Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
гр. Пловдив, 25 февруари 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав,
в открито заседание на 25.01.2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя к. а. н. дело № 3250 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1934 от 08.11.2021 г., постановено
по АНД № 5129/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Шести наказателен
състав е потвърдил Наказателно постановление № 21-6207-000428 от 29.04.2021 г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ – Труд, с което на П.Г.А.
с ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Ip-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Касационният жалбоподател П.Г.А. оспорва
съдебното решение на ПРС като незаконосъобразно и иска неговата отмяна и отмяна
на НП.
Ответникът – РУ – Труд при ОД на МВР
- Пловдив редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение във връзка със сочените касационни
основания, констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
ПРС е приел за установено, че на 22.04.2021
г. около 12,45 часа в село Бенковски, на кръстовището на ул. „Първа“ и ул.
„Втора“ П.А. като водач на лек автомобил „Фолксваген Туран 1,9 ТДИ“ с рег. № ***,
негова собственост, управлявал процесното МПС без да използва обезопасителен
колан по време на движение, с какъвто автомобилът бил оборудван.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една
страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на А. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му
наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от ПРС, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
Неоснователни са наведените и пред
настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на НП, поради това, че
лицето има издадено ЕР от ТЕЛК, което го освобождава от задължението да постави
обезопасителен колан. В случая, нито в хода на проведеното
административнонаказателно производство, нито при съдебното оспорване на
издаденото НП, е доказано наличие на някое от изключенията, визирани в чл. 137а,
ал. 2 от ЗДвП. Представените, както в хода на административнонаказателното
производство, така пред РС и пред касационната инстанция медицински документи,
в т.ч. и ЕР на ТЕЛК не водят до извод, че физическото състояние на водача е
било такова, че не му е позволило използването на обезопасителен колан. От
съдържанието на ЕР на ТЕЛК също не може да се направи извод, че водачът,
управляващ лек автомобил, без приспособления за лица с трайни увреждания, е бил
в обективна невъзможност да постави колана, с който е бил оборудван
автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му.
Друг е въпросът и че са противоречиви
и непоследователни твърденията на касационния жалбоподател, доколкото в АУАН е
вписал собственоръчно, че е бил с колан, а във възражението срещу АУАН-а, че е
свалил колана си метри преди разклона, т.е. сам навежда твърдения, че може да
управлява с колан, същевременно на по-късен етап заявява, че предпазният колан
му пречи да държи и движи волана на колата свободно и че му е позволено да
управлява МПС без колан.
Извършвайки своята проверка в рамките
на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд -
Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Административен съд
- Пловдив, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1934 от 08.11.2021 г.,
постановено по АНД № 5129/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: