№ 6270
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110130801 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода“ АД срещу
В. АНТ. Д., с която да предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2704,26 лева, представляваща стойност за
доставена и потребена вода за периода 07.07.2014 г. до 16.09.2020 г. за имот, находящ се в
гр. София, кв. „Връбница 1“, бл. 540, вх. Б, ет. 4, ап.48, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението /04.02.2021 г./ до изплащане на вземането, сумата от 426,01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2014 г. до 23.10.2020 г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6811/2021 г. по описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с В. АНТ. Д., въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК по ч.гр.д. 6811/2021 г., по описа на
СРС, 175 състав, ответникът е навел доводи, че вземането е погасено по давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
1
Релевираните от ответника твърдения за недопустимост на производството поради неспазен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, тъй като исковата молба била подадена по електронната поща и
била подписана с електронен подпис, са неоснователни. Препис от разпореждането по чл.
415 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 42244/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, е връчен на
ищеца на 30.11.2020г., а исковата молба е постъпила в деловодството на съда на
09.12.2020г. – в рамките на едномесечния срок. Законът не съдържа забрана за подаване на
книжа на обявения на уебсайта на съда официален електронен адрес, а положеният
квалифициран електронен подпис е приравнен на саморъчния такъв.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните през исковия
период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К
услуги за процесния период и тяхната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги за
процесния имот и период, че имотът е водоснабден и ищецът е доставил ВиК услуги на
посочената в исковата молба стойност.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху релевираното от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. В тази
насока съдът намери следното.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че за
процесния период на доставка на услугите от 07.07.2014г. до 16.09.2020г., които услуги са
фактурирани в периода от 23.08.2014г. до 23.10.2020г., стойността на доставените ВиК
услуги е 2704,26 лева. Стойността на лихвата за забава върху тази главница за периода от
23.09.2014г. до 23.10.2020г., считано от падежа на всяка индивидуална фактура, е 426,01
лева.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставени ВиК услуги имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или
прекъсване на давността въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че
не сочи доказателства за това обстоятелство.
Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно вземането за цена на доставените
услуги е такова с определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, и длъжникът изпада в
забава с изтичането на така уговорения срок за плащане без да е необходима покана.
Тригодишната давност за процесните вземания по месечни фактури започва да тече от деня
на изтичане на уговорения 30-дневен срок за плащане.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на така посочените правила и въз основа на изготвената от вещото лице
по ССчЕ таблица № 2, съдържаща описанието на издадените през процесния период
фактури, се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК /04.02.2021г./ погасени по давност са всички вземания за ВиК
услуги, доставени през периода от 07.07.2014г. до 03.10.2017г. включително. Фактурата за
потребените услуги през м.09.2017г. /до 03.10.2017г. включително/ е издадена на
20.10.2017г., а 30-дневният срок за нейното плащане е изтекъл на 19.11.2017г. Считано от
тази дата, тригодишната погасителна давност е следвало да изтече на 19.11.2020г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност,
следва изводът, че погасителната давност за това вземане е изтекла на 26.01.2021г. – преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.02.2021г./. Ето
защо това вземане и вземанията за всички предходни периоди се явяват погасени по
давност. Следващото вземане за м.10.2017г. е фактурирано на 21.11.2017г. и 30-дневният
срок за плащане е изтекъл на 21.12.2017г. Погасителната давност за това вземане е следвало
да изтече на 21.12.2020г., а след удължаване на срока с периода, през който не е текла
давност, давността изтича на 28.02.2021г. – след датата на подаване на заявлението
/04.02.2021г./ Ето защо вземанията за ВиК услуги, доставени през периода от 04.10.2017 до
16.09.2020г. /по фактури, издадени през периода от 21.11.2017г. до 23.10.2020г./ не са
погасени по давност.
От Таблица № 2 към експертното заключение по ССчЕ се установява, че вземанията за
главница за необхванатия от давността период по фактури е 1476,26 лева, до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен. Относно вземането за мораторна лихва за
3
периода от 23.09.2014г. до 23.10.2020г., при приложение на тригодишната погасителна
давност и съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, погасени по давност са вземанията за периода от
23.09.2014г. до 27.12.2017г. включително. Дължими са лихвите за периода от 28.12.2017г. до
23.10.2020г. и то само върху главниците, които не са погасени по давност съгласно
правилото на чл. 119 ЗЗД. При това положение, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК въз
основа на експертното заключение по ССчЕ, размера на дължимата мораторна лихва на
218,37 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница следва да бъде уважен до
размера от 1476,26 лева за периода от 04.10.2017г. до 16.09.2020г., а за разликата до пълния
предявен размер от 2704,26 лева и за периода от 07.07.2014г. до 03.10.2017г. искът следва да
бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва е основателен до размера от 218,37 лева за периода
от 28.12.2017г. до 23.10.2020г., а за разликата до пълния предявен размер от 426,01 лева и за
периода от 23.09.2014г. до 27.12.2017г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски и не е претендирал такива, поради което разноски не следва да му се
присъждат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 112,61 лева, като с оглед уважената част
от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 60,96 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 95,57 лева, за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева, или общо 445,57 лева. С оглед уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на
241,22 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. АНТ. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл. 540, вх. Б, ет. 4, ап. 48, дължи на
„Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София № 1, сгр. 2А, сумата от 1476,26 лева, представляваща
стойност за доставена и потребена вода за периода от 04.10.2017г. до 16.09.2020г. за имот,
находящ се в гр. София, кв. „Връбница 1“, бл. 540, вх. Б, ет. 4, ап.48, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението /04.02.2021 г./ до изплащане на вземането,
сумата от 218,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2017г. до
23.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6811/2021 г. по
4
описа на СРС, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за
разликата над 1476,26 лева до пълния предявен размер от 2704,26 лева и за периода от
07.07.2014г. до 03.10.2017г., както и предявения установителен иск за лихва за разликата над
218,37 лева до пълния предявен размер от 426,01 лева и за периода от 23.09.2014г. до
27.12.2017г.
ОСЪЖДА В. АНТ. Д. да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 60,96 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
241,22 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5