№ 372
гр. Плевен, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430200558 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №Пл-08-04 от 29.12.2023г *** на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Плевен е
наложил на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ, чл.239 ал.1 т.2 от ЗУТ, както и
правомощията по заповед №РД-13-298/27.09.2023г. на ***А. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул. ***, административно наказание
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. С. П., който чрез процесуалния си представител адв. Г. П.
от САК го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
Адвокат П. изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на
нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
1
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че няма извършено
нарушение.
За въззиваемата страна *** на РДНСК- Плевен, се явява главен експерт Г.
Л., която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№Пл-08 от 03.07.2023г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че *** А. С. П. в качеството си на проектант е изготвил част
„Архитектурна“ на инвестиционен проект във фаза технически проект за
„Промяна по реда на чл. 154 от ЗУТ на проект за Жилищна сграда в ***, кв.
35, гр. Плевен“ в нарушение на разпоредби на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ изразяващи се в следното:
Проектът по част архитектурна съдържа обяснителна записка и
графична част - чертежи от №1 до №11. Изготвен е на основание задание от
възложителя и Скица № 255 с виза за проектиране на Многофамилна
жилищна сграда по действащ ПУП -ПРЗ, съгласувана от *** на Община
Плевен на 31.03.2023 г.
Действащият подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със З-д № РД-
12-152/19.03.2020г. на *** на Община Плевен предвижда за ***, кв. 35
жилищно устройствена зона с малка височина, свободно застрояване с макс.
височина до 10м; 60% плътност на застрояване; 40 % мин. озеленена площ;
Кинт =1,2.
След като проектантът е отразил извършените корекции по жилищната
сграда, в обяснителната записка и чертежите са нанесени коригираните
застроени площи на отделните сградни нива /етажи.
2
- Кота ±0,00 - 151,55 м, на която се разполагат: един апартамент,
четири гаража, входно преддверие, асансьорна шахта, стълбищна клетка и
общо помещение;
2
2
- Кота +3,18 - 177,14м, на което се разполагат: три апартамента,
асансьорна шахта и стълбищна клетка;
2
- Кота +6,00 - 177,14м , на което са разполагат: три апартамента,
асансьорна шахта и стълбищна клетка;
2
- Кота +8,82 - 177,14м, на която се разполагат: два апартамента,
асансьорна шахта, стълбищна клетка;
2
- Кота +11,64 - 96,28 м, на която се разполагат: един тристаен
апартамент, асансьорна шахта и стълбищна клетка.
Вписано е, че с проекта са постигнати следните градоустройствени
показатели:
2
- Застроена площ - 151,55 м
2
- Разгъната застроена площ - 715, 58 м
- Плътност на застрояване - 25,26 %
2
- Озеленяване 247,20м - 41,33%
- Кинт - 1.193
Неправилно е отразена разгънатата застроена площ на сградата,
съответно коефициента на интензивност на застрояване.
Съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ "Разгъната застроена площ" /РЗП/ е
сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и
допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и
застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената
площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и
терасите.
Съгласно § 5, т. 19 от ДР на ЗУТ "Интензивност на застрояване" на
урегулирания поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ
към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число.
При правилно събиране на застроените площи на отделните етажи,
реалната разгъната застроена площ на жилищната сграда след промените е
22
779,25 м, разделена на 600м /площта на ***/, съответства на Кинт 1,3.
От гореизложеното следва, че е изготвена част Архитектурна на
инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда“, несъответстващ по
3
параметрите си на действащия ПУП по ОДК по отношение К, който е по-
инт
голям от допустимия 1,2 , определен със З-д № РД-12-152/ 19.03.2020 г. на ***
на Община Плевен.
Съгласно чл. 162, ал.1 от ЗУТ, Проектант е физическо или юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
проектантска правоспособност.
Съгласно чл. 162, ал.4, изр. първо от ЗУТ, Проектантът носи отговорност
за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план.
С горното деяние *** А. С. П. е нарушил разпоредбите на чл. 137, ал. 3,
предложение първо от ЗУТ във връзка с чл. 162, ал.4 от ЗУТ и е осъществен
съставът на чл. 232, ал.10, от ЗУТ.
Нарушението е осъществено към 07.03.2023г. с одобряването на проекта
от *** на Община Плевен. Именно от този момент проектът поражда правни
последици.
Констатирано е при извършване на служебна проверка по чл. 156 от
ЗУТ, в периода 13.03.2023г.- 27.03.2023г., приключило с издаване на Заповед
№ ДК-11-ПЛ-01/27.03.2023г. на *** на РДНСК Плевен.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен въз
основа на Констативен протокол № ПЛ-Зап-116/23.03.2023г. и Заповед № ДК-
11-ПЛ-01/27.03.2023г. на *** на РДНСК Плевен.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
основание чл.36, ал.1 от ЗАНН и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ в отсъствие на
нарушителя при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Н. К. С.а и свидетелят С. В. Г., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – възражение №ПЛ-393-01-445/21.07.2023 г. /оригинал/, от ***
А. П. срещу АУАН № ПЛ-08/ 03.07.2023 г. съставен от РДНСК – Плевен;
покана с изх. № ПЛ-393-00-154/03.06.2023г. /копие/ за съставяне на АУАН;
Известие за доставяне № ИД PS5800 00ТТ4W G; Технически проект по част
архитектурна, състоящ се от обяснителна записка и 10 бр. чертежи;
4
Технически проект по част геодезия, състоящ се от обяснителна записка и 2
бр. чертежи; Разрешение за строеж №142/ 26.04.2022г. на *** на Община
Плевен; Скица №255 с виза за проектиране от 31.03.2022г.; Заповед №РД-
12-152/19.03.2020г. на *** на Община Плевен; Заповед №ДК-11-ПЛ-
01/27.03.2023г. на *** на РДНСК Плевен; Заповед № РД-12-116/08.03.2023г. на
*** на Община Плевен; Заповед №РД-13-323/16.10.2023г. на *** на ДНСК;
Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на *** на ДНСК. Актосъставителят С.а е
категоричен, че *** А. С. П. в качеството си на проектант е изготвил част
„Архитектурна“ на инвестиционен проект във фаза технически проект за
„Промяна по реда на чл. 154 от ЗУТ на проект за Жилищна сграда в ***, кв.
35, гр. Плевен“ в нарушение на разпоредби на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/. Според актосъставителя С.а неправилно е отразена
разгънатата застроена площ на сградата, съответно коефициента на
интензивност на застрояване. Според показанията на актосъставителя С.а
проверката е извършена по документи, като впоследствие е съставен
констативен протокол. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя С.а, тъй като неговите показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетата от него фактическа обстановка. Освен това няма данни
по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Още повече, че
показанията на актосъставителя С.а си кореспондират напълно с приобщените
по делото писмени доказателства – възражение №ПЛ-393-01-445/21.07.2023 г.
/оригинал/, от *** А. П. срещу АУАН № ПЛ-08/ 03.07.2023 г. съставен от
РДНСК – Плевен; покана с изх. № ПЛ-393-00-154/03.06.2023г. /копие/ за
съставяне на АУАН; Известие за доставяне № ИД PS5800 00ТТ4W G;
Технически проект по част архитектурна, състоящ се от обяснителна записка
и 10 бр. чертежи; Технически проект по част геодезия, състоящ се от
обяснителна записка и 2 бр. чертежи; Разрешение за строеж №142/
26.04.2022г. на *** на Община Плевен; Скица №255 с виза за проектиране от
31.03.2022г.; Заповед №РД-12-152/19.03.2020г. на *** на Община Плевен;
Заповед №ДК-11-ПЛ-01/27.03.2023г. на *** на РДНСК Плевен; Заповед № РД-
12-116/08.03.2023г. на *** на Община Плевен; Заповед №РД-13-
323/16.10.2023г. на *** на ДНСК; Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на *** на
5
ДНСК.
В хода на провеждане на въззивното съдебно производство е допусната
и изготвена повторна съдебно-техническа експертиза от вещото лице ***В. Б.
Ц., от заключението на която се установява че етажът на приземно ниво на
сградата не представлява „полуподземен етаж“ по смисъла на т. 49 от §5 от ДР
на ЗУТ, тъй като според т. 49 от §5 от ДР на ЗУТ - „Полуподземен етаж“ е
етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на
прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът - на
повече от 0,3 м над тази кота и до 1,5 м над нея.“. Според вещото лице *** Ц.
средното ниво на прилежащия към улицата тротоар е 139,7м, а котата на
тавана е 142,98м. Нивото на тавана над котата на средния терен е 3,28м, което
надвишава позволените 1,5м. Според заключението на вещото лице *** Ц.
моделирането на терена във вътрешността на парцела, е без значение за
дефиницията на етажа - единствения критерий е средното ниво на
прилежащия тротоар. Според вещото лице *** Ц. сградата не притежава
полуподземни етажи. Специфичните правила при определянето на
разгънатата застроена площ за сгради с полуподземни нива в конкретния
2
случай са неприложими. Разгънатата застроена площ на сградата е 779,25м.
От заключението на вещото лице ***Ц. се установява, че Кинт на сградата,
посочен в проекта не съответства на предвижданията на Подробния
устройствен план, одобрен със заповед № РД-12-152/19.03.2020г. на *** на
Община Плевен, за *** от кв. 35 по плана на гр. Плевен. Според Подробния
устройствен план, одобрен със заповед № РД-12-152/19.03.2020г. на *** на
Община Плевен, за *** от кв.35, К=1,2. В случая К = 779,25/600=1,299 >
интинт
1,2.
В хода на провеждане на въззивното съдебно производство е допусната
и изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза от вещото лице
***В. Б. Ц., от заключението на която се установява че вариант, в който от
северната страна на сградата, улицата представлява, обслужваща улица клас 6
по смисъла на наредба №РД02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните
територии е невъзможен. Според вещото лице *** Ц. там няма улица. От
заключението на вещото лице *** Ц. по приетата допълнителна съдебно-
техническа експертиза се установява, че улица в северната част на парцела
6
няма. Според вещото лице ***Ц. не може да се смята за улица надпис в
„Легенда за използваните в чертежа сигнатури“ на чертеж „Ситуация“ от
проекта в част „Архитектура“.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят А. С. П. е извършил нарушение по чл.137 ал.3 пр.1 от ЗУТ вр.
чл.162, ал.4 от ЗУТ и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ. С разпоредбата
на чл. 232, ал.10 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000 до 15 000 лева проектант,
неизпълнил задължения по чл.162 ал.4. Разпоредбата на чл.162 /Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г./ ал.1 от ЗУТ гласи, че проектант е физическо или юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
проектантска правоспособност. Съгласно ал.4 на същия член (Отм. - ДВ, бр.
103 от 2005 г., нова, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 101 от
2015 г., бр. 16 от 2021 г.) Проектантът носи отговорност за проектирането на
строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план,
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Проектантът предвижда в
инвестиционния проект строителни продукти с характеристики, чиито
показатели отговарят на националните изисквания за влагане на строителните
продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от
Закона за техническите изисквания към продуктите. Както бе посочено по-
горе, по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят *** А.
С. П. в качеството си на проектант е изготвил част „Архитектурна“ на
инвестиционен проект във фаза технически проект за „Промяна по реда на чл.
154 от ЗУТ на проект за Жилищна сграда в ***, кв. 35, гр. Плевен“ в
нарушение на разпоредбите на Закона за устройство на територията, като
неправилно е отразена разгънатата застроена площ на сградата, съответно
коефициента на интензивност на застрояване. Т.е. изготвената част
Архитектура на инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда“,
находяща се в ***, кв.35 по плана на гр.Плевен, с идентификатор
56722.661.233, не съответства на параметрите на действащия ПУП по
отношение на Ккойто е по-голям от допустимия 1,2м.
инт,,
7
Настоящият съдебен състав приема, че оспореното наказателно
постановление е издадено при пълно изясняване на релевантните за
вмененото нарушение факти и обстоятелства, като е дадена и правилна правна
квалификация. Наложената глоба е в минимално предвидения размер от 1000
лв., поради което и същият не подлежи на редукция. Относно маловажност на
нарушението: В случая не са налице доказателства, установяващи
маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН
(относима към датата на извършване на процесното нарушение), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. За съставомерността му не е необходимо настъпването на
вредоносни последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради
което и такива не са елемент от фактическия му състав. Не са налице
смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за
административнонаказващия орган не е била налице хипотезата на чл.28 от
ЗАНН.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото
производство. Актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен извън
срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Същността на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е определена с
Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на ВС; ТР № 48/28.12.1981 г.
по тълк. д. № 48/1981 г. на ОСНК; TP № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 на
ОСНК на ВС; TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП
№ 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС. Приема се, че
посочените в нормата срокове са давностни, а не преклузивни, но за
спазването им съдът има задължение служебно да следи. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността.
Въззивната инстанция намира за основателно твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя П. адв. П. от САК, че началото
на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН е сложено на
8
23.03.2023 г.
Както се посочва в ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността по чл. 34 от ЗАНН е
обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение,
поставящ началото на административнонаказателното производство в две
хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.
Действително, в цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два
срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото
извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на втората
хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на
нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват
данни за нарушителя.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (виж мотивите на
ТР № 4/ 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и ТР №
48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на
нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изречение второ от ЗАНН, не е
легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за
това материали и/или информация са налични в съответната администрация,
или при който да е контролен орган, защото оттогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав. Посочено е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, узнаването на
нарушението, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-
късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт
между нарушителя и актосъставителя (съответно
административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или
контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и
кой е правният субект, отговорен за деянието. Данните следва да сочат както
9
нарушителя (субекта), така и нарушението (обективните признаци). След като
нарушителят бъде открит/установен, административно наказателното
производство следва да бъде образувано със съставянето на АУАН в
тримесечен срок от откриване на извършителя. Тук следва да се подчертае, че
при ангажиране отговорността на проектанта, какъвто е настоящият случай,
не са приложими разпоредбите на чл. 43 ал. 3 от ЗАНН - установяване на
самоличността на нарушителя от общинската администрация или МВР. В
случая, с оглед характера на нарушението, неговият субект нарушението –
нарушителят е изначално известен. Обобщено за администрацията на РДНСК-
Плевен от датата на съставяне на констативен протокол №Пл-Зап-
116/23.3.2023г., с който е установено нарушението – изготвената част
Архитектура на инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда“,
находяща се в ***, кв.35 по плана на гр.Плевен, с идентификатор
56722.661.233, несъответства на параметрите на действащия ПУП по
отношение на Ккойто е по-голям от допустимия 1,2м, е известен и субекта
инт,,
на нарушението - *** А. С. П., и в тази връзка е приложим само тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.
Според цитираната задължителна съдебна практика, под "откриване" на
нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е пожелало (организирало се) да изгради своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя (той по
силата на проекта за промяна по реда на чл. 154 от ЗУТ на проекта за
жилищна сграда в ***, кв.35 по плана на гр. Плевен в части Геодезия и
Архитектура е известен като проектант на този проект), а моментът, в който е
било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, както се посочва в ТР № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т.
д. № 3/2019 г., че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един давностен срок
ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши субективно да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Тук е мястото да се посочи, че субективните писмени възприятия
на актосъставителя са свързани със съдържанието на съставения констативен
протокол №Пл-Зап-116/23.3.2023г. и издадената Заповед №ДК-11-Пл-
01/27.03.2023г. на *** на РДНСК-Плевен. Коментираният давностен срок не
10
може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни данни
(мотивите на ТР № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.). Така поради
вида на нарушението обективните данни за узнаването му и откриването на
нарушителя съвпадат с твърдяната в АУАН и в обжалваното НП дата на
откриване на нарушителя и узнаването на нарушението.
Следователно, налице са били всички предпоставки, които да позволят
да се направи извод относно съставомерните признаци на нарушението и
неговия автор, като считано от 23.03.2023 г. длъжностното лице при
въззиваемата страна е разполагало с достатъчно време (3 месеца), за да
състави АУАН. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението, направеното признание и при липса на необходимост от
процесуални действия за откриване на нарушителя, е пречка за съставяне на
АУАН на 3.07.2023г. Нещо повече, при предварително известен извършител на
административно нарушение, нищо не налага изчисляването на давностните
срокове чрез тяхно евентуално спиране. Неспазването на този срок
представлява както съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, така и на материалния закон.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл. 232,
ал.10 от ЗУТ глоба в размер на 1000лв, като незаконосъобразно и следва да
бъде прекратено административнонаказателното производство.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя А. С. П.
следва да се присъдят направените от него разноски. Жалбоподателят А. С. П.
е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 2089,91лева и
възнаграждение на вещо лице в размер на 596,40 лева. Процесуалният
представител на въззиваемата страна е релевирал възражение относно размера
11
на претендираното възнаграждение. Съобразно препращащата норма на
чл.144 от АПК приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който
е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 63д ал.2 от
ЗАНН вр.чл.78, ал. 5 ГПК. Заплатеното възнаграждение от 2089,91 лева
надвишава съществено предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 7, ал.
1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Извън това съдът намира въпросното адвокатско
възнаграждение в размер на 2089,91 лева за прекомерно предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това съдът
приема, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за един адвокат в
размер на 400 лева. Освен това исканията за назначаване на съдебно–
техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза са
направени по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и
предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество, и предвид
заключенията на вещото лице *** В. Ц., разноските за тези експертизи следва
да останат в тежест на страната, която е направила исканията за тях.
РДНСК-Плевен следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.63д
ал.2 от ЗАНН на жалбоподателя направени разноски за един адвокат в размер
на 400 лева.
Жалбоподателят следва да бъде задължен да заплати направените по
делото разноски в размер на 293.90 лева, представляващи възнаграждение на
вещо лице за изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на
Окръжна прокуратура-Плевен за извършване на проверка и преценка дали
действията на *** на Община-Плевен осъществяват от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК във
връзка с издадената от него Заповед № РА-12-116/08.03.2023 г. , с която са
одобрени измененията по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ в техническите
инвестиционни проекти за сградата по части Архитектура и Геодезия за
„Жилищна сграда“, находяща се в ***, кв.35 по плана на гр.Плевен, с
12
идентификатор 56722.661.233, и е допълнено Pазрешение за строеж №
142/26.04.2022 г.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №Пл-08-04 от 29.12.2023г, с
което *** на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ Плевен е наложил на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ, чл.239 ал.1 т.2
от ЗУТ, както и правомощията по заповед №РД-13-298/27.09.2023г. на ***А.
С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул. ***,
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА РДНСК-Плевен да заплати на основание чл.63д ал.2 от
ЗАНН на жалбоподателя А. С. П. разноски за един адвокат в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. С. П. да заплати направените по делото
разноски в размер на 293.90 лева, представляващи възнаграждение на вещо
лице за изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Препис от решението след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Окръжна прокуратура-Плевен за извършване на проверка и преценка дали
действията на *** на Община-Плевен осъществяват от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК във
връзка с издадената от него Заповед № РА-12-116/08.03.2023 г. , с която са
одобрени измененията по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ в техническите
инвестиционни проекти за сградата по части Архитектура и Геодезия за
„Жилищна сграда“, находяща се в ***, кв.35 по плана на гр.Плевен, с
идентификатор 56722.661.233, и е допълнено Pазрешение за строеж №
142/26.04.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
13
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14