Р Е Ш Е Н И Е
№177
гр. Хасково, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на втори април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Йорданка Попова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1190/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от ДОПК, вр. чл.
267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Е.Г. ***, подадена
чрез пълномощник адв. Д.З., против Решение № 386/04.12.2020 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. №
94-00-7510/24.11.2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, срещу Разпореждане с
изх. № С200026-137-0009014/11.11.2020 г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което е отказано прекратяване, поради изтекла
погасителна давност на принудителното събиране на публично вземане в размер на
2057.31 лева.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Поддържа се, че претендираното публично задължение е погасено по давност. Иска
се от съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателката
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с искане за отмяна на
атакуваното решение. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП Пловдив в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Р. оспорва жалбата.
Моли за отхвърляне на жалбата и претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като прецени
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
От приетата по делото административна
преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че по повод
установени и изискуеми публични вземания срещу жалбоподателката Е.Г.К. с ЕГН **********
в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е образувано изпълнително дело
№26140001049/2014г. за събиране на изискуеми публични вземания. С изпратено до
длъжника разпореждане за присъединяване № С170026-105-0112907/15.06.2017г. по
изпълнителното дело е присъединено публично задължение по Наказателно постановление
№ 1137/2015 от 28.08.2015г., издадено от Зам. Началник на Митница Свиленград,
представляващо глоба в размер на 2797.50 лева.
В хода на производството е издадено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С180026-022-0075671/10.10.2018г., с което по отношение на Е.К. е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Юробанк И Еф Джи България АД. В тази
връзка публичният изпълнител е изготвил запорно съобщение до банката на дата
10.10.2018г. и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до банката на
дата 23.04.2019г.
На 21.07.2020г. от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково във връзка с подадена молба от Е.К. с вх. № С
200026-000-0271622/18.06.2020г. е издадено разпореждане, с което не е
прекратено, поради изтекла погасителна давност събирането по вземане
произтичащо от НП №1137/2015 от 28.08.2015г.
На 11.11.2020г. от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с № С2000026-022-0079428/11.11.2020г., с което по отношение
на К. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и
суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Юробанк България
АД. Постановлението е връчено на жалбоподателката на 16.11.2020г., видно от
представеното по делото Известие за доставяне. От публичния изпълнител на
11.11.2020г. до Юробанк България АД е изпратено запорно съобщение и
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.
Жалбоподателката е подала възражение вх. №
С200026-000-0514001/03.11.2020г., с което е поискал погасяване по давност и
отписване на публичните вземания по Наказателно постановление № 1137/2015 от
28.08.2015г., издадено от Зам. Началник на Митница Свиленград. С оглед на
правомощията, предоставени на публичния изпълнител от чл.
225
и чл.
226, ал. 1 от ДОПК е издадено разпореждане изх. №
С200026-137-0009014/11.11.2020г. С него публиченият изпълнител е отказал да
прекрати, поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане,
представляващо глоба, наложена с горепосоченото наказателно постановление.
Срещу така издаденото разпореждане е подадена жалба с вх. №
94-00-7510/24.11.2020г. по описа на ТД на НАП Пловдив. Решаващият орган се е
произнесъл по нея с обжалваното в настоящото производство Решение №386/04.12.2020
г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената жалба.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящето
съдебно производство, е подадена в срока по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението е издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който
ги е извършил. Решение №386/04.12.2020г. е мотивирано, в производството по
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосновават самостоятелно основание за отмяна.
По отношение приложението на материалния
закон съдът намира следното:
Погасителната давност е материално-правен
институт, предвид което се прилага разпоредбата, която е в сила към момента на
възникване на задълженията на жалбоподателката. Давността за публичните
задължения, възникнали след 01.01.2006 г., е уредена в чл.
171, ал. 1 от ДОПК, според който публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел
ІV на ДОПК /чл.
220
и сл. / и включват: образуване на изпълнително дело /съответно присъединяване
на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в
нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане/, изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок по отношение
на вземанията за глоби, наложени с наказателни постановления е предвиден именно
в чл.
82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, съгласно който
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е "глоба". А съгласно ал. 3 на чл. 82 независимо
от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Съгласно чл.
82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. От
своя страна, ал. 4 установява, че "Разпоредбата на предходната алинея не
се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.
1 е образувано изпълнително производство".
Тук е мястото да се посочи, че нормата на ал.
4 на чл. 82 от ЗАНН изключва приложението само и единствено на
т. нар. "абсолютна погасителна давност", предмет на регламентация на
"предходната алинея" – ал.
3 на чл. 82 от ЗАНН, което обаче по никакъв начин не обосновава
извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал.
1 на чл. 82 от ЗАНН от тази дата насетне приложим е единствено
институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.
171 от ДОПК, както е приел решаващият орган. Както вече
беше посочено, разпоредбите на чл.
82, ал. 1-4
от ЗАНН, уреждащи погасителната давност, нейното спиране и
прекъсване, са специални по отношение на чл.
171
и чл.
172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай
предвид характера на процесното публично вземане. Поради това и по аргумент от ал.
2 на чл. 82 от ЗАНН /чието приложение не е изключено от
разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага единствено и само
"предходната алинея", а не целият текст на чл.
82 от ЗАНН/, от датата на образуване на изпълнително производство
давността е прекъсната и започва да тече нова давност, съобразно сроковете по ал.
1 от чл. 82 от ЗАНН. Или иначе казано, доколкото в ЗАНН изрично
е уреден иститутът на т. нар. давност, дори и при образувано изпълнително
производство, тече общата погасителна давност /в случая от две години/, която
се възобновява при всяко прекъсване /ал. 2/. Доколкото ал. 4 изключва
абсолютната погасителна давност по ал. 3 /в случая от три години/, то тук единствено
ще намери приложение предвидената такава 10-годишна в чл.
171, ал. 2 от ДОПК.
В горния смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на
ВКС, ОСС, І и ІІ колегия, на което се позовава и жалбоподателят: "Срокът
по чл.
171, ал. 1 от ДОПК не би следвало да намери приложение за
глобата поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. При данъците, таксите, осигурителните вноски и митните сборове
задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, което обяснява
и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните
срокове, няма връзка с евентуална ревизия и издаден ревизионен акт. Ето защо
сроковете по чл.
171 от ДОПК са достатъчно дълги, така че да гарантират
събираемостта на вземанията и интереса на фиска, дори ако се наложи провеждане
на административно производство за установяване на публичното вземане. При
глобата обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано.
Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в
резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в
сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от
влизане в сила на НП. Освен това, в общия случай целта на публичното вземане не
е нито превантивна, нито възпитателна, както е при глобата.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления, с които са
наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.
Глобите са публични вземания - чл.
162, ал. 2, т. 5 от ДОПК и като такива се събират по реда на
ДОПК от компетентните органи на приходната администрация, натоварени със
събирането им – публичните изпълнители. Следователно, за да се прекъсне
давността за глобата по наказателното постановление е необходимо действие на
публичен изпълнител, предприето спрямо наказания – жалбоподателката, за
изпълнение на наказанието – т. е. за събиране на глобата.
В настоящия случай, съобразно гореописаната нормативна
уредба, като действие прекъсващо давността следва да се приеме единствено
издаденото пред 2018г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180026-022-0075671/10.10.2018г., връчено на жалбоподателката на 15.10.2018г. Това
е така поради следното: От влизане в сила на процесното НП – 05.04.2016г.
датата, на която с Решение №96/05.04.2016г., постановено по КАНД № 14/216г. по
описа на Административен съд Хасково, състав на касационната инстанция е
оставил в сила решение на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено НП №
1137/2015г. от 28.08.2015г. на Зам. Началника на Митница Свиленград, в рамките
на 2-годишния срок по чл.
82, ал. 1 от ЗАНН е образувано изпълнително производство, с
който факт се изключва тригодишния давностен срок по ал.
3 на чл. 82 от ЗАНН и започва да тече нов 2-годишен срок,
съобразно ал. 1 б. "а" от ЗАНН. В рамките на същия е издадено ПНОМ на
10.10.2018г., връчено на жалбоподателката на 15.10.2018 От тази дата също започва
да тече нов двугодишен срок, който е изтекъл на 15.10.2020г. В рамките на същия
не са предприемани действия прекъсващи даността по ЗАНН. Следващото действие на
публичния изпълнител е ПНОМ от 11.11.2020г., но същото е извършено почти един
месец след изтичане на давността по чл.
82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, поради което не може да
се приеме за действие по ал. 2 – прекъсващо давността.
Предвид горното, съдът намира жалбата за
основателна, тъй като по отношение на процесното задължение абсолютната
погасителна давност по чл.
171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла, но е изтекла общата
погасителна такава по чл.
82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН.
При това положение Решението на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Е.Г.К. против
Разпореждане с изх.№С200026-137-0009014/11.11.2020 г. на Публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, с което е отказано прекратяване поради
изтекла погасителна давност събирането на публични задължения по НП №
1137/2015г. от 28.08.2015г. на Зам. Началника на Митница Свиленград в размер на
2057.31 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго
такова по съществото на спора, с което се отмени и Разпореждането на Публичния
изпълнител.
На основание чл.160, ал.3 от ДОПК,
преписката следва да бъде върната на Публичния изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, ИРМ Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Е.К. възражение вх.№С200026-000-0514001/03.11.2020г.,
касаещо посоченото НП, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени поисканите
и направени по делото разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. – внесена
държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.268,
ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 386/04.12.2020г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200026-137-0009014/11.11.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което по
ИД № 26140001049/2014г. не се прекратява поради изтекла погасителна давност
събирането на вземания за глоба по Наказателно постановление №1137/2015 от
28.08.2015г., издадено от Зам. Началника на Митница Свиленград.
ВРЪЩА
преписката на Публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, за
ново произнасяне по подаденото от Е.К. възражение вх. №С200026-000-0514001/03.11.2020г.,
касаещо същото наказателно постановление, съобразено с дадените в настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, да заплати на Е.Г.К.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: