РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията Василев в.гр.д. №289
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба от С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: *** против решение №17 от 04.02.2021 г.
по гр.д.№ 262/2020г по описа на PC-Елин Пелин,с което е отхвърлена като не основателна молбата на
жалбоподателя против С.С.С.
с ЕГН ********** за налагане на мерки за защита срещу домашно
насилие, затова че:на 24.05.2020г. в с. Р.П. на ул. „В.Л.“№35Б" С.С. му е ударил шамар в областта на дясното ухо и му
е казал че ще го убие и изпрати в
гробищата и за това,че на същата дата и място се заканил ,че ще му нанесе побой , като
ще идва всеки ден да го бие, ако не внесе до следващия ден-
05.06.20г. сумата от 20 000 лева.Подържа се,че обжалваното решение е необосновано, немотивирано и незаконосъобразно.Според жалбоподателя съдът неправилно и погрешно интерпретирал представените от жалбоподателя доказателства и показанията на свидетелите. Според жалбоподателя в протокола от съдебното
зеседание не били записвани дословно думите на разпитаната свидетелка Св.Ш.. В съдебно заседание тя заявила, че третото лице е
седяло срещу мен и е виждало всичко какво става, включително удара,
произнесените от жалбоподателя спонтанни думи веднага след удара.В подадената молба на 12.06.20г. били описни
фактите по случилото се във връзка с упражненото над молителя насилие от сина
му С.С.С.. Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на свободата и на личния живот, извършено спрямо лица, за които
законът изисква да се намират в определена родствена, семейна или фактическа
връзка по чл.З от ЗЗДН.Към молбата, по силата на чл.9, ал.З от ЗЗДН е приложена
декларацията,с която се търси от съда за налагане
на мерки по чл.З от същия закон. Съгласно чл.13, ал.2, т.З от ЗЗДН,
декларацията по чл.9, ал.З е доказателствено средство в производството, наред с
другите доказателствени средства по ГПК. Освен, че законът предвижда задължително подавене на
декларация, той и придава значение като доказателствено средство за посочените
в нея обстоятелства за извършеното домашно насилие, като при липса на други
доказателства, да послужи за издаване на заповед за зашита само въз основа на
посочените в нея обстоятелства.Подържа
се,че пряк свидетел на случилото се бил св.К. Н., който в съдебно заседание установил само избирателна част от случилото
се на 24.05.2020г.Случилото се било видяно и от свидетеля С. Ш. живуща в съседния имот. Ден два
след това тя казала на молителя, че е видяла и чула всичко, и как С. го е
ударил. В показанията си дадени пред съда на 21.01.2021 г. тя заявила видяното от нея,
но го отнесла към месец септември, когато изобщо не е имало такъв случай. Подържа се,че при така събраните по делото доказателства относно фактическата обстановка съда неправилно е възприел извършеното
насилие над доверителя ми, дал е вяра на показанията на св. Н. и отхвърлил показанията на св. Н. и св. Ш. за случилото се
на 04.06.2020г . и случилото се на 24.05.2020г.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
бъде постановено решение,с което бъде разпоредено издаването на заповед за защита, с която на ответника бъдат наложени предвидените в чл.5, ал.1, т. 1, т.З, т.5 от ЗЗДН мерки за защита за максималния срок.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответника по жалбата
оспорва същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че по
делото не били представени доказателства за извършено домашно насилие на
посочените дати.Подържа се,че показанията на свидетелката В. Н. били прекалено
общи,а свидетелката била заинтересована от изхода на делото.Претендират се
направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана
по същество.
Първоинстанционното производство е
образувано по молба до съда от страна на жалбоподателя ,в която
се твърди ,че на 24.05.2020г. жалбоподателя се намирал в дома си на посочения
по-горе адрес и около 09.00ч. чул, шумове. Излизайки видял К. и Г. и двамата от с.Р.П.,с които бил и ответника-син на молителя. Около 14.00ч. молителя
видял, че мъжете са разбили вътрешността на целия фургон намиращ се
в дворното място, както и две стаи от бунгалото намиращо се в
същия двор, а тримата мъже били седнали на външната маса. Жалбоподателя
сина си –ответника защо разбива стаите
от бунгалото,при което последния започнал да го обижда с думите „боклук, на теб ли ще давам обяснения".Жалбоподателя
седнал на стол,при
което ответника го ударил с шамар в областта на дясното ухо. Попитал сина си
защо го е удрил, на което ответника отговорил, че ще го убие и изпрати в гробищата.Жалбоподателя се обадил в полицията и на място пристигнали
полицаи, които направили предупредителни протоколи и на двамата .В молбата се
твърде още, че на 04.06.2020г. пред В. Н. сина му-ответника отправил
множество обиди и закани към баща си, че ще идва всеки ден, да го бие, ако не внесе до другия ден
сумата от 20 000 лв. / двадесет хиляди / лева и остави бележка с негова банкова
сметка. ***и , не внесъл никакви пари . След два дни синът
му започнал да разрушава постройка в двора- „бунгало",
захранено с ток и вода. Докарал багер, започнал да копае изкоп за
септична яма.Молителят твърди, че изпитва страх, че ще бъде бит от сина си,
защото вече му бил удари шамар по ухото и от тогава не чувал добре.
Молителят твърди, че на 24.05.2020г. и на 04. 06. 2020г. ответника е осъществил спрямо него физически, психически
и емоционален тормоз, изразяващ се в удар с шамар по ухото му, вербално насилие
- крясъци, обиди и заплахи.Иска се съдът да постанови решение, с
което да наложи на ответника мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 3, т. 5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, както следва:
- да
задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо баща си за срок от 18 месеца;
- да
забрани на същия да приближава жилището и местата за социални контакти и
отдих на баща си за срок от 18 месеца и
- да задължи същия да посещава специализирани
програми.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва изложените в молбата до
съда твърдения. По съществото на делото е изложил съображения,
че молбата до съда е неоснователна. Подържа се,че от събраните доказателства не се установило да
е извършил твърдяното домашно насилие.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционния съд е приел,че не е спорно между страните, че същите се
намират в родствена връзка по права линия от първа степен.Съдът е приел,че от
събраните по делото доказателства не се
установило да е осъществен от страна
на ответника спрямо неговия
баща акт на домашно насилие по начин и на датите посочени в молбата
до съда / 24.05.2020г. и 04.06.2020 година/.Съдът е приел,че не
се доказалои изнесените в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
твърдения, че ответникът на 24.05.2020г. в с. Р.П. е
ударил шамар в областта на дясното ухо на жалбоподателя,
както и да е отправил към последния заплаха, че ще го убие и изпрати в гробищата. Не се събрали
доказателства и относно и твърдението,че на 04.06.2020г. ответника отправил към баща си закани за
побой , респ. , че ще идва всеки
ден да го бие, ако не внесе до следващия
ден-05.06.20г. сумата от 20 000 лева.По делото е разпитана
свидетелката В. Н.,която установява,че отношенията между страните са влошени,но
същата не установява да е упражнено физическо насилие спрямо
жалбоподателя.Свидетелката Ш.,която е съсед на дома на жалбоподателя установява
в съдебно заседание факти за упражнено физическо насилие през месец септември
на 2020г.Свидетелят Н.,който е бил в двора на жалбоподателя на 24.05.20г.
установява ,че между страните по делото възникнал скандал по повод бутането на
намираща се в двора постройка,но не установява да е видял упражняване на
физическо насилие.В обжалваното решение съдът е приел,че показанията на
св.В.Н. не дават отговор кога точно като месец и дата е станал скандал между страните по
делото.Съдът е приел,че изнесените в молбата,по която е образувано делото
твърдения не намират опора и в показанията на св. Ш., която има
непосредствени лични възприятия за настъпил физически и словесен конфликт между
страните в настоящото производство, но това било през месец септември на
2020г.. Действително свидетелката има възприятия за
отправяни от страна на ответника спрямо баща му псувни и заплахи, но
същите с оглед момента на осъществяването им, не са относими
към нито една от процесните дати и следователно биха
могли да бъда само индиция за евентуално осъществени към предходен момент-на
24.05. 20г. и 04.06.2020г.Свидетелят Н., единствен от изслушаните
свидетели , имал лични непосредстевни възприятия
относно обстоятелства, които са настъпили в имота на молителя на
24.05.2020г. но същият не установил да е бил свидетел на нанесени удари.Съдът е
приел,че не се установява от събраните по делото доказателства за отправени от ответника към
баща му-жалбоподателя закани за
побой. Според съда не може да
обоснове позитивно за молителя решение стъпвайки единствено на твърденията
изложени в представената декларация, тъй
като в хода на делото са събрани множество други доказателства, които не са в
подкрепа на обстоятелствата, които се твърдят в декларацията по чл.9 ал.3
от ЗЗДН.Предвид гореизложеното съдът постановил обжалваното решение,с което
отхвърлил подадената молба.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената по-горе
фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Съгласно
чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя съображенията
на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното решение,поради
което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.
Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че съдът неправилно и погрешно интерпретирал представените от жалбоподателя доказателства и показанията на свидетелите. Според жалбоподателя в протокола от съдебното
зеседание не били записвани дословно думите на разпитаната свидетелка Св.Ш..Съдът като се запозна с
протокола за разпит на посочената свидетелка счита,че жалбата в тази и част е
неоснователна.В протокола за разпит от 21.01.21г. свидетелката наистина
установява факти налагащи извод за упражнено домашно насилие,но установява на
два пъти,че този случай е от месец септември на 2020г.При това разминаване във
времето между твърдяното домашно насилие и времето на установеното от
свидетелката съдът правилно не е кредитирал нейните показания.
Подържа се в жалбата,че към молбата,по която е образувано
делото , по силата на чл.9, ал.З от ЗЗДН е приложена
декларация,която съгласно чл.13, ал.2, т.З от ЗЗДН е доказателствено средство в
производството, наред с другите доказателствени средства по ГПК. Подържа се,че освен, че законът предвижда задължително подавене на декларация, той и придава
значение като доказателствено средство за посочените в нея обстоятелства за
извършеното домашно насилие, като при липса на други доказателства, да послужи
за издаване на заповед за защита само въз основа на посочените в нея обстоятелства.СОС счита,че становището на жалбоподателя по
принцип е правилно,но в случая установеното в представената декларация не
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.При наличието на
останалите ,събрани по делото доказателства ,от които не се установява наличие
на данни за упражнено домашно насилие, съдът счита,че е неоснователно искането
за уважаване на молбата само въз основа на представената декларация.
С оглед на горното съдът
счита,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и
на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №17 от
04.02.2021 г. по гр.д.№ 262/2020г по описа на PC-Елин Пелин.
Осъжда С.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на С.С.С.
с ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.