Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 15.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева
и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД №306 по описа за 2019г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Х.С.Х., ЕГН ********** ***, чрез адв.Х.Х. от САК, срещу
Решение № 563 от 10.10.2019г., постановено по ВАНД № 2003/2018г. по описа на
Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2472282,
издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ѝ е наложена глоба в
размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че съдът не е съобразил, че Декларацията попълнена от касатора,
индивидуализира в достатъчна степен лицето управлявало автомобила. Собственикът
на автомобила не бил длъжен да има копие от Свидетелство за управление на МПС. Въз
основа на това се твърди, че съдът е постановил неправилно решение, което се моли
да бъде отменено. В открито съдебно заседание не се явява представител.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок и не
изпраща представител.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за
неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия Електронен фиш серия К № 2472282, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Х.Х. е наложена
глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. За да
постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е
констатирано административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, извършено на 01.01.2019г.
в 17,23 часа на главен път І- 2, км.112+ 737, бензиностанция „Шел“, при
управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СН3245АТ. При наличие на знак
„В-26“, ограничаващ максималната скорост
на движение на МПС до 60 км/ч, процесното МПС било управлявано със скорост 83
км/ч. Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано
техническо средство– стационарно № 00209D32D447. При направена справка от
централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателката,
поради което спрямо същата е издаден процесният електронен фиш, с който на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Електронният
фиш бил връчен на собственика на 27.08.2019г. В срока по чл.189 ал. 5 от ЗДвП,
жалбоподателката представила писмена декларация, в която посочила, че на
процесната дата предоставил автомобилът си за управление на трето лице, което
било правоспособен водач- Т.Й., роден на *** от гр.Комотини Гърция, в чието
владение се намирал автомобила. Т.2 от Декларацията, касаеща реквизити на
валидно свидетелство за управление на МПС на посочения водач не била попълнена,
като не било представено и копие на свидетелството за правоуправление на
посоченото като водач на автомобила лице. Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са
допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно
утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно установено чрез допустимо от
закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията
на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на
административно-производствените правила и потвърдил изцяло електронния фиш,
като правилен и законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя изяло
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Административно-наказващия
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя. От
събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и
заснето с годно техническо средство
стационарна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения „Multa Radar“, заснемаща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол на Български
институт по метрология №7-С-ИСИ/02.05.2018г., от които е видно, че при
условията на извършен полеви тест на мястото на монтаж, видео-радарната система
отговаря на метрологичните изисквания. Номерът на техническото средство е
надлежно посочен в електронния фиш. Лекият автомобил, собственост на
жалбоподателката е отчетливо заснет на снимка, представена пред въззивния съд.
По делото е приложена и схема на пътните знаци, поставени в процесния пътен
участък.
Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на изрична правна норма, законодателят е
придал на ЕФ статута на документ, който следва да съдържа определени реквизити, които в настоящия казус са надлежно
посочени. Според чл.21 ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
кm/h, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21 ал.2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак, в случая „В-26“ указващ скорост 60км.ч. Административно-наказващия
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя за отчетеното
превишаване на скоростта с 23 км.ч.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, относно неправилно определен субект на административното
наказание. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в
случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се
установява, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателката. С чл.188 ал.1
от ЗДвП е въведена оборимата
презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност
в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил.
Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението
е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Жалбоподателят е
упражнил правата си по чл. 189 ал. 5
от ЗДвП, посредством депозиране на
писмена декларация, в която посочил данни на друго лице, управлявало МПС на
процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил
копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Поради
което следва да се приеме, че с подаването на декларацията е оборена
презумпцията по чл.189 от ЗДвП. Кумулативно изискуемите
предпоставки за анулиране на ЕФ при деклариране са две- попълване на декларация
и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълва
изискването на чл.189 ал.5
от ЗДвП за анулиране на фиша.
Представянето на СУМПС е една индиция, че лицето, на което се твърди да е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде
свое копие на СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи
при установено нарушение, единствено по твърдение на собственика, би довело до
тяхното санкциониране. В хода на съдебното следствие жалбоподателят също не
ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административнонаказателната му отговорност. Поради това за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в
качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013г. на ВАС по адм. д. №
5412/2013г., III о., според което в случай, че собственикът не може да декларира
на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да
представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189 ал.5
предл. второ от ЗДвП, ще бъде
санкциониран въпреки, че не е извършвал нарушение.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз
основа на изложеното, касационната жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно
решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63
ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 563 от 10.10.2019г.,
постановено по ВАНД № 2003/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 15.01.2020г.