РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пазарджик, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Борислав Ал. И.
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №
20225200900178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на И. А. Ш. от гр.П.,чрез адв.Й. от САК против ЗАД
„ОЗК –Застраховане“АД гр.София с пр.осн.чл.432 ,във р. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗ с цена на
иска: 26 000 лева. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законни лихви.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2
от ЗА.
Ищецът ,чрез пълномощника си твърди,че на 31.05.2022 г., около 21:50 ч., на път III-112,
гр. М., е настъпил пътен инцидент при който т.а. марка ,ДАФ“, модел „ХФ400“, с per. № СВ ,
управляван от П. П., движейки се с несъобразена скорост, на десен завой, навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска правомерно движещия се т.а, марка “Мерцедес", модел “Актрос”, с
per. № per. № CT . управляван от доверителя му И. Ш.. За пътния инцидент е съставен Констат
ивен протокол за ПТП № 2022-1023-291/2022 г., по описа на ОД на МВР Монтана, като на
виновния водач е съставен АУАН № GA. Непосредствено след пътния инцидент ищецът е
транспортиран от екип на бърза помощ в „МБАЛ Д-р Стамен И.“ АД, гр. М. След като му
направили нужните изследвания, лекарите установили, че е получил следните травматични
увреждания:-Фрактура на носни кости; -Contusio capitis (контузия на главата); -Мозъчно
сътресение със симптоми на превъзбуда, обърканост, отпадналост и слабост в крайниците;
След като бил изписан от болничното заведение, доверителят му продължил възстановяването си в
домашни условия. Първият месец след инцидента ищецът изпитвал често главоболие придружено
със световъртеж. В първите две седмици ищецът бил изцяло лишен от възможностга да диша през
носа. Това обстоятелство създава сериозни затруднения при спане, поради обстоятелството, че
пострадалият следвало да диша единствено през устата. Получената контузия на главата
довеждала до постоянно главоболие, замаяност, загуба на координацията на мускулите, трудности
в запазване на равновесие, замъглено виждане, шум в ушите. Първите два месеца след инцидента
всякаква физическа дейност за пострадалия е била гридна, поради невъзможността за дишане през
носа пълноценно. Към настоящия момент това състояние продължава, поради нарушената
физиология на носа. Получената мозъчна травма от пострадалия довела до постоянно главоболие,
1
замаяност, загуба на координацията на мускулите, трудности в запазване на равновесие,
замъглено, двойно виждане, шум в ушите. Объркан и дезориентиран ищецът бил за период от
около месец. Имал посттравматична амнезия и не можел да си спомни какво се е случило малко
преди и след пътния инцидент. Получената фрактура на носните кости, води до загрозяване в
областта на лицето на ищеца, което ще остане до края на живота му поради силното изкривяване
на носа. Към днешна дата все още се оплаква от главоболие, нарушения на съня, световъртеж. И
към настоящия момент, доверителят ми не е възстановил напълно дихателните си функции.
Инцидентът дал отражение и на психиката на пострадалия. За период от два месеца ищецът
страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието. Вследствие на катастрофата, доверителят ми е получил посттравматично стресово
разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли
за случилото се. Т.а. марка „ДАФ“, модел „ХФ400“, с per. № е застрахован по застраховка „ГО“ в
ответното дружество със застрахователна полица BG/23/122000527241, валидна до 23.02.2023 г. С
Молба с Вх. № 99-3279/28.06.2022 г., доверителят му е завел писмена претенция, на основание чл.
380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок изтече на 28.09.2022 г., към настоящия
момент от ответното дружество не са изплатили обезщетение за претърпени от доверителя ми
неимуществени и имуществени вреди. Това обстоятелство обуславя интереса от завеждане на
настоящата искова претенция.Моли да се осъди Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, да заплати на И. А. Ш., застрахователно обезщетение в размер
на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на доброволната
покана по реда на чл. 380 КЗ, 28.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимата сума за
претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически
стрес, вследствие на процесното ПТП. Моли да се преведе дължимото се на доверителя му
обезщетение по следната лична банкова сметка: BG. На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, на страната се оказва безплатна адвокатска помощ. Това мотивира искането по чл.38
ал.2 от ЗА, в случай че ответната страна бъде осъдена за разноски, съдът да определи на адвоката,
оказал безплатна адвокатска помощ, при условията на същия законов текст, адвокатско
възнаграждение.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАК ОЗК-Застраховане“ АД“,чрез адв.Н.Ш.
от ПАК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че същите са допустими, но заявява, че оспорва същите като неоснователни и
необосновани.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на конто ищецът е основал исковите си претенции,
предмет на настоящото търговско дело.
Счита,че представляваното от него дружество не е дало повод за завеждане на настоящото
дело, тъп като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Исковете предмет на настоящото съдебно производство са предявени по реда на член 432
алинея 1 от Кодекса за Застраховането, като съответно за тях са отиоспмп норми те на Кодекс за
Застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година. Извод в тази
насока следва и от факта, отговорността на доверителя му се претендира на основание Договор за
застраховка - полица №BG/23/l 22000724585, валидна от дата 15.03.2022 година до дата 14.03.2023
година.
Предвид горното счита, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срока по
член 498 алинея 3 от КЗ във вр. с член 496 КЗ във вр. с член 380 от КЗ с оглед на което предявените
искове, с които ищеца претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и законна лихва се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а дори
и да бъдат възприети от Съда като допустими, то същите се явяват неоснователни.
Посоченото по-горе е от значение и за момента, от който ищецът може да претендира
законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.
С настоящия отговор на исковата молба, заявява, че оспорва твърденията за настъпването
на ПТП по посочения от ищеца механизъм. В тази връзка заявява, че оспорва изцяло представения
като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-
1023-291 от дата 31.05.2022 година. Констативният протокол, издаден от дежурния ПТП при ОД
на МВР град Монтана е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена
2
сила, но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Пътно-
Транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради
което протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на I ГП I. В
тази връзка следва да бъде отчетено, че по въпроса за доказателствената сила на протокола за
1ГГП ВКС е дал разрешения В случая няма данни и доказателства процесното ПТП да е станало в
присъствието па съставителя на Констативния протокол от което следва, че обстоятелствата и
причините за ПТП, вписани в него не следва да се зачетат като обективни и като действителните
такива. Нещо в повече в Протокола не се сочат и не са вписани лица, които да са били свидетели и
в ъз основа на обясненията на които съставителя да е възпроизвел фактите и обстоятелства та, при
които е настъпило въпросното ПТП.
Следва да се отчете фактът, че в съставения Констативен протокол, от дежурния инспектор,
посетил местопроизшествието не е тествано наличието на наркотични вещества или техни аналози
в кръвта на водачите на нито един от двата товарни автомобила, участ вали в ПТП-то.
Наред с това във връзка с реализираното ПТП на дата 31.05.2022 година на път III-112 е
издадено Наказателно Постановление № 22 0996 000846/08.07.2022 година по член 179, алинея 2
от Закона за Движението по Пътищата, е което на П. В. П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева /двеста лева/. Същото е обжалвано от него с доводи за
незаконосъобразност, като с Решение № 251/01.12.2022 година, постановено от Районен съд град
Монтана, IV състав по административнонаказателно дело № 20221630200882/2022 година
Наказателно Постановление № 22-0996-000846/08.07.2022 година е отменено поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: съставеният АУАН
не е подписан и връчен на П. В. J 1стров, тъй като същият е отказал да го подпише. Съгласно
разпоредбата на член 43, алинея 2 от 3AIIII, когато нарушителя откаже да подпише акта това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес, на когото се отбелязват в
акта, което обаче не е изпълнено.
По тези съображения Съдът е приел, че не е спазена процедурата по предявяване и
връчване на АУАН. Актът не е предявен и връчен на нарушителя, като същевременно няма данни
да е предявен при хипотезата на член 43, алинея 2 от ЗАНН, и поради посочените нарушения на
процесуалните правила Наказателно Постановление № 22-0996- 000846/08.07.2022 година е
отменено.
Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че сочените като причинени травматични
увреждания са настъпили вследствие на ПТП от дата 15.09.2021 год.
В приложените към исковата молба медицински документи няма такива които по несъмнен
начин да установяват, че твърдените от ищеца травматични увреждания са в резултат на
настъпилия пътен инцидент — няма документи установяващи, че ищеца е получил Фрактура на
носни кости, Contusio capitis (контузия на главата) и Мозъчно сътресение със симптоми на
превъзбуда, обърканост, отпадналост и слабост в крайниците.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не може
да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които
следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да се приеме, че
вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, считам, че това обстоятелство не е
основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на член 45 от ЗЗД —
виновно и противоправно деяние на прекия извършител, в причинно следствена връзка, с което е
настъпила вредата, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество за заплащане на застрахова гс\ но обезщетение.
В тази връзка заявява, че оспорва и твърденията за виновно противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „ДАФ“ модел „ХФ400“ с per. № СВ и причинно-следствена връзка
между настъпило в резултат на такова противоправно деяние ПТП и причинените и претендирани
от ищеца за репариране имуществени и неимуществени вреди.
В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД и респ, че
представляваното от него застрахователно дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,моли, при постановяването на
решението се да имат предвид следните факти и обстоятелства:
Правилото на член 51 алинея 2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на
обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена връзка и последица oi
увреждането, когато увреденият е допринесъл до настъпването на вредите. Счита, че от наличните
по делото доказателства за фактите и обстоятелства та, при които е настъпило ПТП, може да бъде
3
направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице.
В процесния случай счита, че ищецът с действията си е допринесъл до настъпването на
вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение на генералното правило за движение по
пътищата, вменено му с член 5 алинея 1 точка 1 от ЗДвП — с действията си и при управлението на
МПС да не създава опасност и пречки за движението, както и да поставя в опасност живота и
здравето на хората, в това число и своето.
Наред с това според правилото на член 137 а алинея 1 от Закона за Движението по 1
пътищата - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В същата насока е и текста на член 188 алинея 1 от ППЗДвП.
Не счита, че следва да е спорно по делото, че участвалия при настъпило ПТП товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. номер СТ е фабрично оборудван с
обезопасителни колани. Не би следвало да е спорно също така, че пострадалият като водач във
въпросния товарен автомобил е бил задължен по време на движение да постави обезопасителен
колан.
С оглед твърдените като настъпили вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, а именно: Фрактура на носни кости; Contusio capitis (контузия на главата); Мозъчно
сътресение със симптоми на превъзбуда, обърканост, отпадналост и слабост в крайниците, може
1
да се направи еднозначен и обоснован извод, че пострадалият И. А. Ш. не е бил с поставен
обезопасителен колан.
Правилно поставен обезопасителен колан би намалил инерционното движение на тялото и
би оставил следи по тялото на ищеца — широки лентовидии охлузвания и кръвонасядане по
кожата и дълбоките тъкани в долна трета на корема, увреждане на коремни органи и контузия на
гръден кош по линията на колана. Видно от представените към исковата молба документи няма
увреждания от поставен обезопасителен колан, а се твьрдяг само травми, които са характерни за
участници в ПТП, които са били без поставен такъв.
При поставен обезопасителен колан биха се избегнали удари в областта на главата и биха
се предотвратили настъпилите травматични увреждания.
Ищецът не е изпълнил това законово вменено и задължение - респ. към момент а на ПТП не
е използвал обезопасителен колан макар и да е бил задължен по смисъла на закона.
Неизпълнението на това негово задължение обективно е допринесло за настъпване на вре дните
последици, тъй като в случай, че е бил с поставен обезопасителен колан дори и да с било възможно
да се получат увреждания същите са щели да бъдат в много по-лека степен и в по малък обем,
респ. не настъпването на вреди или тяхното ограничаване, е било могло ла бъде постигнато и в
случай, че ищецът бе изпълнил задълженията си по член 137а алинея 1 от ЗДвП и по член 188
алинея 1 от ППЗДвП.
Предвид посочената по-горе правна норма на ЗДвП и фактическата страна, при която е
настъпило ПТП, счита, че допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение е в
пряка причинно следствена връзка за допринасянето на вредоносния резулт ат .
Считаме, че е налице и съпричиняване от страна на ищеца към претендиралите от него за
репариране неимуществени вреди за причинени болки и страдания и по причина, че липсват
каквито и да е данни и доказателства да са провеждани контролни прегледи, както и доказателства
да е било провеждано каквото да е било лечение на твърдените като настъпили вследствие на
процесното ПТП травматични увреждания, което счита, че в значителна степен би повлияло върху
периода на оздравителния процес, както и до намаляване па преживяната от него болка.
По отношение твърдението на ищеца, че инцидентът се е отразил на психиката му, също
липсват данни и доказателства, че същият е потърсил помощ от специалист, което би повлияло в
положителна насока на психическото състояние на пострадалия.
Описаните обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна,
състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и счита,
че същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението му по съществото на
спора, дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговори ос тга на ответното
дружество.
Предвид изложеното заявява, че правя възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД.
С настоящият отговор на исковата молба прави възражение за прекомерност на
4
претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Според правилото на член 52 от ЗЗД „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост“. Вложеният от законодателя смисъл на думата „справедливост“ е
обусловен от общоприетите правила за поведение в обществото. Според наложилата се съдебна
практика „Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на
всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът па извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката
за справедлив размер на обезщетение го като възраст на увредения, социално и обществено
положение, бит и традиции на еттоса.
В тази връзка счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическа га и
социалната действителност, така и с конкретните обстоятелства, при които следва да се ангажира
отговорността на извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Отчитайки общоприетите
критерии за справедливост, съпоставени със социално-икономически те показатели за страната
към периода на причиняването на увреждането считам, чс претендираният с исковата молба
размер на обезщетението не е адекватен и не съответства на реално причинените неимуществени
вреди.
Действително претендираното обезщетение има за предмет репариране на причинената
болка и страдание, но счита, че то следва да бъде и съобразено с реално причинените вреди, а не
неоснователно да облагодетелства увреденото лице.
Следва да бъде отчетен и фактът, че соченото като травма тилно увреждане вследствие па
процесното ПТП, мозъчно сътресение е най-леката черепно-мозъчна травма, която протича с
краткотрайна загуба на съзнание, последвана от главоболие, гадене и повръщане, които
преминават за няколко дни без да има посттравматични остатъчни явления. Лечението е покой и
симптоматични средства аналгетици, антиеметични медикаменти, витамини - продължава от
няколко дни до една седмица до пълно възстановяване. По дефиниция след мозъчно сътресение
няма остатъчни явления, нито поражения.
Също така видно от приложения към исковата молба Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 5497 пострадалият е постъпил в МБАЛ „Д Р СТАМЕН И.“ АД — фал Монтана на дата
31.05.2022 година в 23:00 часа и е напуснал на същата дата в 23:45 часа, тоест болничният му
престой е бил за период от 45 минути, като след прегледа/наблюдениего е поставено заключение,
че липсва необходимост от болнично лечение, от което може да се направи извода, че въпреки
поставената диагноза пострадалият не е бил вьв влошено здравословно и физическо състояние.
Наред с това при определяне на обезщетението за неимуществените вреди ще следва да се
отчете както възрастта на пострадалия, така и неговата трудова заетост и соцпа \но
икономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент.
В конкретния случай се касае за сравнително млад човек, което от своя страна предполага,
че при правилно и адекватно проведен оздравителен процес възстановяването на здравословното
му състояние ще е сравнително по-кратко като време.
Макар и да не са представени доказателства за полагането на труд по трудов или
граждански договор, с оглед непредставянето на болнични листове, удостоверяващи ползван
отпуск поради временна нетрудоспособност, може да се направи извод, че дори п да са
съществували трудовоправни отношения е нямало прекъсване на работен процес, в който ищецът е
бил ангажиран.
Тези факти съотнесени към минималната за страната работна заплата кьм месец 05.2022
година и средната такава за регион Монтана към този период налагат и извода, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено и не е адекватно на справедливия размер такъв по смисъла на
член 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе и в случай, че се приеме, че предявените искове за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по своето основание, то
заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Ето защо и с оглед изложеното по-горе заявява, че предявените искове са допустими, по
неоснователни и необосновани.
В случай, че приемете, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД и прецените, че
5
трябва да бъде ангажирана отговорността на представляваното от него Застрахователно дружество
по реда на член 432 от Кодекса за Застраховането във връзка с 498 алинея 3 от Кодекса за
Застраховането за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
заявява, че правим възражения за:
съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП велосипедист към вредоносния
резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД.
прекомерност на заявената претенция за заплащането на обезщетение за причинените
неимуществени вреди. Моли, на доверителя му да бъдат присъдени направените
разноски.
Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложената по делото застрахователна полица съдът приема за безспорно
обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента П. П. е сключена застрахователна
полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от 15.03.2022г. - 14.03.2023 г., т. е. към
момента на процесното ПТП от 31.05.2022 г. ищеца е отправил претенцията пред застрахователя,
като го е сезирала на 28.06.2022г. с искане за заплащане на обезщетение по повод процесното
ПТП от 31.05.2022 г., като застрахователят не се е произнесъл по претенцията за изплащане на
обезщетение в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По делото са приети писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица с
рег.№2022-19.23-291/31.09.2021г. ,фиш за спешна медицинска помощ , лист за преглед на пациент
,молба №99-3279/28.06.2022г. до ЗАД –ОЗК-Застрахованегр.София от И. Ат.Ш.,чрез адв.Г.Й. от
САК за образуване на щета и изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от ПТП настъпило на 31.05.2022г. за сумата от 30 000лв. .
Представени са писмо до адв.Г.Й. от САК пълномощник на И. Ш. изх.№99-
5433/28.09.2022г. относно-отказ за изплащанве на застрахователно обезщетение по щета№0411-
200-00005-2022г. в следствие на ПТП от 31.05.2022г. и докладна записка от 28.09.2022г. от М. М.
–дир. „дирекция застрахователни обезщетения“ ведно със застрахователна преписка по щетата.
По делото е изискана и приложена цялата административно-наказателна преписка по
повод АУАН ГА 692506 на лицето П. В. П..,ЕГН:********** .
Представени са писмо вх.№ 3886/25.04.2023г. на НЗОК-РЗОК-Пазарджик със справка за
отчетени прегледи от изпълнители на първична и специализирана извънболнична медицинска
помощ на И. Ат.Ш. за периода 31.05.2022г. -31.03.2023г.
