РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500420 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 420/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Силистра, против
решение № 86/20.07.2022 г., постановено по гр.д. № 41/2022 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Л. И. С. сумата от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 23.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу нея
обвинение за престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и разноски по делото съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 860 лв.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поР.
необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска
изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано като при липсата на
доказателства за твърдяните негативни преживявания и за влошаване на
здравословното състояние, както и за връзката им с незаконното обвинение,
окръжният съд неправилно осъдил прокуратурата за заплащане на
1
обезщетение на ищцата. Евентуално, обезщетението било определено в
завишен размер, в разрез с принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и
при неотчитане от съда на законосъобразността на действията по
разследването, разумния срок на наказателното производство, леката мярка за
неотклонение „подписка“, липсата на разгласяване на обвинението и липсата
на ограничения в този смисъл.
Въззиваемата Л. И. С. не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Прокуратурата, чрез
прокурор В. е поддържала въззивната жалба и е настоявала за уважаването й.
Въззиваемата, чрез адв. Р. Н., е изразила становище за неоснователност на
въззивната жалба и е молила за отхвърлянето й.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част,
а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образявано по искова молба
на Л. И. С., с която срещу Прокуратурата на Република България е бил
предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК по ДП №34/2016 г. по описа на ОСлО, пр.пр. №1174/2016 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Силистра, НОХД №154/2020 г. по описа на
Окръжен съд и ВНОХД №421/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна, по
което е оправдана с решение № 60122/23.06.2021 г.по НОХД №448/2021 г. на
Върховния късъционен съд, ведна със законните лихви от от 23.06.2021 г. до
окончателното му изпалащане.
Ищцата е поддържала, че от незаконното обвинение в престъпление е
претърпяла неимуществени вреди: притеснение, страх, несигурност,
дискомфорт; негативно отражение на стреса в семейния й живот, в
отношенията й в обществото, сред приятели, близки и роднини; получила
припадък при връчването на призовката, а след това се разболяла и от
хронична сърдечна недостатъчност; като специалист с многодишен опит в
областта си, с професорска титла, авторитет и известност в град Силистра
изживяла тежко обвинението и двете осъдителни присъди; изпитвала
несигурност, загубила надежда; била компрометирана; обвинението
рефлектирало негативно върху професионалната й реализация, общественото
доверие и социалните й контакти.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е
молил за отхвърлянето му, като относимите в настоящото производство
2
възражения са наведените с въззивната жалба такива.
Установено е със събраните по делото доказателства, че на 28.01.2020 г.
ищцата е била привлечена като обвиняем по ДП №34/2016 г. по описа на
ОСлО, пр.пр. №1174/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Силистра за
престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК за това, че през периода от 24.10.2014 г. - 01.06.2015 г. в град
Силистра в качеството й на „координатор проект” представляващ юридическо
лице „Опитна станция по кайсията и земеделието - Силистра” по програма за
трансгранично сътрудничество между Република България и Република
Румъния в условията на продължавано престъпление и посредствено
извършителство чрез С. Б. от гр. Силистра е представила неверни сведения,
изразяващи се в отчитане средствата като разход, като проекта е финансиран
със средства от фондове в размер на 26 700 лв. Първоначално обвинителният
акт е внесен в съда на 03.04.2020 г. и по него е образувано НОХД 69/2020 г.
по описа на СОС, приключило с определение за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на
процесуални нарушения. На 03.07.2020 г. отново е внесен обвинителния акт в
съда и е образувано НОХД №154/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Силистра. По него са проведени три съдебни заседания и то е приключило с
осъдителна за ищцата присъда №260002/21.10,2020 г., с която й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца с отложено
изтърпяване за срок от три години. След обжалване, делото е пренесено пред
въззивната инстанция, където с Решение №260047/19.04,2021 г. постановено
по ВНОХД №421/2020 г., Апелативен съд Варна е изменил
първоинстанционната присъда само в частта на наказанието - от десет месеца
- на три месеца лишаване от свобода. След обжалване пред ВКС по НОХД
№448/2021 г., е постановено решение № 60122/23.06.2021 г. с което ищцата е
изцяло оправдана по повдигнатото и поддържано от прокуратурата на
Република България обвинение в престъпление. Наложената по
наказателното дело мярка за неотклонение е подписка. Независимо, че
досъдебното производство е образувано през 2015 г., не е доказано по делото
ищцата да е узнала, че е разследвана преди повдигане на обвинението срещу
нея на 28.01.2020 г. Към датата на обвинението, Л. С. е била на 71 години,
неосъждана, жена с висше образование в областта на растениевъдството, с
многодишен стаж, опит и успешна реализация по специалността, с научна
степен „кандидат на селскостопанските науки“ от 1989 г., научно звание
„старши научен сътрудник втора степен“ от 1997 г. и с академична длъжност
„професор по овощарство и растениевъдство“ към Стопанската академия
Силистра от 2015 г. Преди пенсионирането си е работила като „координатор
проект“ представляващ „Опитна станция по кайсията“, като повдигнатото
обвинение е във връзка с тази дейност. Ищцата е живяла в град Силистра
повече от 40 години (така св. С.), в този град е протекъл живота й (както и на
семейството й), гР.ла е професионалната си кариера и се е реализирала.
Ползвала се с голям авторитет като специалист по отглеждане на кайсии и
3
други регионални култури.
Негативните емоционални преживявания на Л. С. са доказани по делото
с показанията на свидетелите В. С. и В. И. – съответно нейни съпруг и син.
Свидетелите са най-близките хора на ищцата и поради близкия си контакт и
непосредствени впечатления, техните показания за преживяванията й в
периода на наказателното производство, които са и житейски обичайни и
обосновани такива, следва да бъдат кредитирани. Според свидетеля С.,
съпругата му се пенсионирала 2018 г., а по проекта работела от 2014/2015 г.
При получаване на призовката за явяването й във връзка с обвинението тя
много се притеснила, вдигнала кръвно, припаднала и по спешност я взели в
бърза помощ и я поставили на системи за около 3-4 часа. До получаване на
призовката нямали информация, че се води наказателно производство срещу
нея, а след това тя се променила коренно психически. Изпитвала срам;
доброто й име било накърнено в малкия град; отказвала да дава консултации
и да работи, защото се чувствала неудобно; не искала да споделя за
случилото се; тя много се гордеела с професията си, а с обвинението била
дискредитирана в края на кариерата й; въпреки че не споделяли с хората, в
града се разчуло за обвинението и от това жената страдала; Свидетелят И.
също е разказал за стреса на майка си и припадъка й при получаване на
призовката. Изнесъл е, че често се прибира от София, където живее, и вижда
промяната й след обвинението. Тя се отдръпнала, „свила се в себе си“, не
искала да коментира, за да не я питат за това; започнала да „гасне“; след
делото нямала вече общо с човека, който била преди това; отдръпнала се от
колегите си, от кръга хора, с които работела; станала нестабилна (психически)
и до момента лесно се разстройвала; хората знаели за наказателното
производство и разпитвали; а през последните две години (на обвинението)
майка му направо се „сринала“; имала и сърдечна недостатъчност;
Данните за заболяването „остра и изострена хронична сърдечна
недостатъчност“ на ищцата са от епикризата от 24.09.2021 г., когато е приета
за лечение (от 24.09.2021 г. до 28.09.2021 г.) в кардиологичното отделение на
болницата в града, както и от показанията на двамата свидетели – близките на
ищцата, но по делото не е установена пряката връзка на заболяването с
повдигнатото обвинение. Затова не може да се обоснове извод, че
наказателното производство е отключило това заболяване и то съставлява
вреда от същото.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу
ищцата наказателно производство, по което същата е била оправдана. Искът е
предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като
процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от
ищцата вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е
обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са
причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й
4
обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като
процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било
на производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищцата от повдигнатото и поддържано обвинение в
тежко умишлено престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1
НК (предвиденото наказание е от една до шест години лишаване от свобода).
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
От една страна съобразява, че наказателното производство срещу
ищцата е продължило от 28.01.2020 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда на 23.06.2021 г., т.е. около година и половина, който срок е разумен
за производството, но представлява значителен период от живота на жената, в
който тя е била подложена на стреса от наказателното преследване и страха
от неизвестността от изхода му. Следва да бъде отчетено също така, че
наложената мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката и няма данни да е
довела до някакви ограничения на ищцата, както и че не са извършвани и
много процесуално-следствени действия с участието й. От друга страна, в
насока на увеличение размера на обезщетението, съдът отчита че
повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93,
т.7 от ДР на НК и то е във връзка с професионалната сфера на ищцата, както
и че тя е била осъдена на две съдебни инстанции на лишаване от свобода,
макар и с отлагане на изтърпяването му (съответно на шест и на три месеца),
5
което е причинило стрес в по-голям обем. Също следва да бъде взето предвид
и обстоятелството, че ищцата е образован човек, с висше образование и
професорска титла, реализирана в професията и в залеза на успешния си
професионален път, на 71 години към датата на незаконното обвинение тя не
само не е била осъждана, но се е ползвала с голям авторитет в социалната си
среда, както и като специалист, поради което и засягането на емоционалната й
сфера, преживяванията от уронването на честта и достойнството й,
неудобството и срама сред обичайните й среди от близки, колеги и познати,
като човек с неопетнена дотогава репутация, са с много по-голям интензитет.
Макар и да няма данни обвинението да е било медийно разгласено, то е било
узнато от хората в малкия град, където ищцата е прекарала по-голямата част
от живота си и е гР.ла кариерата си, и това е довело до допълнителни
негативни преживявания за нея от уронване на авторитета й. Съдът отчита
също така, че е бил променен негативно начина й на живот – с изолиране от
работата, отдръпване от социалната среда, притесненията, страха и срама,
огорчението и негативите в психологичен план, включително и
съпътстващото стреса повишено кръвно налягане и припадък, както и това, че
и след оправдаването тя продължава лесно да се разстройва и не е същия
човек.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните
данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за
обезщетяването на причинените й от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 10 000 лв. При определянето на този размер, съдът
взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има
основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер
на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д.
№ 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законните лихви от влизане в сила
на оправдателната присъда 23.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
По изложените съображения, неоснователни са всичски оплаквания на
въззивника в жалбата му, в т.ч. за недоказаност на вредите и връзката им с
обвинението, както и за размера на обезщетението.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
При това положение, присъдените разноски в осъдителната част също
не подлежат на редуциране. За производството пред въззивната инстанция
разноски не са претендирани от въззиваемия.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/20.07.2022 г., постановено по гр.д. №
41/2022 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в осъдителната му част, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. И. С.
сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането –
23.06.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с ал.2, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и разноски по делото съобразно
уважената част от исковата претенция в размер на 860 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7