РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12126
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.И.Н. и В.Е.Н. против С.Н.С., с която са
предявени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата си молба ищците твърдят,
че на 23.06.2017 г. ответникът С.Н.С. *** умишлено умъртвил дъщеря им В.В.Н.,
чрез нанасяне на удар с тъп и тъпоръбест предмет – стик за голф, в областта на
главата и чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост. С
влязла в сила присъда № 267/03.11.2017 г., постановена по НОХД № 4822/2017 г.,
НК, 2 състав на СГС подсъдимият С.С. е признат за виновен и му е наложено
наказание лишаване от свобода. Поддържат, че за тях като родители няма нищо по
– страшно от това да загубят детето си по жесток и мъчителен за него начин.
Страшната вест ги съсипала емоционално и целият им живот се преобърнал. Желаят
смъртта си. Твърдят, че с дъщеря си имали много силни и топли отношения на
привързаност, взаимна обич и уважение. Като дъщеря тя оказвала на родителите си
морална и материална подкрепа. Били задружно семейство. Внезапната й смърт се
отразила зле психически, чувствали се безпомощни, изгубили смисъла на живота си.
Молят ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на по 200000
лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.06.2017
г. – датата на смъртта на В.В.Н. до окончателното плащане. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът не е представил отговор
на исковата молба. Чрез процесуалния си представител адв. Ю. заявява, че
оспорва предявения иск по размер.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Присъда № 267/03.11.2017 г. по
НОХД № 4822/2017 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, изменена с Решение №
123/28.03.2018 г. по ВНОХД № 139/2018 г. по описа на САС С.Н.С. е признат за
виновен в това, че 23.06.2017 г. в гр. София, ж.к. *********умишлено умъртвил В.В.Н.
чрез нанасяне на удар с твърд и тъпоръбест предмет – стик за голф – в областта
на главата и чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията като деянието е
извършено по особено мъчителен за пострадалата Н. начин и с особена жестокост.
Присъдата е влязла в сила на 14.01.2019 г.
Видно от удостоверение за наследници
№ РВТ17-УГ01-8562/13.07.2017 г., издадено от СО – район Витоша В.В.Н. е
починала на 23.06.2017 г. и е оставила като наследници по закон Р.И.Н. - майка
и В.Е.Н. - баща.
Във връзка с установяване на неимуществените
вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.В.Е.. В
показанията си свидетелят установява, че е син на ищците и брат на починалатаВ..
Установява, че отношенията между починалата му сестра и родителите му били
изключително силни и близки и те я подкрепяли много. След нейното завършване
майка им се пенсионирала и дошла с нея в София, защото приелиВ. като студентка.
На по-късен етап дошъл при нея и баща им. Отначало живеели заедно на квартира,
но след като свидетелят си купил къща, родителите им и сестра му отишли да
живеят при него. Живеели заедно, празнували заедно. Сестра му била добра и
имала много силна връзка с майка си и баща си. Те й помагали за обучението, тъй
като баща им бил учител по информатика, а майка им - по математика. Помагали й
и финансово. На 23.06.2017 г. се обадили на свидетеля от СДРВ Криминална
полиция и му казали, че е станало нещо. Той веднага отишъл и му съобщили, че е
убита. На сутринта свидетелят казал на майка си и баща си. Майка му припаднала.
После искала да отиде при нея. Баща му също бил много зле. При разпознаването
отишъл само свидетелят. Сестра му била 7-8 дни в моргата, тъй като бил забавен
смъртния акт. Свидетелят взел решение да я погребат в Ковачевските гробища. Заявява,
че към настоящия момент родителите му не са се възстановили. След случилото се
баща му не излиза от къщи. Майка им ходи на гроба й всяка събота. Вече не се
събирали с хора и дори никой не идвал в къщата им.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие
или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и
неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154,
ал. 1 от ГПК, ищците е следвало да установят при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника,
вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция
променя доказателствената тежест и задължението за установяване на
обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата ответникът С.Н.С. умишлено е умъртвил В.В.Н. – дъщеря на ищците. С
присъда по нохд № 4822/2017 г. по описа на СГС С.С. е признат за виновен за
причинената смърт наВ. Н.. Присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК
обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на
обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от
престъплението. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на
престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното
производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК доказателства.
На първо място, ищците са от кръга на на
лицата, които имат право да претендират вреди, доколкото починалата е тяхна
дъщеря. (Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС), както
и се установява от събраните по делото гласни доказателства, че между тях е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
между ищците и дъщеря им са били установени трайни и дълбоки емоционални
връзки. Живеели в разбирателство и любов. Установява се, че родителите наВ. Н.
са приели тежко внезапната й и мъчителна смърт. Нормално и житейски обосновано
е да се приеме, че загубата на дете е много тежко негативно емоционално
преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди е в размер на 200000 лева за всеки от тях.
С оглед
основателността на предявения иск относно главното вземане следва да бъде разгледан и искът за акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите ответникът е изпаднал в забава за плащане на
обезщетение за причинените от него вреди от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 16000 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Д. сумата от 9530 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите С.Н.С.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Р.И.Н.,
ЕГН-**********,*** сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря й В.В.Н., настъпила
на 23.06.2017 г. в резултат на виновно противоправно
поведение на С.Н.С., ведно със законната лихва върху тази сума от
23.06.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите С.Н.С.,
ЕГН-**********,*** да заплати на В.Е.Н.,
ЕГН-**********,*** сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му В.В.Н., настъпила
на 23.06.2017 г. в резултат на виновно противоправно
поведение на С.Н.С., ведно със законната лихва върху тази сума от
23.06.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 С.Н.С., ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16000 лева,
представляваща дължима държавна такса
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата С.Н.С., ЕГН-**********,*** да заплати
адв. С.Д., с адрес *** и *********ет. *********сумата от 9530 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: