№ 409
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501008 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ищеца ЕТ „КРИСТАЛ –
СЕВЕРИН –СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Равда, общ. Несебър, ж.к. „Зорница“ кв. 25 № 36, представляван от управителя Северин
Демирев Демирев, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Марин
Чушков- АК- Пловдив против решение № 260650 от 26.04.2021 г., постановено по гр. дело
№ 5827/2020 г. по описа на РС-Бургас, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено
по отношение на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3, представляван от Ганчо Йовчев Тенев, че ищецът не му дължи
сумата от 676.87 лева с ДДС, представляваща стойността на 204 куб.м. служебно начислена
питейна вода и канализационни услуги по водомер № ********** за имот - ресторант
„Елвира“, находящ се в с. Равда, ул. „Струма“ № 16 за периода от 14.07.2020г. - 12.08.2020г.
съгласно издадена фактура №**********/25.08.2020г., в т.ч. и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 210
лв.
В подадената въззивна жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е
постановено при грешно възприемане и оценка на релевантните факти по делото. Излагат се
съображения за неправилно приложение на материалния закон, поради неприлагане от съда
на относимата според жалбоподателя правна уредба. Сочи се, че съдът не е отчел
нарушенията на ответното дружество по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 и неизпълнение на
1
договорните му задължения по чл. 20 от ОУ на ВиК. Заявява, че в случая въпреки, че е била
налице повреда на „индивидуален водомер“, а не на „водомерен възел“, призната от
ответника с констативен протокол от 12.08.2020г., съставен от негови служители, съдът
неправилно е приложил неотносима към казуса норма на ал. 1 от чл. 26 вместо ал. 2 от чл. 26
от ОУ на ВиК. Навежда се довод, че поради ковид пандемията през 2020г. обекта на
въззивника не е имал обичайната интензивна работа и посещаемост, която да генерира
разход на вода в начисления от ответното дружество размер. По подробно изложените във
въззивната жалба доводи въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което иска му да бъде уважен. Претендира присъждане на
разноските по делото и пред двете инстанции. Не са направени доказателствени искания.В
съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен не изпраща представител. Представя
писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата си с искане съдът да я уважи и да
отмени атакуваното решение, уважавайки предявения иск. Претендира присъждане на
разноските и за двете инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че липсва оспорване от ишцовата
страна, че за процесния период е била налице повреда на измервателното средство в обекта
на ищеца, който за същия период все пак функционирал. Оспорват се възраженията на
въззивника, че за исковия период ответното дружество неправомерно в нарушение на закона
е начислявало вода за обекта. Сочи, че за процесния период поради неработещия водомер в
обекта на ищеца ответното дружество му е начислявало вода съобразно установените в ОУ
методики за това, като недаването на предписание за отстраняване на повредата не води до
освобождаване от задължението за плащане на потребената вода. Моли съдът да не взима
предвид съображенията на ищеца за намалено потребление на вода, поради ковид
пандемията, тъй като за първи път тези доводи са наведени във въззивната жалба. По
подробно изложените в отговора съображения моли за потвърждаване на обжалвания
първоинстанционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 100 лв. Не са направени доказателствени искания. В съдебно
заседание въззиваемият, чрез упълномощения си адвокатски представител юрисконсулт
поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд, както и за присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Ищецът ЕТ „КРИСТАЛ –СЕВЕРИН –СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ“ твърди, че като
„потребител“ на ВИК услуги съгласно параграф 1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ по партида с
абонатен номер 214722 получава от ответното дружество питейна вода, която му е доставяна
по законно изградено и присъединено към водопроводната мрежа водопроводно отклонение
в недвижим имот, представляващ ресторант и хотел в с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска.
Сочи, че за всеки от посочените водоснабдени обекти - ресторант и хотел има монтиран
отделен водомер, по който се отчети консумираната питейна вода, като за ресторанта,
представляващ обект с №469/292, водомерът е с фабричен № **********, а за хотела,
представляващ обект с №469/293 с водомер с фабричен № **********. В исковата молба се
твърди, че през м. септември 2019г. ищецът получил издадена от ответното дружество
2
фактура №**********/25.08.2020г. на обща стойност от 890.33 лв. /без ДДС/ или 1068.40 лв.
с ДДС за ползваните за периода от 14.07.2020г. - 12.08.2020г. Вик услуги. Ищецът оспорва
дължимостта на служебно начислените му 204 куб.м. вода, канал и пречистване за единия от
обектите му - ресторант в размер на 676.87 лева с ДДС, като счита, че липсва правно
основание за начисляване на посочената сума от ответника, по съображения, че това
количество вода не е консумирано в имота му – ресторант, както и, че преди начисляване на
корекционната сметка не му е дадено предписание за отстраняване на повредата. Сочи, че
едностранната корекция на сметката му от страна на ответника е извършена в нарушение на
чл. 33, ал. 2, чл. 35, ал. 6, чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и, че служебното начисление на посоченото количество вода е в
противоречие и с чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл.20, чл. 21, чл. 25, ал.8, 26, ал. 2 ОУ чл. 50 и чл. 49
от ОУ на ответното дружество. С оглед горните съображения ищецът е предявил иск за
приемане за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от
676.87 лв., представляваща служебно начисленото му количество от 204 куб.м. вода в
горепосочения му водоснабден имот, представляващ ресторант, находящ се на горния адрес.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответното дружество е
оспорило предявения иск, като е заявило, че служебно начисленото количество вода от 204
куб. м. е извършено на правно основание – на основание чл. 26, ал. 1 от публично
известните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор /Общи условия/ въз основа на съставен от негово длъжностното лице „отчетник“
протокол за повреда на водомера, за който се отнася процесния обект- ресторант, като така
извършеното служебно начисляване е изчислено като осреденено количеството на
изразходени водни количества в същия обект на ищеза за период от три години назад за
същия отчетен период, а именно: за 2017г. - 186 куб. метра, за 2018г. - 232 куб. метра и за
2019г. - 195 куб. метра. Наведени за доводи за неоснователност на твърденията на ищеца, че
преди начисляване на корекционната сметка е следвало да му бъде изпратено предписание,
като ответникът счита,че такова не е необходимо според изискванията на чл. 26, aл. 1 от
Общите му условия, което касае индивидуален водомер на потребителите за тяхна
подотчетна партида, а в случая водомерът на ресторанта е разположен във водомерна шахта
на водопроводното отклонение в имота. По горните съображения се иска отхвърляне на
иска като неоснователен.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че процесният обект, собственост на въззивното
дружество, представляващ ресторант на горепосочения адрес е законно присъединен и
водозахранен към водопроводно отклонение на водопроводната мрежа на въззиваемото
дружество – ВиК и оператор има поставен самостоятелен водомер, по който се отчита
ползваната вода.
По делото е представен протокол от 12.08.2020г., съставен от Я. Д. - служител на
ВиК дружеството на длъжност „отчетник“, в който е посочено, че при проверка на
горепосочения обект – ресторант е констатирано, че водомера е повреден, за което на ищеца
са начислено служебно 204 куб.м. вода за периода от 14.07.2020г. - 12.08.2020г. Протоколът
3
е подписан от отчетника Я. Д. и нейн колега - водопроводчик, също служител на ответното
дружество. От разпита на Я. Д. първоинстанционното производство е установено, че при
посещение на посочената дата 12.08.2020г. тя и съпровождащия я водопроводчик са
установили, че процесния водомер, който се намира в шахта на земята не е работил изобщо,
тъй като нямало навъртени никакви кубици вода, а заведението е работило както през месец
август, така и предния месец юли. От показанията й се установява, че за проба са пуснали
водата, а стрелките на водомера изобщо не се въртели. Сочи, че е дала водомера на колегата
си водопроводчик, а той го сменил с нов, като е сметнала начислените за процесния период
кубици на базата на показанията за три години назад, съгласно наредбата. По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза, която потвърждава индивидидуализацията на
процесния водомер.
С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил предявения иск за недължимост
на сумата от 676.87 лв., представляваща стойността на служебно начисленото от ответника
количество от 204 куб.м. вода за процесния период, като е приел, че е налице соченото от
ответника основание за начисляване в рамките на посочения във фактурата размер.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди въведените от страните доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция
намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и
изцяло споделя окончателните му правни изводи, към които препраща на основание чл. 272
от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно по следните съображения:
Предявен е иск отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 oт
ГПК. По този иск в тежест на ответнoто дружество е да докаже твърдяните от него фактите
и обстоятелства и правно основание, на които основава оспореното от ищеца вземане,
заплащането, на което е вменил като задължение на ищеца за корекционно начислената му
сума за коригирана сметка за ВиК услуги за процесния период и на посочената стойност.
Безспорно е, че на основание пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗРВКУ въззивното дружество
е потребител на ВиК услуги за исковия период и дължи заплащане на предоставените му от
ответното дружество ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23, чл. 29 и чл. 31 от
Общите условия вр. с чл. 30 и чл. 35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ.
По делото е установено също, че в случая, тъй като се касае за самостоятелна сграда,
която не е в режим на етажна собственост, отчитането на водомера е посредством - отчитане
на водомера на водопроводното отклонение. За да се осъществи законосъобразно отчитане
безспорно е необходимо техническото средство за измерване - водомерът да е изправен, т.е.
да отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Закона за измерванията. Не се спори, а и от данните е установено,
че при извършена проверка на 12.08.2020г. служители на ответното са констатирали
повреда на процесния водомер, изразяваща се в липса на отчитане на потребяването
количества вода. В тази връзка съдът намира направените оспорвания на ищеца досежно
датата на съставения протокол, който е частен свидетелстващ документ за недоказани, тъй
като датата на съставянето му и обстоятелствата, отразени в него при проверката са
4
установени по категоричен начин чрез разпита на съставилия го служител и същите не са
опровергани от останалите доказателства по делото.
Досежно понятията „водомер“ и „водомерен възел“, съдът намира за
неоснователни изложените в жалбата оплаквания за погрешно разбиране на районния съд по
този въпрос. Следва да се отбележи, че в случая процесния водомер отчита показанията на
потребяваната вода в самостоятелен имот- ресторант, който се намира в сграда, която не е в
режим на етажна собственост, като водомерът е монтиран в шахта в земята в затворено
помещение, извън сградата. Това означава, че в случая не се касае за индивидуален водомер
по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ОУ на ВиК и чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2009г., а за водомер,
монтиран на водомерен възел на водопроводно отклонение по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ОУ
на ВиК и чл. 11, ал. 3 от Наредба 4/2009г. Тъй като по делото е установено, че водомерът е
бил повреден, а това обстоятелство не води до отпадане на задължението на потребителя на
ВиК услугата да заплати дължимото за периода на повредата количество вода, съдът
намира, че ответното дружество е доказало основанието за начисляване на корекционната
сметка.
Основният спор между страните е за обема на отговорността на ищеца досежно
размера на подлежащото на плащане количество вода. Трайната съдебна практика по този
въпрос приема, че потребителят дължи във всички случаи обезщетение за ползваната вода и
канал, независимо дали се касае за повреда или липса на измерителен уред, като се приема ,
че неизправността на водомера по последици се приравнява на неговата липса, а
количеството доставена вода подлежи на определяне така, че все едно водомер въобще не е
поставен - в т. см. решение № 320/14.07.2011 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 231/2010 г. Тъй
като в случая се касае за повреда на водомер на водомерен възел на водопроводно
отклонение правилно е основало вземането си на нормата на чл. 26, ал. 1 от ОУ на базата на
средномесечния разход за съответния период /юли- август/ през предходните три години –
2017г., 2018г. и 2019г., като служебно начисленото количество от 204 куб.м. вода е
правилно изчислено по посочения начин.
Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на въззивното
дружество, че в случая е следвало да се приложи чл. 26, ал. 2 от ОУ. Този извод следва от
обстоятелството, че посочената норма касае повреда на индивидуален водомер в сграда в
режим на етажна собственост, а процесния случай не е такъв. Неоснователни са и доводите,
че липсата на дадено предписание за отстраняване на повредата има отношение към
отговорността на ищеца за плащане на обезщетение за ползваната вода за периода на
повредата, именно поради обстоятелството, че такава възможност не е предвидена в случая,
тъй като касае за водомер, монтиран на водомерен възел на водопроводно отклонение.
Даването на предписание за отстраняване на повреда съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба №
4/2009г. касае индивидуалните водомери. В тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че процесното СТИ е записано в констативния протокол от 12.08.2020г.
само като „водомер“ не води до извод, че се касае за индивидуален водомер, тъй като
безспорно на посочения обект се касае за водомер, монтиран на водомерен възел. Затова
изложените в жалбата съображения във връзка с неспазване на процедурата по даване на
предписание за отстраняване на повредата са неотносими към процесния случай и не водят
до отпадане на отговорността на ищеца за заплащане на обезщетение за ползваната вода
съобразно изчисленията по чл. 26, ал. 1 от ОУ на ВиК.
Що се касае до наведените от въззивника доводи за липса на посещаемост в обекта
през 2020г. поради ковид пандемията, основателно се явява възражението на въззиваемото
дружество, че тези съображения не следва да се разглеждат във въззивното производство,
тъй като са наведени за първи път във въззивната жалба. Независимо от това следва да се
5
отбележи, че служебно начисленото количество вода в процесния обект няма за цел
непременно да съотвества на действителното потребление за исковия период. Това е така,
тъй като последното не може да се установи поради невъзможност за реален отчет
вследствие повредата на водомера. Затова служебно начисленото на основание чл. 26, ал. 1
от ОУ на ВиК количество вода на базата на осреднената стойност на потребеното
количество вода за същия период за предходните три години макар да не представлява
действителна, а прогнозна стойност, е предвидения размер на отговорността на потребителя
в случай на повреда на водомер, монтиран на водомерен възел съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ
на ВиК, независимо дали и колко време обектът е функционирал реално. В тази връзка
следва да се има предвид, че от свидетелските показания е установено, че обектът, който е
със сезонен характер, е функционирал както по време на проверката през м. август 2020г.,
така и предходния месец.
От гореизложеното следва извода, че възложената от ответника в тежест ищеца сума
по корекционната фактура, представляваща служебно начислено, вследствие повреда на
водомера, количество вода вода за обекта му, е извършено на правно основание – чл. 26, ал.
1 от ОУ на ВиК и в рамките на предвидения в същата норма предел на отговорност, поради
което исковата сума е дължима, а предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Затова поради съвпадение на окончателните правни изводи на двете инстанции, решението
на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае до възражението на въззивното дружество за прекомерност на
претендираното от въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, следва да се отбележи, че такова възражение е предвидено да се прави само
адвокатските възнаграждения - чл. 78, ал. 5 от ГПК. Липсва нормативно уредена възможност
подобно възражение за прекомерност да се прави и по отношение на юрисконсултското
възнаграждение, тъй като неговия размер се определя по преценка на съда в рамките на
предвидените в НЗПП граници. В случая претендирания размер на юрисконсутско
възнаграждение е в рамките на минимума от 100 лв., посочен в чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Предвид горното и на основание чл.78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП с оглед неоснователността на въззивната жалба в полза на въззиваемото дружество
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в
претендирания минимален размер на 100 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260650 от 26.04.2021 г., постановено по гр. дело №
5827/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ „КРИСТАЛ –СЕВЕРИН –СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, ж.к. „Зорница“ кв. 25 № 36,
представляван от управителя Северин Демирев Демирев ДА ЗАПЛАТИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
6
на управление в гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представляван от Ганчо Йовчев Тенев юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7