Решение по дело №596/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260024
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200596
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      260024                                    19.08.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на осемнадесети август две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 596 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Л.Е.Ю. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-001177 от 25.10.2019 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя  са наложено административни наказания – „Глоба” в размер на 900 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, свързани с нарушаване на правото на възражения, а освен това, според посоченото в съставения акт относно мястото на нарушение, следвало да се приеме, че то било извършено не в рамките на населено място, а извън него, съответно жалбоподателят не подлежала на санкциите, наложени с атакувания санкционен акт.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител. В представено писмено становище заявява, че поддържа подадената жалба и развива конкретни съображения за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган  - Началник – група в Сектор ПП към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 29.04.2019 г. в 15:59 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  ARH CAM S1 № 11743ВА движение на лек автомобил марка ,,БМВ”, модел ,,120Д” с регистрационен номер ****** със скорост от 128 км./ч. – над разрешената за движение в населено място – град Хасково, бул. „Г. С. Раковски“ до „Беттран“, където било разположено техническото средство.

         От направена Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Л.Е.Ю. ***, която след изпращане на писмо за установяване на водача сам посочила себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 17.05.2019 г.  Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, /посочено е, че това е станало на 07.06.2019 г. след поправка на датата на съставяне/, бил съставен, от свид. К.Й.В., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР - Хасково, Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 0668841. Процесният АУАН бил съставен в присъствие на лицето, сочено като нарушител в него – Л.Е.Ю.. След предявяването му на на същата дата, актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жа;боподателя, а в графата за обяснения и възражения същата вписала „не“. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 124 км.ч., като реално измерената и фиксирана в снимков материал с номер: 11743ВА/008389 скорост на движение на движение на процесното превозно средство. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата – 07.06.2019 г., лично срещу подпис.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост над 128 км.ч. и също възприел реално измерена скорост на движение – 124 км/ч.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер: 11743ВА/008389с техническо средство ARH CAM S1 № 11743ВА. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – К.Й.В. и Т.З.М. за обстоятелствата, свързани с установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, на която е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвала. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото й на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 1 от цитираната разпоредба – да се впише дата на съставянето му, доколкото по отношение на първоначално въведения запис е нанесена поправка, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова отразяване. По този начин, липсва съответната обезпечена за решаващия орган възможност да се направи дължимата преценка от съда за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. По подобен начин стои въпросът и по отношение на отбелязаните дати на подписване на акта и на удостоверяването на получаването на препис от него, както и за иззетите доказателства, макар тези пропуски да нямат решаващо значение. На следващо място, не би могло да бъде преценено дали обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с оглед изложеното относно поправката в датата на съставяне на АУАН, но това е станало от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с уговорката относно порока в съдържанието на акта, възприета и при издаване на санкционния акт. Същият, поради констатираните пороци при съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да бъде отменен на процесуално основание без да се обсъждат доводи от материалноправна страна. Включително дали фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано конкретно, че не е преодоляно констатираното несъответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21 от ЗДвП за заснетото с посоченото в НП техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото, тъй като в задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР е посочен номер на първо изображение 30426 и номер на последно изображение – 30427, а приобщеният като веществено доказателство снимков материал е с номер: 11743ВА/008389. Същевременно, и актосъставителят, и наказващият орган са се позовали в съставения АУАН, съответно в издаденото НП на клип № 30458, доказателства за заснемането на какъвто не са представени и поради това констатациите в съставения АУАН са необосновани. Актът за установяване на административно нарушение, пък поради изложеното по – горе за нанесените поправки не се ползва с предвидената в ЗДвП обвързваща доказателствена сила, още повече, че актосъставителят не е възприел пряко материализираните в него факти, а е възприел съдържанието на писмени и веществени доказателства, които също съдът прецени като недостатъчни да обосноват твърденията в процесния АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП, като незаконосъобразно - отменено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001177 от 25.10.2019 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      Съдия:         /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./