Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №241
гр. ВРАЦА, 04.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публично заседание на втори
август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Пенка
Петрова
при участието на секретаря лилия
Горчева
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.д.№` 404 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид:
А.Б.Л. с адрес ***,
е подала въззивна жалба против решение №97 от 25.05.2017 г по гр.д.№ 195/17
г по описа на КРСъд, в частта, в
която е определен режим за лични отношения между малолетното дете и ответника, в частта ,в която е отхвърлен иска
за издръжка над
400 лв и началния й момент, както и в частта за присъдените разноски.
В жалбата се
навеждат доводи,че е решението в обжалваните части е незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика, събраните по
делото доказателства и нарушаващо
правата на малолетното дете Б..
Жалбоподателката
твърди , че постановения режим за лични контакти на детето Б. с бащата
до 3 г възраст следва да се извършва в нейно присъствие, а не
обратното, както е посочено в решението на КРС и че след 3 г. възраст на детето решението на съда се базира на
неясни бъдещи обстоятелства за
бъдещ период, противно на съдебната практика. Освен това присъдената
издръжка от 400 лв не била справедлива,
била неподходяща за детето Б., за да живее при стандарт какъвто трябвало да има , ако родителите
живеели заедно с него. Заявява се ,че необходимата издръжка за детето е 600 лв
месечно при високия месечен доход на
бащата от над 4000 лв и то от подаване
на насрещния иск на майката, а не от влизане на решението в сила.Претендира се
отмяна решението на КРСъд и в частта за
разноски от 525 лв като недължими.
Моли се отмяна решението на КРСъд, в частта за
определени лични контакти и постановяване на следните такива между детето Б. и
бащата - ответник, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от 13 ч до
16 ч без приспиване при бащата ,в присъствие на майката, издръжка от 600 лв за
детето платима от бащата, считано от
подаване на насрещния иск от 23.12.2016 г и присъждане разноски и за двете инстанции в
пълен размер от 1625 лв.С жалбата е приложен амбулаторен лист за здрав.
състояние на детето към. 29.05.2017 г.Не се правят нови доказателствени искания.
Въззивна жалба е подадена и от Й.Д.М. ***
против решение №97 от 25.05.2017 г по
гр.д.№ 195/17 г по описа КРСъд изцяло.
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно, тъй като КРСъд
не е взел предвид актуалните приложими правни норми и е пропуснал да посочи нормите на
международното право , респективно
чл.5 пар.4 от Конституцията на
РБ, Конвенцията за правата на детето, ЕКПЧОС, Хартата за осн. права на ЕС.
Твърди се в жалбата ,че съдът невнимателно бил изяснил някои факти по
делото, които подробно се посочват с
цитати от разпитаните свидетели.
Моли се за отмяна на
постановеното решение на КРСъд
и постановяване на ново решение, с което се постанови
местоживеене ***, където майката имала собствено жилище,предлагат се нови три
варианта /при евентуалност/ за
упражняване род. права над детето и от
двамата родители,както и местоживеене на периоди при всеки от родителите ,с режим
за виждане, като се избере от съда варианта с най- балансиран и най-добър
интерес за детето, за да може да поддържа лични контакти и с двамата си
родители.
С жалбата
се иска
допускане до разпит на още 2 свидетели относно капацитета на бащата да
се справи с отговорностите на родител и опровергаване неверни твърдения на
майката, без до се посочи какви твърдения? Прави се искане и за назначаване
на психологическа и психиатрична
експертиза и на двамата родители, за установяване на техния родителски
капацитет, с оглед възможността за
режим на споделено местоживеене необходимо за детето Б.. С
жалбата са приложени разпечатки от ел. писма
между страните.
В срока за
отговор на въззивната жалба на А.Л., Й.М.
е дал такъв с писмено становище. В него той коментира исканията на жалбоподателката за промяна решението на
КРСъд и дава свое мнение по тези искания, като изрично не ги оспорва , но иска най- доброто за своето дете. Освен
това заявява ,че трябва да има справедлив баланс между конкуриращите се
интереси на двамата родители и тези на
детето , цитирайки съдебна практика на
съда в Страсбург по правата на човека, както и по чл.8 от КЗПЧОС.
В срока за
отговор на въззивната жалба на Й.М., А.Л. е дала писмен такъв ,в който оспорва
изцяло въззивната жалба на Й.М. като
неоснователна,коментирайки подробно поведението на М. спрямо нея и техните взаимоотношения.
С отговора се прави искане , ако се допуснат нови свидетели до разпит от страна на М. ,да се допуснат и от нейна страна.
Жалбоподателката се противопоставя на назначаване на психологическа- психиатрична експертиза по делото.С отговора са приложени
писмени документи за здрав. състояние на детето към 26.06.2017 г.
ВОС се е
произнесъл по направените искания във
въззивната жалба на Й.М. като с
определението си от 20.07.2017 г ги е оставил без уважение ,излагайки
съображения в мотивите на определението
си.
В последното
с.з. пред ВОС се представят от страна на А.Л. 2 бр. амбулаторни листове за
здрав. състояние на детето Б./24.07.2017 и 31.07.2017 г и мед. искане за А.Л. от 31.07.2017 г.
На 31.07.2017
г по ел. поща на ВОС е изпратено заявление от Й.М. представляван от адв. П.Б. *** ,с
която моли да се променят постановените вече от КРСъд привременни мерки от
14.07.2017 г по гр.д.№195/2017 г по описа на КРСъд. Иска се допускане до гласни доказателства. ВОС е
оставил без уважение искането за извършване промяна в постановените привременни
мерки по гр.д.№195/17 г по описа на КРСъд, тъй като на осн. чл. 127 ал.3 от ГПК това е от
компетентност на КРСъд.
На 01.08.2017 г по ел. поща на ВОС е постъпило отново
същото заявление, със същото искане от проц. представител на Й.М.. Приложени са
решения на Съда в Страсбург както и Общ коментар №14/2013/ г на Комитет по
правата на детето. ВОС е постановил в с.з. на 02.08.2017 г , че КРСъд ще направи преценка по второто заявление на М., след изпращане делото на КРСъд.
Съд. състав
приема ,че и двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в законния
срок от страни с право на обжалване ,срещу съд. акт от категорията на обжалваемите.
За да постанови
своето решение като уважи насрещния иск на А.Л. и предостави род. права над
детето Б. на майката, КРСъд е приел, че
детето е на крехка детска възраст 1г 5 месеца, майката още го кърми, от
раждането си то я познава като близък човек и е създадена силна емоционална
връзка между тях. Съдът е посочил, че споделено родителство е немислимо, тъй
като в случая не са налице приятелски отношения между двамата родители, поради
което при упражняване род. права над
детето на майката, то местоживеенето на детето
следва да се определи според местожителството на майката- гр. ***. Във
връзка с режима за лични отношения на бащата с детето Б., решаващият съдия е
посочил, че водещото е интереса на
детето да общува и с двамата родители, но се е съобразил с ниската възраст на
детето 1 г и 3 месеца /към момента на решението/, факта ,че майката продължава да го кърми и факта,че детето било
неспокойно ,когато е насаме с баща си/данни от соц. доклад/,тъй като не е
общувало с него. КРСъд е диференцирал
режима за лични контакти на детето с бащата предвид навършване 3 г.
възраст и след 3 год. възраст, мотивирайки се,че това е в интерес на детето ,
поради крехката му възраст и факта ,че родителите живеят на отдалечени едно от
друго населени места- *** и София.С решението си решаващият съдия се е позовал и на
последната практика на ВКС да
постановява кога и при кой родител да остава детето на официалните празници в
РБългария.
КРСъд е определил издръжка на детето от 400 лв с оглед месечните му трудови доходи,считано
от влизане решението в сила и е отхвърлил
иска за издръжка над 400лв до 600 лв.
Въззивният
състав, с оглед събраните
доказателствата по делото,счита ,че решението е правилно и законосъобразно в
обжалваните части , освен в частта за определения режим за виждане между бащата
и детето Б.,и в при определяне началния момент на издръжката за детето Б., в които
части следва да бъде променено.
От фактическа
страна съд. състав приема за установено следното:
След изслушване
пред КРСъд родителите на детето Б.-страни по делото, безспорно е, че те са се разделили преди раждането на детето
на 20.01.2016 г, нямат сключен
граждански брак, бащата е на 29
г, майката на 32 г и живеят съответно в София и гр. ***.КРСъд по искане на Й.М. е постановил с определение №275/23.03.2017 г привременнии
мерки относно режима за виждане между
бащата и детето Б., който режим е
започнал да се изпълнява и ответникът
осъществява контакти с детето си.
Приложен е соц. доклад от службата в
гр. *** както и от социалната служба в гр.София по местоживеенето на
бащата на Б..
Към делото са приобщени разпечатки от ел. писма между
страните по делото , доклад от Американската Асоциация по психология/на бл.
език/ относно въпроса трябва ли бебетата
и малките деца да остават да нощуват често при бащите си,статия от щведски
автор на бълг. език относно съвместното родителство на деца от 0 до 4 г.,
сертификат на Й.М.,че е завършил успешно 27.01.2017 г курс за родители към
център "Съвременни родители".
Пред КРСъд е
разпитана като свидетел К. М.- майка на ответника, която потвърждава факта ,че
родителите на внука й са разделени и тя през м. декември 2016 г за първи път е
видяла Б..Същата заявява ,че в
София Й. има прекрасни условия за
отглеждане на дете и има обзаведена самостоятелна детска стая, роднините
на Й. само по снимки му се радвали,
желаели да го виждат по често.
От показанията
на св. Ал. Г.-без родство се установява ,че е приятел на Й., познават се от
организацията" Бащи ,отговорно родителство и др" и имат обща съдба.
Свидетелят също има режим за виждане с
дъщеря си на 4 г и половина и твърди ,че тая преспива при него, имат много хубави
срещи и това е важно за детето.
Св. Л. Б.- личен лекар на детето Б. твърди ,че
майката се грижи много добре за детето,
още го кърми , но това било индивидуално
, а детето е и на комбинирано хранене.Твърди още ,че ако един ден детето не се
кърми, това няма да се отрази на
здравето му , а само психологически , тъй като това било вид навик за детето.
Св. Б. Л.- баща
на майката заявява, че след раждането на Б. е отишъл в София да помага на
дъщеря си ,тъй като току що бил уволнен от работа, а съпругата му работела.Сега
в *** дъщеря му не е пречела на Й. да вижда детето, но когато Й. го вземал в ***
и го връщал, то се разболявало и го водели на лекар т.е. тези виждания се
отразявали зле на здравето на детето.
Св. Р. П.-съученик
на А. Л. установява ,че бил помолен от А. през февруари т.г. да присъства на среща с бащата и представител от социалните служби в гр. *** .Там видял за
първи път Й., който бил донесъл някакви топчета - играчки за Б., който си ги
пъхал в устата и се боядисал от тях.Наложило се майката да отиде да вземе дрехи
за преобличане на детето.
С оглед
гореизложеното се налагат следните правни изводи:
По въззивната жалба на А. Л.: жалбата
е ч а с т
и ч н о о с н о
в а т е л н а.
Майката е предявила насрещен иск за предоставянето й на
род. права над детето Б., определяне местоживеене на детето при нея и заплащане издръжка от бащата в размер на 600
лв. Същата оспорва първоинстанционното решение за определения режим за виждане на бащата с детето за
бъдеще време след навършване 3 г.възраст на детето Б.. Според нея решението в тази част е незаконосъобразно, тъй
като се базира на бъдещи неясни
обстоятелства.Оспорва и отхвърления иск
за издръжка над 400 лв до 600 лв като неоснователен, заявявайки ,че детето се
нуждае от по- голяма издръжка с оглед потребностите му, както и началния период на присъдената издръжка- от
влизане решението в сила. Претендира
се издръжка за детето от подаване на насрещния иск- 23.12.2016 г.
Настоящият съд.
състав с оглед многобройните писмени и гласни доказателства по делото приема ,че с оглед най- добрия
интерес на детето и постигането на баланс при родителската отговорност за него
от майката и бащата, следва както е постъпил и КРСъд, да се определи
диференциран режим за лични контакти между Б.
и бащата Й.М. за два периода:докато
А. Л. кърми детето и след като
спре да го кърми. Детето към момента е на 1,6 м. и е на комбинирано хранене ,не само на кърма ,видно от представеното
мед. направление за Ани Л. и амбулаторен
лист от 31.07.2017 г.Поради факта ,че не
може с точност да се определи докога детето ще се храни и с майчина кърма, то
житейския опит на на настоящия съд. състав /в случая от женски пол/, му дава
основание да приеме ,че родителските права над детето следва да се предоставят
на майката, детето да има местоживеене ***, а режима за виждане на бащата с детето Б. следва да се раздели до
2г.6 м.на детето и след 2 г.6 м ,приемайки ,че това е възраст ,след
която децата са вече на обща храна, не се кърмят от майката.
По отношение
присъдената издръжка от 400 лв за детето Б., която бащата следва да заплаща на майката като
негов зак. представител, същата е съобразена както с нуждите и възможностите на родителите, така и с чл.142
ал.2 от СК. Мин. размер на издръжка за дете към момента на постановяване решението
е 1/4 от 460/мин. раб.
заплата/ или 115 лв, а определената от
КРСъд от 400 лв, е над три пъти
по-голяма. В своя отговор на ИМ майката
е посочила ,че за м. октомври 2016 г цената за минимален стандарт на човек в България е 568 лв.Тази стойност касае
възрастен човек и при преценката следва
да се има предвид, че Б. е на 1 г. и 6 м и му е определена издръжка от 400 лв.За
сега нуждите на детето не са
променени, а при настъпване на такава
промяна при поискване съдът
може да увеличи издръжката, предвид възможностите на
двамата родители.Издръжката обаче следва да бъде присъдена на детето от момента
на поискването т.е. от предявяване насрещен иск за род. права , местоживеене на детето и издръжка за него и
това е - 23.12.2016 г.
По
въззивната жалба на Й.М. :жалбата е ч а с т и ч н о о с н
о в а т е л н а.
Й.М. е предявил
иск само за определяне режим за виждане със своето дете, няма предявен иск за предоставяне родителски права на него ,а е поискал споделено родителство с майката
т.е. предоставяне род. права и на двамата
родители ,с определяне местоживеене на детето . М. с оглед интереса на детето иска колкото
може по- често да се вижда с него и
предлага да го вижда три уикенда от месеца.Освен това
желае да взема детето да преспива при него в София и да го връща на майката в
гр. ***.
Съд. състав
споделя изцяло принципните становища на
специалистите психолози по приложените статии в делото от Щвеция и Съединените
щати, относно съвместното родителството, но
всеки казус както и настоящия е
специфичен за българските условия и български
манталитет, поради което, никой не може да принуди родителите на Б. да живеят
заедно,освен ако те сами не го пожелаят в името на своето дете.От събраните
писмени и гласни доказателства е установено, че те са във влошени отношения, живеят в различни населени
места на разстояние около 190 км и детето
е на ниска възраст,нуждае се
изключително от майчини грижи ,майката
още кърми Б. при комбинирано хранене. Освен това с ТР№1/2016 г от 03.07.2017 г на ОСГК на ВКС е
прието,че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността
родителските права да
бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата
родители в случай,
че не се постигне споразумение по упражняването им.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед
конкретните обстоятелства по казуса, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
отново се изхожда изключително от интереса на детето.
Съд. състав
от своите житейски позиции и
дългогодишна практика ,съобразно закона и конкретните обстоятелства по настоящия казус , приема, че
режима на виждане на бащата с детето Б. следва да се определи в два периода,
тъй като данните сочат, че детето на 1,
6 м все още се кърми от майката при комбинирано хранене през деня. Това
кърмене до 2 г и 6 месеца на детето може
да продължи само сутрин и вечер , при
което бащата да осъществи пълноценно общуване със сина си от 9 ч.сутринта ,
след като майката го накърми , до 17 ч.,
след което отново детето ще има възможност да получи майчина кърма.Затова ВОС приема
-до навършване на 2 г и 6 м. на Б. :в този
период бащата следва да има възможност да общува пълноценно със сина си и да го
взема в гр.*** всяка втора и четвърта събота от
9 до 17 ч и неделя от 9 до 17 ч. от месеца ,без приспиване с бащата, без
присъствието на майката, както и всеки първа
и трета сряда от месеца от 9 до 17 ч.в гр. ***, без присъствие на майката Детето
ще се предава от майката на бащата в събота
и неделя от дома й в гр. ***, а в двете среди- в офиса на социалната служба в
гр. ***.Освен това на 25.12. 2017 г бащата може да взима детето от 9 ч до 17 ч
в гр. ***,без присъствието на майката, както и на 01.01.2018 г от 9 ч до 17 ч ,както и на Великден 2018 г от
9 до 17 ч. без присъствието на майката
,както и на 01.01.2018 г от 9 ч до 17 ч и на рождения ден на Б. 20.01.2018 г от 9 до 17 ч.
-след навършване на 2,6 месеца на Б.:бащата
може да взема детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч в съботния ден до 17 ч в неделния ден,
с приспиване при бащата , без
присъствието на майката, както и 30 дни
през лятото- юли или август, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката , както и през нечетните години
за Великденските и Коледни празници
и четните години -за новогодишните празници и майските официални празници при същия часов режим, както и за рождения ден на Б. от 9 ч. на 19 до 17 ч на 20 януари всяка нечетна календарна година, без присъствие на майката.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя М. ,че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите към решението си нормите
на международното право, които са приложими по настоящето дело и които имали
примат/предимство/ пред нац.
законодателство на РБ, ако има норми които му противоречат,по силата на чл. 5
пар.4 от Конституцията на РБългария.
Цитираните във
въззивната жалба Конвенция за правата на детето /приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г. в сила от 3.07.1991 г./, Европейска
конвенция за правата на човека и основните
свободи /ратифицирана от РБългария на 07.09.1992 г/, както и Хартата
на основните права на ЕС/ приета с Лисабонския договор от 2009 г с
непосредствена приложимост на всички ДЧ на ЕС вкл. и за РБългария/посочват
правата на детето, зачитане на неговия семеен живот и поддържане лични
отношения и преки контакти с двамата родители, освен когато е против неговия
интерес. КРСъд постановвявайки решението
си се е водил от най- добрия интерес на детето,въпреки ,че не
е цитирал международните актове, осигурявайки
възможността диференцирано според възрастта на детето и обективната
възможност да се откъсне на тази възраст от майката ,поради факта че още го
кърми, да контактува с бащата. ВОС след преценка на обстоятелствата с решението
си коригира частично режима за лични
отношения и преки контакти на бащата с детето
и отново само в защита висшите
интереси на детето Б..
Изложените нови
обстоятелства в писмената защита на адв.
Б. от 04.08.2017 г, относно факти след
съдебното заседание на 02.08.2017 , още повече изведени от свидетели не
разпитани пред съда, не следва да бъдат коментирани и ценени от съд. състав.
Неоснователно е
възражението на адв.Б. за прекомерност на адв. хонорар пред въвзивната
инстанция на адв. Б. в размер на 400 лв. Съгласно чл.7 т.4 от Наредба №1/2004 г
изм. 2009 г за размера на адв. възнаграждение по неоценяем иск е 300 лв. В случая жалбоподателката Л. е предявила няколко
насрещни иска, делото е от фактическа и правна сложност , поради което адв.
хонорар от 400лв не е прекомерен.
С оглед гореизложените мотиви решението на
КРСъд следва да бъде частично изменено ,в частта
в която е определен режим за
лични контакти на Б. и баща му Й.М., както
и в частта за нов начален момент за
присъдената издръжка от 400 лв. Предвид частичното уважаване и на двете
жалби разноските пред въззивната инстанция следва да останат така както са
направени от страните.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №97/25.05.2017 г по гр.д.№ 195/17 г по
описа на КРСъд, в частта, в
която е определен режим за лични отношения на малолетното дете Б. М. и неговия
баща Й.М. , както и в частта, в
която издръжката за детето Б. от 400 лв е
дължима, считано от влизане на решението в сила и вместо отменените
части
П О С Т А Н О В Я В А:
ОПРЕДЕЛЯ режим
за лични отношения на малолетното дете Б. М. род. *** г и неговия баща Й.М. *** както следва:
-до навършване на 2 г и 6 м т.е. до 20 юли
2018 г. на детето Б. : бащата може да взема Б.
в гр.*** всяка втора и четвърта от месеца събота от 9 до 17 ч и неделя от 9 до 17 ч. ,без
приспиване с бащата, без присъствието на майката, както и всяка първа и трета сряда от месеца от 9 до 17 ч.в гр. ***, без
присъствие на майката. Детето ще се предава от майката на бащата в събота и неделя от дома й в гр. ***, а в първата
и трета сряда от всеки месец - в офиса на социалната служба в гр. ***.Освен
това на 25.12. 2017 г бащата може да
взема детето Б. от 9 ч до 17 ч от дома на майката в гр. ***,без присъствието на майката, както и
на 01.01.2018 г от 9 ч до 17 ч ,рождения ден на Б. 20.01.2018
г от 9 до 17 ч ,както и на Великден 2018
г от 9 до 17 ч. без присъствието на майката.
-след навършване на 2г.6 месеца т.е. след 20
юли 2018 г на Б.:бащата може да
взема Б. от дома на майката в гр. *** всяка
втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 9 ч в съботния ден до 17 ч в неделния ден, с приспиване при бащата , без присъствието на майката,
както и 30 дни през лятото- юли или
август,без присъствие на майката , който период
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката , както ида го взима през нечетните години за Великденските и Коледни празници и четните
години -за новогодишните празници
и майските официални празници при същия
часов режим без присъствие на майката, а за рождения ден на Б. от 9 ч. на 19 януари до 17 ч. на 20 януари
всяка нечетна календарна година без
присъствие на майката .
ОПРЕДЕЛЯ Й.М. *** да заплаща на А.Л. ***, като зак. представител на
малолетното дете Б., месечна издръжка от 400 лв, считано от подаване на
насрещния иск за издръжка -от 23.12.2016 г .
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА
решението на КРСъд.
Решението
подлежи на обжалване в частта за род.
права и режим за лични контакти между детето и баща му Й.М. пред ВКС, на осн. чл. 280 ал.2 т.2 от ГПК,в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател
:
Членове:
1/ 2/