Решение по дело №53/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на И. Р. Д., [ЕГН] от гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, [улица], вх.*, ап.** против Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-423/31.10.2024г. издадено от Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград, с което на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО, във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС на И. Р. Д., [ЕГН] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата като основание за отмяна се сочат нарушение на материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В жалбата се навежда, че оспорващата е подала заявление за отпускане на лична пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, а не съгласно чл.69, ал.2 от КСО. Излага се становище, че в случая разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС е неприложима. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че Д. отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.69б, ал.1 от КСО. Излага се твърдение, че оспорващата е работила 18г. 05м. и 27 дни в структурите на МВР и има 12г., 11м., 13 дни стаж при условията на III категория труд и е със минимум 10г. стаж при условията на I категория труд. Навежда се също така и твърдение, че оспорващата има и изискуемата възраст за 2024г. – 50г. и 08 месеца, предвид на това, че към деня на подаване на заявлението си тя е на възраст от 50г. 09м.и 10 дни, както и изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст от 94т. Моли се оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващата И. Р. Д. не се явява лично. Постъпила е писмена молба от същата за даване на ход на делото в нейно отсъствие, както и със становище за поддържане на жалбата в нейната цялост. Моли се оспорените актове да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката по заявлението ѝ да се върне на компетентния орган за ново произнасяне.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ – Разград, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт Т. А., която счита жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки, в които излага становище, че Д. като държавен служител по ЗМВР попада в персоналния обхват на чл.69, ал.2 от КСО. Навежда, че не е спорен фактът, че към деня на подаване на заявлението си за пенсиониране Д. няма навършени 54г. и 2м., която е изискуемата възраст за 2024г., съгласно правилата на чл.69, ал.9 от КСО и няма право на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО. Навежда, че разпоредбите на чл.69, ал.2 от КСО и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Излага становище, че за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б от КСО законодателят задължително изисква реално/действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Излага становище, че в разпоредбата на чл.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ са изброени професиите, чиито труд се зачита при пенсиониране при условията на първа категория, като служителите от специалните закони, изброени в чл.69 от КСО не фигурират сред лицата осъществяващи труд от първа категория. Излага подробни доводи, обосноваващи, че изключението по чл.18, ал.4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж и по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно изискуемата по закон възраст. Излага становище, че смисълът на чл.18, ал.4 от НПОС не е лицата да се пенсионират по-рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл.69, ал.2 от КСО възраст, тогава могат да ползват правата по чл.69б от КСО. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2024г. И. Р. Д. е подала до директора на ТП на НОИ – Разград Заявление с вх. № 2113-16-393/01.07.2024г., с което е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението изрично е посочен видът на пенсията, който заявителката иска да ѝ бъде отпусната, а именно такава при условията на чл.69б, ал.1 от КСО.

Въз основа на подаденото заявление, приложените към него документи и данните от персоналния регистър на НОИ за осигуреното лице на 31.10.2024г. е издадено Разпореждане №2140-16-423/31.10.2024г., на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Разград, с което на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО, във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС, на заявителката И. Р. Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като мотиви в разпореждането е посочено, че положеният от Д. осигурителен стаж като държавен служител по ЗМВР не попада в разпоредбите на чл.1 от НКТП, че същият не съставлява действителен осигурителен стаж от първа категория труд, а приравнен на такъв по силата на закона, поради което Д. няма право на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО. Като мотиви в разпореждането е посочено също така, че Д. има изискуемия осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, но няма навършена изискуемата възраст – 54 год. 02 м., поради което няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО към 01.07.2024г. Разпореждането е подписано от длъжностното лице Й. П. с отбелязване „За ръководител…съгласно Заповед №1015-16-188/14.12.2022г. на директора на ТП на НОИ гр.Разград“.

От представената по делото Заповед №1015-16-188/14.12.2022г. на директора на ТП на НОИ гр.Разград по делото се установява, че длъжностното лице Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград е определено от директора на ТП на НОИ за длъжностно лице, което да изпълнява правомощията по чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Разпореждане №2140-16-423/31.10.2024г. издадено от Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград е съобщено на И. Д. на 07.11.2024г. Същото е обжалвано от Д. по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Разград с жалба с вх. №1012-16-89/19.11.2024г.

По подадената жалба на 12.12.2024г. директорът на ТП на НОИ – Разград е постановил Решение № 1012-16-89/1, с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане №2140-16-423/31.10.2024г.

В решението като мотиви решаващият орган изцяло е възпроизвел мотивите от разпореждането, като е посочил, че положеният от Д. осигурителен стаж като държавен служител по ЗМВР не попада в разпоредбите на чл.1 от НКТП /първа категория труд/. Посочено е също така като мотиви и че Д. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж. В случая жалбоподателката Д. има изискващия се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, но няма право на тази пенсия, поради обстоятелството, че не е навършила изискващата се в разпоредбата на чл.69,ал.2 от КСО възраст от 54г. и 2 месеца.

Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Разград е съобщено на Д. на 17.12.2024г.

Жалбата на И. Р. Д. срещу посоченото Решение е подадена до Административен съд – Разград на 17.12.2024г. с вх.№2103-16-28/17.12.2024г.

Поради отвод на всички съдии в Административен съд – Разград делото е изпратено на ВАС за определяне на друг съседен съд, който да го разгледа с Определение №31/09.01.2025г.

С Определение № 708/30.01.2025г. по ад.д.№491/2025г. ВАС е изпратил делото за неговото разглеждане от Административен съд – Търговище.

Не се спори по делото, че към деня на подаване на заявлението – 01.07.2024г., оспорващата И. Р. Д. има навършени 50г. 09м. 10 дни., както и че има осигурителен стаж от 18г. 05м. 27дни, като служител по Закона за МВР и осигурителен стаж от III категория труд от 12г. 11м. 13 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст – 94г. 06м. 07д.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна относно допустимостта, съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт подлежащ на съдебно оспорване, след проведено административно обжалване като задължителна положителна процесуална предпоставака.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспореното Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане №2140-16-423/31.10.2024г. издадено от Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград, са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

Материалните предпоставки, които кумулативно следва да са налице към деня на подаване на заявлението на Д. – 01.07.2024г., за да възникне правото на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, с каквото искане именно е бил сезиран органът от заявителката, са следните: 1. Лицето, да е работило 10 години при условията на първа категория труд; 2. Лицето да има навършена изискуемата за 2024г. възраст от 50г. и 08м; 3.Лицето да има сбор от осигурителен стаж и възраст от 94.

В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, какъвто безспорно по силата на закона се явява положеният такъв от Д., като държавен служител по ЗМВР. От граматическото и систематическо тълкуване на чл. 17, ал. 2 от НПОС следва изводът, че осигурителният стаж на тези лица се "зачита", а не се "приравнява" на първа категория труд при пенсиониране. Не е налице нормативна уредба, която да регламентира разграничение между "зачетен" труд първа категория и "отработен" при условията на първа категория труд или изрично изискване за действително положен осигурителен стаж за приложението на 69б, ал. 1 от КСО. Не е налице и съдебна практика на ВАС в тази насока. Следователно трудът по чл. 69 от КСО е от първа категория, а не от друг вид категория. Не се споделя и направеното от органа стеснително тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО като приложима само за дейностите и професиите от първа и втора категория труд, посочени в НКТП, за които се правят допълнителни осигурителни вноски в професионален пенсионен фонд (ППФ). В разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е посочено, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, имат право на ранно пенсиониране, без да има изискване и без оглед на това дали за положения труд са направени допълнителни осигурителни вноски в ППФ. В тази насока са Решение № 3724/09.04.2025г. по ад.д.№2124/2025г. на ВАС и Решение № 562/22.01.2025г. по ад.д.№11098/2024г. на ВАС.

По гореизложените съображения съдът приема, че по отношение на оспорващата е налице първата предпоставка – да е работила 10г. при условията на първа категория труд, като изводите на органа в тази насока са изцяло материално незаконосъобразни.

Изцяло в противоречие на материалния закон се явява и направеното от органа тълкуване, че разпоредбата чл. 18, ал. 4 от НПОС предоставя още една възможност на лицата, полагали труд при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но само в случаите, когато нямат необходимия осигурителен стаж. Привилегията създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС, по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, не създава пречка за лицата, отговарящи на условията на чл. 69б от КСО, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС като норма от подзаконов нормативен акт не може да дерогира действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. В случай, че при приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС се стига до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-високия ранг, съгласно а чл. 5, ал. 1 от АПК. По изложените съображения, в случай че са налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия по тази разпоредба. В тази насока е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. и най-новата – Решение №4375/28.04.2025г. по ад.д. №7497/2024г. на ВАС.

Едновременно с гореизложеното, незаконосъобразно органът е приложил изискването за възраст за 2024г. по чл.69, ал.2,във вр. сал.9 от КСО от 54г. и 02м., при наличието на изрично регламентирано друго такова законово изискване за възраст от специалната норма на чл. 69б, ал. 1 КСО от 50г. и 08м. Изискването за възраст по приложимата в случая норма на чл. 69б, ал. 1 КСО е по-благоприятно за Д. и същата отговаря на него, тъй като е безспорно по делото, че към деня на подаване на заявлението си тя има навършени 50г. 09м. 10 дни. При наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант. В тази насока са Решение № 13432/10.12.2024 г. по адм. дело № 5649/2024 г. на ВАС; Решение № 2259/18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 на ВАС; Решение № 2291/18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г. на ВАС.

По делото не се спори, като самият орган е приел, както в разпореждането, така и в решението, че Д. има общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 94г. 06м. 07д. Последният се явява в повече от изискуемия по чл. 69б, ал. 1 КСО сбор от 94, с което оспорващата отговаря и на третата материална предпоставка по посочената разпоредба.

На основание гореизложените съображения съдът приема, че оспорващата И. Р. Д. отговаря на всички материални предпоставки по чл. 69б, ал. 1 КСО и органът като е постановил отказ да ѝ отпусне ПОСВ по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО е постановил актовете си при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

На основание всичко гореизложено, съдът намира Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-423/31.10.2024г. издадено от Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград за незаконосъобразни и следва като такива, същите да бъдат отменени.

Предвид на това, че естеството на въпроса е от компетентността на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Разград, следва преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-16-393/01.07.2024г., подадено от И. Р. Д., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

По въпроса за разноските:

По делото не се претендират разноски от оспорващата, като не са приложени и доказателства за направени такива, с оглед на което, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане №2140-16-423/31.10.2024г. издадено от Й. П. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Разград, с което на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО, във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС на И. Р. Д., [ЕГН] от гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, [улица], вх.*, ап.**, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне по същество по Заявление с вх.№ 2113-16-393/01.07.2024г., подадено от И. Р. Д., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

Препис от Решението да се изпрати на страните.