Решение по дело №2007/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1131                                                   31.05.2018 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети май                                                             две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2007/2018 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от Т.К.Я.-Ф. против „НС ХОЛИДЕЙ“ ЕООД. Ищцата иска да бъде осъдено ответното дружество да й заплати нетно трудово възнаграждение за месец септември 2017 г., мораторна лихва върху това възнаграждение от 01.10.2017 г. до 23.03.2018 г., обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно с мораторна лихва от 20.02.2018 г. до 23.03.2018 г., и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В законоустановения срок отговор на исковата молба не е постъпил по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли съдът да уважи претенциите, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. ищцата сключва с ответното дружество трудов договор, по силата на който приема да изпълнява длъжността „***“ при основна месечна работна заплата в размер на 970 лева, платима ежемесечно. На 01.09.2017 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В срока на предизвестието тя е ползвала платен годишен отпуск, а след това е продължила да полага труд. На 02.10.2017 г. й е връчена заповед № **/02.10.2017 г. от управителя на дружеството за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ (поради намаляване на обема на работата), считано от същата дата.

На 03.10.2017 г. Т.Я.-Ф. подава заявление за регистрация в Агенция по заетостта и й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.10.2017 г. до 01.02.2018 г.

След проверка, извършена от Инспекция по труда – гр. Бургас, се установява, че на ищцата не е изплатено трудово възнаграждение за месец септември 2017 г., чийто нетен размер според заключението на вещото лице е 756,55 лева, и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 970 лева, като са дадени задължителни предписания на работодателя да изплати тези суми до 20.04.2018 г.

На вещото лице, изготвило заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, също не са представени платежни документи за изплащане на трудовото възнаграждение за месец септември 2017 г. и на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ.

Междувременно на 20.02.2018 г. ищцата входира при работодателя покана за изплащане на дължимите суми, включително и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ. Въпреки това сумите не са изплатени.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и на показанията на свидетеля В.Х. К..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 128, т.2, чл.222, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.

Установи се, че за месец септември 2017 г., въпреки че е полагала труд, ищцата не е получила трудово възнаграждение, поради което и се дължи такова, което е в нетен размер от 756,55 лева, но претенцията е в размер на 756,46 лева, поради което този размер следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Тъй като трудовото възнаграждение се изплаща месечно, то от 01.10.2017 г. работодателят изпада в забава за изплащането му и дължи лихва за забава, която (изчислена с помощта на общодостъпен софтуер) до 22.03.2018 г. е в размер на 36,64 лева. Тук се налага следното уточнение:

Когато страна претендира лихва за забава в размер на законната (както е в настоящия случай) до „датата на завеждане на исковата молба”, следва да се има предвид, че това е датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Това е така, защото от датата на входиране на исковата молба в съда, в случая от 23.03.2018 г., върху главницата се дължи законна лихва, поради което е недопустимо за един и същ период, а именно за дата 23.03.2018 г., да се дължи и мораторна лихва в размер на законната, и законна лихва.

Предвид изложеното искът за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение се явява основателен, считано от 01.10.2017 г. до 22.03.2018 г. и следва да се отхвърли за дата 23.03.2018 г.

По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ  при уволнение поради намаляване обема на работа (какъвто е процесният случай), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ищцата е регистрирана в бюро по труда и е останала без работа за повече от 1 месец, поради което има право на обезщетение, което е в размер на 970 лева (размерът на получаваното от нея брутно трудово възнаграждение). По делото липсват доказателства ответното дружество да е изплатило тази сума, поради което същото следва да бъде осъдено да я заплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По отношение на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ работодателят изпада в забава за плащането му след покана (аргумент от Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о.). По делото се установи, че ищцата е поканила работодателя да изплати обезщетението на 20.02.2018 г., поради което от тази дата до 22.03.2018 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена с помощта на общодостъпен софтуер е в размер на 8,64 лева, като искът следва да се отхвърли за дата 23.03.2018 г. по изложените по-горе съображения.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и обезщетение по КТ.

По въпроса за разноските:

Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Исковете, предявени от ищцата, произтичат от трудови правоотношения, поради което Я.-Ф. не е внесла държавна такса за тях. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 200 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. На същото основание ответникът следва да бъде осъден и да заплати по смета на съда и изплатеното от бюджета му възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, т.е. сумата от 100 лева, защото исковете са уважени изцяло по размер.

Съобразно изхода от делото ответното дружество дължи на ищцата разноски в размер на 422 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът няма право на разноски.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „НС ХОЛИДЕЙ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на Т.К.Я.-Ф., ЕГН – **********, следните суми: 756,46 лева (седемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец септември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; 36,64 лева (тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. за периода от 01.10.2017 г. до 22.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за дата 23.03.2018 г.; 970 (деветстотин и седемдесет) лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение, което е получавала ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; 8,64 лева (осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за периода от 20.02.2018 г. до 22.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за дата 23.03.2018 г.; 422 (четиристотин двадесет и два) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „НС ХОЛИДЕЙ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС сумата от 300 (триста) лева, включваща държавни такси и разноски по уважените искове.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