РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. СТ. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., бул.“А.“ № *,
ет. *, ап. *, чрез адв. В.П. с адрес в кв.Б., ул. О. № * срещу Наказателно постановление N 23-
003472 от 19.10.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София област, с което на
жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 416, ал. 5 от КТ - в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 402 , ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. П. .
В хода на съдебните прения адв. П. поддържа жалбата,като сочи , че по делото е
недоказано, жалбоподателят да е препятствал дейността на контролните органи.
Алтернативно, моли за намаляване размера на наложената глоба.
В своя защита жалбоподателят сочи, че не е отказал съдействие , а само е поискал да
му бъдат дадени разяснения във връзка с документите, които е следвало да подпише.
В съдебно заседание административно-наказващият орган , редовно уведомен не се
явява.Представлява се от пълномощник – юрисконсулт И.
В хода на съдебните прения, последната пледира за потвърждаване на НП, като
правилно и законосъобразно.Сочи , че представените от жалбоподателя документи не са
били достатъчни и отказът му да даде исканата информация, представлява нарушение.
Претендира разноски по делото.
1
Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на Г. Д. СТ. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-
003472 от 19.10.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София област е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна в алтернативната си част.
За периода от 13.08.2020г. до 19.08.2020г. К.К. и С. Д. - гл.инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” – СО , извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
от „С.“ ЕООД с ЕИК *** (дружеството).
С призовка от 17.08.2020г. от дружеството били изискани подробно описани
документи за проверка, които били представени.
На 19.08.2020г. от управителя на дружеството и жалбоподател в настоящето
производство са били изискани писмени сведения, като са му били поставени два въпроса, а
именно: да отговори в колко часа на 13.08.2020г. са били подписани трудовите договори с
лицата Ц. Д. и Н. В.
На втората страница на лист А4, озаглавен ''Сведения'' К.К. изписала собственоръчно,
че управителят С. отказва да предостави исканите сведения.
В резултат от извършената проверка бил съставен пртокол (ПИП) изх.№ ПР2023125
от 19.08.2020г. , в който били дадени задължителни предписания на проверяваното лице.
Препис от протокола бил връчен на Г.С..
В резултат на констатациите при извършената проверка К.К. съставил АУАН № 23-
003472/19.08.2020 г. срещу Г. Д. СТ. с ЕГН ********** за извършено административно
нарушение по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда в присъствието на нарушителя , С. Д. и Е.
А.
В предвидения от ЗАНН срок жалбоподателят депозирал пред
административнонаказващия орган възражение във връзка със съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено N 23-003472 от 19.10.2020г. ,
издадено от директор Д“ИТ“ София област, с което на жалбоподателя е наложена глоба на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ - в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 402 , ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от КТ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към
2
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на
наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК ,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по
реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни и доказателствени средства –
протоколи за извършени действия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна, че жалбоподателят е извършил вменото му нарушение.
Установено е по делото , че всички изискани от контролния орган документи са били
предоставени за проверка с исключение на нарочно изисканите сведения.
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ работодателите, органите по
назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от своя страна, регламентира правомощието
на контролните органи да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването,
обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени
копия от тях във връзка с упражняването на контрола.
Жалбоподателят не отрича в жалбата , че е отказал даването на сведения, като сочи ,
че е сторил това, тъй като не му било обяснено от контролния орган правното основание.
Аргументът е несъстоятелен.
В самия документ е посочено правното основание, на което се изискват сведенията ,
респективно жалбоподателят не е бил в неведение за правомощията на контролния орган,
съобразно за задължението си по чл. 402, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че с поведението си, жалбоподателят.е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 402, ал. 2
КТ.
Нарушението е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнил задължението
си , като длъжностно лице да предостави исканото сведение.
Нарушението е извършено виновно, като по категоричен начин е установено, че
жалбоподателяет е бил известен за дължимото поведение и без наличието на обективни
3
пречки не го е демонстрирал.
Не са били допуснати нарушения при съставяне и връчване на АУАН, като са били
спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 42, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Последният е съставен в присъствието на жалбоподателя и от компетентен орган.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че К.К. е заемала
длъжността „главен испектор” в Д“ИТ“ СО към момента на съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” лицата, назначени на длъжност
„инспектор” имат правомощието да съставят АУАН и да образуват
административнонаказателно производство при установени нарушения на трудовото
законодателство.
Не се констатираха нарушения и при издаване на процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия случай
от директор на ДИТ СО.
По отношение на размера , на наложеното наказание , съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
В настоящия случай на жалбоподателя е наложена глоба в размер 1500 лева, като в
наказателното постановление не се съдържат аргументи за това.
По делото липсват доказателства за завишена обществена опасност на нарушението
или нарушителя, която да мотивира по-висок размер на глобата.
Липсват доказателства за предходни наказания, наложени на жалбоподателя , а от
доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е предоставил всичи изискани му
документи по случая, като се е въздържал единствено от представянето на процесното
сведение.
Изложеното мотивира налагането на глоба в минимален размер , респективно
изменение на процесното наказателно постановление.
В същото време съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява „маловажен” случай.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е специална по отношение на нормата на чл. 28
ЗАНН.
В настоящия случай, липсват доказателства жалбоподателят да е депозирал исканото
4
му сведение и към настоящия момент.
Очевидно е , че нарушението не е отстранено веднага след установяването му,
респективно общественоопасните последици са настъпили необратимо.
При този изход от делото на АНО се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление N 23-003472 от 19.10.2020г. , издадено от
директор Д“ИТ“ София област, с което на Г. Д. СТ. с ЕГН ********** е наложена глоба на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от КТ - в размер на 1500 лева за нарушение на чл.
402 , ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000 лева и го
ПОТВЪРЖДАВА в останалите му части.
ОСЪЖДА Г. Д. СТ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ДИТСО, сумата в размер
на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5