РЕШЕНИЕ
№ 3344
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от М. Стаматов Гражданско дело №
20223110108980 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. К. К.,
ЕГН:**********, постоянен адрес: общ. Н., гр. О., ул. „П.", №*** съдебен адрес: гр. В., бул.
„В. В.“ №****, ет.**, офис **** адв. П. И., АК-В., с която претендира да бъде осъдена Д. И.
И., ЕГН:**********, адрес: обл. В., гр. А., ж.к. „Н.“ бл.***, вх.*** ет.****, ап. ****, да му
заплати сумата от 11400 (единадесет хиляди и четиристотин) лв., от която: 1200 (хиляда и
двеста) лв., с които ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка на
05.07.2022г. продавайки на трето лице придобит от нея по поръчка и за сметка на ищеца, въз
основа на сключен помежду им неформален договор от 2020г., лек автомобил марка ****,
модел **** **, **** №******, рама *****, двигател №****, цвят черен и сумата от 10200
(десет хиляди и двеста) лв. - обезщетение за неизпълнение по договора за поръчка,
представляваща разликата до действителната стойност на придобития от ответника в
качеството си на повереник лек автомобил, който не е прехвърлил в собственост и не е
предал във фактическа власт на доверителя-ищец, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
11.07.2022г., до окончателното им изплащане, както и направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 15.10.2019г., в гр. С. ищецът сключил с дружеството „С.-К.“
*****, ЕИК:*****, представлявано от Б. М., ЕГН:**********, предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „****“, модел **** ***, ***** №*****, рама
№******, двигател №****, като страните са уговорили цена в размер на 5830 евро или
11400 лв., както и условията за изплащането й. Тъй като ищецът работи като международен
шофьор и често отсъства от страната, страните се уговорили вноските да се заплащат, както
е удобно за ищеца- по банков път, чрез каса на И. ****, чрез превод по Е. Е. ***** или чрез
лично предаване на суми на лицето. В деня на сключване на предварителния договор била
заплатена сумата от 3.000 лв., като остатъка в размер на 8400 лв. ищецът заплатил както
1
следва: 2800 лв. чрез банков превод, 1050 лв. чрез преводи през И., както и суми в брой на
обща стойност 4550 лв. Поради наличие на запор върху личната сметка на ищеца, същия
извършвал банковите преводи използвайки фирмената сметка на собственото му еднолично
дружество „Н.“ *****, ЕИК: ******. Ищецът е заплащал и дължимите за автомобила местни
данъци и такси. След като била заплатена цялата дължима сума, Б. М. пожелал да прехвърли
собствеността на автомобила възможно най-бързо, но поради честите и дълги отсъствия на
ищеца от страната не било възможно да присъства лично при сключване на сделката и
затова се договорил с продавача, собствеността върху автомобила да бъде прехвърлена на
ответницата Д. И., с която към него момент ищецът поддържал интимна връзка. Ищецът
твърди, че в присъствието на Б. М., след заплащане на цената за автомобила сключил с
ответницата устен договор за поръчка, с който последната се задължила да закупи на свое
има процесния автомобил, като му прехвърли собствеността след завръщането на ищеца в Р
Б. Впоследствие Д. И. отказала на многократните покани на ищеца за явяване пред нотариус
и осъществяване на прехвърлянето на собствеността, отказвала и да възстанови платената от
ищеца сума за закупуване на автомобила, като същата го лишила и от ползването на
автомобила. Няколко дни преди подаване на исковата молба, ищецът разбрал от техни общи
познати, че ответницата е продала процесното МПС. С действията си по разпореждане без
уведомяване на ищеца и без получаване на разрешение от него Д. И., в качеството й на
довереник по сключения договор за поръчка, ощетила ищеца, поради което претендира
стойността на автомобила. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В отговора се посочва, че в резултат на
интимните взаимоотношения, които страните са имали, същите имат общо дете. До
фактическата им раздяла се стига след като ответницата получава телефонно обаждане от
законната съпруга на ищеца, като след изпитаното разочарование ответницата прекратила
връзката си с ищеца, което го разгневило и той започнал да упражнява психически тормоз
над нея, заплашвайки нея и детето й от бивш съпруг. С оглед да защити себе си и децата си
същата подала жалба в прокуратурата, въз основа на която е образувано ДП №****г. по
описа на ****- А. при *** ****- В., което към момента на подаване на отговора на исковата
молба е висящо. Посочва се, че производството, инициирано от ищеца, цели единствено
налагане на тормоз от негова страна спрямо ответницата. В отговора се твърди, че
ответницата никога не е ставала страна по облигационни или договорни отношения с ищеца,
като също така не е била и негов довереник във връзка с негови облигационни отношения по
устен или писмен договор за поръчка, като се посочва, че нито в процесния предварителен
договор, нито в друг документ ищецът и Б. М. са уговаряли трето лице да се разпорежда с
права или да замести ищеца в евентуална сделка. Сочи се също, че ответницата не е
получила и средства, с които да придобие собствеността в полза на ищеца, както и такива,
които да използва за разноски и възнаграждение по посочения договор за поръчка.
Ответницата твърди, че не е манифестирала представителна власт във връзка със сключване
на договори, по които ищецът е страна. Посочва още, че процесният предварителен договор
е антидатиран и липсва достоверно съдържание, като се навежда и твърдението, че същият
вероятно е създаден единствено за целите на настоящето производство. Оспорва се
съдържанието на представената от лицето Б. М. декларация поради липса на необходимите
реквизити, а именно дата, съдържание и подпис на автора, като се посочва също, че лицето
не е страна по договора, сключен между „С.-К.“ ***** и ищеца. Оспорва се и
доказателствената сила на приложения от ищеца Погасителен план на същите основания.
Ответницата посочва, че представените писмени доказателства за извършени парични
преводи не са относими към предмета на делото, тъй като са извършени от дружеството „Н.“
****, което не е страна по процесния предварителен договор, както и лицето Б. М..
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От представените писмени доказателства: свидетелство за регистрация част *** №
****; предварителен договор за продажба на **** от *****г. с приложение 1- погасителен
план; платежни нареждания за кредитен превод - 11 броя; разписки от И.. № ***********от
18.02.2020г.; №**********от 20.11.2019г.; № *****от 15.12.2019г.; декларация от Б. М. М.;
договор за покупко–продажба на превозно средство (МПС) от 23.11.2021г.; договор за
2
покупко – продажба на моторно превозно средство (МПС) от 05.07.2022г.; справка с изх. №
******/02.02.2023г. от **** на Н. С., офис „И.“, се установява, че: На 15.10.2019г. в гр. С.
Й. К. К. сключил с „С.-К.“ ****, ЕИК:***********, представлявано от Б. М.,
ЕГН:**********, предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка
„*****“, модел ****, рег. №******, рама №******, двигател №*****, като страните са
уговорили цена в размер на 5830 евро или 11400 лв., платима на вноски, от които 3000 лв.
при сключване на договора, а остатъкът в размер на 8400 лв. на 24 вноски по 350лв. От
банкова сметка на името на „Н.“ Е. били преведени по сметка на Б. М. в перида от
14.01.2021г. до 14.10.2021г. суми в общ размер от 2800 лв. с посочени основания „13 бмв“,
„15 бмв“, 16 „бмв“, „18 вн БМВ 120д“, „19 вн БМВ 120д“, „20 вн БМВ 120д“, „21 вн БМВ
120д“, „22 вн БМВ 120д“. Й. К. К. превел на Б. М. чрез ПУ „И.“ сума в общ размер на 1050
лв., от които на 20.11.2019г. 400 лв. на основание „Услуга“, на 15.12.2019г. 350 лв. с
посочено основание първа вноска БМВ, и на 18.02.2020г. 300 лв. с посочено основание 3
вноска БМВ. На 23.11.2021г. „С. К.“ ****, представлявано от Б. М. М. продало с писмен
договор с нотариална заверка на подписите на Д. И. И., лек автомобил марка „****“, модел
**** ***, **** №****, рама №******, двигател №***** за сумата от 1800 лв. На
05.07.2022г. Д. И. И. продала с писмен договор с нотариална заверка на подписите на А. Д.
Д. същия автомобил за цена от 1200лв.
От заключението на приетата СОЕ се установява, че стойността на л.а. „***“, модел
****, рег. №***** към 23.11.2021г. е 9700лв., а към 05.07.2022г. - 9100лв.
От показанията на призования свидетел Б. М. М. се установява, че няма родствени
връзки със страните. Познат е с Й. от доста години. С него сключил приложения по делото
предварителен договор. Когато са го подписали Й. е взел автомобила. Когато изплатил
цялата сума отишли с Й. при нотариус, където в самата кантора имало някаква жена. Не я
познава, за първи път я виждал. Й. бил лично в кантората и го помолил да прехвърлят на
тази жена колата, тъй като имал някакъв проблем със запор. От жената не е получавал
никакви пари. Й. заплатил нотариалните такси. Всички пари за продажната цена получил от
Й., но не си спомня точно по какъв начин - по банков път или EаsyPay. Според свидетеля
винаги автомобилите се прехвърлят по застрахователна оценка и не сумата в договорите не
отговаря на действителната продажна цена. Няма спомен в какво състояние е бил
автомобила.
От показанията на водения от ответника свидетел Р. Е. И. се установява, че познава
Д. И. от дете. Тя е притежавала лек автомобил *** черен на цвят. Помолила го да й даде
мнение, като човек занимаващ се с автомобили и поправката им, може ли да бъде
ремонтиран, тъй като имал проблеми. Двигателят тракал, демфера също, съединителят като
се натиснел тракал, турбината се чувала, нуждаел се от пребоядисване. Отвътре имало
пластмаси, които били счупени и захабени, течало вода от шибидаха. Нямало смисъл да
бъде ремонтиран. Съдействал на Д. да продаде колата, тъй като технически не била в
състояние да вози малки деца с тази кола. Не е виждал някой друг да управлява автомобила.
Не знае Д. да е управлявала или притежавала други автомобили.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 10200
(десет хиляди и двеста) лв. претендирана като обезщетение за неизпълнение по договор за
поръчка и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв., с която ответницата
неоснователно се е обогатила за негова сметка на 05.07.2022г. продавайки на трето лице
придобития от нея въз основа на договора автомобил.
По иска с правна квалификация чл. 284 ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на обстоятелствата относно сключването на договор за поръчка с
ответната страна с всички негови реквизити- предмет /описаното МПС/, цена, срокове и др.,
както и преводи на конкретни суми във връзка с този договор в полза на трето лице; а
ответника носи доказателствената тежест за изпълнение на задължението си за отчетна
сделка по договора за поръчка
По иска с правна квалификация чл. 59 ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи
намаляване на имуществото в патримониума си и увеличаване на имуществото на
ответника за сметка на това намаляване, наличие на връзка между увеличението и
намаляването на имуществото, т.е настъпването им да е последица от осъществяването на
3
един и същ факт или група от факти, и липса на правно основание за разместването на
имуществените блага – в случая продажбата на процесното МПС от страна на повереника на
трето лице и получената сума от тази продажба, както и пазарната стойност на МПС към
момента на продажбата, респ. ответникът следва да установи наличието на годно правно
основание, въз основа на което е получила посочените в исковата молба суми.
Въз основа на гореобсъдените доказателства, съдът намира, че не се установи
твърдението на ищеца за наличието на сключен между страните договор за поръчка. Не се
установи страните да са изразили воля ответникът да придобие от трето лице автомобила за
сметка на ищеца със задължение впоследствие да му прехвърли собствеността. Самият ищец
твърди, че всъщност договора за покупко-продажба е сключен в изпълнение на
предварителен договор сключен със собственика на процесния автомобил, по който ищецът
е бил купувач. В тази насока следва да се вземат предвид и показанията на призования по
искане на ищцовата страна свидетел – продавача, според които ищецът е присъствал при
прехвърлянето по нотариален ред на собствеността на автомобила и единственото
обяснение, което е дал на продавача за причината да се прехвърли собствеността на
ответницата, е негово задължение и наложен запор. Това противоречи на обяснението на
ищеца в исковата молба, че поради пътуванията му в чужбина не е можел да присъства за
изповядване на сделката. Така установените факти съдържат данни за субективна симулация
по този договор, на каквато обаче ищецът не се позовава.
Отделно от това, в случая от съществено значение е обстоятелството, че между
страните не се спори относно наличието помежду им на продължителна интимна връзка към
момента на закупуване на автомобила от ответницата, както и общо дете. Това навежда на
извод, че дори и цената за автомобила да е била платена изцяло от ищеца /което не се
установява от събраните доказателства/, неговата действителна воля е била собствеността да
се придобие от ответницата, в изпълнение на моралния му дълг като нейн интимен партньор
и баща на общото им дете.
При така установената липса на сключен между страните валиден договор за
поръчка, няма и възникнало облигационно задължение за ответницата по отчетническа
сделка във връзка с такъв договор, респ. за обезщетение поради неизпълнението му.
Предвид изложените доводи и неоснователността на иска за вземане по договор за
поръчка, следва, че ищцата е придобила законосъобразно автомобила и последващото
разпореждане с него не е било лишено от правно основание, което обосновава оставянето
без уважение и на претенцията в частта й да плати на ищеца получената за него продажна
цена.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски, които според представените доказателства за реалното им извършване и списък по
чл. 80 ГПК са на обща стойност от 1450 лева. Сумата от 300 лв. внесена за депозит за ССчЕ
не е е използвана, поради което подлежи на връщане, при поискване от ответника и не
следва да се присъжда в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. К. К., ЕГН:**********, постоянен адрес: общ. Н., гр.
О., ул. „П.", №**** искове да бъде осъдена Д. И. И., ЕГН:**********, адрес: обл. В., гр. А.,
ж.к. „Н.“ бл.****, вх.****, ет.**** ап. *****, да му заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата
от 1200 (хиляда и двеста) лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за негова
сметка на 05.07.2022г., продавайки на трето лице придобит от нея по поръчка и за сметка на
ищеца, въз основа на сключен помежду им неформален договор от 2020г., лек автомобил
марка ****, модел ****, рег. №*****, рама *****, двигател №*****, цвят черен, и на
основание чл. 284 ал. 2 ЗЗД сумата от 10200 (десет хиляди и двеста) лв. - обезщетение за
неизпълнение по договора за поръчка, представляваща разликата до действителната
стойност на придобития от ответника в качеството си на повереник лек автомобил, който не
е прехвърлил в собственост и не е предал във фактическа власт на доверителя-ищец, ведно
4
със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 11.07.2022г., до окончателното им изплащане, както и направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Й. К. К., ЕГН:**********, да заплати на
Д. И. И., ЕГН:********** сумата от 1450 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5