По делото е представено копие от застраховаелна полица №LG*23*120000724585 със
срок 15.03.2022г. -14.03.2023г. по отношение на автом. „DAF“- мод.ХФ400 с рег.№СВ ,
От събраните гласни доказателства се установи следното:
В показанията си свид.П. заяви,че е участник в инцидента от 31.05.22г. Това се случило
вечерта, точен час не може да каже. Мрачно и тъмно било, карало се на фарове, не помнил часа но
било след 8 часа вечерта. Спомнял си единствено, това било преди едно село, не помни името на
селото. Водил се страничен път който води от М. в посока село . Прибирал се към М. и на десен
завой се удрили с колегата, който даже не го знае. Било десен завой на самия път. Аз се движил с
камион ДАФ. Другият автомобил бил срещу него. Срещнали се на десен завой, и той бях малко
настъпил неговата половина. Преминал средната разделителна линия, бил навлязъл в неговата
лента. В тъмното, от там не помнел нищо. На завоя помнил фаровете и това е. Даже и камионът не
можел да каже какъв е бил. Друго не помил. След удара него го ударило лявото огледало и го
6
ударило по слепоочието. Бил неадекватен, губил му се спомен и времето му се губило. Друго
нищо не помнил, обадил се той на 112. След като се осъзнал долу, като спрял се обадил на 112 и
дошла полиция и му казала да не мърда от там. Не знае след колко време, след известно време се
осъзнал и тогава се обадил, сигурно след 10 минути. Не знае какво станало с другия участник.
Пристигнала полиция и не му дала да мърда. Останал на място и при него останал служител на
МВР. Пристигнала линейка, казали, че човекът от другия камион колегата не е добре. Него само го
питали добре ли е, подписал се, говорил за медицинския екип. Ударил камионът срещу него с
лявото огледало.Неговото ремарке отзад било закачено от лявата му страна.Не можел да каже
другият камион коя част на лентата бил заел, пътят е такъв, че се карало по осевата линия.
Ширината на двете пътни ленти е малка.
свид. Г. М. Заяви,че когато се случило ПТП разбрал от колеги, че има ПТП с И.. Звънял му
по телефона, но той не отговарял, казали му, че са го откарали в спешното в М. Това било в края на
месец май миналата година. Точна дата не можел да каже. Вечерта запалил колата и отишъл да
види в Спешното в М. какво се случва. Състоянието не му било добро, със счупен нос, много
драскотини по лявата част на главата. С уж изчистени стъкълца, но доста време имал стъкла по
лицето. Не бил много адекватен, нямало много спомени. Не говорел свързани неща, говорел
несвързано. Същият ден го изписали, да се подпише, че е добре, това било изписването. Все пак
било спешно отделение. След това той го прибрал, бил неадекватен и се оплаквал от голямо
главоболие. Дори като шофирал го било страх, имал затруднено дишане с носа.След като се
прибрала жена му ходел на работа, не можел да отсъства и той му помагал. Първите дни всеки ден
ходел, той лежал, оплаквал се от постоянно главоболие, затруднено дишане имал с носа. До месец,
месец и малко бил така оплаквал се от болки, а главоболието и лежането над месец продължило и
затрудненото дишане и стъкла продължил да вади доста след това от главата. Камионът го видял,
първо отишъл при камиона и тогава в спешното. Огледалото било строшено, то се ударило в
неговото лице. През този период той не работел, не излизал изобщо, той си лежал. Месец и
половина след това се върнал на работа. Започнал да излиза след месец и нещо. Оплаквал се от
непрекъснато главоболие и това където не можел да спи заради главоболие, пресъхване на
устата.Носът му си самозараснал. Имал на носа много голям белег от счупването. Дало му е
отражение на психиката, сега дори да се вози дори да кара си има страх, от завоите имал страх, от
побързо шофиране го е страх. В деня на ПТП тръгнал веднага, пристигнал там късно след 12 и
нещо пристигнал и заварил И. в Спешното. Преди ПТП И. цял живот е работил като шофьор на
камион международен, след това си отворил фирма и има няколко камиона и той също шофирал.
След катастрофата със същото нещо си продължавал, само че той не е карал. След катастрофата
доста време не карал.
От изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
П.М. неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установяват
травматичните увреждания получени от пострадалия И. Ш. вследствие на процесното ПТП и какво
лечение му е проведено , обстоятелството дали описаните увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП , за какъв период от време ищецът е търпял болки и страдания и физически
неудобства , какъв период е нужен за пълното възстановяване на ищеца и възможно ли е той да се
възстанови напълно ,налице ли са трайни последици за здравословното състояние на пострадалия и
в какво се изразяват те .
