№ 104
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Велина Ем. Антонова
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Марина Вангелова Белчева (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600364 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият АНТ. Г. К. лично и с адв. В. Т., упълномощен на
досъдебното производство.
Обвиняемият Ф. М. М. лично и с адв. С. Ч. - служебен защитник,
назначен на досъдебното производство.
Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано по частни
жалби на АНТ. Г. К. и Ф. М. М. – обвиняеми по ДП № 229/2021 г. по описа
на РУ на МВР – С., против протоколно определение № 63 от 02.07.2021 г.,
постановено по ЧНД № 88/2021 г. по описа на С.ския окръжен съд, с което
и на двамата им са взети мерки за неотклонение “Задържане под стража”.
Ведно с жалбата на А.К., защитникът му е представил копия от 2 листа
на студентска книжка на негово име и уведомление от С. в. - ***а. п. – С. от
18.05.2021 г., съдържащо указания към А.К. за явяване на определена дата за
определяне на психологичната му пригодност.
Адв. Т.: Уточнявам, че подзащитният ми кандидатства за работа в 101
алпийски полк - С., но ни отказаха издаване на удостоверителни документи,
поради което приложихме копие на изпратеното до него писмо.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
Не възразявам представените с жалбата на А.К. преписи от документи
да бъдат приети като доказателства.
Адв. Т.: Също считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият А.К.: Да се гледа делото.
Обвиняемият Ф.М.: Съгласен съм да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото – Образувано е по частни жалби на защитниците
на АНТ. Г. К. и Ф. М. М. – обвиняеми по ДП № 229/2021 г. по описа на РУ
на МВР – С., против протоколно определение № 63 от 02.07.2021 г.,
постановено по ЧНД № 88/2021 г. по описа на С.ския окръжен съд, с което
и на двамата им са взети мерки за неотклонение “Задържане под стража”.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Т.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава. Моля да приемете представените с жалбата доказателства.
Адв. Ч.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Не възразяваме да се приемат доказателствата, представени от другия
обвиняем и да се даде ход на делото по същество.
Обвиняемият Ф.М.: Съгласен съм този състав да разгледа делото по
мярката ми за неотклонение. Нямам искания.
Обвиняемият А.К.: Също не възразявам делото по мярката ми за
2
неотклонение да се разгледа от този състав. Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
Съдът намира, че представените с въззивната жалба на адв. Т.
писмени доказателства следва да бъдат приети по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прочита представените с жалбата на адв. Т. – защитник на
обвиняемия А.К., писмени доказателства.
С оглед обстоятелството, че страните нямат други искания и тъй
като делото е изяснено от фактическа и правна страна съобразно предмета
му на доказване, следва да бъде даден ход на същото по същество.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Т.: Считам преценката на Окръжен съд С. да наложи спрямо
подзащитния ми А.К. постоянна мярка за неотклонение “задържане под
стража“ за неправилна по следните съображения.
На първо място намираме, че не може да се направи обосновано
предположение, че подзащитният ми К. е извършил престъплнието, за
което му е повдигнато обвинение. То е за тежко умишлено престъпление –
грабеж, и то квалифициран състав по смисъла на чл. 199 от НК, което е
двуактно и се изразява в отнемане на чужди движими вещи с намерение те
да бъдат своени и с причиняване на телесна повреда на пострадалия. На
първо място няма категорични доказателства, че К. е отнел сумата от 50 лв.
от пострадалия, с цел да я свои, тъй като има данни по делото, че е имал
намерение да върне тези пари на пострадалия, т. е. получил ги е в заем, с
уговорката да ги върне на следващия ден, дори още същата вечер.
На следващо място - липсват доказателства за каквато и да е принуда
3
или причиняване на телесното увреждане на пострадалия от страна на
подзащитния ми А.. Моля да вземете предвид, че той е предотвратил побоя
между пострадалия и другия обвиняем - Ф.М.. За целта дори е нанесъл
телесна повреда и е ударил Ф.М. в областта на лицето. Ако някои негови
действия в опита си да предотврати сбиването са създали впечатление, че
той е осъществил някакво насилие срещу пострадалия, не намирам това за
съществено.
На следващо място, обвинението и предположението дали са налице
предпоставките на чл. 63 от НПК за вземане на най-тежката предвидена в
закона мярка, се базират на 3 разпита – 2 на обвиняемите и 1 пострадалия.
Моля да имате предвид, че инцидентът е станал в малките часове на
денонощието, около 4 часа сутринта, след което пострадалият е бил
транспортиран с линейка до МБАЛ С.. Там около 3 часа са му извършвани
прегледи, след което в 8 часа сутринта е бил настанен в интензивното
отделение. Непосредствено след това е бил разпитан от служител на МВР в
състояние след значителна употреба на алкохол, след побой, след тежки
травми в областта на главата и не знам редно ли е да се кредитират
показания, дадени в едно такова състояние. Редно беше да се извърши
повторен разпит на пострадалия, тъй като той вече е в добро здравословно
състояние и предстои да бъде изписан, за да може да се направи преценка
налице ли са предпоставките на НПК за тази мярка.
На следващо място искам да отбележа, разпитът на пострадалия е
скрепен като доказателство с протокол за разпит на свидетел. В това си
състояние не съм сигурен дали е бил адекватен да представя фактите такива
каквито са се случили, още повече, че в такова състояние може да бъде
манипулиран, подсъзнателно напр. и не знам можел ли е да прочете и да се
подпише за достоверността на показанията си. На тяхна база се обосновава
преценката на Окръжен съд С. дали да вземе най-тежката мярка.
На следващо място, считам, че не е налице и предпоставката А. да
извърши престъпление, да се укрие или да повлияе по някакъв начин на
разследването за разкриване на обективната истина. Представих и се
приеха доказателства, че има постоянен адрес, от 2 години живее на
семейни начала с госпожата, която присъства в залата, студент е в
4
Пловдивски университет и е подал заявление за започване на работа в 101-
ви алпийски полк, като успешно е положил изпитите досега и му предстои
само един сега на 21 и 22 юли за физическата му подготовка.
На последно място - намирам, че не следва двамата обвиняеми да
бъдат поставени под общ знаменател в настоящия процес, имайки предвид
тяхното съдебно минало, участието им в инцидента и причиняването на
вредоносните резултати. С оглед изложеното, моля да измените
определението на Окръжен съд С. и да измените мярката за неотклонение
на А.К. с по-лека такава.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия К..
Обвиняемият АНТ. Г. К.: Съгласен съм с това, което каза адвоката
ми и няма какво да добавя.
Студент съм първа година, но не съм взел още всички изпити.
Явих са във Военна болница в Пловдив на всички медицински изпити,
а после на психологически изпит-тест. Оценката ми е положителна. Имаше
после отделен психологически изпит в поделението, където оценката ми е
също положителна.
Адв. Ч.: Моля да измените определението на С.ския окръжен съд и
уважите жалбата ни, като определите по-лека мярка за неотклонение на
подзащитния ми.
Поддържам изцяло съображенията, изложени в жалбата.
Моля да имате предвид, че с така представената фактическа
обстановка държавното обвинение цели с повдигането на това тежко
обвинение, каквото е грабежа, въпреки че твърдим, че няма данни
подзащитният ми да е участвал в грабежа, да е отнемал и прикривал тези
средства. Ако дори приемем и кредитирате показанията на пострадалия, от
тях не се установява по никакъв начин, че побоят е станал за тези 50 лв.
Известно е, както спомена и колегата, че след продължителна употреба на
алкохол в малките часове на денонощието няма как да са размишлявали
адекватно в този пиянски скандал. Считам, че в случая именно такава е
5
била обстановката. Считаме, че с повдигане на едно такова обвинение
спрямо подзащитния ми, използвайки неговото съдебно минало, считаме,
че се осъществява една репресия спрямо него, защото с автоматичното
повдигане на обвинение за такова квалифицирано престъпление, следва да
му се вземе тази мярка за неотклонение, като се отчете неговото съдебно
минало. Трябва да се има предвид, че от 2015 г. е последната му присъда,
това е отчел и съдът, после е започнал работа, има си постоянен адрес.
Както е известно от разследването, въпреки че са били цяла нощ в
апартамента му, той е тръгнал отново за работа сутринта, което говори за
едно негово отговорно поведение. На следващо място, считам, че не може
да се осъществи и да се направи връзка относно деянието грабеж спрямо
подзащитния ми. Признава, че е нанесъл удари на пострадалото лице, но
обвинението спрямо него трябва да е друго – за причиняване на средна
телесна повреда, евентуално, а не за грабеж. Не е установена неговата роля,
както евентуално се твърди, по какъв начин е укривал парите, как е
осъществено самото изпълнително деяние от двамата чрез сила и принуда,
за да даде лицето тези пари. Няма такива доказателства.
Предвид изложеното, моля да вземете по-лека мярка за
неотклонение.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия М..
Обвиняемият Ф. М. М.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат. Не
е вярно приетото от Окръжен съд С., че А. му е късал панталоните.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приемете, че определението на С.ския
окръжен съд е правилно, обосновано и законосъобразно.
На първо място, съдът е преценил, че съществува обосновано
предположение за извършено престъпление грабеж от А.К. и Ф.М. и с
причиняване на средни телесни повреди на пострадалия, анализирайки
събраните за много кратко време доказателства. Освен показанията на
свидетеля, обясненията на двамата обвиняеми, има и оглед на място,
приложен фотоалбум, фото-снимки, за да се види какво е състоянието на
пострадалия непосредствено след извършване на посегателството по
отношение на неговата телесна цялост и здраве.
6
В никакъв случай не може да се приеме, че не могат да се ценят
показанията на пострадалия непосредствено след извършване на деянието.
Напротив - те са непосредствено след преживяното и в най-пълна степен
описват това, което се е случило. Тези показания, съпоставени с
обясненията на М., сочат за идентична фактическа обстановка и единствено
частично са в противоречие с обясненията на А.К.. Това означава, че при
вземане на мярката за неотклонение, съдът се е позовал на гласни
доказателства, които си съответстват, анализирал ги е и е стигнал до
извода, че действително е налице обосновано предположение за
извършване на престъплението грабеж. Пострадалият безспорно е отказвал
да даде 50 лв. - продължава да твърди, че не е желаел да се раздели с
парите си. Разбираемо е в една пиянска обстановка да има и желание
пиенето да продължи. Това е мотивът, който е накарал А.К., знаейки
предварително, че пострадалият има още пари, да посегне, да употреби
спрямо него сила и да вземе банкнотата от 50 лв. по насилствен начин.
Следващото действие, което също е доказано, е предоставянето -
подхвърлянето на тази сума на другия обвиняем Ф.М.. Считам, че не може
да има съмнение за наличието на обосновано предположение. С оглед на
всички доказателства по делото, заявеното, че се е стигнало само до
някакъв побой, в резултат на който са причинени средни телесни повреди,
не намира основа в доказателствената съвкупност. Излиза, че безмотивно
двамата обвиняеми, без каквато и да е причина са причинили побой, а
такава житейска логика в случая няма. Причината да се осъществи побоя е
точно, за да се запази възможността да се вземат тези пари, за да се ползват
да се купи алкохол, който да бъде изпит. В случая има и събрани
доказателства, че е закупен такъв алкохол с помощта на таксиметров
шофьор. Това са вече твърдения по съществото на делото. Предстои
събиране на още доказателства и с помощта на експертизите ще се прецени
ще се изготви ли обвинителен акт или ще се предприеме друго.
Налице са и другите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Настина в случая по различен начин се третира Ф.М., който
е с обременено съдебно минало, и А.К., който е в една млада възраст,
тепърва започва животът му. Има обаче данни, че след употреба на
алкохол, което е често, не може да се контролира и проявява агресия.
7
В пледоарията на защитата се твърди, че показанията на пострадалия
не описвали точно обстановката и действително е възможно по отношение
на този пострадал да се предприемат мерки да бъде отново разпитан.
На следващо място, смятам, че няма да има пречки, ако се установи
друга фактическа обстановка, за каквато засега няма каквато и да е данна в
кориците на делото, то прокурорът да измени мерките за неотклонение, ако
са налице предпоставките за това.
В този смисъл моля да потвърдите определението на Окръжен съд
С..
Съдът даде последна дума на обвиняемите.
Обвиняемият А.Г. К.: Искам да ми бъде наложена по-лека мярка за
неотклонение, защото както ви каза и Фидан, освен, че ги разделих, друго
не съм правил. Тези 50 лв. к. сам ги даде, като преди това (може да
попитате и Фидан) сам поиска да му бъде сипана ракия от бутилката на
Ф.М.. След като той му каза, че ракията е свършила, сам предложи да ми
даде 50 лв. да закупим алкохол. Казах му дори, че ще му ги върна още
същата вечер.
Обвиняемият Ф. М. М.: Моля да се промени мярката ми за
неотклонение в по-лека, за да си запазя работата и квартирата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Въззивно наказателно производство по чл. 64 от НПК.
Обжалвано е протоколно определение № 63 от 02.07.2021 г.,
постановено по ЧНД № 88/2021 г. по описа на С.ския окръжен съд, с което
е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо АНТ. Г. К.
и Ф. М. М. – обвиняеми по ДП № 229/2021 г. по описа на РУ на МВР – С..
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на ОС-С., настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
8
Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса налице
ли са всички кумулативно предвидени предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение за нуждите на воденото разследване, като е
адресирал всеки един от доводите, направени и пред настоящия съд.
Правилно е било отбелязано, че към момента К. и М. са привлечени за
обвинение с правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК, което се явява тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на долната
граница на наказанието лишаване от свобода от пет години и максимум от
петнадесет години, като диференциацията на предвидената от законодателя
наказателна отговорност, посредством квалифицирания престъпен състав, в
случая изразява и степента на обществена опасност на деянието като
отклонение от типичното равнище на обществена опасност и морална
укоримост на престъпно поведение спрямо основния състав на грабежа.
Особеност на случая се явява и обстоятелството, че деянието е извършено в
съучастие. Наред с това предмет на инкриминираното престъпно
посегателство се явява освен отнетите вещи и личността на пострадалото
лице /аргумент от Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г.
на Пленума на ВС относно правото на неизбежна отбрана/, спрямо което е
била упражнена принуда /във формата на сила/, като в случая упражнената
принуда под формата на сила е довела до причиняване на средна телесна
повреда на пострадалия К. Б., който е потърсил медицинска помощ в
спешен порядък.
Заедно с това настоящият съд споделя като напълно обоснован
извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана в хода
на разследването, може да се изведе извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вмененото престъпление, като правилно е
било прието, че показанията на пострадалия, които са обективни,
последователни и непротиворечиви намират опора с приложените по
делото медицински документи и образно изследване, които сочат наличие
на травматични увреждания на последния, техния вид и характер. В
подкрепа на същите се явяват и показанията на разпитаните полицейски
служители З. И. и В. Б. както и частично обясненията на обвиняемите.
Действително К. оспорва съпричастността си към упражняването на
9
принуда при отнемането на паричните средства на пострадалия, но
показанията на Б. са категорични, че принуда под формата на сила, която се
изразила във физическо въздействие от страна на съпроцесниците, е била
насочена към преодоляване на реалната и възможна съпротива на
пострадалия, е била налице.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и със застъпеното
становище от ОС-С. по отношение на преценката на останалите
предпоставки, свързани със задържането на обвиняемите, а именно наличие
на опасност от извършване на престъпление и от укриване, като тяхната
адекватна неутрализация би могла да стане чрез изпълнение на мярка за
процесуална принуда – задържане под стража при настоящия ранен етап на
разследването. Правилно е преценено, че реалната опасност обвиняемите
да извършат престъпление и да се укрият, е налице предвид
характеристиката на дейците – обременено съдебно минало за М. и данните
да зловредна употреба на алкохол с нарушения на обществения ред за К.,
особеностите на деянието, които сами по себе си индикират риск от
повторяемост на престъпната дейност. Споделя се и подхода на първия съд
във връзка с извеждането на наличието на реална опасност от извършване
на престъпление чрез всички релевантни фактори, сред които характера,
морала и житейският стереотип на дейците, свързан със злоупотреба с
алкохол, близките и съседски взаимоотношения на К. и пострадалия, които
създават предпоставки за упражняване на неправомерно влияние върху
нормалния ход на разследването, най-вече в контекста на данните да
бруталност, усърдие, методичност и унизително отношение спрямо
пострадалия при упражняването на физическото въздействие спрямо него с
цел сломяване на всякаква съпротива.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че
са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна на воденото спрямо обвиняемите
наказателно преследване е мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, която ще способства за бързото му и своевременно приключване.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 63 от 02.07.2021 г.,
постановено по ЧНД № 88/2021 г. по описа на С.ския окръжен съд, с което е
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо АНТ. Г. К. и
Ф. М. М. – обвиняеми по ДП № 229/2021 г. по описа на РУ на МВР – С..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:51 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11