№ 54
гр. Враца, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от „Ирена Агро” ЕООД,със
седалище и адрес на управление с.***,обл.Враца, чрез адв.В.Ч. от АК Враца,срещу
решение на РС гр.Бяла Слатина от 27.10.21 г. ,постановено по гр.д.№1305/2020 г., с
което е уважен предявен против въззивника иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
вр.чл.327 ТЗ.Поддържа се във въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд не бил
обсъдил в цялост събраните доказателства,в резултат на което достигнал до
неправилни правни изводи.Съдът не се бил съобразил с направеното от жалбоподателя
възражение за недопустимост на предявените искове, поради факта,че със сила на
пресъдено нещо между същите страни било установено,че ответникът не дължи
исковите суми на ищеца по приключило производство по т.д.№138/2019 г. по описа на
ВОС. Пререшаването на спора отново било недопустимо. Излага се,че в приключилото
производство пред ВОС ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения и
основания против евентуалните основания, на които ответникът основава твърденията
си за недължимост на сумата, тъй като незаявените основания се преклудират.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което предявения иск се отхвърли.
Посочено е във въззивната жалба,че същата се подава и от лицето Г. Г. Г.,който
не е страна по делото.Настоящият състав е приел,че се касае за допусната техническа
грешка,и я е отстранил,като е прекратил въззивната жалба в частта,в която като
жалбоподател е посочен Г.Г..Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна
в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск против въззивника от
„Булагро”АД гр.Стара Загора ,с който се иска да бъде осъдено ответното дружество да
му заплати на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ, общата сума от
38 116,54 лв., представляваща неизплатена цена за доставка на стоки - препарати за
растителна защита, торове и др. по 6 бр. фактури, подробно описани в исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД да му заплати сумата от общо 7 369,20 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение по всяка отделна фактура в размер на законната лихва върху
главницата за периода от деня следващ датата на падежа по фактурата до 26.08.2020г.
Въз основа на исковата молба първоначално е било образувано т.д.№
113/2020г. по описа на ОС-Враца, но с Определение № 260142/03.11.2020г.
производството по делото било прекратено на основание чл.118 ал.2 вр. чл.119 от ГПК
и изпратено по подсъдност на РС-Бяла Слатина, в който съд е образувано под нов №
1305/2020г.
Ответното дружество "ИРЕНА - АГРО" ЕООД-въззивник, чрез пълномощника
си адв.В. Ч. в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК е депозирало писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва така предявеният
иск.Поддържа доводи и за недопустимост на исковете.
По делото са събирани писмени доказателства. Допусната е и изслушана ССчЕ,
чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и
обосновано.
Поддържа се в исковата молба, че от 2018г. страните са в търговски отношения,
2
произтичащи от покупко-продажба на стоки-препарати за растителна защита, торове и
др. За извършените от ищеца доставка на стоки са съставяни приемо-предавателни
протоколи, въз основа на които дружеството е издало данъчни фактури, като стоките
са предадени на ответника, който не е извършил плащане на падежа.
Към настоящия момент задължението на ответника по приложените 6 бр.
фактури възлиза в общ размер на 38116,54 лв.
Приложени са с и.м. и приемо-предавателните протоколи за доставените стоки.
С оглед забавата на ответника да заплати цената на доставените стоки, ищецът
претендира и лихва за забава в общ размер от 7 369,20 лв. - по всяка отделна фактура
за посочените в и.м. периоди.
Поради това, че не постъпило плащане по процесните фактури, за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество "ИРЕНА-АГРО" ЕООД, чрез пълномощника си адв.В. Ч., с който оспорва
така предявеният иск, като прави възражение и за неговата недопустим.
Във връзка с възражението на ответното дружество за недопустимост на
предявеният иск,първоинстанционният съд с определението си от 09.02.2021г.
постановено в з.з. по реда на чл.140 от ГПК оставил същото без уважение.
Направеното възражение в писменият отговор за недопустимост на иска и искането за
прекратяване на делото на това основание,ответникът е направил във връзка с влязло в
сила съдебно решение № 92/03.08.2020г. по т.д.№ 138/2019г. по описа на ОС-Враца, с
което е отхвърлен спрямо него установителният иск по чл.422 от ГПК, като
неоснователен.
По същество на спора въззивникът-ответник оспорва иска.Поддържа, че нито
едно от писмените доказателства не е подписано от управителя, в качеството й/му/ на
представител на "ИРЕНА - АГРО" ЕООД, нито е потвърждавало действия на трето
лице, което е могло да действа от негово име без представителна власт.
По делото е допусната и приета ССчЕ, чието заключение не е оспорено от
страните ,и се възприема и от настоящия състав като обективно и
компетентно.В.л.сочи, че процесните фактури са заведени коректно и осчетоводени в
счетоводството на ответника, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти, като в заключението експерта сочи и конкретните
дати на счетоводното събитие.Всички процесни фактури са осчетоводени по
счетоводна сметка 401-„Доставчици“ с аналитична партида на контрагент „Булагро“
АД /Приложение № 8 от заключението/.Оригиналите на процесните фактури според
в.л. се намират в счетоводството на ответника от момента на завеждането им,
респективно осчетоводяването им. Същите са включени в дневниците за покупки и в
3
справките-декларации по ЗДДС по съответните месеци.Ответното дружество е
ползвало данъчен кредит по процесните фактури.Лихвата по процесните фактури от
дата, следваща датата на падежа по всяка фактура до 26.08.2020г. възлиза в общ размер
на 7369,20 лв., като всяка една от процесните фактури е конкретизирана за същия
период и описана в заключението.
Изслушан е по реда на чл.176 ГПК изпълнителния директор на ищцовото
дружество,който се е явил лично в с.з. и отговорил на поставени в писмения отговор на
ответника въпроси. Посочил е, че при ищеца е създадена практика вземанията по
договори за стоков кредит да бъдат обезпечавани с издаването на запис на заповед, тъй
като между момента на доставка на стоките и момента на извършване на плащанията
се получавал срок между шест и девет месеца и това налагало търсенето на
обезпечителни инструменти, какъвто е записа на заповед.Не знае дали за процесната
искова сума има издаден запис на заповед и не е запознат.До настоящия момент не са
получавали плащане от ответната страна, нито има доброволно уреждане на спора
извънсъдебно. Управителят заявява също,че стоките и препаратите са доставени на
ответника с приемо-предавателни протоколи приложени по делото, които са в
счетоводството на доставчика. Издадени са и фактури и освен, че ответникът е
ползвал стоките,е ползвал и данъчния кредит.
Установено е от писмените доказателства по делото също,че вземанията по
процесните фактури били обезпечени с издаден запис на заповед,съдържащ подпис на
управител на дружеството и авалиран от лицето Г.Г. – съпруг на управителя.Въз
основа на така издадения запис на заповед ищецът поискал издаване на заповед за
изпълнение против дружеството и авалиста – солидарно.Заповедният съд счел
заявлението за издаване заповед за изпълнение за редовно и основателно и издал
заповед за изпълнение за сумите по процесните фактури в размер на 41071,34
лв.солидарно против дружеството и авалиста.Тъй като последните подали възражение
против издаването на заповедта за изпълнение, на заявителя било дадено указание да
предяви иск за установяване на вземането,което било сторено.Било образувано т.д.№
138/2019г.по описа на ОС Враца с правно основание чл.422 ГПК,по което предявеният
иск бил уважен против авалиста и отхвърлен по отношение на дружеството-
длъжник,тъй като било установено,че записът на заповед не бил подписан от
управителя на дружеството.Решението на ОС било потвърдено от АС София с решение
от 27.11.2020г.по в.гр.д.№ 2436/2020г.В мотивите на същото изрично е посочено,че в
производството пред ОС по иска с пр.осн.чл.422 ГПК не са въвеждани каузални
правоотношения между страните във връзка с издадения запис на заповед.Именно
поради наличие на това решение,влязло в законна сила на 31.08.2020г.ответникът-
въззивник прави възражение за недопустимост на предявения в настоящето
производство иск/ове/,като поддържа,че в производството по чл.422 настоящият ищец
е бил длъжен да изложи и изчерпа всичките си доводи и основания на които
4
претендира дадено субективно право,като в противен случай неговото бездействие се
санкцинирало с преклузия и процесуална недопустимост на последващия иск.Тъй като
по приключилото т.д.№ 138/2019г.на ВрОС ищецът не бил въвел всичките си
основания за дължимост на сумите по записа на заповед при наведен от ответника
довод за недължимост на вземането,то правото му да направи това по късно и в друг
процес било преклудирано.Първоинстанционният съд се е произнесъл по така
направеното възражение,като не го е уважил.Основен предмет на въззивната жалба е
също това възражение,поради което настоящият състав дължи произнасяне по същото
преди разглеждане въззивната жалба по същество.
Настоящият състав намира доводите на въззивника за недопустимост на
предявения иск на сочените основания за неоснователни.Намира цитираното решение
на ВКС за неотносимо към конкретния случай,тъй като същото не касае идентичен
спор от една страна,и от друга – постановено е при наличие на влязло в сила решение
по отрицателен установителен иск,какъвто не е настоящия.Съдебният състав споделя
практиката на ВКС,обективирана в редица актове,като О № 60743/16.11.2022г. по гр.д.
№ 1551/2021г.,4 ГО ,О № 408/22.08.2017г.,постановено по ч.гр.д.№ 1726/2017г.,4
ГО,според която предявеният иск се явява допустим.Договорът за продажба и записът
на заповед са две отделни самостоятелни сделки,всяка една от които поражда
самостоятелн здължение.Самият запис на заповед е абстрактна сделка и законът не се
интересува от основанието,на което същият е издаден.Затова съществува възможност в
случаите,в които записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение по
каузално правоотношение,кредиторът да предяви вземането си само на основание
записа на заповед,без да посочва каузално правоотношение.В този случай,както е
посочено в т.17 от ТР № 4/2014г.по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,предмет на иска е
вземането по записа на заповед.При направено общо оспорване на вземането от
ответника,както и в случай,че е оспорена само редовността на записа на заповед,както
е в случая,ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжжника – издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед.В този случай със СПН ще се разреши
само спора за съществуването или не на вземането по записа на заповед,но не и по
каузалното правоотношение,което той евентуално обезпечава.Последното ще бъде
обхванато от СПН само в случай,че бъде въведено в спора било чрез позоваване на
него в исковата молба от самия ищец,било чрез направено от ответника по иска
оспорване.Поради самостоятелния си характер,обезпеченото със записа на заповед
каузално задължение/правоотношение/ може да бъде предявено в отделно исково
производство.В този случай са налице две различни основания,въз основа на които
кредиторът може да реализира вземането си по отношение на длъжника.При това за
разлика от длъжника,който е задължен да изчерпи всичките си възражения по
5
предявения против него иск,кредиторът не е длъжен да изчерпи всички си
основания,на които може да претендира вземането.Затова СПН се разпростира само по
отношение на предявеното с исковата молба основание,но не и за останалите такива.С
оглед изложеното не се преклудира възможността на кредитора да предяви иск по
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ за дължимите му по договор за продажба суми,който е
обезпечен със запис на заповед при положение,че е налице влязло в сила решение по
което искът за същите суми,предявен на основание записа на заповед е отхвърлен без в
предмета на исковото производство да са били включени каузални правоотношения по
обезпечения договор за продажба.
Приемайки предявеният иск за допустим,настоящата инстанция приема
крайните фактически и правни изводи на първата по същество на спора,като на
основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че търговската продажба,
както и продажбата по гражданското право е неформален договор, освен в случаите,
когато закон предвижда или пък страните са уговорили форма на договора, като
условие за неговата действителност - чл. 293 ТЗ,и ще се счита за сключен, когото се
установи, че страните са постигнали съгласие по основните елементи на този вид
договор - предмета и цената на продажбата (чл. 183 от ЗЗД).Всяка страна при тази
двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си
задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение.
Характерът на извършеното от ищеца действие - доставяне на стоки (препарати за
растителна защита, торове и др.) на ответника и оформяне на необходимите за това
документи, с посочени по вид, количество и цена вещи, сочи за възникване на соченото
продажбено правоотношение между страните.
Между страните е възникнало валидно облигационно отношение по сключен
между тях договор за доставка на агропрепарати, за валидността на което не е
задължително и необходимо условия подписването на писмен договор.
В подкрепа на този извод са представените от ищеца шест броя
фактури.Вещото лице по назначената и изслушана по делото ССчЕ дава заключение,
според което, след проверка в счетоводството на ответника е установено, че
представените от ищеца шест броя фактури се намират в ответното дружество в
оригинал, надлежно са осчетоводени и отразени в дневниците за покупки и
съответната справка-декларация по ДДС,какъвто е и усвоен.С оглед заключението на
експертизата и разп.на чл.293 ал.2 ТЗ възражението на ответника, че фактурите и
приемо-предавателните протоколи не носят подписа на собственика на дружеството,е
голословно и недоказано.Настоящият състав намира, че безспорно е доказан факта на
предаване на всички вещи, описани във фактурите: Стоките, предмет на договора са
6
описани, както във фактурите, така и в приемо-предавателните протоколи. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и включването в
справката декларация по ЗДДС за периода, представляват недвусмислено признаване
на задължението и доказват неговото съществуване. С тези си действия ответникът е
признал, че продавачът е изпълнил коректно своите задължения и за него като купувач
е възникнало задължение да плати цената.
Предявеният иск се явява основателен,и като такъв следва да се уважи.
Основателността на главния иск по чл. 327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД предпоставя и основателност на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Установената
като дължима по делото сума, се дължи ведно с лихвата за забава от момента на
изискуемостта на вземането по всяка една от фактурите , до подаване на исковата
молба. Съобразно заключението на вещото лице общия размер на мораторната лихва
възлиза на 7369,20 лв. за периода от 01.10.2018г. до 26.08.2020г.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При така изяснената фактическа обстановка въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 200
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Б.Слатина от 27.10.2021г.,постановено по
гр.д.№ 1305/2020г.
ОСЪЖДА „ИРЕНА - АГРО" ЕООД,с.***,обл.Враца ДА ЗАПЛАТИ на
„Булагро” АД,гр.Стара Загора направените разноски пред настоящата въззивна
инстанция в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8