П
Р О Т
О К О
Л
24.07.2020
година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Радостина Менчева
Сложи за разглеждане
Гражданско дело № 426 по описа за 2020
година
На именно повикване в 14:30 часа се
явиха:
Ищецът
Д.Р.Т., редовно уведомен, се явява лично и с упълномощен представител адв.Д.П. ***.
Ответникът
С.Х.З., редовно уведомена, се явява лично и с адв.Петя Чернаева от АК- Бургас,
редовно упълномощена.
Адв.П.:
Да се даде ход на делото.
Адв.ЧЕРНАЕВА:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД
на производството по привременните мерки.
ДОКЛАДВА, че
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.
323, ал. 1 и ал. 2 ГПК по искане на ищеца Д.Т. за постановяване на привременни
мерки, обективирано в искова молба вх. № 4643 от 18.06.2020г., по която е
образувано гр. д. № 426/2020г. по предявен от Д.Т. срещу С.З. иск по чл. 127 СК.
ДОКЛАДВА, че по
делото е постъпил социален доклад с вх. № 4889 от 26.06.2020г. по описа на
Районен съд Несебър, изготвен от ДСП Поморие.
ДОКЛАДВА, че по
делото е постъпило Становище вх.№5278/09.07.2020г. от ответницата С.З. по
молбата за привременни мерки.
Адв.П.:
Представям и моля да приемете писмено доказателство- медицинска бележка. Водим
трима свидетели, които моля да допуснете до разпит. Искам отново да изрично да
заявя, че желанието на клиента ми е не да лишава дъщеря си от майка. Иска
детето да живее в спокойна и постоянна среда. Поради тази причина не възразява
майката да има режим на лични контакти, с преспиване дори, но да има фиксирани
точни часове и дати, детето да посещава
детско заведение. Ответницата не може да осигури здрава и спокойна
среда. Фактът, че заминава за Англия и поверява дъщеря си на нейния баща,
показва, че тя му има доверие и спокойствие относно грижите, които той полага
за детето. Считаме, че детето в Дългопол не би могло да има адекватни битови
условия на живот и хубава среда, тъй като жилището на родителите на ответницата
не е достатъчно да осигури битовите условия на живот на детето, поради което
молим да бъде извършен социален доклад от служба социално подпомагане град
Варна, която да извърши социален доклад и да установи какви са битовите условия
на живот на семейството на ответницата, колко души живеят в него като по
възможност посети жилището. Известно ни е, че има указания поради заплахата от коронавирус това да не го правят, но считам, че случаят е
такъв, че го изисква. Не възразявам да сключим споразумение, по силата на което
ответницата да взима дъщеря си с преспиване, предвид голямото разстоянието, до
приключване на делото. Примерно два уикенда в месеца или през период, в който
майката е в България и не е поставена под карантина, съгласно нормативните
изисквания. Водим и моля да допуснете до разпит трима свидетели, с които да
установим твърдяните от нас факти. Изцяло оспорваме
изложеното в становището- нищо не е вярно или е с погрешна интерпретация.
Доверителят ми не страда от психиатрично заболяване, преди около 11 години е
имал паническо разстройство, което само по себе си не представлява психиатрично
заболяване, не е вярно че взима лекарства със зелена рецепта. Работи като
таксиметров шофьор, което не би било възможно, ако взима такива лекарства.
Адв.ЧЕРНАЕВА: В качеството ми на
представител на ответницата заявявам, че поддържам изцяло становището,
представено в срок и отразяващо действителното положение, което е обратно на
изложеното в исковата молба. По отношение на доклада, който е представен от ДСП
Поморие, тук също възразявам по отношение на изложеното в него, тъй като
смятам, че е едностранчив, изложените в него факти и обстоятелства не отговарят
на истината, тъй като единственото, взето под внимание, е обяснението на ищеца.
Смятам, че задачата на съда не е изпълнена, тъй като никой от социалните
работници не се е свързал с майката, а е разговаряно само с бащата и са описани
факти и обстоятелства, твърдени от него. Делото е за привременни мерки, съдът
трябва да гледа интереса на детето, обективно, точно и ясно да бъдат изследвани
всички твърдения, дадени в исковата молба и в нашето становище, за да вземе
правилно решение. Считам, че социалният доклад е неточен и непълен, тъй като
става ясно от него, че социалният работник изобщо не е посетил мястото, където
в момента живее ответницата, с кого съжителства, никой не е разговарял с
майката и не е бил на място в Дългопол, където живее детето, когато пребивава с
майката. Обратно на твърдяното от ищцовата страна, твърдим и смятаме да докажем,
че същата е заминала за Англия само и единствено с цел да работи, за да може да
спечели някакви пари, с които да може да закупи жилище в района, за да е детето
близо до бащата. Десет дни след като е заминала и е имала уверение, че бащата
ще гледа детето, получава исковата молба и веднага инициира действия по
закупуване на билет за пристигане в България. Прибира се и след като отпада
карантината прави опити да се свърже с детето, но това категорично й е
отказано. Пусната е жалба до Районна прокуратура Несебър и до РУ- Несебър.
Образувана е преписка под № 304-00010257 от 17.07.2020г. на РУ- Несебър която
моля и правя искане по служебен път да бъде изискана преписката. Моля да бъдем
снабдени със служебна бележка, която да представим пред ЦПЗ- Бургас относно
обстоятелството дали ищецът се води на отчет в лечебното заведение, с каква
диагноза и кога е бил там. Представям писмени доказателства, които сме
представили в отговора на исковата молба, с препис за другата страна, както и
извлечение от чат във Вайбър, в който е видно, че
ищецът съответно няма нищо против да гледа детето, че майката е искала да купи
жилище, близо до него, за да бъде детето до него, и че няма против тя да живее
извън страната. Водим един свидетел във връзка с твърдените от нас обстоятелства
в становището ни. Също желаем да се сключи споразумение като предвид интереса
на двегодишното детенце, което е момиченце, което има нужда от майка си, което
при направен опит от майката имаме категоричен отказ от бащата, което е
противно на твърдението му, че би желал детето да бъде с майката и да не лишава
същото от достъп, както и доказателства в тази насока. Това, което твърдим, го
доказваме. С оглед, че детето е момиченце и предвид малката му възраст,
родителят, който трябва да осъществява родителските грижи е именно майката. Ние
сме съгласни на по-обширен режим с бащата. Никога майката не е искала да остава
в чужбина, има тясна емоционална връзка между майка и дете. 10 дни след като е
заминала, ищецът тенденциозно подава исковата молба. Тя дори не е работила там,
инициирала е веднага пристигане. Записала е детето на детска градина и на личен
лекар в Дългопол.
Адв.П.: От
представените днес документи се вижда, че майката е сменила личния лекар на
детето на 01.06.2020г. Личният лекар е в Дългопол, бащата не знае, че детето е
записано там, тя му дава детето да го гледа и в същото време се твърди, че е
отговорна майка. Фактът, че тя има доверие на доверителя ми да гледа детето
показва, че той е този, който е в състояние да се грижи за детето и считам, че
в периода докато се гледа делото, детето трябва да е при бащата и да се вижда с
майка си. Няма проблем, докато се гледа делото, тя да го взима, но да имаме
фиксиран период за това. Що се отнася до твърдението, че никога няма да го
отдели от бащата, доверителят ми твърди, че има записани разговори. Моля за
възможност да го представим следващия път. През периода на отсъствие на майката
са провеждали видео- разговори като той е записал един от тези между майката и
малката. Не сме имали намерение да лишаваме детето от майката, а що се отнася
до твърдението, че е привързано към майката, категорично считам, че всеки
случай е различен. Родено е детето в Бургас, отраснало е в село Тънково, там му
е детската градина, там му е постоянната среда. Държим съдът да определи
фиксирани периоди на сВ. с майката, за да е спокоен
доверителят ми, че детето няма да обикаля България.
Ответницата лично: Относно твърдението,
че съм записала детето на личен лекар на 01.06.2020г., но заявлението е от
10-15 дни по –рано като идеята ми беше
такава: да я запиша на личен лекар в Дългопол, за да я дам на градина. Той
задържа всички нейни вещи, отказа да върне каквото и да било, прибрахме се при
нашите с една чанта дрехи. Останахме в период на пандемия, без елементарния й
багаж. Заминаването ми беше може би прибързано, но беше най- добрият и бързият
вариант. Уговорката с него беше, че ще се чуваме с нея, а няколко пъти, когато
се опитвах да я чуя, той ми пращаше снимки през вечер. От градината ми отказаха
също контакт с нея. Забранява ми да търся контакти с госпожите. Той беше против
да ходи тя в детска градина, за да не научи български. Позволи ми разговор
веднъж за две минути и после ми каза: „Да не съм ти стойка“ и ми затвори. 10
дни по- късно позволи да я видя за 10-тина минути като подпря телефона и стоеше
на страни, вероятно тогава е записвал. Когато се опитвам да я чуя, казва
„Позвъни й по телефона“, за да може да запише най вероятно. Исках да я видя, на
камерата съм я виждала веднъж.
Адв.П.:
Искам само да отбележа, че тя прави импулсивни решения. Доверителят ми не може
да знае тя утре къде ще реши да тръгне.
Ищецът: Осем разговори съм записал, не е
вярно, че не съм позволявал да се чува с
детето.
По направените искания съдът намира, че
следва да се приемат постъпилите до момента писмени доказателства, включително
приложените към исковата молба, към отговора, днес представените от страните,
актуалната справка за съдимост на ищеца и постъпилия социален доклад като съдът
ще се произнесе по него като вземе предвид възраженията на страните.
На основание чл.159, ал.2 от ГПК следва
да се допусне по един свидетел за всяка от страните в днешно съдебно заседание,
тъй като производството е по привременните мерки и съдът намира, че фактите и
обстоятелствата ще се докажат и с един свидетел.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА за целите на производството по
привременните мерки постъпилите до момента писмени доказателства, приложените
към исковата молба, към отговора на исковата молба, представените в днешно
съдебно заседание от всяка страна и изисканите служебно от съда - правка за съдимост на ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на по един свидетели, при условията на довеждане от всяка от страните,
като на основание чл.159, ал.2 от ГПК ОТХВЪРЛЯ за целите на производството по
привременни мерки допускането на повече свидетели.
Адв.П.:
Уточнявам, че единият ни свидетел е пътувал по време на карантината към Дългопол
с доверителя ми, а другият свидетел е кметът на село Тънково, който е дал
декларациите по време на пътуванията.
Адв.П.:
Моля да ми бъде връчен препис от постъпилия по делото отговор на исковата
молба, което да се отрази в съдебния протокол.
СЪДЪТ
ВРЪЧВА
препис от отговора на исковата молба, постъпил по делото, на адв.П..
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на водените свидетели:
Р.А.Т.,
на 65 години, българин, български гражданин, женен, основно образование,
неосъждан, баща на ищеца;
К.Т.И., на 46
години, българка, български гражданин, неосъждана, средно образование,
омъжена, майка на ответницата.
Свидетелите
предупредени за отговорността по чл.290, ал.1 от НК. Обещават да говорят
истината пред съда.
Свидетелите
предупредени за възможността да откажат да свидетелстват на основание чл. 166,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Свид.Т.:
Ще свидетелствам.
Свид.И.:
Ще свидетелствам.
СЪДЪТ
отстранява свидетеля И. от съдебната зала.
Свид.Т.: С.
каза, че иска да напусне Д.. Попитах я защо и тя каза, че вече не го обича.
Това беше около май месец тази година. Тя извикала шофьор от тяхното село да я
закара, но има епидемия и аз й казах, че може да е болен и й казах, че аз ще я
закарам. И аз ги закарах с детето до Дългопол с моята кола. Оставих ги там.
Това беше на 5 или 6 май, по Гергьовден. После ходихме всяка седмица да носим
ядене за детето. После синът ми каза, че тя вземала билет за Англия. На 6-7 юни
каза да ходим да вземем детето. Пак отидох със сина ми до Дългопол. Тя излезе,
остави детето на пътя- на тротоара, влезе си вътре, а ние тръгнахме с детето и
сина ми. Имат три стаи и живеят седем човека. Те са три сестри, майка им,
бащата, зетят и детето. Не съм влизал в стаята, където спят майката и детето.
Стара е къщата им, от 80 години може да има. Никаква хигиена няма, нито климатик, мръсно е в къщата им. Имали са скандали
сватовете. Тя три пъти си заминава за Дългопол и се връща и преди да се роди
детето. Тя взе детето и празнува там първия му рожден ден, докато синът ми е тук.
И после се обажда по телефона да отидем да я вземем. Майка й е против тя да се
връща в Тънково. Ние я искахме за снаха. Аз ги запознах двамата със сина ми. Взех
С. при мен на работа. Аз работя в строителството, взимах я да помага само и
само да изкара някой лев. Поканих я у нас, запознах я със сина ми. Каза, че
баща й бил болен. В Тънково първо живеехме заедно в къщата, после направих две стаи
в същата къща, които са отделени и в тях живеем аз и жена ми. Аз имам триетажна
къща с тавана. Дъщеря ми живее на първия етаж, синът живее на втория, аз
отделно в пристройката живея с жена ми. На етажа на сина ми има баня и кухня.
Детето е кръстено на моята жена В., но С. не дава да й казваме с това име.
Детето има и българско, и турско име. Снахата не дава да викаме на детето с
турското име. Ние не се сърдим, само и само те да живеят. Синът ми живее на
етаж, в който има три стаи- детска стая, кухня с мивка и още една стая, има климатик. Има отделна кухня. Тя си взема нова пералня и
сушилня. На ръка тя не е прала. При раждането на детето живеехме още заедно и
жена ми й помагаше, защото е млада снахата. Синът ми и той много добре гледа
детето и жена ми му помага. Детето е много добре на детската градина, иска да
ходи на детска градина.
На
въпроси на адв.Чернаева- свид.Т.: Синът ми работи като поддръжка в комплекс „Съни Дей
6“. Винаги е работил. Понякога работим с него и събота, и неделя. След
раждането майката си гледаше детето и жена ми й помагаше. Сега жена ми гледа
детето, и синът ми й помага. С. остави детето и замина за чужбина. Каза, че заминава
за 4 месеца, но стоя в чужбина един месец. Замина около 6-7-ми юни. Преди да
замине майка й се обаждаше от Англия понеже беше там, но не знам дали работи,
сестра й също е в Англия, не знам дали работи.
На
въпроси на отв.З.- свид.Т.:***
как се караха майка й и баща й- у нас. Тогава тримата дойдоха у нас, преди
раждането на детето, още не знаехме, че е бременна, тя искаше да се връща, баща
й искаше да остане у нас, а майка й не искаше и затова се скараха. Аз съм
мюсюлманин. Синът ми също. 3-4 пъти съм ходил у тях в Дългопол. Влизал съм
вътре в къщата. В стаята на детето не съм влизал. По-миналата година ходих у
тях. 6 човека бяха там- майката, бащата сестрите й и зетя. Беше празник дадох
им пари да си вземат агне. Когато за последно отидох, майката и сестрата бяха в
Англия- на 6 май беше. Сега работя в строителството в Стария Несебър. Синът ми
работи в „Съни Дей 6“ като идва да работи и при мен понякога.
Свид. И.: От 2015-2016г. съжителстват дъщеря
ми и ищецът. Детето се роди две-три години по- късно. Живееха в къщата на Д. ***.
Проблемите им започнаха още преди да се роди детето. Знам, че той имаше някакви
връзки, някакви публикации, той по принцип е човек, който като се разсърди за нещо
дребно, се сърди три месеца след това. Тя имаше проблеми със свекърва й. Примерно-
С. переше на ръка, защото не можело да ползва уредите на свекървата. След като
се роди детето, живяха в една стая на втория етаж, а майка му и баща му живееха
в другите две стаи. На два етажа е къщата в Тънково, и тавански етаж има, който
е необитаем. На първия етаж живее сестра му, на втория етаж в едната стая-
дъщеря ми с малката, в другата- майка му, в третата- баща му. Когато се роди
детето, Д. работеше. Дъщеря ми си гледаше детето, чувала съм от нея, че не е
получавала никаква помощ при отглеждането. Имаха проблеми двамата. Той имал
някакви връзки- жените са й звънели и са я притеснявали. Тя не можеше да отиде
в магазина за хляб, без негово знание. Той не разрешава много детето да излиза навън,
защото там има циганчета и не можело детето да играе с такива деца. В течение на
времето нещата се изострили и решават, че няма да живеят заедно. Аз съм била
винаги против да се разделят и винаги съм държала да си запазят семейството,
винаги когато са се карали, на нея съм се карала и съм я съветвала да изпълнява
техните правила, защото живее у тях. По-скоро на нея съм се карала, отколкото
да правя забележки на него. С. работеше в Слънчев бряг или Несебър за кратко
време, защото нямало кой да гледа детето. Д. я спря от работа. Обадиха ми се
докато бях в Англия и ми каза, че ще се разделят като тя искала да излезе на квартира,
но той заявил, че неговото дете на квартира няма да живее. Казах, че или ще дойде
при мен или ще живее в Дългопол. Но им казах първо една седмица да си помислят
и поговорят по някакъв начин да си задържат семейството и тогава да решат.
Дотогава не знаех, че Д. й бил посягал. На 6-ти май той ми звънна и ми каза „Прати
кола да прибере дъщеря ти“. Малката ми дъщеря ми каза, че Д. бил посягал на С..
Аз като казвах С. да не се прибира, малката ми дъщеря ми каза: „Знаеш ли, че той
вече започнал да й посяга? Искаш да чуеш по телевизора какво се е случило ли?“.
Не можахме да пратим кола, защото нашата нещо не беше наред, застраховка ли
нямаше, не знам и се наложи баща му и сестра му да я закарат в Дългопол и ги
оставили. Това е станало на 6-ти май. Скарали се били, ударил я Д., но не знам
защо и тогава тя решила да се прибере с детето в Дългопол. Даже и багажа й не
дадоха. Вещите й са при него. Когато се изнасяла, искала да си прибере нещата,
но свекърва й посегнала да я бие и казала с каквото е отишла, с това да се прибере
обратно. С. се грижеше за детето. Бащата идваше, взимаше я в парка за час,
никога не сме му отказвали да я види. И преди това като се разделяха не сме отказвали
да я вижда. Нашата къща в Дългопол е на един етаж, с два входа. От едната
страна имаме хол и кухня с трапезария и една спалня за мен и съпруга ми. От другия
вход има две стаи, едно коридорче и баня и тоалетна. Само банята и тоалетната е
обща. Детето живее в отделния вход, има стая за детето. Имаме куче на двора.
300-400 квадрата е дворът, зад къщата. Имат куче и много котки в къщата в
Тънково. Добра е хигиената в къщата в Тънково. Но котките влизат вътре. Понеже
имаше карантина и ходихме да видим кога детето може да започне детска градина, казаха
че може да започне в началото на учебната година- септември, а тя не можеше да работи
през това време и затова решихме, ако Д. и родителите му са съгласни, да вземат
за 2-3 месеца детето, а С. да дойде при мен да работи, тъй като сестра й е работодател
в една фабрика за пакетиране на плодове и тя ще започне работа в Англия
веднага, без да търси квартира- ще е при мен. Както и стана. Не сме и предполагали,
че ще има проблеми и затова не сме изисквали писмен документи. Разбрахме се, че
той ще си я гледа. С. дойде при мен на 6-ти и 2-3 дни след това започна работа.
След няколко 10-15 дни получихме известие, че има образувано дело за родителски
права. Тръгнахме да си търсим билети, имаше отменени полети и на 7-ми си дойдохме
обратно. Не е имало уговорка да взима тя детето в чужбина. Уговорката беше детето
да е при него до септември месец, да събере тя пари, колкото изкара, ние със
сестра й да добавим по нещо и да вземем едно студио в този район, за да е близо
до бащата. Никога не сме мислили да изкарваме детето навън. Тя сега няма намерение
да се връща пак в Англия. Идеята й беше да събере пари и да си вземе нещо,
където да живее с детето. Няколко пъти докато беше С. в Англия, Д. й праща някакви
клипчета с детето и снимки. Мисля, че като се прибрахме
един или два пъти говори с детето дъщеря ми. Карантината ни отпадна на 16 юли,
на 17-ти юли дойдохме тук, искахме да видим детето, но той категорично отказа.
Имаме заплахи по месинджър или вайбър-
ще ви избия теб и цялото семейство и нея я достраша, а и да не се стресира
детето затова отидохме в Несебър в Районното управление, след като той ни отказа.
Попитахме какво да направим, защото не знаем как да постъпил в такъв случай. И те
му звъннаха на него и на баща му, но не знам какво са говорили. Когато излязохме
навън, дежурният каза, че по принцип отказва да даде детето и ни съветва да пуснем
жалба в Слънчев бряг, което и направихме. От тогава до сега не сме имали достъп
до детето. След няколко дни пак дойдохме, пак поискахме да видим детето, пак ни
беше отказано. Откакто е заминала- 6.06.20г. С. не е виждала детето. В нашата къща
не са идвали социални и не са се обаждали. Няколко дни преди делото позвънихме
в Дългопол в нашето социално да попитаме какво се случва, защото наближава
времето за делото, а няма никаква проверка, на което те ни казаха, че такава не
е назначена.
На
въпроси на адв.П.- свид.И.:
Живея и работя в Англия от година и половина- от януари месец 2018г. За този период
четири пъти съм се връщала тук. За коледните празници си бях в Англия. Ноември
и февруари се прибирах. Три деца имам. Три момичета. И един брат имат. Едната
ми дъщеря живее в Англия, другата живееше в къщата, докато мен ме нямаше, за да
се грижи за баща си, да не е сам. Заминах при малката ми дъщеричка, за да не е
сам в Англия. Като се връщам е за 15-тина дни. Не съм идвала тук през този
период. Дъщеря ми идваше в Дългопол да се видим. Д. я е водил. По свое желание
идваше. Той не оставаше у нас. После идваше да я вземе. Докато е там намира
начин да се скарат. Например, защото майка ти и баща ти целуват детето, стойте
си там. Бях в България, когато детето постъпи в болница. Детето вдигна
температура, заведохме я на лекар, предписаха й лекарства, но тя ги повръщаше и
останаха в болницата. Не мога да кажа каква е била диагнозата. Мисля, че заради
зъбките вдигна температура. Докато бяха в болницата, Д. идваше и носеше храна,
и в Дългопол е идвал, идвал е не го отричам, че е помагал. Тя за три месеца,
каквото спечелеше – около 5000 паунда, щяхме със сестра й и ние да й помогнем и
да вземем студио наблизо, за да не отделяме детето от средата му. С. му имаше доверие,
аз също. Не съм допускала, че това ще се случи. Не могат да се съберат отново.
Аз даже не знам как е продължило толкова. Днес преди да тръгнем имаме чат през
две минути, че дъщеря ми била дебела свиня, че племенницата ми била дебела свиня.
Д. го пише. Не знам дъщеря ми да е отправяла заплахи, че ще вземе детето и той
няма да го види. Никога не сме му отказвали, когато той поиска да види детето. С.
е на 25 години, аз не мога да я спра дали ще дойде при Д. да живее или не.
Казвала съм й, че няма смисъл- отиваме, връщаме се. Аз и на Д. съм го казала,
че няма да допусна повече да се събират. Прибира се, седи 1-2 месеца, пак се връща
у тях. Баща му идва да ни увещава, че ще се оправят нещата, даже баща му идва и
ни увещава повече, отколкото самия Д.. Аз се връщам пак в Англия. В Дългопол
остава да живее баща й. Голямата я помолих докато аз съм в Англия, защото моят
мъж не може да се справи с домакинството.
Ищецът
Д.Т.: Лично не съм й забранявал да не ходи никъде. Тя си направи татуировка на
гърдата без мое разрешение. Лъжа е, че съм я удрял. Че майка й била против да
се разделяме- аз скришом съм я прибирал от Дългопол. Заплахите са от тяхна страна,
не от моя. Имам запис как баща й крещи: „Аз ще те оправя, ти не ме познаваш.“ Не
съм й посягал никога. Месец и половина детето е при мен. Тя в момента е много щастлива.
Имам клипове как посяга сама към госпожата, когато влиза в градинката. Говори
български перфектно. Ходи на детска градина, сега е в Тънково. Севда я беше отписала,
аз я записах отново. Аз работя. Аз си я водя на градина, аз я взимам, ако имам
време, иначе майка ми. Майка ми й глади дрехите. С. не й гладеше дрехите и
детето беше постоянно зачервено. Чисто е детето, щастливо е. Повече майка ми гледа
и храни детето. Имам запис, когато звънях на детето и детето казва: „Тате, вкъщи,
тате вкъщи“. Там беше разстроено детето и искаше вкъщи, тате вкъщи казваше.
Води се детска градина Пролет в Тънково. Прибирам се от работа в 16,30 часа, по
същото време свършва детската градина. Водя я на люлките, даже пращам на майката
снимки от люлките. Гледам да задоволя нуждите на детето, да й обръщам внимание.
Обича да играе с племенника ми, с мен играе. Обича да яде топченца
с мляко, манджички. Съгласен съм да давам детето при майката
в Дългопол. На 17-ти юли отказах да дам детето поради здравословни причини на
детето, а сутринта бях получил заплахи от баща й, че ще ме оправел и такива.
Ответницата
С.З.: На твърденията, че познава нуждите на детето, че се грижи за детето и че отделя
време, това не е така. Когато бяхме заедно в този период от две години и
половина откакто имаме дете, нито веднъж не е дошъл в парка с нас, не е
присъствал на нашите излизания. Много трудно ни позволяваше да ходим на люлките,
защото ги пипат и други деца. На твърдението, че майка му е помагала, също не е
вярно, защото аз съм я взимала с мен в банята с паяка, защото няма кой да я
гледа. Не съм отивала и до кафе-машината даже, която е на сто метра от къщи. Не
е вярно, че ми е помагала майка му. Ако го попитам сега къде има бенка детето,
той не знае. Не я разбира какво казва, тя има пряка връзка с мен. Той не разбира
играта ни, тя с мен играе, пише, научила съм я да брои до 10 на два езика –
български и английски. До последно съм я водила на градина и съм я взимала.
Това беше и една от причината да спра работа в Слънчев бряг. Напуснах за това работа,
защото майка му отказваше да я гледа в неделя, когато тя почиваше, а аз
работех. Смятам, че детето е много по- добре
при мен, има всичко необходимо. Имаме голям двор, има място за игра. Те дори
нямат хол, нямат помещение, където да се съберат всички заедно. Няма емоционална
семейна среда, майка му и баща му живеят в различни стаи от 20 години, те не са
семейство, а съквартиранти. Той е видял това и това го прилагаше спрямо мен.
Той живееше и спеше при майка си в продължение на месеци. Той не ползваше нашата
стая, не се прибираше вечер, не спеше при нас. Като се прибереше от работа, слагаше слушалки, изолираше се и
това е. Когато детето искаше да играе с него, той се изнервяше, че му шуми. Къщата
ни в Дългопол има дограма, плочки, обзавеждане, има всичко от дрехи до играчки-
всичко, което й трябва. Имахме уговорката с него за детето, както каза майка
ми, не съм сметнала, че трябва да го документирам. Той изолира едно дете от
майка му. Идеята ми беше да замина само до септември и затова я записах на
детска градина от септември в Дългопол. Исках да се прибира след това и да продължим
да живеем с нея в Дългопол със събраните пари или да закупя жилище и да има тя контакт
с баща си. Не искам детето да е изолирано от него. Това, че ние не сме
разбираме, не означава, че тя трябва да е потърпевша. Дава ми я по телефона и после
ми казва: стига ти толкова и ми затваря. Детето проявява интерес към мен. Беше ми
забранено да я посещавам в градината. На мен колкото и да ми се отразява зле,
за нея е още по зле. Тя спеше между нас, когато е спял той при нас. Залепена за
мен е била, знам всичките й нужди аз съм й изградила навиците, режима, имаме
връзка. Съгласих се детето да остане при него като заминавах за Англия, защото знам,
че той се озлоби много за това, че заминавам, и това беше единственият начин да
затвори устите на всички като каже, че той се грижи
за детето си. Знаех, че той не може да стои в къщи да гледа детето, но майка му
е там и ще му помага. Когато мен ме няма, тя тогава ще гледа детето. Той е наравно
родител, колкото и аз. Той е баща на детето, преди всичко. На три месеца веднъж
ходехме до Дългопол след като се роди детето. Аз не съм шофьор, когато сме
пътували не съм гледала какъв е пътя, гледала съм си детето. Той ме е водил в
Дългопол, но аз не мога да го задължа, ако не е искал. Той лично ме е карал.
Много ми липсва детето. 50 дни не съм я виждала. Нито мога да говоря с нея
нормално. Няма причина да ме лишава от нея. Той отказва на полицая да ми я
покаже дори. Той ми каза, че няма да ми я даде, даже и полицай и арменският поп
да дойдел, нямало да ми я даде. Имало пандемия и не можело нито аз, нито
полицай да влиза в къщата им. Искам си детето, нищо друго.
Адв.П.:
Нямам други доказателствени искания. Да се приключи събирането на
доказателства.
Адв.ЧЕРНАЕВА:
Нямам други доказателствени искания. Да се приключи събирането на
доказателства.
С
оглед събраните до момента доказателства в производството по привременни мерки,
съдът намира, че следва да се произнесе с определение, а всички останали доказателства
ще бъдат събирани в същинското производство по предявения по чл.127 от СК иск.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВАВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ по привременните мерки за приключено.
ДАВА
ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.П.: В
интерес на детето е да не бъде променяна средата, в която живее от момента на
раждането му. Стана ясно и от показанията на свидетелката на ответната страна, че
доверителят ми е добър баща, има постоянни доходи и добри условия. Детето посещава
детска градина, има постоянна среда, с която е свикнало. Доверителят ми в никакъв
случай не желае да лишава дъщеря си от майка му. Детето има нужда от своя баща и
от своята майка. Причината да искаме родителски права, е сигурността, която
можем да осигурим за развитието на дъщеря им, иначе той не възразява детето да
вижда майка си, да й гостува в Дългопол, да я взима с преспиване. Той самият заявява,
че на малката липсва майка й, но майката няма постоянен живот- тя се лута къде да
живее, няма постоянна работа, лятото няма кой да се грижи за детето, защото не
може да постъпи в детска градина. Ние разбираме, че тя в известен смисъл е поставена
в безпътица и й е много трудно, но в крайна сметка интересът на детето е то да
живее в среда, в която се чувства сигурно, обгрижено
и обезпечено, а не непрекъснато да е по пътищата и да се лута. Поради тази причина
считам, че до приключване на делото, за детето е най-добре да е при бащата. Те
дори заявиха, че до есента в Дългопол не може да започне детска градина, а тук
то има подходяща среда, учителки, с които вече е свикнало и деца, с които е
свикнало. Доверителят ми не възразява ответницата да взема детето в уикенд, в
който Вие определите, в момент, който Вие определите, но искаме да има определен
и час за връщане. Това, което него го притеснява, е че ако ответницата вземе детето,
той няма да може да го вижда и ще се промени средата му на развитие. Не възразяваме
и сега да я гледа. Просто искаме период, в който детето ще бъде върнато, за да
може той да бъде спокоен, че няма да бъде поставен в ситуация той да го издирва
и да иска да го види. Ако ние искахме да проведем едно спокойно производство, ответницата
нямаше да разбере, че има дело, нямаше да посочим адреса й в Дългопол и с един
служебен защитник всичко щеше да е наред и времето щеше да работи в наша полза.
Не този път обаче избра моят доверител. Ние заявихме, че знаем къде е тя, дадохме телефона й за контакт, не сме били
подмолни.
Адв.ЧЕРНАЕВА:
За да вземе съдът решение, трябва да има предвид едно единствено нещо- интересът
на детето. Детето е момиченце, на 2 години. От свидетелските показания стана
ясно, че майката се е грижила през цялото време за нея, тоест изградила е тази изконната
връзка между майка и дете. Абсолютно е доказано и е ноторно
известно, че връзката майка и дете е на интуитивна основа. Майката е човекът, който
е най-близко до детето си, който се грижи за него и прилага абсолютното цялата
грижа и обич. Обстоятелствата, наложили, пак обяснявам и ние го доказахме, майката
е смятала да замине за опредено време и да, наистина, да се обърне към бащата- другия
родител, най-близкият човек, на който може да разчита, което ние не оспорваме в
никакъв случай и е нормално и логично да му вярва, че детето, тъй като е
негово, ще бъде гледано от него. Пак казвам, не оспорваме този факт. Напротив,
ние смятаме, че детето трябва да има двама родители. Не трябва да бъде
откъсвано нито от единия, нито от другия. Но в случая с действията си към
момента бащата доказва точно обратното. На
първо място изчаква майката да замине като обещава, че да, детето ще бъде гледано
и връзката няма да бъде прекъсната. Прави обратното. Неясно защо. За мен е неясно.
В момента клиентката ми плаче и причината е, че й липсва детето. Тя го каза. Не
може с действията си да доказвате, че не ви интересува това, че майката и детето
трябва да се виждат, а колегата- процесуалният Ви представител да твърди друго-
разминават се действия и думи. Аз считам, че именно майката е тази, която трябва
да осъществява тези привременни мерки като и в съдебно заседание със свидетел
доказахме, че тя никога е нямала намерение да откъсва детето от баща си, никога
не твърди, че той е лош родител и никога съответно тя и пред Вас обясни, че
идеята е била абсолютно друга- да може да закупи жилище, за да може малката да бъде
с двамата родители, да не я откъсва. В случая е най- важен интересът на детето-
има условия, както разбрахме от свидетелските показания и в едната, и в другата
къща. Наясно сме, че родителите обичат еднакво детето си, което е нормално и
логично. Но в случая става въпрос за това, тъй като са на две различни места, тъй
като разбрахме, че няма как да се съберат- това е невъзможно, за което не се
спори, къде е най- здравословно и най-добре за малката да остане да живее и
съжителства. В момента действията за съжаление на ищеца са точно обратната-
абсолютен отказ от достъп с майката, както и с родителите й. Затова Ви моля
съответно родителските права да бъдат предоставени на майката, съответно с по-
голям режим на сВ. за бащата.
ИЩЕЦЪТ:
Няма проблем и сега да вземат детето.
Съдът счете производството по
привременни мерки за изяснено, като уведоми страните, че се оттегля на тайно
съвещание за постановяване на съдебния си акт и ще обяви определението си в
17.15 часа.
Съдебното
заседание продължи в 17:15 часа в присъствието на ищеца, процесуалния му
представител и особения представител на ответницата, на които съдът обяви
определението си по чл. 127, ал. 3 СК в следния смисъл:
Според
чл. 127, ал. 3 СК по искане на родителя съдът определя привременни мерки в
интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално
подпомагане. По арг. от чл. 127, ал. 2 от СК мерките се определят по въпросите
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
В
понятието „грижа за децата” се включват определяне на родител, който да
упражнява родителските права над тях, определяне на местоживеенето им и режим
на лични отношения с другия родител. Определянето на родителя, който временно
еднолично ще упражнява родителските права следва да се осъществи в интерес на
детето. В това понятие се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание
на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на
жилище и битови условия. Съдът следва да осъществи преценка за родителските
качества, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагане
подготовката за придобиване на знания, моралните качества и желанието на
родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта и пола на
детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за помощ от
трети лица.
Правилното
възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на
родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота
и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага
извод, че и двамата родители имат родителски качества, като притежават умения
за възпитаване и подпомагане на децата. Няма спор, че детето е родено на ***г.,
като се е отглеждало от двамата родители съвместно в обитавания от тях дом в с.
Тънково. В определени периоди от време то се е отглеждало от майката в гр. Дългопол
(в отделни периоди, в които страните са били разделени). За периода
06.05.2020г. – 06.06.2020г. детето се отглеждало от майката в дома на
родителите й в гр. Дългопол, ул. „**************. Не се спори между страните,
че на 06.06.2020г. майката заминала за Великобритания и от тази дата до днес
детето се отглежда от бащата и неговите родители в с. Тънково. Т.е. и двамата
родители са полагали грижи за детето, като в последните месеци то се е
отглеждало поотделно за определени периоди от време от всеки един от тях. От
изготвения социален доклад се установява, че към момента детето посещава ДГ
„Пролет” в с. Тънково в сборна група за деца от 2 до 4 години. В изготвения по
делото социален доклад е посочено, че бащата притежава нужния родителски капацитет.
По обективни причини към момента не е изготвен социален доклад за майката (тя
се е завърнала скоро от Великобритания и през голям период от време преди
съдебното заседание е била под карантина с оглед епидемичната обстановка).
Нейният родителски капацитет обаче се потвърждава от показанията на разпитаната
свидетелка Катя И.. Същият не се отрича от бащата на детето, а и воденият от
него свидетел – Румен Т. не оспорва, че преди раздялата между страните основно
грижи за детето е полагала майката. Посочените доказателства са в насока, че
след раздялата между родителите детето е живяло за сравнително дълги периоди
при всеки от тях и всеки от родителите се е справял с отглеждането му.
Съдът
счита, че всеки от родителите може да осигури равностойна социална среда на
детето си. В момента същото се намира в с. Тънково, но преди това е живяло в
гр. Дългопол, където също са предприети постъпки от майката за приемането му в
детска градина (видно от заявление, приложено към подадения междувременно
отговор на исковата молба). От събраните по делото доказателства и от социалния
доклад се установява, че бащата може да разчита на помощ при отглеждане на
детето в с. Тънково (най-вече от своята майка), а майката може да разчита на
помощ в гр. Дългопол (от майка си, сестрите си, баща си). Детето е живяло и в
с. Тънково и в гр. Дългопол в различни периоди от време, поради което не може
да се приеме, че е трайно привързано към една от двете среди. От разпитите на
свидетелите, а и от фактическите твърдения на страните се установява, че
родителите се разделяли неколкократно, като през тези периоди детето е живяло в
гр. Дългопол.
По
делото за момента се установява, че бащата на детето е имал в миналото антиморална проява, за което е осъждан (престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК). Тази проява обаче е отдалечена във времето и към момента
бащата е реабилитиран по право, поради което проявата не е пречка за
упражняване на родителски права от негова страна.
Налице
са множество доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от
родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето. Съдът намира, че
такова е фактическото състояние и към момента. Фактът, че детето от месец юни
2020г. пребивава при бащата, не означава, че майката не полага грижи за него.
Това се дължи на намерението й да работи във Великобритания и да осигури
средства за себе си и детето. Ето защо съдът намира, че и към момента двамата
родители полагат грижи за отглеждане на детето. Настоящият съдебен състав
счита, че и двамата родители за момента имат желание да отглеждат детето и
полаганите от тях грижи за него са адекватни.
Съдът
отчита, че в момента е налице и нужната жилищна обезпеченост на всяка от
страните за осигуряване нормални условия на живот за детето. Към момента не се
установява условията в жилището в гр. Дългопол да са неблагоприятни за детето.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че и в гр. Дългопол, и в
с. Тънково условията за живот са сходни, като са налични достатъчно помещения
за отглеждане на детето. Става ясно, че голяма част от живеещите през годините
в гр. Дългопол роднини на ответницата в момента пребивават във Великобритания,
поради което не се приема тезата, че жилището й е пренаселено и не е подходящо
за отглеждане на дете. Събраните до момента доказателства сочат на нормална
обезпеченост и за двамата родители за отглеждане на дете. Прави впечатление, че
и адресът в с. Тънково не е посетен от социални работници (както и този в гр.
Дългопол), поради което за момента не са събрани обективни данни, че някое от
жилищата е със съществено предимство пред другото.
Всеки
от родителите има определени материални възможности да отглежда детето, като
бащата и в момента работи, а майката е работила с тази цел във Великобритания.
Както се посочи – всеки от родителите разчита на помощ на трети лица при
отглеждането – предимно от семейния кръг. Очевидно е, че детето е привързано и
към двамата родители с оглед обстоятелството, че е живяло до момента и с
двамата и е поддържало връзката си с тях.
Съгласно
т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на
ВС, майката е по пригодна да отглежда и възпитава момичета. Ето защо по този
критерий майката е биологично по пригодният родител за отглеждане на
непълнолетното дете. В т. II, „ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.
№ 3/74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй
като в случая детето е на близо 3 години, то безспорно е в ниска възраст,
поради което неговата майка е по-пригодна да отглежда. В тази връзка съдът
намира, че пригодността на майката да отглежда детето не се разколебава от
събраните до момента доказателства.
Като
се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по повечето
критерии, предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59, ал. 4 от СК, са
налице доказателства за пригодност и на двамата родители. Както вече се посочи
съществено значение в случая имат полът и възрастта на детето, като за отглеждането
му майката е по-пригодният родител. В интерес на детето, за неговото правилно
отглеждане и развитие, с оглед ниската му възраст е родителските права по
привременните мерки да се предоставят на майката. Както се посочи детето все
още не е трайно привързано към определена среда, поради което упражняването на
родителските права от майката няма да го откъсне от средата му. Освен това към
момента е отпаднала пречката майката да упражнява правата си (каквато е била
пребиваването й в чужбина).
Като
се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че за целите на
привременните мерки упражняването на родителските права следва временно да бъде
предоставено на майката, както и местоживеенето на децата да бъде определено
при нея – на обитавания от нея адрес в гр. Дългопол, ул. „**************.
Съдът
е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който
не е предоставено привременното упражняване на родителските права, и децата.
Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му
определи мерки за лични отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е
интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен, като
следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето кръвна връзка.
Съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност активно да участва в
отглеждането на децата. Такава възможност напълно съответства на
обстоятелството, че той е полагал грижи за детето и на проявеното от него
желание за това. Ето защо на бащата следва да бъде даден широк режим на лични
контакти с детето - всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя – с преспиване.
Според
разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният
размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 152,50 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК. Ето защо с оглед временното предоставяне на родителските права на
майката, в полза на детето следва да бъде присъдена и издръжка, която да се
заплаща от бащата. Съдът намира, че издръжката следва да бъде определена в
посочения в размер на 160 лв. – в размер близък до минималния с оглед събраните
до момента данни за имущественото състояние на бащата.
С
оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И: №428
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 127, ал. 3 СК привременни мерки по водения между Д.Р.Т., ЕГН **********
и С.Х.З., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с
действие до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или до изменение
на настоящото определение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р.Д.Т., ЕГН **********,
на майката С.Х.З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на малолетното дете Р.Д.Т., ЕГН **********, при майката С.Х.З.,
ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между малолетното дете Р.Д.Т., ЕГН **********, и
бащата Д.Р.Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа, втора и четвърта
седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя – с преспиване,
като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене при майката,
както и да го връща на същия адрес.
ОСЪЖДА
на основание чл. 127, ал. 3 вр. чл. 143 от СК Д.Р.Т., ЕГН **********, да
заплаща на малолетното дете Р.Д.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С.Х.З., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160
лв., считано от датата на постановяване на определението по привременни мерки
до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или до изменение на
настоящото определение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното й изплащане.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Адв.П.:
Моля да получа незаверен препис от протокола по електронна поща, както и
заверен препис на Определението за привременни мерки.
Адв.ЧЕРНАЕВА: Моля да получа незаверен
препис от протокола по електронна поща.
СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ незаверен препис от
протокола да се изпрати по електронна поща на процесуалните представители на
страните, а заверен препис от Определението за привременни мерки да се
предостави на ищеца, след заплащане на съответната такса.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 17:20 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: