О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.10.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен
състав на Административен съд – Русе, командирован на основание чл.94, ал.1 вр.
чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч
съгласно заповед № РД-08-328/21.09.2023 г. на председателя на Върховния
административен съд, като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.д. № 265 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл.229 и сл. от АПК
вр. § 4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба на Г.В.В.,
понастоящем в Затвора гр.Ловеч, с вх.№ 2052/13.07.2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, против определение № 663/29.06.2023 г.,
постановено по адм.д. № 96/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с
което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне
на правна помощ по посоченото дело. В. сочи, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
фактическата обстановка, която недвусмислено сочи на правната му неграмотност,
която му пречи да защити на правен език тезата си пред съда. Иска се отмяната
на обжалваното определение и връщане на делото за предоставянето на поисканата
правна помощ и продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За да остави без уважение искането на
частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ първоинстанционният състав
на Административен съд – Ловеч е приел, че е налице основанието по чл.24, т.2
от ЗПП, тъй като предявеният иск е недопустим. Посочил е също, че правната
помощ се иска под формата на процесуално представителство от точно определен
адвокат – адв.Д.,
което прави недопустимо и самото искане за предоставянето й като в тази връзка се
е позовал на определение № 10997/02.11.2021 г., постановено по адм.д. № 8943/2021
г. по описа на ВАС, Пето отделение.
Определението е правилно.
В мотивите към своето определение №
589/15.06.2023 г., постановено по адм.д. № 96/2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, с което е
върната исковата молба на Г.В. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лева за претърпени неимуществени
вреди, първоинстанционният съд е отбелязал, че причина за връщането е
констатираната недопустимост на предявения иск, така и неизпълнението на дадените
на ищеца указания за отстраняване на констатираните нередовности по нея. Съдът
е приел, че липсват данни административният акт, от чието изпълнение се
претендира да са настъпили вредите – заповед № П-101/31.12.2018 г. на началника
на Затвора Плевен, да е бил оспорван и да е бил отменен. Видно от справката,
изготвена от началника на Затвора Плевен, с посочената заповед В. бил настанен
в V-та
затворническа група, определена за настаняване на лица, осъдени на „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“. От съдържанието на самата заповед се
установява, че тя е издадена на основание чл.47, чл.77 и чл.64 от ЗИНЗС и не касае режима на изтърпяване на
наказанието, а, както правилно е посочил първоинстанционният съд, се отнася
единствено до разпределението на В. в съответната затворническа група и спално
помещение – V гр.,
307 спално помещение. След анализ на всички относими заповеди на началника на
Затвора Плевен, с които е била отказвана замяната на определения режим от „специален“ на „строг“, първоинстанционният
съд е стигнал до обоснования извод, че липсват данни тези административни
актове, издавани през процесния период, да са били оспорвани и да са били
отменени. Първоначалното определяне на специален режим за изпълнение на
наложеното на частния жалбоподател наказание „доживотен затвор без замяна“ е
извършено от съда, а не от пенитенциарната администрация, като неговият вид
следва пряко от самия закон – чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Видно от изготвената
справка, при този режим частният жалбоподател започнал да изтърпява наказанието
си, съгласно чл.47, ал.3
от ППЗИНЗС, считано от 06.12.2017 г., когато била получена присъдата, с която
му е определено наказание „доживотен затвор без замяна“.
По изложените съображения следва да се
приеме, че предявеният иск е очевидно недопустим, поради липсата на данни за
отмяната на заповед № П-101/31.12.2018 г. на началника на Затвора Плевен, от
който акт частният жалбоподател (ищец) претендира да са настъпили вредите –
арг. от чл.204, ал.1 от АПК, съответно искът е очевидно неоснователен, тъй като
посочената заповед има съвсем различен предмет и не касае определяне режим на
изтърпяването на наказанието „специален“, тъй като такъв на В. е определен със
съдебен акт – с определение № 30/23.01.2018 г. по НЧД № 430/2017 г. на ОС –
Шумен, в сила от 25.02.2018 г.
На следващо място, правна помощ се
предоставя тогава, когато изразходването на обществени средства за нейното
заплащане би било оправдано с оглед защитата правата на страната, която е
поискала нейното предоставяне. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.24,
т.1 от ЗПП - правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Противно на
поддържаното от частния жалбоподател, че той е „правно неграмотен“, съдът
намира, че В. разполага с отлична правна грамотност и способност да се защитава
сам, демонстрирана от съдържанието на множество негови изявления и предприемани
други процесуални действия както по настоящото дело, така и по други дела.
Следователно предоставянето на
правна помощ под формата на процесуално представителство, и то по един очевидно
недопустим, респ. неоснователен иск, би довело до разходването на обществени
средства без това да доведе до съществена полза за ищеца, което обстоятелство
представлява основание за отказ от предоставянето й.
В обобщение следва да се посочи, че са
налице основанията по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП за отказ за предоставяне на
правна помощ. Като е стигнал до същия извод и е оставил без уважение искането на
В. за предоставянето на такава по адм.д. № 96/2023 г. по описа на
Административен съд - Ловеч първоинстанционният съдебен състав е постановил
един правилен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 663/29.06.2023 г., постановено по адм.д. № 96/2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: