Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №12199 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №151829/16.07.2020г.,
постановено по гр.д. №53505/2019г. по описа на СРС, 42 състав, е признато за
установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по отношение на С.С.Б., че съществува вземане на „Т.С.“
ЕАД в размер на 2650,46 лева – главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2018г., 273,36 лева мораторна
лихва за периода от 14.09.2016г. до 12.06.2019г., 44 лева сума за дялово
разпределение и 8,51 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 25.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36221/2019г. по
описа на СРС, 42 състав, като са отхвърлени исковете за мораторна
лихва в частта за разликата над 273,36 лева до пълния претендиран
размер от 274,34 лева и в частта за разликата над 8,51 лева до пълния претендиран размер от 9,21 лева като неоснователен и
недоказан. Осъден е С.С.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 846 лева съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 109 лева
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника С.С.Б.,
чрез пълномощника адв. В.Ц., срещу решението в
частта, с която предявените срещу него искове са уважени. Излагат се
оплаквания, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и неправилно – необосновано. Въззивникът не оспорва, че процесният
имот е бил топлофициран и сградата – етажна
собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа,
както и, че в качеството си на собственик на процесния
имот е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия през процесния период. Не се оспорва и обстоятелството, че в процесния имот за исковия период е била доставена и
ползвана топлинна енергия на стойност от 2650,46 лева. Поддържа се, че
вземанията на ищцовото дружество за доставената
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.06.2016г. са погасени по
давност, поради което за посочения период искът следвало да бъде отхвърлен. Не
било установено ищцовото дружество да е заплатило на
третото лице – помагач цената за извършената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период, съответно за
него да е възникнало право да я претендира. Вземането за услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2015г. до м.06.2016г. било погасено по
давност. Излагат се доводи за нищожност на клаузите от общите условия на ищеца
от 2014г. поради неравноправност. При условията на евентуалност поддържа, че
претенцията за лихви не е доказана, тъй като не било установено публикуването
на месечните сметки на сайта на дружеството. Поддържа, че не се дължи лихва
върху сумите за дялово разпределение. Поради изложеното моли решението да бъде
отменено в обжалваните части и да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца в тази
част.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната
страна „Т.С.“ ЕАД. С молба от 12.05.2021г. въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Третото лице –
помагач „Б.“ ООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу С.С.Б. положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №36221/2019г. на СРС, 42 състав.
Установява от събраните по делото доказателства, че
през процесния период ответникът е бил битов клиент
за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 065633 в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот,
намиращ се в гр. София, ул. „********(видно от НА за собственост апартамент
(жилище) по чл.55г от ЗПИНМ, №51, том ХХХV, дело №6851/1969г., удостоверение за
наследници, и заявление - декларация, подадено от С.С.Б.,
да му бъде открита партида на посочения адрес).
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Б.“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото
дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, се
установява от кредитираното заключение на СТЕ и от представените документи за
главен отчет от третото лице – помагач. От заключението на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за
доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че
от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи
в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №065633. Вещото лице посочва, че според главните
отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния
период в имота има 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите
за отопление, и щранг лира без ИРРО. За процесния период абонатът нито веднъж не е осигурил достъп
за отчет и за трите периода му е начислена служебна ТЕ по максимален специфичен
разход на сградата. Абонатът заплаща стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, която се разпределя от ФДР между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. ТЕ за
БГВ се отчита по показанията на 1 брой водомер за топла вода, като за периодите
с липса на достъп водомерът не е отчитан и на абоната е начислено служебно
потребление по преценка на ФДР, като същото е извършено в нормативно нарушение,
но в интерес на абоната, доколкото се цели намаляване на количеството на
служебно начисляваната ТЕ. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява
и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза
общо на сумата от 3376,53 лева.
От кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ответникът е погасил свои задължения
за процесния период на стойност 827,43 лева, от които
717 лева главница и 110,43 лева – лихва.
Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност, което въззивната
инстанция намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение
№3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената
топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в"
от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането
за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа.
Задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски за топлинна
енергия не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия за целия отоплителен сезон 01.05.2015г. до 30.04.2016г. въз
основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия
не променя момента на изискуемостта на месечните вноски. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от
ОУ от 2014 г., с който ищецът свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по
отношение на ответника, и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо давността върху месечните вземания за цената на
ТЕ до 30.04.2016г. е погасено по давност,
тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 25.06.2019г. и към тази
дата е изтекъл тригодишният давностен срок, поради
което задълженията по издадената обща фактура №**********/31.07.2016г. в размер
на 992,69 лева също са погасени по давност. С погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното вземане за лихви за забава, съгласно чл. 119
от ЗЗД.
По отношение на исковете за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл.
139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл.
139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ,
приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно
легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. Установено е
по делото и обстоятелството, че през процесния период
третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №065633. Предвид
изложеното, искът е основателен и доказан до размера на сумата 44 лева и
решението, с което е уважен в посочения размер е правилно. Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
извършена услуга дялово разпределение е неоснователно, тъй като тези вземания
са начислени за период след м.07.2016г. и към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК - 25.06.2019г. не е
изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност.
По отношение на
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията за
доставената топлинна енергия:
Съгласно
действалите през част от процесния период Общи
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1
от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период, т. е. в случая въззивникът
не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за нищожност на клаузи от общите
условия на ищцовото дружество от 2014г. поради
неравноправност. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Обвързването на срока за изпълнение
на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата на
публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя потребителя в
неравностойно икономическо положение и не го задължава да се снабдява с
техническо средство за достъп до интернет. При съвременните условия достъпът до
интернет не е свързан непременно с притежаването на специално техническо
устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за месечните
дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги, така и на
местата за заплащане на дължимата сума. Публикуването на сметка на интернет
страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципът за добросъвестност.
С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца, че въззивникът е бил поставен в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия по уредения в общите условия начин за процесния
период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че релевираната претенция
по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне по отношение
на вземанията за доставената топлинна енергия за отоплителния сезон от м.05.2015г. до м.04.2016г.
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите
суми за консумирана топлинна енергия за останалата част от исковия период са
приложими Общи условия на "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура по
чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за този период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Общите фактури за отчетния период са издадени на
31.07.2017 г., и 31.07.2018г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017 г.,
респективно на 14.06.2018 г. (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят
фактурите, считано от 30.04.2017 г., респ. 30.04.2018 г.). При това положение,
с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия,
съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна се
явява и претенцията на ищеца за мораторна лихва в
размер на 8,51 лева върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като
в общите условия не е предвиден срок за заплащане на това задължение и предвид
липсата на доказателства по делото ответникът да е бил поканен за плащането му,
Поради изложеното
и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за
разликата над сумата от 1657,77 лева до пълния предявен размер от 2650,46 лева,
като бъде отхвърлен предявеният иск за стойността на доставената топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. в размер на 992,69 лева, в
частта, с която е уважен предявеният иск за мораторна
лихва в размер на 273,36 лева, и в частта, с която е присъдена мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение в
размер на 8,51 лева, и да бъде постановено друго, с което исковете за лихви се
отхвърлят. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищцовото дружество са присъдени разноски над сумата от 482,48
лева за исковото производство, и над сумата от 62,45 лева за заповедното
производство.
По разноските:
При този изход на
спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените във въззивното производство разноски за
държавна такса в размер на 78,79 лева. Процесуалният представител на въззивника адв. Ц. е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА за двете съдебни инстанции, което
съдът намира за основателно. Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая на адв. Ц. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 300 лева,
както и за първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 188,54 лева.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№151829/16.07.2020г., постановено по гр.д. №53505/2019г. по описа на СРС, 42
състав, В ЧАСТТА, с която е признато
за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по отношение на С.С.Б., че съществува вземане на „Т.С.“
ЕАД за разликата над сумата от 1657,77 лева до пълния предявен размер от
2650,46 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.04.2016г., 273,36 лева мораторна лихва за периода
от 14.09.2016г. до 12.06.2019г., и 8,51 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение, както и в частта, с която С.С.Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за исковото
производство над сумата от 482,48 лева до пълния присъден размер от 846 лева и
за заповедното производство над сумата от 62,45 лева до пълния присъден размер
от 109 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, положителни установителни искове с правно основание по чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните
вземания: 992,69 лева – стойността на доставена топлинна енергия по аб. №065633 за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 25.06.2019г. до изплащане на вземането, 273,36
лева мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
12.06.2019г., и 8,51 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36221/2019г. на СРС, 42 състав, като неоснователни и
погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №151829/16.07.2020г., постановено по гр.д. №53505/2019г. по
описа на СРС, 42 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на С.С.Б. разноски за въззивното производство в размер на 78,79 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на адв. В. З.Ц. на основание чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за въззивното производство в размер на 300 лева и за първоинстанционното производство в размер на 188,54 лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.