Решение по дело №1190/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20207260701190
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№177

гр. Хасково, 19.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Йорданка Попова

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1190/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.

Образувано е по жалба от Е.Г. ***, подадена чрез пълномощник адв. Д.З., против Решение № 386/04.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 94-00-7510/24.11.2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, срещу Разпореждане с изх. № С200026-137-0009014/11.11.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публично вземане в размер на 2057.31 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че претендираното публично задължение е погасено по давност. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с искане за отмяна на атакуваното решение. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - директор на ТД на НАП Пловдив в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Р. оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Хасково, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че по повод установени и изискуеми публични вземания срещу жалбоподателката Е.Г.К. с ЕГН ********** в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е образувано изпълнително дело №26140001049/2014г. за събиране на изискуеми публични вземания. С изпратено до длъжника разпореждане за присъединяване № С170026-105-0112907/15.06.2017г. по изпълнителното дело е присъединено публично задължение по Наказателно постановление № 1137/2015 от 28.08.2015г., издадено от Зам. Началник на Митница Свиленград, представляващо глоба в размер на 2797.50 лева.

В хода на производството е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180026-022-0075671/10.10.2018г., с което по отношение на Е.К. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Юробанк И Еф Джи България АД. В тази връзка публичният изпълнител е изготвил запорно съобщение до банката на дата 10.10.2018г. и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до банката на дата 23.04.2019г.

На 21.07.2020г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково във връзка с подадена молба от Е.К. с вх. № С 200026-000-0271622/18.06.2020г. е издадено разпореждане, с което не е прекратено, поради изтекла погасителна давност събирането по вземане произтичащо от НП №1137/2015 от 28.08.2015г.

На 11.11.2020г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С2000026-022-0079428/11.11.2020г., с което по отношение на К. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Юробанк България АД. Постановлението е връчено на жалбоподателката на 16.11.2020г., видно от представеното по делото Известие за доставяне. От публичния изпълнител на 11.11.2020г. до Юробанк България АД е изпратено запорно съобщение и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.

Жалбоподателката е подала възражение вх. № С200026-000-0514001/03.11.2020г., с което е поискал погасяване по давност и отписване на публичните вземания по Наказателно постановление № 1137/2015 от 28.08.2015г., издадено от Зам. Началник на Митница Свиленград. С оглед на правомощията, предоставени на публичния изпълнител от чл. 225 и чл. 226, ал. 1 от ДОПК е издадено разпореждане изх. № С200026-137-0009014/11.11.2020г. С него публиченият изпълнител е отказал да прекрати, поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане, представляващо глоба, наложена с горепосоченото наказателно постановление. Срещу така издаденото разпореждане е подадена жалба с вх. № 94-00-7510/24.11.2020г. по описа на ТД на НАП Пловдив. Решаващият орган се е произнесъл по нея с обжалваното в настоящото производство Решение №386/04.12.2020 г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Решение №386/04.12.2020г. е мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:

Погасителната давност е материално-правен институт, предвид което се прилага разпоредбата, която е в сила към момента на възникване на задълженията на жалбоподателката. Давността за публичните задължения, възникнали след 01.01.2006 г., е уредена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК /чл. 220 и сл. / и включват: образуване на изпълнително дело /съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.

Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок по отношение на вземанията за глоби, наложени с наказателни постановления е предвиден именно в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, съгласно който административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е "глоба". А съгласно ал. 3 на чл. 82 независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. От своя страна, ал. 4 установява, че "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство".

Тук е мястото да се посочи, че нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН изключва приложението само и единствено на т. нар. "абсолютна погасителна давност", предмет на регламентация на "предходната алинея" – ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, което обаче по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН от тази дата насетне приложим е единствено институтът на общата погасителна давност, уредена в чл. 171 от ДОПК, както е приел решаващият орган. Както вече беше посочено, разпоредбите на чл. 82, ал. 1-4 от ЗАНН, уреждащи погасителната давност, нейното спиране и прекъсване, са специални по отношение на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай предвид характера на процесното публично вземане. Поради това и по аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН /чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага единствено и само "предходната алинея", а не целият текст на чл. 82 от ЗАНН/, от датата на образуване на изпълнително производство давността е прекъсната и започва да тече нова давност, съобразно сроковете по ал. 1 от чл. 82 от ЗАНН. Или иначе казано, доколкото в ЗАНН изрично е уреден иститутът на т. нар. давност, дори и при образувано изпълнително производство, тече общата погасителна давност /в случая от две години/, която се възобновява при всяко прекъсване /ал. 2/. Доколкото ал. 4 изключва абсолютната погасителна давност по ал. 3 /в случая от три години/, то тук единствено ще намери приложение предвидената такава 10-годишна в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

В горния смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСС, І и ІІ колегия, на което се позовава и жалбоподателят: "Срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не би следвало да намери приложение за глобата поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. При данъците, таксите, осигурителните вноски и митните сборове задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове, няма връзка с евентуална ревизия и издаден ревизионен акт. Ето защо сроковете по чл. 171 от ДОПК са достатъчно дълги, така че да гарантират събираемостта на вземанията и интереса на фиска, дори ако се наложи провеждане на административно производство за установяване на публичното вземане. При глобата обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на НП. Освен това, в общия случай целта на публичното вземане не е нито превантивна, нито възпитателна, както е при глобата.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления, с които са наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Глобите са публични вземания - чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК и като такива се събират по реда на ДОПК от компетентните органи на приходната администрация, натоварени със събирането им – публичните изпълнители. Следователно, за да се прекъсне давността за глобата по наказателното постановление е необходимо действие на публичен изпълнител, предприето спрямо наказания – жалбоподателката, за изпълнение на наказанието – т. е. за събиране на глобата.

В настоящия случай, съобразно гореописаната нормативна уредба, като действие прекъсващо давността следва да се приеме единствено издаденото пред 2018г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180026-022-0075671/10.10.2018г., връчено на жалбоподателката на 15.10.2018г. Това е така поради следното: От влизане в сила на процесното НП – 05.04.2016г. датата, на която с Решение №96/05.04.2016г., постановено по КАНД № 14/216г. по описа на Административен съд Хасково, състав на касационната инстанция е оставил в сила решение на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено НП № 1137/2015г. от 28.08.2015г. на Зам. Началника на Митница Свиленград, в рамките на 2-годишния срок по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН е образувано изпълнително производство, с който факт се изключва тригодишния давностен срок по ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН и започва да тече нов 2-годишен срок, съобразно ал. 1 б. "а" от ЗАНН. В рамките на същия е издадено ПНОМ на 10.10.2018г., връчено на жалбоподателката на 15.10.2018 От тази дата също започва да тече нов двугодишен срок, който е изтекъл на 15.10.2020г. В рамките на същия не са предприемани действия прекъсващи даността по ЗАНН. Следващото действие на публичния изпълнител е ПНОМ от 11.11.2020г., но същото е извършено почти един месец след изтичане на давността по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, поради което не може да се приеме за действие по ал. 2 – прекъсващо давността.

Предвид горното, съдът намира жалбата за основателна, тъй като по отношение на процесното задължение абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла, но е изтекла общата погасителна такава по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН.

При това положение Решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Е.Г.К. против Разпореждане с изх.№С200026-137-0009014/11.11.2020 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, с което е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публични задължения по НП № 1137/2015г. от 28.08.2015г. на Зам. Началника на Митница Свиленград в размер на 2057.31 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и Разпореждането на Публичния изпълнител.

На основание чл.160, ал.3 от ДОПК, преписката следва да бъде върната на Публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Е.К. възражение вх.№С200026-000-0514001/03.11.2020г., касаещо посоченото НП, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.268, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 386/04.12.2020г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200026-137-0009014/11.11.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което по ИД № 26140001049/2014г. не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на вземания за глоба по Наказателно постановление №1137/2015 от 28.08.2015г., издадено от Зам. Началника на Митница Свиленград.

ВРЪЩА преписката на Публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Е.К. възражение вх. №С200026-000-0514001/03.11.2020г., касаещо същото наказателно постановление, съобразено с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, да заплати на Е.Г.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

 

                                                     СЪДИЯ: