Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./01.04.2021 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 28/2021 год.
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на “А.С.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ж.к.
“Изгрев”, бл.9, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С.Ж.С. – В., против
заповед за налагане на ПАМ № 4-ФК/12.01.2021 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, Централен пазар, обект № 518, стопанисван
от дружеството, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и с целта на закона.
Твърди се, че липсва основание за налагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е налице безспорно установено
административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Излагат се доводи за нарушение на принципа на съразмерност и липса на
конкретни мотиви относно продължителността на срока за налагане на ПАМ. Твърди
се, че органът по приходите не е отчел, че нарушението е за първи път,
продажбата е на незначителна стойност, не са констатирани други нарушения в
обекта при проверката, не са налице данни, търговецът да има образувани
изпълнителни производства в НАП или да има неплатени наложени санкции за
нарушения за неправилно данъчно отчитане в обекта. Счита се, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена преди да бъде издадено наказателно
постановление, което лишава търговеца от предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС
възможност за прекратяване на ПАМ. По тези съображения се иска отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът
– началник отдел “Оперативни дейности” гр. Варна, в Главна дирекция “Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска
тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на
материалния и процесуалния закон и при наличие на безспорно доказано административно
нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 11.01.2021 г. в 12, 44 часа служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. Варна, Централен пазар, обект
№ 518, стопанисван от “А.С.” ЕООД.
В хода на проверката е установено, че при извършена контролна
покупка на 1 бр. минерална вода на стойност от 0, 70 лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е
издаден фискален касов бон от
въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от
кочан.
Изведен е ДФО за деня на стойност 0, 00 лева, в който няма регистрирана продажба
през ФУ към момента на проверката. Установено е разминаване на ФУ с един час
напред. Съставен е опис на паричните средства в касата, подписан от работещото
в обекта лице. Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0432104/11.01.2021г., в който е посочено, че разликата между разчетената
касова наличност от ФУ и фактическата наличност в касата е в размер на 25 лева.
Предвид на констатациите в протокола на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че извършеното
деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Изложени
са доводи, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне
на дължимите налози. Направен е извод за необходимостта от извършване на
промяна в организацията на дейността на обекта, за което е необходим определен
срок.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
както и с оглед на осигуряване защитата на обществения интерес чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения. При преценката за тежестта на
нарушението са взети предвид вида и местонахождението на търговския обект,
както и обстоятелството, че задълженото лице има изискуеми публични задължения в
големи размери. Посочено е, че продължителността на срока е съобразена с
принципа за съразмерност и с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на
търговеца на 15.01.2021 г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F586187 за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В хода на производството пред съда е представено заверено копие на наказателно
постановление № 559808 - F586187
от 09.02.2021 г. на началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Това наказателно постановление е издадено въз основа на горепосочения акт за
установяване на административно нарушение. С него на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. НП е връчено на търговеца на 17.02.2021 г. и като
необжалвано е влязло в сила на 25.02.2021 г. съгласно отметката върху
представеното по делото заверено копие.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган съгласно представените
по делото заповед № ЗЦУ - 1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и заповед № ЗЦУ – 1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон.
Производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
налагането на принудителна административна мярка – “запечатване
на обект за срок до 30 дни”, като в случая
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” (редакция ДВ,
бр.104/2020 г.) - неизпълнение на задължение за издаване на съответен
документ за продажба по чл.118 - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ
при получаване на плащане в брой.
Съгласно цитираната норма на чл.118,
ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ.
Това задължение е доразвито в
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 пък от същата наредба независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1.
От данните по делото се
установява безспорно, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена
фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ
ЕКАФП в обекта, което съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите. Доказателство
за това е не само съставеният протокол по чл. 50, ал.
1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ
се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, но и приложените към него писмени
доказателства (дневен финансов отчет, опис на паричните средства), сочещи положителна
разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от
фискалното устройство. Фактическите констатации в протокола не са опровергани
от жалбоподателя с годни доказателствени средства, с оглед на което съдът ги
приема за верни и съответстващи на обективната действителност. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при
които е извършена контролната покупка (начина на плащане, легитимация при
започване на проверката и др.), защото единствените правнорелевантни
обстоятелства от значение за случая са наличието на продажба на стока в
търговския обект, за която няма издаден фискален касов бон в часа на плащането.
От съдържанието на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е видно, че условието за неговото
приложение е търговецът да е допуснал нарушение, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба, което да осъществява фактическия състав на чл.
185, ал. 1 ЗДДС, във връзка
с чл.118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая са
налице всички предпоставки на закона, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” –
Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната
заповед за налагане на ПАМ.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Преценката за това се дължи, когато органът действа в условията на
оперативна самостоятелстност, защото само тогава законодателят му предоставя
възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в
различна степен целесъобразно. В случаите по чл. 186 ЗДДС органът действа при условията
на обвързана компетентност, което означава, че при допуснато нарушение той е
длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка дали да издаде заповед за
това или не.
Неоснователно е и възражението за
незаконосъобразност на заповедта поради твърдяната от жалбоподателя невъзможност
да се
възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 ЗДДС. По аргумент от чл.186, ал.1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции,
което е указание, че двете производства – по налагане на ПАМ и административнонаказателното по ЗАНН са отделни и
независими. Ето защо налагането на ПАМ преди издаването на наказателно
постановление и налагането на имуществена санкция за установеното нарушение по
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е основание за отмяна на заповедта, с
която тя е наложена. Независимо от изложеното, от данните по делото е видно, че
в хода на обжалването на процесната заповед е
издадено НП, което при това е влязло в законна сила и жалбоподателят би могъл
да реализира възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС за прекратяване на ПАМ чрез
заплащане на наложената му имуществена санкция.
Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по аргумент от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяване на
заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува
възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на
документ за извършено плащане.
Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Така определеният срок е под средния в закона
размер и е съразмерен на извършеното нарушение. Продължителността му е
съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера
на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. При определянето на продължителността на
срока са взети предвид тежесттта на нарушението и последиците от него –
невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството, вида и
местонахождението на търговския обект, както и обстоятелството, че задълженото
лице има изискуеми публични задължения в големи размери. В жалбата не е изрично
оспорено наличието на това обстоятелство. В нея е посочено само, че липсват
данни търговецът да има образувани изпълнителни производства в НАП или
неплатени санкции за нарушения за неправилно данъчно отчитане в обекта, но не и
че изобщо няма изискуеми публични задължения. Действително от данните по делото
е видно, че нарушението е за първи път и неотразената продажба е на
незначителна стойност, но това не е достатъчно, за да обоснове несъразмерност
на срока на мярката. В случая накърнените обществени
отношения във връзка с отчитането на реализираните обороти от стопанския субект
не се свеждат само до сумата на контролната покупка. От
изготвения протокол за извършена проверка се установява, че е констатирана
положителна касова разлика от 25 лева, както и че има разминаване на фискалното
устройство с един час напред. Работещото в обекта лице не е дало обяснения
какви са причините за разликата между фактическата и отчетената наличност на
парите в обекта, но при липсата на отразени данни в книгата за дневните
финансови отчети относно сума на паричните средства в началото на работния ден
и относно въвеждане и извеждане на пари от касата може да се направи извод, че тя
се дължи на неиздаване на касови бележки, което сочи на системност в неотчитането
на извършените продажби в обекта и изключва инцидентния характер на деянието. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че описаните в
заповедта обстоятелства отговарят на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 ЗДДС и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за
законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, включително и за
съответствието му с целта на закона. Съобразен е и принципът за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК,
изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава. В случая целта на акта е да не се допускат други нарушения на
фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета, поради което засягането
на интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се извършва
търговска дейност в проверявания обект за срок от 14 дни, е съответно и
необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на
изискванията на закона.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно
с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което и
при наличието на предпоставките за приложение на чл. 186, ал. 1 ЗДДС са налице
и тези за приложение на чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.С.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ж.к.
“Изгрев”, бл.9, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С.Ж.С. – В.,
против заповед за налагане на ПАМ № 4-ФК/12.01.2021 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА “А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ж.к. “Изгрев”, бл.9, вх.Б, ет.4,
ап.12, представлявано от управителя С.Ж.С. – В., да заплати на Националната
агенция по приходите разноски по делото за първата инстанция в размер на 100 лева
(сто лева).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: