и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 24/05.03.2007 г., постановена по НОХД №7/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Стоян Стефанов Стоянов за виновен в това, че на 03.09.2006г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 2бр. карданен вал за „Тунджа” на стойност 151.20лв., от владението на „Агромашина” ЕООД - София, без съгласието на съответното длъжностно лице Иван Георгиев Колев от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б”б” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на основание чл.47 от ЗИН, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение в частта му за отнемането на 3бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239.40лв. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 45 лева - възнаграждение на вещото лице. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства - 2бр. карданен вал за „Тунджа” да се върнат на „Агромашина” ЕООД – София. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест на прокурор от РП-Кърджали, в който се твърди, че така постановената присъда е необоснована и като такава неправилна. По делото в хода както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие по процесуално допустим начин били събрани достатъчно доказателства, от които можело да се направи несъмнен извод, че подсъдимият Стоян Стоянов виновно бил извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение за кражба при условията на опасен рецидив на 3 бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239, 40 лв. и 2 бр. карданен вал за „Тунджа” на стойност 151,20 лв. от владението на „Агромашина” ЕООД – София. На съдебното следствие подсъдимия отрекъл да е извършил кражба и на 3 бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239,40 лв., но на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК му били прочетени показанията дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от РС-Кърджали, в които обяснения той сочел, че е отнел 5 отделни елемента, като два от елементите били по–големи, а другите три по-малки. Твърди се, че подсъдимият не би могъл да опише елементите, ако не ги бил виждал и не ги бил отнел, като давал обяснения и за тяхното тегло. Също така св.Иван Ганчев сочел, че подс.Стоянов няколко дена по-късно в пункта за изкупуване на вторични суровини занесъл и други части от селскостопанска техника. В същото време свидетелите Иван Колев и Росица Колева не сочели, че преди 03.09.2006 г. и след 04.09.2006 г. е била извършена кражба на други части за селскостопанска техника, освен тези на 03.09.06 г., а именно 3 бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239,40 лв. и 2 бр.карданен вал за „Тунджа” на стойност 151,20 лв. В протеста се твърди още, че наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година било явно несправедливо. За посоченото престъпление се предвиждало наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години. Съдът необосновано бил приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като определил наказание под най-ниския предел от 2 години. В случая липсвали изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, освен направеното частично самопризнание от подсъдимия. Налице бил превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни и ангажираност по многократни предходни осъждания. С оглед на изложеното, с протеста се предлага да бъде постановена присъда, с която да се отмени първоинстанционната такава, в частта й, с която подс.Стоянов е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и за кражба на 3 бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239,40 лв. от владението на „Агромашина” ЕООД – София, вместо което да бъде осъден и за кражба при условията на опасен рецидив и на 3 бр. конзоли за грайферен валяк на стойност 239,40 лв. от владението на „Агромашина” ЕООД – София и да се увеличи наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година на 2 години. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали в съдебно заседание поддържа протеста и моли същия да бъде уважен. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание ответника по протеста – подс.Стоян Стоянов, чрез защитника си – адв.Кавракиров счита протеста за неоснователен. Счита, че от доказателствата по делото се установило по безспорен начин, че подсъдимият не е извършил и кражба на 3 бр.конзоли за грайферен валяк, поради което напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го е оправдал по така предявеното му обвинение. Счита също така, че са се събрали достатъчно доказателства сочещи на възможността съдът да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед постигане на целите визирани в чл.36 от НК. Моли да бъде потвърдена протестираната присъда. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира: Протеста е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 02.09.2006г. подсъдимият Стоянов и св.Димко Илиев извършвали изкопни работи в частен имот, намиращ се в кв.”Байкал” в гр.Кърджали. След като приключили с работата си собственикът на имота им предоставил безвъзмездно стари железа, които двамата решили да предадат на вторични суровини. На следващия ден – 03.09.2007г. двамата взели отпадъчното желязо и се отправили към пункт за изкупуване на вторични суровини на фирма „Феникс” ЕООД гр.Кърджали, намиращ се в близост до оранжериите на ОЦК. Движейки се по бул.”България” преминали покрай склад на фирма „Агромашина” ЕООД – София, където на стелажи били поставени резервни части за селскостопански машини. Стоянов казал на св.Илиев да го изчака на тротоара, след което прескочил оградата и взел от единия стелаж два броя карданен вал за „Тунджа”, които поставил в чували и прехвърлил през оградата. С помоща на свидетеля отнесъл желязото и карданите в пункта за вторични суровини, където ги предал на св.Иван Ганчев – служител на дружеството, за което свидетелят съставил декларация №6 298/2006г., в която отразил името на Стоян Стефанов Стоянов и обстоятелството, че се предават метали от битов характер – желязо и 2бр. кардани, която декларация била подписана от подсъдимия. За цялото количество метал на Стоянов била заплатена сумата от 20 лв., която впоследствие той разделил със свидетеля Илиев. После двамата изпили по няколко бири в района на железопътната гара и се разделили. На следващия ден св.Иван Колев – служител на „Агромашина” ЕООД – София, посетил работното си място и след като извършил оглед на складираните резервни части констатирал, че липсват два броя карданни вала за „Тунджа и три броя грайферни валяци, за което уведомил органите на полицията, като на 05.09.2006г. св.Ганчев предал на органите на разследването изкупените от подсъдимия два броя карданни вала. От заключението на вещото лице Вълчо Димитров, прието като доказателство по делото, се установява, че отнетите вещи – 2бр. карданен вал за „Тунджа” са на стойност 151.20лв. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил кражба единствено на 2бр. кардаден вал за „Тунджа”, но не и на 3 бр. конзоли за грайферен валяк, за каквото обвинение е предаден на съд. Достигайки до същия извод и оправдавайки подсъдимия относно кражбата на 3 бр. конзоли за грайферен валяк, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда. По делото няма спор относно кражбата, за която е признат за виновен и осъден подс.Стоян Стоянов, предвид, че всички събрани по делото писмени и гласни доказателства /показанията на свидетелите Иван Ганчев, Иван Колев, Росица Колева, Иван Кабакчиев и Димко Илиев, заключението на вещото лице Вълчо Димитров, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, заверено ксероксно от декларация подписана от подсъдимия за продадено желязо/, относно тази кражба са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло и не е необходимо подробно да обсъжда. Спорно по делото е дали се установява по несъмнен и категоричен начин, че освен двата карданни вала подсъдимият е откраднал и 3 бр. конзоли за грайферен валяк. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства отговора на този въпрос е отрицателен. За да обоснове искането си подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и за кражба на 3 бр. конзоли за грайферен валяк, обвинението се позовава на обясненията на Стоян Стоянов дадени пред съдия на досъдебното производство, в които сочел, че бил откраднал общо 5 отделни елемента, два от които по-големи и три по-малки, като посочил и приблизителното им според него тегло. В протеста се твърди, че ако той не ги е отнел, то е нямало и да може да ги опише, поради което следвало да се кредитират обясненията му дадени на досъдебното производство, а не тези на съдебното следствие, където подсъдимият отрекъл да е извършвал кражба и на процесните 3бр.конзоли. Настоящият съдебен състав не споделя описаните в протеста доводи, тъй като същите са коментирани изолирано и избирателно, а не на база и съпоставяйки ги с всички събрани по делото доказателства във връзка с разкриване на обективната истина по делото, каквато е целта както на досъдебното, така и на съдебното производство. Действително разпитан пред съдия на досъдебното производство, подс.Стоянов е заявил, че е взел 5 отделни елемента/части/, които били боядисани, но не били нови, като двете тежали по около 30-40 кг. едната, а другите три били по-малки и тежали по около 15-20 кг. Разпитан на съдебното следствие, подсъдимият се е признал за виновен в извършването на кражба единствено на двата кардана и е отрекъл да е откраднал и 3 бр. конзоли. Настоящия съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие, тъй като същите са логични и се подкрепят от останалите доказателства, а именно: от показанията на св.Димко Илиев, който заявява, както на досъдебното, така и на съдебното производство, че подсъдимият е взел от палет в двора на сградата единствено 2 бр. метални части /кардани/, които поставил в чувал; от показанията на св.Иван Ганчев, който заявява, че процесния ден подсъдимия е занесъл и предал кардани, които той описал в книгата, която водел и в декларация, която подсъдимия подписал; от съдържанието на декларацията и книгата, която водел св.Ганчев, от които се установява, че подсъдимият е предал метали от битов характер – желязо и 2 бр.кардани; от протокола за доброволно предаване, от който се установява, че св.Ганчев е предал на органите на досъдебното производство продадените му от подсъдимия два броя кардани. Или обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство пред съдия от РС-Кърджали, че е извършил кражба на 5 броя метални елементи /части/ остават изолирани, а една осъдителна присъда, съгласно чл.116, ал.1 от НПК не може да почива единствено на самопризнания направени от обвиняемия, съответно подсъдимия. Още повече, че в конкретния случай изявлението, че откраднатите два елемента били по-леки от другите откраднати три в никакъв случай не води до извода, че тези други три елемента, са именно инкриминираните три броя конзоли, а и по делото няма данни кои елементи с какво тегло са и съответно кои са по-леките. Обстоятелството, че в показанията си свидетелите Иван Колев и Росица Колева твърдят след като извършили оглед в магазина установили липсата на три броя конзоли и два броя кардани, не е доказателство, че именно процесния ден е извършена кражба и на ли´сващите три броя конзоли, а още по-малко, че автор на кражбата на тези конзоли е именно подсъдимия. Не може да се направи такъв извод и от показанията на св.Ганчев, в които заявява, че няколко дни след 03.09.2006 г. подсъдимия предал и други части от селскостопанска техника, както се сочи в протеста. На първо място от това заявление не може да се направи извод за кражба именно на процесните конзоли, а на второ място в самия обвинителен акт се твърди, че непосредствено след кражбата, за която е предаден на съд подсъдимият е предал в пункт за вторични суровини откраднатите вещи, т.е. липсват описани обстоятелства сочещи, че вменените за откраднати вещи – 2бр.караданен вал и 3 бр. конзоли са били предадени на два пъти в пункта за вторични суровини. Или по делото липсват макар и косвени доказателства, които в своята взаимовръзка да водят до единствения извод, а именно за извършена от подсъдимия кражба и на три броя конзоли. Изложеното отново потвърждава извода направен от първоинстанционния съд, че безспорно доказано е единствено кражбата на двата броя кардани, но не и на три броя конзоли за грайферен валяк. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът признава подсъдимият за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в настоящия случай относно кражбата на трите броя конзоли не е сторено. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата, за която е признат за виновен подс.Стоянов като съставомерна по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което и не следва да се преповтарят, а и няма спор относно това обстоятелство. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени и преценени са както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, след което първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което на подс.Стоян Стоянов е наложено наказание под минимално предвиденото в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Стоянов деяние и би оказало възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Искането в протеста наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличено от една на две години „лишаване от свобода”, тъй като необосновано била приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е неоснователно. За да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът подробно е анализирал обществената опасност на деянието и дееца, както и отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Напълно правилен и законосъобразен е изводът, че обществената опасност на конкретното деяние е ниска, с оглед размера на причинения престъпен резултат, който не е на значителна стойност – отнетите вещи са на стойност 151,20 лв., който признак от своя страна характеризира степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността. Максимално подробно е извършена и преценка на обществената опасност на дееца, която от една стана е завишена с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни, но от друга страна е сравнително ниска с оглед на направените пълни самопризнания, съдействието, което е оказал при разкриване на обективната истина, съжалението и разкаянието за извършеното, тежкото му материално и семейно положение, ниския му социален статус и възстановените откраднати вещи, макар и не лично от подсъдимия. При съпоставката на описаните смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, превес имат смекчаващите, при това многобройни такива, при наличието, на които и най-ниския размер на предвиденото в текста на чл.196, ал.1, т.1 от НК наказание от 2 години „лишаване от свобода”, би се оказал несъразмерно тежък за конкретното деяние, поради което напълно обосновано е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определено наказание под посочения най-нисък предел, а именно една година „лишаване от свобода”. В този размер наказанието напълно отговаря на извършеното от дееца и ще изпълни целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – деецът ще се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави и ще се въздейства предупредително спрямо него, както и предупредително възпитателно върху другите членове на обществото. Наказание „лишаване от свобода” в по-голям размер ще бъде прекалено строго, завишено и явно несправедливо за извършената от подсъдимия кражба на стойност 151,20 лева. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на протестирания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 24/05.03.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 7 по описа за 2007 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/05.03.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 7 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1. 2. |