РЕШЕНИЕ
№ 14252
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110138127 по
описа за 2023 година
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1
КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка“, наложени на ищцата с 2 броя
заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.1012 г. на директора на ..... (...) – гр.
София.
Ищцата С. Д. К. твърди, че по силата на трудов договор № 136 от 01.11.2017 г. работи
по трудово правоотношение с ответника ..... (...) – гр. София, в рамките на което изпълнява
длъжността ... Поддържа, че със заповед № 66/28.06.2023 г. й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, пр.
3 КТ – неявяване на работа, която счита за незаконосъобразна по следните съображения:
оспорва да е нарушила трудовата дисциплина, тъй като първият работен ден за нея се явява
18.05.2023 г., за който е представила болничен лист № 20231093044/18.05.2023 г., отнасящ се
за периода от 18.05.2023 г. до 22.05.2023 г., а освен това е предупредила служители в ..., че
няма да може да поеме нощното дежурство на 17/18.05.2023 г. Заявява, че е дала обяснения
пред работодателя си, аргументирайки отсъствието си от работа по време на нощното
дежурство на 17.05.2023 г., с твърдението, че в рамките на деня е изкълчила глезена си,
който се е подул, поради което е била в невъзможност да управлява МПС. Сочи, че
лекуващият й лекар е отсъствал от работа, поради което не е имала възможност да се снабди
с болничен лист в хода на деня, снабдявайки се с такъв едва на следващия ден – на
18.05.2023 г. Изрично заявява, че е отишла на място при работодателя си, където е
уведомила техниците относно невъзможността да поеме нощното дежурство. Твърди още, че
със заповед № 67/29.06.2023 г. й е наложено второ дисциплинарно наказание „забележка“,
но за допуснато нарушение на чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение, която също счита за
незаконосъобразна по следните съображения: не става ясно в какво се състои вмененото
нарушение на трудовата дисциплина, заповедта няма необходимото съдържание съгласно
изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не е посочено фактическото и правно основание за
1
налагане на заповедта, доколкото нарушението не е описано с неговите съществени белези
от обективна и субективна страна, не е посочен час на извършването му и служителят, подал
докладната записка, респ. който се твърди да е бил нагрубен, както и конкретните действия,
в които се изразява поведението на служителя, а единствено оценъчни съждения на
работодателя относно поведението й. Допълва, че е проявила стремеж за изпълнение на т. 8,
20, 26 и 27 от раздел IV на длъжностната си характеристика, а именно: правилно и
безопасно да експлоатира линейката, да познава наличната техника и др. Счита, че
ответникът не се е съобразил с изложените от нея писмени обяснения и приложението към
тях, а освен това е наложил несъразмерно тежко наказание, доколкото в правната му сфера
не са настъпили никакви вреди, както и не става ясно доколко е съществено неизпълненото
задължение. Поддържа, че е действала добросъвестно, задавайки адекватни въпроси с оглед
естеството на работата – да опазва живота и здравето на пострадали и болни хора. Оспорва с
поведението си да е допуснала уронване на доброто име на работодателя, тъй като
изказването на мнение и поставянето на въпроси не следва да се квалифицира като такова, а
освен това няма данни да го е злепоставила пред трети лица. Обобщава, че сама по себе си
липсата на мотивираност на заповедта опорочава и процедурата по чл. 195 КТ, тъй като за
работника съществува неяснота относно нарушенията, които му се вменяват. Сочи, че в
тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдяните от него нарушения. Предвид тези съображения, моли съда да отмени
наложените й със заповед № 66/28.06.2023 г. и заповед № 67/29.06.1012 г. дисциплинарни
наказания „забележка“. Претендира и разноски.
В стока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ....(...) – гр. София е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че оспорените заповеди са
издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ, а освен това са в достатъчна
степен мотивирани и конкретизирани. Заявява, че въз основа на докладна записка с вх. № 75-
487/12.06.2023 г. до директора на ... – гр. София и работния график за м. май 2023 г. става
ясно, че по време на нощното дежурство на 17/18.05.2023 г. ищцата не се е явила на работа,
като представеният от нея болничен лист обхваща периода от 18.05.2023 г. до 22.05.2022 г.
Сочи, че не е имало формална пречка за издаване на болничен лист и за 17.05.2023 г., който е
денят на настъпване на временната неработоспособност, позовавайки се на чл. 6, ал. 4 от
Наредба за медицинската експертиза, в която се предвижда възможност за издаване на
болничен лист и за предходна дата. Допълва, че от страна на ищцата не са дадени
разяснения защо не е поискала от личния си лекар болничният лист да е с начална дата -
17.05.2023 г., на която тя е следвало да се яви на работа, а освен това тя не е представила
надлежен документ, от който да е видно, че е посетила кабинета на личния си лекар на
17.05.2023 г. Счита, че не представянето на оправдателен документ за отсъствие от работа на
17.05.2023 г. представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ –
неявяване на работа. Допълва още, че въз основа на докладна записка с вх. №
75/470/05.06.2023 г. до директора на ... – гр. София става ясно, че на 05.06.2023 г. ищцата се
е държала арогантно и безотговорно при изпълнение на служебните си задължения,
напускайки след това кабинета на дежурния техник – механик, който не е могъл да й
предаде зачисления автомобил, като при последващия разговор тя също се е отнесла
подигравателно и непристойно, използвайки изразите „дори да ми предадеш автомобила,
толкова и ще работя“ и „пусни докладна ако можеш да пишеш“. Уточнява, че с посочените
действия тя е допуснала нарушение на т. 29 от длъжностната характеристика за проява на
уважение, коректност и толерантност към колегите, без да се допуска поведение,
накърняващо достойнството и правата на отделната личност и да не използва
пренебрежителни и обидни думи, както и на т. 43 от същата за съгласуване на работата с
другите служители в атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност и с
поведението си да не възпрепятства изпълнение на техните трудови ангажименти,
допускайки по този начин нарушение на чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на други
2
трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение. Допълва, че
са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, налагайки най-лекото дисциплинарно
наказание „забележка“, съобразявайки наличието на предходни наложени такИ. за
непристойно поведение от 13.01.2023 г. и за шофиране на служебен автомобил без
документи за правоуправление от 02.02.2023 г., както и липсата на проявена самокритичност
от нейна страна, но също така и степента на значимост на изпълняваната от нея длъжност.
Счита оспорените заповеди за мотивирани в достатъчна степен след съобразяване на
дадените от ищцата обяснения и при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. С тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 29.11.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществуващо между страните трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 136/01.11.2017 г., в рамките на
което ищцата заема длъжността ...при ответника, като с 2 броя заповеди съответно №
66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.2023 г., връчени й на 30.06.2023 г., на същата са наложени
дисциплинарни наказания „забележка“ на посочените в тях основания.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор №
136/01.11.2017 г. и 2 броя заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.2023 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.
Съгласно клаузите на трудовия договор ответникът възлага на ищцата изпълнението на
длъжността ...с място на работа „...“ – гр. София, като страните са уговорили намалено
работно време от 7 часа.
В длъжностната характеристика за длъжността ...са регламентирани основните права и
задължения на служителя, а именно: подпомага дейността на ... – гр. София при оказване на
спешна медицинска помощ на заболели и пострадали, като изпълнява функциите на шофьор
на специализиран транспорт и участва в транспортирането им, подпомагайки по този начин
медицинските специалисти, подпомага дейността на лекаря при преглед на пациенти,
транспортира болни, правилно и безопасно управлява поверения автомобил, проверява и
установява оперативната готовност на транспортните средства, предава и приема
автомобила за ремонт на дежурния техник – механик, спазва работното време и почивките и
стриктно изпълнява месечния график, в отношенията си с колегите проявява уважение,
коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и
правата на отделната личност, не използва пренебрежителни и обидни думи, изрази или
жестове, съгласува работата си с другите работещи в атмосфера на сътрудничество,
координация и толерантност, като с поведението си не препятства изпълнението на техните
трудови задължения и др.
По делото не се спори, а и видно от отбелязването в края на документа, екземпляр от
длъжностната характеристика е връчен на ищцата през м. август 2022 г., който факт тя е
удостоверила с подписа си.
Видно от отбелязването с „н“ в представения работен график за м. май 2023 г., на 17-
18.05.2023 г. ищцата С. К. е следвало да бъде на смяна при ответника по време на нощното
дежурство.
Не се спори, че на 12.06.2023 г. ......., заемаща длъжността „оператор въвеждане на
данни“, е изготвила докладна записка за констатирано през м. май 2023 г. отсъствие на
служители без оправдателен документ, сред които е и ищцата С. К. – парамедик, която е
отсъствала по време на нощното дежурство на 17-ти. Докладната записка е адресирана до
3
директора на ... – гр. София, като видно е от отбелязването в горния десен ъгъл, че същата е
входирана при работодателя на 12.06.2023 г., а ръкописно е написан текстът „писмени
обяснения“.
От покана с изх. № 75-487/2/20.06.2023 г. се установява, че от С. К. са изискани
писмени обяснения във връзка с отсъствието й от работа на 17.05.2023 г. (по време на
нощното дежурство) без да се представи оправдателен документ. Посочено е също така, че
обясненията се изискват на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като е определен срок от три дни за
представяне на същите, а в противен случай ще се приеме, че е налице отказ. По делото не
се спори, че поканата е връчена на ищцата на 20.06.2023 г., който факт тя е удостоверила с
подписа си.
В отговор на поканата С. К. е депозирала своите писмени обяснения на 22.06.2023 г.,
изразявайки становище, че около 14:00 часа на 17.05.2023 г. е изкълчила глезена си,
смятайки, че ще се справи с работата си по време на нощното дежурство, но след като
глезенът се е подул, се е наложило да отиде на лекар. Сочи, че около 18:00 часа е посетила
...., където се намира личният й лекар, който вече е бил приключил работата си, поради което
е насочена към неотложен кабинет за преглед. Изяснява, че на следващия ден 18.05.2023 г.
отново е посетила личния си лекар, който я е насочил към специалист и е издал болничен
лист. Сочи, че още същия ден на 17.05.2023 г. е предупредила техниците за невъзможността
си да поеме нощната смяна от 20:00 часа, тъй като е в болничен. Обяснила е още, че се е
снабдила с болничен лист едва на 18.05.2023 г., когато за първи път е прегледана от личния
си лекар, който незабавно е представила пред работодателя, поради което отрича да е
нарушила трудовата дисциплина. Обясненията са изготвени и адресирани до директора на ...
– гр. София, като видно от входящия номер в горния десен ъгъл, същите са постъпили в
деловодството на ответника на 22.06.2023 г.
От представената в заверен препис заповед № 66/28.06.2023 г., издадена от директора
на ... - гр. София, се установява, че на С. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. В мотивите на заповедта се посочва, че съгласно докладна записка с вх. № 75-
487/12.06.2023 г. ищцата не се е явила на работа по време на нощното си дежурство на
17/18.05.2023 г., както и, че тя има издаден болничен лист № 20231093044/18.05.2023 г. за
отпуск по болест от 18.05.2023 г. до 22.05.2023 г., който е представила в деловодството на
23.05.2023 г., който обаче не е годен да оправдае отсъствието й от работа на 17.05.2023 г.,
когато съгласно работния график за м. май 2023 г. е началото на нощното дежурство.
Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата като нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа, като видно от отбелязването
върху заповедта, тя е връчена на К. на 30.06.2023 г., който факт тя също е удостоверила с
подписа си.
Не се спори също така, че на 05.06.2023 г. ....., заемащ длъжността „....“ – ... – гр.
София, е изготвил докладна записка за проявено безотговорно и арогантно поведение от
страна на С. К., когато след преминаване на предпътен преглед, тя е излязла от кабинета на
дежурния механик, без той да е имал възможност да й го предаде за дежурството на
05.06.2023 г. Отразено е още, че след като не се е върнала за получаване на автомобила,
служителят се е обадил на ищцата по телефона, за да я извика, която при последващото си
връщане се е държала подигравателно и непристойно, използвайки изрази като „дори да ми
предадеш автомобила аз толкова и ще работа“ и „пусни докладна ако можеш да пишеш“.
Докладната записка е адресирана до директора на ... – гр. София, като видно е от
отбелязването в горния десен ъгъл, че същата е входирана при работодателя на 05.06.2023 г.,
а ръкописно е написан текстът „писмени обяснения“.
От покана с изх. № 75-470/1/20.06.2023 г. се установява, че от С. К. са изискани
писмени обяснения във връзка с проявено подигравателно и непристойно поведение по
време на предаване на зачисления автомобил за дежурството на 05.06.2023 г. след
4
преминаване на предпътен преглед. Посочено е още, че дежурният механик не е успял да
предаде автомобила, като по време на комуникацията помежду им ищцата е използвала
изрази като „дори да ми предадеш автомобила аз толкова и ще работа“ и „пусни докладна
ако можеш да пишеш“. Изрично е отразено, че обясненията се изискват на основание чл.
193, ал. 1 КТ, като е определен срок от три дни за представяне на същите, а в противен
случай ще се приеме, че е налице отказ. По делото не се спори, че поканата е връчена на
ищцата на 20.06.2023 г., който факт тя е удостоверила с подписа си.
В отговор на поканата С. К. е депозирала своите писмени обяснения на 22.06.2023 г.,
изразявайки становище, че докладната е анонимна и не се чувства длъжна да й отговаря, но
въпреки това обяснява, че по график е била дежурна на 05.06.2023 г., когато в 06:40 часа се е
явила в кабинета на дежурния механик за т. н. „предпътен преглед“, но при посещение на
тоалетната е получила телефонно обаждане от непознат номер, на който не е отговорила
веднага. Според служителката след като върнала обаждане, тя получила отговор „длъжна си
да знаеш кой е“, но разговор не е проведен. Обяснява още, че при връщането си, за да
получи оформена пътна книжка, е забелязала допълнителна информация, поради което се е
заинтересувала каква е тя, тъй като съгласно длъжностната си характеристика е длъжна да
бъде наясно със състоянието на автомобила. Отразено е още, че е получила отговор „можеш
да четеш и да пишеш“, след което последваща комуникация с механика не е осъществена.
По – нататък служителката е заявила, че не разполага с друга информация, твърдейки, че не
е наясно какво се иска от нея и определяйки поведението на механика като арогантно и
недопустимо. Обобщава, че поставените от нея допълнителни въпроси са насочени към
изпълнение на задълженията й по т. 8, т. 20, т. 26 и т. 27 от раздел IV на длъжностната
характеристика, а именно: за правилно и безопасно управление на поверения й автомобил.
От представената в заверен препис заповед № 67/29.06.2023 г., издадена от директора
на ... - гр. София, се установява, че на С. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. В мотивите на заповедта се посочва, че съгласно докладна записка с вх. № 75-
470/05.06.2023 г., изготвена служител „....“, на 05.06.2023 г. ищцата се е държала с него
арогантно и безотговорно при изпълнение на служебните си задължения, като наред с това
тя е напуснала кабинета му и той не е успял да й предаде зачисления й автомобил. Посочено
е още, че впоследствие се е наложило той да й звъни за да я помоли да се яви при него за
предаване на автомобила, но при последвалия разговор тя се е държала подигравателно и
непристойно, използвайки изразите „дори да ми предадеш автомобила аз толкова и ще
работя“ и „пусни докладна ако можеш да пишеш“. Според работодателя с тези свои
действия ищцата е нарушила т. 29 от длъжностната си характеристика, а именно: да
проявява уважение, коректност и толерантност в отношенията с колегите си, без да
накърнява достойнството и правата на отделната личност и не използва пренебрежителни
или обидни думи, изрази или жестове, както и т. 43 от длъжностната си характеристика, а
именно: да съгласува работата си с другите работещи в атмосфера на сътрудничество,
координация, толерантност, както и да не възпрепятства с поведението си изпълнението на
техните трудови ангажименти. Работодателят е квалифицирал това нейно поведение като
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение, като видно
от отбелязването върху заповедта, тя е връчена на К. на 30.06.2023 г., който факт тя също е
удостоверила с подписа си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ....., ... и ....
Свидетелят .... разказва, че изпълнява длъжността „механик“ при ответника и в това си
качество извършва проверка на шофьорите на автомобили в т. ч. и парамедиците преди
всяка смяна. За конкретната случка с участието на С. К. си спомня, че не е забелязал тя да е
минала за проверка с апарата за алкохол при него, както и да си получи колата за съответната
смяна в 19:00 часа. Сочи, че в 18:50 часа между него и ищцата е проведен телефонен
5
разговор, при който я е помолил да се яви при него, за да си получи кола, а тя му е отвърнала
с думите „ще дойда, но толкова и ще работя“. Според свидетеля след като С. се е явила при
него, между двамата е проведен разговор, в рамките на който той е обяснил, че телефонният
номер, от който й звъни трябва да е известен на всички шофьори и парамедици, тъй като
това е номерът на дежурния механик, с който най-напред следва да се свържи в случай, че
има проблем с колата. Сочи, че след като С. е отказала да си запише телефонът, той е
отправил предупреждение, че ще напише докладна срещу нея, на което тя му е отговорила с
израза „напиши ако можеш да пишеш“, но най-напред е уведомил завеждащия смяна.
Според свидетеля неминуемо липсата на заинтересованост при изпълнение на работата от
страна на ищцата, би препятствала възможността тя да започне своевременно смяната си в
19:00 часа, тъй като преди това тя следва да извърши поредица от фактически действия,
свързани с подготовката на автомобила, рискувайки по този начин да работи един екип по-
малко. С категоричност свидетелят заявява, че парамедиците управляват автомобилите
наравно с шофьорите, като в конкретния случай тя е била основният шофьор, който е
следвало да се яви навреме, за да си огледа колата и да е готова за работа за началото на
смяната.
Свидетелят .... разказва, че изпълнява длъжността „завеждащ смяна – лекар“ при
ответника и в това си качество се занимава с организацията и управлението на лечебния
процес в здравното заведение. Уточнява, че ищцата му е пряко подчинена, определяйки я
като противоречИ. личност със склонност към конфликти. Свидетелят знае за пореден такъв
между нея и свидетеля ...., който го е посетил с оплакване относно отношението на С. към
него, използвайки израза „напиши докладна ако можеш да пишеш“. Сочи, че по негови
данни тя е отказала получаването на автомобил по време на започване на работната смяна, с
което той е бил препятстван да изпълни служебните си задължения, обезпечавайки
започването на смяната, като това нейно поведение е станало причина той да напише рапорт
за случилото се.
Свидетелят .... разказва, че е в приятелски отношения с ищцата, като по време на една
от срещите им на 17.05.2023 г. тя се е оплакала от болки в крака, поради което двамата са
отишли до болницата, тъй като вечерта тя е била нощна смяна. Сочи, че С. се е снабдила с
болничен лист и после двамата са отишли до „....“, за да го представи, заявявайки с
категоричност, че това е станало на 17.05.2023 г. около 15:00 ч. – 16:00 ч., без да знае кой е
издал болничният лист и за какъв период от време е бил издаден. Допълва, че ищцата не му
е споделяла за други конфликти в работата.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ:
Предмет на проверка е законосъобразността на наложените на С. Д. К. с 2 броя
заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.2023 г. на директора на ... – гр. София
дисциплинарни наказания „забележка“ за извършени от нея нарушения по чл. 187, т. 1, пр. 3
КТ – неявяване на работа и по чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение, доказателствената
тежест за което принадлежи на работодателя – ответник, който следва да установи, че са
спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата,
че вменените на същата нарушения на трудовата дисциплина действително са били
извършени от нея, както и, че е налице съответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с тяхната тежест.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
ответният работодател е спазил формалните законови изисквания по отношение на
процедурата за налагане на процесните дисциплинарни наказания „забележка“.
Най-напред, двете заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ са
6
издадени от лице, притежаващо работодателска и дисциплинарна власт – директорът на .....
(...) – гр. София, както и при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок
от открИ.не на нарушението. Това е така, тъй като субектът на дисциплинарната власт е
узнал за нарушенията на ищцата след запознаване със съдържанието на докладните записки
съответно от 12.06.2023 г. и от 05.06.2023 г., в които са описани твърдяните нарушения на
трудовата дисциплина, т. е. считано от този момент е започнал да тече и 2-месечният срок за
налагане на дисциплинарните наказания. В случая, заповедите са издадени на 28.06.2023 г. и
на 29.06.2023 г. и са връчени на ищцата в един и същи ден – на 30.06.2023 г., който факт не
се оспорва по делото, а освен това се установява и от извършеното удостоверяване от нейна
страна чрез полагане на подписа си върху всяка една от тях, поради което преклузивният
срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
На следващо място, съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а
именно: преди налагане на дисциплинарните наказания работодателят да изслуша
нарушителя. В трайната съдебна практика се приема, че изискването към работодателя по
чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за
констатираното нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника
и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства,
свързани с констатираното нарушение, както и че искането и вземането на устни или
писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато
на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са
посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се
искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на
посочената по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания –
за изслушване на служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за
алтернативни форми на защита, като при наличието на която и да е от посочените хипотези
правата на работника биха били защитени в максимална степен. Следва да се посочи също
така, че работодателят не е длъжен да възприеме защитната позиция на работника или
служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не
приема обясненията за оневиняващи. В случая, по делото се установи, че с 2 броя покани
съответно с изх. № 75-487/2/20.06.2023 г. и с изх. № 75-470/1/20.06.2023 г., връчени на
20.06.2023 г., на С. К. е предоставена възможност да даде писмени обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 КТ, като прави впечатление, че никоя от тях не препраща към докладните записки
съответно от 12.06.2023 г. и от 05.06.2023 г., но независимо от това съдът приема, че във
всяка една от отделните покани в достатъчна степен се съдържа описание на фактическите
обстоятелства по повод на които се изискват обясненията, за да е наясно служителката в
какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, което й се вменяват. Така в покана
с изх. № 75-487/2/20.06.2023 г. изрично се посочва, че обясненията се изискват във връзка с
отсъствие от работа на 17.05.2023 г. по време на нощното дежурство без да е представен
оправдателен документ, а в покана с изх. № 75-470/1/20.06.2023 г. се посочва, че
обясненията се изискват във връзка с участието в конфликт от 05.06.2023 г., при който след
преминаване на предпътен преглед ищцата е излязла от кабинета на дежурния техник –
механик, при което той не е могъл да й предаде автомобил, както и, че по време на
телефонен разговор между двамата тя се е държала подигравателно и непристойно,
използвайки изразите „дори и да ми предадеш автомобила аз толкова и ще работя“ и „пусни
докладна ако можеш да пишеш“. В случая, съобразявайки така описаното съдържание на
отделните покани, обективиращи исканията на работодателя за даване на писмени
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, съдът намира, че всяка една от тях в достатъчна
степен очертава поведението на ищцата, представляващо нарушение на трудовата
7
дисциплина, описано по ясен и разбираем начин, като са посочени дата и място на
осъществяване на нарушенията и участвалите в тях лица, както и конкретните думи и
фактически действия, в които се е изразило поведението на К. по време на случилото се на
05.06.2023 г., които ответният работодател е квалифицирал като засягащи трудовата
дисциплина. Нещо повече, по делото се установява, че ищцата е изготвила и депозирала
писмените си обяснения на 22.06.2023 г., като от написаното от нея става ясно, че тя е
разбрала поведението, което й се вменява, изтъквайки от една страна причината да не се яви
на работа за започване на нощната смяна на 17.05.2023 г., което обстоятелство изобщо не се
оспорва от нея, претендирайки, че при сумарно изчисляване на работното време първият
работен ден за нея се явява 18.05.2023 г., за който е представила болничен лист, както и
описвайки от друга страна своята гледна точка около случилото се в кабинета на дежурния
механик на 05.06.2023 г. по време на започване на смяната, от което може да се направи
извод, че същата е била наясно с нарушенията на трудовата дисциплина, които й се
вменяват. В случая, наведеният довод, че едното от тях се основава на докладна, която е
анонимна и неясна по отношение на фактите и обстоятелствата, за които й се изискват
обясненията, е неоснователен, тъй като докладната записка от 05.06.2023 г. е представена и
приета в заверен препис по делото и същата е подписана от съставилото я лице - свидетелят
...., поради което не е анонимна. Нещо повече, дори това да беше така, сам по себе си този
факт не опорочава самата процедура по изискване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
тъй като видно е, че съдържанието на докладната записка е дословно възпроизведено в
самата покана до ищцата, поради което за нея не следва да е съществувало съмнение относно
нарушението, за което й се изискват обясненията.
Процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ са
издадени съответно на 28.06.2023 г. и на 29.06.2023 г., т. е. след получаване на писмените
обяснения от работодателя на 22.06.2023 г., като видно от мотивите на същите той ги е взел
предвид наред с останалите събрани доказателства. Въз основа на изложеното, противно на
доводите на ищцата, съдът приема, че и в двата случая процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е
спазена от страна на ..... (...) – гр. София.
На следващо място, процесните заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и №
67/29.06.2023 г. отговарят на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като са в достатъчна
степен мотивирани. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание вмененото
нарушение следва да бъде описано от обективна страна с всички признаци (време, място и
начин на извършване), позволяващи на служителя да осъществи защитата си, включително
чрез съдебния контрол за законност. Изискването за мотивираност на заповедта цели да
създаде възможност за служителя да организира защитата си и да наведе опровергаващи
твърдения, както и възможност за съда при осъществяване на съдебен контрол да прецени
осъществило ли се е деянието. Ако служителят независимо от липсата на мотиви в заповедта
е запознат с характеристиките (време, място и начин) на извършване на нарушението, което
му се вменява, то правото му на защита не е било нарушено. Съгласно задължителната
практика, възприета с решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 388/2011 г., III г. о., ВКС,
решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г., IV г. о., ВКС, достатъчно е само
да се индивидуализира периодът на извършване на нарушенията, без да се посочи
конкретната дата и/или час, когато е станало това. В случая, в процесните заповеди са
описани всички обективни признаци на нарушенията, които се вменяват на служителя, като
видно е, че работодателят е посочил в какво се изразява санкционираното поведение чрез
посочване на конкретните фактически бездействия (неявяване на работа) и действия
(осъществяване на вербална комуникация чрез използване на изрази, които не са проява на
уважение, коректност и толерантност към колегите, използване на обидни думи и изрази и
възпрепятстване изпълнението на техните ангажименти), кога са осъществени те, дадена е
съответната правна квалификация – съответно нарушение по чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ и чл. 187,
т. 10, пр. 4 КТ, като са изтъкнати и мотиви относно определянето на съответния вид
8
наказание – и в двата случая „забележка“. Липсата на посочване в заповед № 67/29.06.2023
г. на конкретен час, в който се е осъществило нарушението, не опорочава същата, доколкото
по делото няма данни ответният работодател да е подходил критично към поведението на
ищцата от 05.06.2023 г. повече от един път в рамките на съответния ден, за да се приеме, че
на същата е наложено дисциплинарно наказание, за нарушение, което тя да не е наясно кога
се е осъществило.
Нещо повече, както вече се посочи по-горе, от представените от ищцата писмени
обяснения се установи, че тя е формирала отношение към всяко едно от вменяваните
дисциплинарни нарушения, а това изключва възможността у нея да е останало съмнение
относно нарушенията на трудовата дисциплина, за които е санкционирана.
Предвид изложеното, процесните дисциплинарни наказания „забележка“ са наложени
при съблюдаване на законоустановената процедура, което обуславя и изясняването на
обстоятелствата извършила ли е С. К. дисциплинарните нарушения, които й се вменяват, и
ако да - съответстват ли те на тяхната тежест.
Както се посочи по-горе, със заповед № 66/28.06.2023 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено от нея нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа по време на нощното си дежурство на
17/18.05.2023 г., без да представи оправдателен документ за това. В случая, по делото не се
спори, а и според представения работен график за м. май 2023 г. на 17/18.05.2023 г. С. К. е
следвало да се яви на работа при ответника за началото на нощната смяна. Действително по
делото не са събрани категорични доказателства относно началния час на нощните
дежурства при ответника (в исковата молба от страна на ищцата се твърди, че това 20:00
часа, а в показанията си свидетелят ....а посочва, че това е 19:00 часа), но независимо от това
съдът приема, че в конкретния случай задължението за явяване и започване на работния
процес по време на нощната смяна на 17/18.05.2023 г. възниква на първата измежду
посочените дати – 17.05.2023 г., в какъвто смисъл е защитната теза на работодателя. Това е
така, тъй като очевидно е, че според работния график за м. май 2023 г. нощното дежурство
обхваща повече от един календарен ден – в случая 17/18.05.2023 г., което от своя страна
обуславя извод, че задължение на служителя е да се яви на работа, респ. да оправдае
отсъствието си от нея, в рамките на всеки един от тях. В случая, сама ищцата К. признава,
че не се е явила на работа, за да започне изпълнението на нощното си дежурство на
17.05.2023 г., като във връзка с това нейно поведение е съставена и докладната записка от
12.06.2023 г., в която това обстоятелство е било удостоверено, като в същото време по
делото не са ангажирани доказателства, оправдаващи отсъствието й от работа на посочената
дата. Представеният от нея болничен лист № Е20231093044/18.05.2023 г. е издаден едва на
следващия ден и удостоверява състоянието й на временна неработоспособност в периода от
18.05.2023 г. до 22.05.2023 г., поради което сам по себе си той не е годен да оправдае
отсъствието й от работа на 17.05.2023 г. От нейна страна не са ангажирани и други
доказателства - амбулаторен лист или друг медицински документ, удостоверяващи извършен
преглед на 17.05.2023 г., за да се приеме, че отсъствието й от работа на 17.05.2023 г.
действително се дължи на изтъкнатите от нея здравословни причини. В случая, този извод
на съда не се разколебава и с оглед разказаното от свидетеля ...., че лично е придружил
ищцата по време на прегледа в „Трета градска болница“, спомняйки си и конкретната дата,
на която е станало това – 17.05.2023 г., тъй като в показанията му се наблюдават съществени
противоречия, поради което съобразявайки и факта, че двамата са в близки приятелски
отношения, съдът намира, че на основание чл. 172 ГПК разказаното от него следва да се
анализира със завишена критичност. Това е така, тъй като с категоричност свидетелят
заявява, че още същия ден – по време на посещението си в болницата на 17.05.2023 г.
ищцата се е снабдила с болничен лист, след което двамата са отишли до работата й, за да го
представи, което обаче е в противоречие както със собствените доводи на ищцата, че се е
снабдила с болничния лист едва на следващия ден – 18.05.2023 г., така и с писмените
9
доказателства по делото – представеният болничен лист № Е20231093044/18.05.2023 г.,
който очевидно е, че не е издаден на твърдяната от свидетеля .... дата – 17.05.2023 г., а на
следващия ден. Констатираното съществено противоречие в разказаното от свидетеля с
останалите събрани по делото доказателства включително и поддържаните доводи от
ищцата, съдът намира, че до голяма степен разколебава достоверността на показанията му, а
това означава, че в тази част те не служат за изясняване на релевантни за спора факти. По
същата причина съдът не възприема разказаното от свидетеля включително и в частта, в
която се посочва, че на 17.05.2023 г. двамата с К. са отишли до центъра, за да уведомят
работодателя относно настъпилата обективна невъзможност да се яви на работа, тъй като по
делото не са ангажирани други доказателства, които да подкрепят показанията му в тази
част. Нещо повече, дори тези събитията действително да са се осъществили по твърдяния от
свидетеля начин, това обстоятелство би било ирелевантно, тъй като няма данни такова
изявление на ищцата да е достигнало до работодателя, респ. прекия й ръководител, а той от
своя страна да е спазил съответната процедура по освобождаването й от работа в случай, че
такава е налице.
Липсата на ангажирани по делото доказателства, оправдаващи отсъствието от работа
на ищцата К. по време на нощната смяна на 17.05.2024 г., обуславя извод, че с това свое
поведение тя е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, което правилно ответният
работодател е квалифицирал като такова по чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа.
На следващо място, със заповед № 67/29.06.2023 г. на С. К. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в допуснато нарушение на т. 29 и т. 43 от длъжностната й характеристика,
проявявайки липса на уважение, коректност и толерантност, като не допуска използване на
обидни и пренебрежителни думи и изрази спрямо свои колеги, което ответният работодател
е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото
правоотношение. В случая, във връзка с поведението на ищцата по време на дежурството си
на 05.06.2023 г. е изготвена докладна записка от 05.06.2023 г., в която се съдържа подробно
описание на фактическите обстоятелства около осъществилата се комуникация между нея и
дежурния механик ЕАТ – ...., в какво точно се изразяват съответните действия и част от
конкретните думи и изрази, които е използвала по отношение на него, както и начина по
който техният адресат ги е възприел. Изводите на съда обаче, относно обстоятелствата, при
които са се е реализирал конфликтът между двамата и последиците от него, не могат да се
основават единствено на данните от така обсъдената докладна записка, поради което
отразеното в нея следва да бъде анализирано в съвкупна преценка и с останалите
доказателства по делото. В тази връзка, доказателствен източник с най-голяма стойност са
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ...., които разказвайки
свои лични възприятия за фактите от обективната действителност, дава идентични
показания за комуникацията му с ищцата по време на предаване на автомобил в началото на
работната смяна на 05.06.2023 г. В качеството си на лице, непосредствено участвало в
конфликта с нея, свидетелят посочва, че по време на телефонен разговор с ищцата тя му е
заявила, че ще се яви при него за да получи автомобил, но толкова и ще работи, като този
нейн отговор свидетелят е възприел като недопустим в комуникацията помежду им и
отношението на служителката към работата. В показанията си свидетелят посочва още, че е
заплашил К., че ще пусне докладна срещу нея, на което тя му е отговорила да пусне ако
може да пише, като по същия начин той е описал поведението на ищцата и адресираните
към него изрази и в изготвената още същия ден от него докладна записка. Нещо повече, за
това нейно поведение свидетелят е споделил и пред прекия ръководител на К. - свидетеля
...., който макар и да не е присъствал на конфликта между двамата, в показанията си също е
потвърдил възприетото от свидетеля .... поведение на ищцата по време на комуникацията
помежду им. Следва да се отбележи, че свидетелят .... не е останал изненадан от случилото,
10
описвайки служителката като противоречИ. личност, която нееднократно е проявявала
склонност към конфликти със свои колеги най-вече от ръководството на работодателя. В
случая, анализирайки показанията на двамата свидетели във връзка с обстоятелствата,
удостоверени в представената по делото докладна записка от 05.06.2023 г., съдът намира, че
извличащите се от тях данни способстват за направата на категоричен извод, че
демонстрираното от ищцата поведение на 05.06.2023 г. действително съответства на
описаното от работодателя такова в процесната заповед № 67/29.06.2023 г. Нещо повече,
дори и съблюдавайки факта, че понастоящем свидетелите .... и .... все още са служители на
ответника, поради което на основание чл. 172 ГПК показанията им също следва да се
преценяват с оглед на всички други данни по делото, съдът намира, че що се отнася до
използваните от страна на С. К. изрази и думи двамата споделят по идентичен начин
събитията, за които разказват, като възпроизведените от тях такИ. „ще дойда но и толкова
ще работя“ и „напиши докладна ако можеш да пишеш“, изцяло съответстват на описаните в
докладната записка, възпроизведени впоследствие и в мотивите на оспорената заповед №
67/29.06.2023 г. Следва да се отбележи, че от страна на ищцата не е проведено насрещно
доказване по отношение на така изтъкнатите от свидетелите обстоятелства, за да се приеме,
че те не са се осъществили по описания от тях начин, още повече, че според свидетеля ....
отношение от този вид е обичайно за нея в рамките на работния процес. Действително,
наблюдава се противоречие в показанията на свидетеля .... в частта относно началото на
работната смяна, когато се е провела комуникацията му с ищцата – според него събитията са
се осъществили преди започване на нощната такава в 19:00 часа, а според работния график
за м. юни 2023 г. на 05.06.2023 г. ищцата е била дневна смяна, но съдът намира, че то се
дължи на характерния за психиката на всеки отделен човек процес на забравяне с оглед
отдалечеността във времето на момента на разпита му и събитията, за който той разказва.
Нещо повече, от значение в случая е било конкретно проявеното от служителката поведение
и какви са били използваните от нея изрази, които адресатът им е възприел като обидни и
пренебрежителни към него, а не точно в коя част на работния ден те са изказани от ищцата.
Следователно, при съвкупна преценка на така обсъдените гласни доказателства и
писмени доказателства съдът намира, че същите са от естество да установят поведението на
С. К. по описания от работодателя начин, тъй като единият от свидетелите – .... е бил
непосредствен адресат на проявеното от нея отношение, споделяйки впоследствие
впечатленията си за него и пред свидетеля ...., който е потвърдил негативния начин, по който
колегата му е възприел случилото се, приемайки като обичайно за ищцата такова поведение.
По отношение на случилото се показанията на двамата свидетели не се опровергават от
други доказателства по делото, поради което анализирайки ги в съвкупност с данните,
отразени в обсъдената по - горе докладна записка от 05.06.2023 г., въз основа на тях съдът
формира изводите си относно отношението на ищцата към своя колега, конкретните думи и
изрази, които е използвала към него, имащи ироничен и подигравателен характер, както и
последиците върху цялостния работен процес, доколкото по този начин свидетелят .... е бил
възпрепятстван да й предаде своевременно специализирания автомобил.
Ето защо, съдът приема, че с поведението си С. К. е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ, като не е изпълнила свои
трудови задължения, установени в т. 29 и т. 43 от длъжностната си характеристика за проява
на вежливост, коректност и толерантност към колегите си, като не допуска използването на
пренебрежителни или обидни думи, както и да работи в атмосфера на сътрудничество, като
с поведението си не препятства изпълнението на трудовите им задължения.
На следващо място съдът намира, че ответникът е взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които са извършени всяко едно от отделните нарушения, съобразил е
тежестта на наложената на служителя санкция с характера им, поради което и правилно е
определил като съответно дисциплинарното наказание „забележка“.
11
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен
в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви
са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни
последици от деянието му. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да съобрази наказанието с
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички
тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. В случая, не се касае за инцидента
проява, а за трайна склонност към нарушаване на трудовата дисциплина, доколкото ищцата
сама посочва, че има и други наложени дисциплинарни наказания, а освен това видно е, че
тя не проявява никаква самокритичност към поведението си, поради което определянето на
най - лекото по вид дисциплинарно наказание, съдът приема за съответно на проявеното от
нея поведение.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че наложените на ищцата С. Д. К. с
2 броя заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.2023 г. на директора на ... – гр.
София дисциплинарни наказания „забележка“ за извършени от нея нарушения по чл. 187, т.
1, пр. 3 КТ – неявяване на работа и по чл. 187, т. 10, пр. 4 КТ – неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени при възникване на трудовото правоотношение се явяват
законосъобразни, а искането за тяхната отмяна – неоснователно, което обуславя отхвърляне
на предявените от нея искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
който е присъствал във всяко едно от проведените открити съдебни заседания,
осъществявайки активни защитни действия. При този изход на спора, сторените от ищцата
разноски следва да останат за нейна сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна
такса за разглеждане на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: .... срещу ..... (...) – гр.
София, БУЛСТАТ .... с адрес: ...., конститутивни искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр.
чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка“, наложени на ищцата с 2
броя заповеди съответно № 66/28.06.2023 г. и № 67/29.06.1012 г. на директора на ..... (...) –
гр. София.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..... (...) – гр. София,
БУЛСТАТ .... с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12