О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито заседание на единадесети
юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1076 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод на частна жалба,
депозирана от Б.В.А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си
представител адв. С.Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „Младост“, бл. 138, вх. 2,
ет. 1, ап. 26, против разпореждане от 08.05.2019 г., постановено по гр. дело №
17228 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, 10-ти съдебен състав, с което
е оставено без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 31388 от 02.05.2019 г.
за допълване на изпълнителен лист № 3001, издаден на 12.04.2019 г. по гр. дело № 17228/2017 г. по описа на Районен съд – Варна за сумата от
566.00 лева, представляваща сторени пред първоинстанционното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В частната жалба се навеждат доводи за
това, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което
следва да се отмени и постанови издаването на изпълнителен лист за
горепосочената сума. Жалбоподателят поддържа, че му се дължат разноските
направени в хода на първоинстанционното производство, доколкото предявеният иск
е отхвърлен изцяло от РС – Варна. Моли за присъждане на съдебните разноски,
направени в настоящото производство.
Препис от частната жалба е връчена на
насрещната страна, която не взема становище по така направените оплаквания.
Относно
допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в
законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Относно
основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените
доказателства по делото, като съобрази приложимия закон и възраженията на
жалбоподателя, настоящият състав на Окръжен съд - Варна намира за установени
следните фактически положения:
На 10.11.2017 г. С.Х.И., ЕГН **********,
действащ чрез адв. Десислава Георгиева, е предявил иск с правно основание чл.
439 от ГПК, против жалбоподателя, в резултат на което е образувано гражданско
дело № 17228 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, 10-ти съдебен състав.
С решение № 1842 от 30.04.2018 г., постановено по посоченото гр. дело, Районен
съд – Варна е отхвърлил изцяло така предявения отрицателен установителен иск,
като осъдил ищеца да заплати на ответника-жалбоподател, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски в
размер на 566.00 лева.
Срещу така постановеното решение
ищецът е депозирал въззивна жалба с вх. № 34449/22.05.2018 г., с която иска
отмяната на атакуваното решение поради неговата неправилност и
незаконосъобразност, в резултат на което е образувано въззивно търговско дело №
1209 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Варна, ТО. С решение № 885/15.11.2018
г. Окръжен съд – Варна е обезсилил изцяло решение № 1842/30.04.2018 г.,
постановено по гр. дело № 17228/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 10
съдебен състав и е прекратил производството по предявения от С.Х.И. против Б.В.А.
иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Въззивният съд е осъдил, на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК, въззивника-ищец да заплати на въззиваемия-ответник сумата
в размер на 566.00 лева – разноски сторени в производството пред въззивната
инстанция.
На 10.04.2019 г. Б.В.А. е подал заявление пред
Районен съд – Варна по гр. дело № 17228/2017 г. по описа на същия за издаване
на изпълнителен лист. С разпореждане от 11.04.2019 г. съдът е разпоредил да се
издаде изпълнителният титул, като такъв е издаден под № 3001 на 12.04.2019 г.
за сумата от 566.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
На 02.05.2019 г. жалбоподателят е
подал второ заявление с вх. № 31388 по горепосоченото гражданско дело, с което
е довел до знанието на Районен съд – Варна, че издаденият изпълнителен лист
материализира единствено разноските сторени пред въззивната инстанция – 566.00
лева, като Районен съд – Варна е пропуснал да включи в подлежащия на
принудително изпълнение акт разноските сторени пред първоинстанционното
прозводство – също в размер на 566.00 лева, поради което жалбоподателят моли
съда да допълни изпълнителния лист.
С разпореждане от 08.05.2019 г., което
се атакува пред настоящия съдебен състав, Районен съд – Варна е оставил без
уважение така направеното искане от жалбоподателя.
Съдът като взе предвид така изложената
фактическа обстановка стига до следните правни изводи:
Отговорността
за съдебни разноски е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна
отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и
включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена,
защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е
обективна, защото страните отговарят без вина – в този смисъл е Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик Борислав Белазелков. В конкретния случай на жалбоподателя му се
дължат разноските сторени в хода на цялото съдебно производство, доколкото
такива са направени както пред РС – Варна – 566.00 лева, така и пред ОС – Варна
– също 566.00 лева.
Видно от решението, постановено от ОС – Варна, въззивникът-ищец е осъден
да заплати единствено разноските сторени пред въззивната инстанция, като този
пропуск следва да се преодолее по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съгласно
цитираната процесуалноправна норма в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо /както
е в конкретния случай на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК/ - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първоинстанционният
съд, сезиран на основание чл. 405, ал. 2 от ГПК с искане за издаване на
изпълнителен лист, е длъжен да се съобрази с осъдителната част на постановеното
от ОС Варна решение, доколкото последното се явява изпълнителното основание,
материализиращо изпълняемото материално субективно притезателно право на
парично вземане, което подлежи на принудително удовлетворяване.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че РС Варна правилно е отказал
да допълни издадения изпълнителен лист в частта за разноските в размер на
566.00 лева сторени в хода на първоинстанционното производство и обжалваният
съдебен акт следва да се потвърди като законосъобразен.
При този изход от делото на жалбоподателя не следва да се присъждат
претендираните в настоящото производство разноски.
Мотивиран от изложеното ОС Варна
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 08.05.2019 г., постановено по гр. дело № 17228 по описа за 2017
г. на Районен съд – Варна, 10-ти съдебен състав, с което е оставено без
уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 31388 от 02.05.2019 г. за допълване
на изпълнителен лист № 3001, издаден на 12.04.2019 г. по гр. дело № 17228/2017
г. по описа на Районен съд – Варна за
сумата от 566.00 лева, представляваща сторени пред първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: