Определение по дело №3004/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 09.11.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа гр.д. № 3004 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт П. твърди, че между него и ответницата Е.Т.З. е съществувал валиден договор за потребителски кредит № ********** от 23.11.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 2 800 лв., а ответницата не е изпълнила задължението си да върне предоставената й в заем сума, като е преустановила плащанията по договора, поради което вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 13.12.2016 г.

За дължимата сума по договора за кредит в размер на 4 870,05 лв., представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1392/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните съществуването на вземането по договора за потребителски кредит и да му бъдат присъдени разноските по делото.

            Представя писмени доказателства: договор за потребителски кредит, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, погасителен план, транзакции – 2 бр., искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, заявление за промяна на погасителния план, извлечение по сметка, уведомително писмо.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 1392/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответницата Е.Т.З. чрез пълномощника си адв. М. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва иска.

            Позовавайки се на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, оспорва да е уведомявана за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

            Прави възражение за нищожност на клаузата на т.12.3 от Общите условия по договора поради неравноправния й характер и липсата на индивидуално уговаряне.

            Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за потребителски кредит, по отношение на което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение.

            За да е основателен искът в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем на ответницата.

Ответницата чрез пълномощника си е направила правоизключващо възражение за нищожност на клауза от общите условия поради неравноправност.

Опровергаването на това възражение е в тежест на ищеца, който следва да установи посредством пълно и главно доказване, че клаузата не е неравноправна.

Съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК намира за необходимо да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за валидността на тази клауза.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 14.12.2018 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 1392/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за валидността на клаузата, съдържаща се в т. 12.3 от Общите условия, обвързващи страните.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответницата.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: