдействие и които следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. И. Х. ЕГН **********, с адрес: с. .......... да заплати на ............. ЕИК
......... със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. „............“ ....... на основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 628,88 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено от ищеца по сключена застраховка „Каско“ на МПС на „.........“ с рег.
№ ......... за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение от ответника при
управление на МПС „...............“ с рег. № ........ на 13.12.2017г., без да притежава валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, за които е образувана щета № .........033, ведно със
законната лихва, считано от 28.05.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 575,00 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ............. ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр.
С..., бул. „............“ ....... против Ц. Х. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С..., ж.к ................ иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 628,88
лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по сключена
застраховка „Каско“ на МПС на „.........“ с рег. № ......... за вреди, причинени от виновно,
противоправно поведение от ответника при управление на МПС „...............“ с рег. № ........ на
13.12.2017г., без да притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за които е
образувана щета № .........033, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022 г. до
окончателното плащане, за която е сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
54751/2022г. по описа на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА ............. ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул.
„............“ ....... да заплати на Ц. Х. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С..., ж.к ................ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1000,00 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 500,00 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4