От изслушаната по делото автотехническа експертиза и допълнение към нея изготвена от
вещото лице инж.В.М. неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се
7
установява механизма на настъпване на процесното ПТП , кои са непосредствените причини за
настъпване на ПТП ,къде по ширина на пътното платно е настъпил процесния пътен инцидент и
изготвяна на мащабна скица на местопроизшествието ,снабден ли е фабрично товарен
автом.“Мерцедес“ мод.“Актрос“ с рег.№ с обезопасителен колан ,непосредствено преди и по
време на настъпване на ПТП пострадалия бил ли е с поставен обезопасителен колан ,според
наличните поп делото документи-констатирани ли са наранявания по тялото и частност по торса на
пострадалия ,които да са специфични като причинени от поставен обезопасителен колан при
настъпване на ПТП , възможно ли е било твърдените като настъпили травматични увреждания да
бъдат избегнати или ограничени до по-ниска степен при увреждането на обезопасителен колан
респ. изпоблзването на такъв би ли предотвратило или ограничило настъпилите травматични
увреждания на пострадалия при ТПТП , било ли е предприето от страна на ищеца някакво
извънсболнично лечение на сочените от него като настъпили при ПТП травматични увреждания.В
случай ,че е било предприето- в какво се изразява това лечение и каква медиц.процедури са били
предприети и извършени в хода на възстановителния процес и какваи са били резултатите от тях ?
. .
Правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите – в този см.
Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.
От събраните по делото писмени доказателства- протокол за ПТП с пострадало лице .
№2022-19.23-291/31.09.2021г и изслушаната и неоспорена от страните автотехническа
експертиза, категорично се установи, че на 31.05.2022г. ,около 21,50ч. водачът на ППС „ДАФ“ с
рег.№ П. В. П. при движение с неъобразена с релефа на пътя скорост е навлязъл странично в
лента за насрещно движение и блъска движещото се по нея МПС с което е реализирал
ПТП.Процесния пътен инцидент е настъпил в лентата за движение на автокомпозицията
влекач“мерцедес Актрос“,дс рег.№СТи полуремарке „Кьогел“ с рег.№РА -управляван от ищеца ,
на около 30-40см. Навътре от непрекъснатата осева линия“М1“В.л. установява,че непосредствена
причина,довела до настъпването на процесното ПТП е загуба на контрол над управлението в
завой на автокомпозицията и навлизане в лентата за насрещно движещите се превозни
средства.При управлението на композицията –„Даф „ –„Шмиц“ шофьорът П. П. не е успял да
контролира движението и в рамките на своята лента за движение ,навлязъл косо в съседната
,където с левия край на своето полуремарке „Шмиц“ закачил лявото външно огледало на влекача
„Мерцедес-Актрос“.Последното счупило вратата преинавайки напречно през кабинатасчупило и
8
стъклото на дясната врата.Междувременно,заедно с парчетата от стъклото на вратата ,ударило
бицето на Ш.. В.л. заявява,че всички автомобили произведени след 2000г. ,в т.ч. и процесния
влекач“Мерцедес Актрос са снабдени с обезопасителни колани. В случая няма обективни данни
пострадалия бил ли е с поставен обезопасителен колан ,но при инцидента не е имало рязко
снижение в скоростта на автокомпозицията ,предизвикващо големи инерционни сили върху тялото
на шофьора ,“изхвърлящи го“ напред , което да е „овладяно“ от обезопасителния
колан..Получените травми съответстват на описания мехунизъм на увреждане при навлизане на
откъсната част от отледалото и стъклени части от счупеното стъкло на вратата в кабината.От
техническа гледна точка не е имало удар ,предизвикващ големи инерционни сили,водещи до
„засилване“ на тялото /главата/ напред и потенциален удар във : волана ,предните части на
калбината или челното стъкло. .
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че всички предпоставки за
възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при
съответно авторство (П. П.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като
доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно
чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и
причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че пътния инцидент не е настъпил по
изключителна вина на водача на застрахованото МПС , а за получените увреждания вина имал и
пострадалия,който е нарушила ЗДвП-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП- с действията си и при управлението на
МПС да не създава опасност и пречки за движението ,както и да не поставя в опасност живота и
здравето на хората , в т.ч. и своето пътувайки без поставен обезопасителен колан ,респ.
неправилно поставен.Подържа твърдение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца,поради
това,че липсвали данни и доказателства да са провеждани контролни прегледи,както и
доказателства да е било провеждано каквото и да е било лечение на твърданите като настъпили
следствие на процесното ПТП травматични увреждания,което би повлияло на периода на
оздравителния процес ,както и намаляване на преживяната от него болка.Липсвали данни и
доказателства,че пострадалия е потърсил помощ от специалест ,което би повлияло и положително
на психологическото състояние на пострадалия.
В практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
9
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение
№ 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.). Приема се ,че приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като
го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г. по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Обстоятелството,че липсват данни и доказателства за провеждани контролни прегледи,както и
доказателства да е провеждано каквото и да е било лечение на травматичните увреждания и
търсена помощ от специалест, не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението на пострадалия не е в причинна връзка с вредоносния
резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).В тази
насока от заключението на в.л. по ислушаната САвТЕ се установи, че няма обективни данни
пострадалия бил ли е с поставен обезопасителен колан ,но при инцидента не е имало рязко
снижение в скоростта на автокомпозицията ,предизвикващо големи инерционни сили върху тялото
на шофьора ,“изхвърлящи го“ напред , което да е „овладяно“ от обезопасителния колан..В
заключението си в.л. заявява,че от техническа гледна точка не е имало удар ,предизвикващ големи
инерционни сили,водещи до „засилване“ на тялото /главата/ напред и потенциален удар във :
волана ,предните части на калбината или челното стъкло. . В случая непосредствена
причина,довела до настъпването на процесното ПТП е загуба на контрол над управлението в
завой на автокомпозицията и навлизане в лентата за насрещно движещите се превозни
средства.При управлението на композицията –„Даф „ –„Шмиц“ шофьорът П. П. не е успял да
контролира движението и в рамките на своята лента задвижение ,навлязъл косо в съседната
,където с левия край на своето полуремарке „Шмиц“ закачил лявото външно огледало на влекача
„Мерцедес-Актрос“ ,т.е не е технически проблем с МПС, а причините са субективни и са свързани
с квалификация,недостатъчен опит и подготовка или просто отвличане на вниманието и късно
възприемане на попътно движещия се автомобил. От събраните по делото доказателства за
механизма на ПТП не се установява ищеца при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на
увреждането,респ. не се установи и доказа същия да е допуснал нарушение на генералното правило
за движение по пътищата, вменено му с член 5 алинея 1 точка 1 от ЗДвП — с действията си и при
управлението на МПС да не създава опасност и пречки за движението, както и да поставя в
опасност живота и здравето на хората, в това число и своето.
Обстоятелството, дали е пътувал или не с обезопасителен колан само по себе си не е
достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установява
това да способства за настъпване на произшествието в конкретната пътна обстановка ,като се
отбелязва и е безспорно установено по делото ,че всички автомобили произведени след 2000г. ,в
т.ч. и процесния влекач“Мерцедес Актрос са снабдени с обезопасителни колани.Освен това от
приетото заключение на СМЕ се установи,че при конкретния механизъм на ПТП уврежданията на
ищеца са получени при проникналили в купето части от автомолибила-лявото странично огледало
10
и стъкло на лявата врата.В.л. е допълнило,че държащата способност на обезопасителния колан го е
предпазила от получаване и на други травми от елементите на кабината. Ето защо, възражението
за съпричиняване и по тези съображения се явява неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото
обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания
– това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания
и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалия Ш. (на 40 г. към
датата на инцидента) е получил телесни увреждания –контузия на главата в областта на рлицето ,
рана в областта на носната пирамида , счупване на носни кости , ,лекостепенно мозъчно
сътресение , проявено със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване . Както се изложи
вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от деликт, при
доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от увреждащото
действие. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче
ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой
ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см.
Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице обичайните за
претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди и други такива.Тоест в доказания период
на лечение и възстановяване / до 4 седмици / ищеца е изпитвал болки и страдания с обичайните за
травмата характеристики и интензитет-той е имал главоболие,,главозамайване , координационни
нарушения ,залитане. От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че прогнозата при описаната
при ищеца травма е добра и се постига пълно оздравяване в описаните по-горе срокове. В тази
насока от заключението на в.л. се установи,че в острия период на травмата на носа е имал
затруднения при носно дишане за около 1 седмица ,до преодоляване на травматичния оток на
меките тъкани на носа.
Това е така, доколкото твърденията на ищеца ,че и към днешна дата все още се оплаква от
главоболие ,нарушение на съня ,световъртеж и е с невъзстановени дихателни функций замаяност,
загуба на координацията на мускулите, трудности в запазване на равновесие, замъглено виждане,
шум в ушите останаха недоказани ,както и твърденията,че инцидента е дал отражение на
психиката-получил е постравматично стресово разстройство ,изразяващо се в повтарящо се
преживяване на катастрофата,чрез постоянни мисли за случилото се.Ищеца е поискал свидетелски
показания за доказване на тези обстоятелства, но събраните доказателства не установиха такива
11
над обичайните и типични за този вид увреждане.В тази насока св.М. установява,че – пострадалия
след месец и половина след инцидента се е върнал на работа,,започнал да излиза след месец и
нещо.Оплаквал се от непрекъснато главоболие , и това където не можел да спи ,заради
главоболието,пресъхване на устата.Той си самозараснал носът ,имал на носа голям белег от
счупването.Дало му е отражение напсихиката,сего дори да кара си имал страх-на завоите имал
страх и да кара по.бързо също.“.В съдебно заседание в.л. е допълнило,че ищеца не е бил
хоспитализиран , а е откаран в спешно отделение в болницата в М. , където са оформили един лист
за преглед ,а в последствие е направен рентген.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически
условия на живот към момента на увреждането – май 2022 г.,обстоятелството,че се касае за
контузия на главата в областта на лицето , рана в областта на носната пирамида , счупване на
носни кости , ,лекостепенно мозъчно сътресение , проявено със степенно разстройство на
съзнанието-зашеметяване и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. Решение № 260170
от 9.06.2021 г. на ПАС по в. т. д. № 220/2021г. и Решение № 313 от 8.03.2022 г. на САС по в. гр. д.
№ 3380/2021 г.).
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са
установени настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат нормалното протичане на
оздравителния процес а при прегледа не са установени остатъчни последици от претърпените
травми в следствие на процесното ПТП. Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на
понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 26 000 лева,
отчитайки от една страна както възрастта на пострадалия който е млад човек, характера на
белезите и липсата на доказателства за влошаване на здравословното състояние респ. ,че в
периода на лечение и възстановяване / до 4 седмици / ищеца е изпитвал болки и страдания с
обичайните за травмата характеристики и интензитет-той е имал затрудннение с дишането
,главоболие,,главозамайване , координационни нарушения ,залитане и прогнозата при описаната
при ищеца травма която е добра и се постига пълно оздравяване в описаните по-горе срокове.От
гласните доказателтвени средства събрани по делото се установи по категоричен начин,че
пострадалия след инцидента месец ,месец и половина се е върнал на работа, а започнал да излиза
след месец и нещо.Оплаквал се от непрекъснато главоболие , и че не можел да спи ,заради
главоболието,пресъхване на устата.Случилото се му дало отражение на психиката,като карал -на
завоите имал страх и при по.бързо каране също.. С посочения размер, според настоящия състав на
съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищцата неимуществени
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-
то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
12
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се
възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищеца е отправил претенция пред застрахователя на
28.06.2022 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 31.05.2022 г.,. Ето защо,
единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е 28.06.2022 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече
и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по отношение на която след
изтичане на 3месечния срок следва да се уважи претенцията.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва.Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на тримесечния срок от
отправяне на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от застрахователя при
действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищецът макар да е оформил претенция за законна
лихва считано от 28.06.2022г. –датата следваща деня в който изтича 3-месечния срок за
произнасяне и заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на сумите е 28.09.2022г. от
която дата претенция следва да се уважи,като основателна.
По разноските:
Ищеца ,чрез пълномощника си претендира разноски по делто адв. възнаграждение в р-р
на 5 000лв. и заплатена Д.Т в р-р на 1040лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие от 20.07.2023г.. Съдът определя адв. възнаграждение съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, с оглед уважаването на
иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 5 000 лева и заплатена Д.Т в р-р на 1040лв. които
суми следва да се възложат върху ответника за заплащане на страната и нейния адвокат.
Ответникът претендира разноски за адв.възнаграждение и депозити), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлянето на иска не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В
случая ищеца е освободен от заплащане на разноски по делото като съответната сума за разноски
по делото се присъжда в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в
случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Поради внасяне на Д.Т по делото от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
13
съда сумата от 500лв. представляваща разноски за производството /депозити за в.л. - 250лв.
+250лв.//
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" N 7, ет. 5,
представлявано от Изпълнителните Директори А. Л. и Р. Д. да заплати на И. А. Ш.
ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. Панагюрище, ул. "Оптикоелектрон" № 1, ,бл.4,вх.“Б“, ап.
19, действаща чрез адв. Г. Й. Й. , член на Софийска Адвокатска Колегия с адрес на кантора: гр. С.,
бул. "Е. и Х. Г.“№ет. ", сумата в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 31.05.2022 г., ведно със законната лихва
за забава от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и сумата в р-р на 1040лв. представляваща внесена в производството по делото Д.Т ,които да се
идзплатят по банкова сметка на ищеца BG
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" N 7, ет. 5,
представлявано от Изпълнителните Директори А. Л. и Р.Д. да заплати на адв. Г. Й. Й. , член на
Софийска Адвокатска Колегия с адрес на кантора: гр. С., бул. "Е. и Х. Г.“№,ет. ", сумата в р-р на 5
000 лева , представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото, с оглед уважаването на иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и договор за процесуално представителство
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" N 7, ет. 5,
представлявано от Изпълнителните Директори А. Л. и Р. Д., да заплати по сметка на Окръжен съд
– Пазарджик сумата от 500лв. – разноски за производството /депозити за в.л.- 250лв. + 250лв.//, с
оглед на уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
14