РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7759
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.К.Б. против З. „А.Б.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата В.К.Б. твърди, че на
18.11.2018 г., около 20.30 ч. е пътувала като пътник (на задна лява седалка) в лек
автомобил Рено Меган“ с рег. № *******, който при
км.181+300 предприел неправилно изпреварване и се ударил челно в лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. *******, движещ се по път І-6 с посока
София - с. Челопеч. Твърди, че в резултат на ПТП ищцата получила счупване на
костите на скулите и горната челюст, фрактура на носните кости, фрактура на
12-ти зъб. Наложило се болнично лечение в периода от 19.11.2018 до 26.11.2018
г. и претърпяла две оперативни интервенции. Допълнителна медицинска интервенция
била извършена при болнично лечение в периода 07.05.2019 г. – 13.05.2019 г. Твърди,
че във връзка с лечението си е направила и разноски, както следва: 3 120 лв. за
закупуване на медицинско изделие (фактура № **********/20.11.2018 г. от УМБАЛ
Света Анна АД); 25 лв. за медицинско изследване (фактура №
00000000266/11.12.2018 г. от МДЛ ЗВ Рентген ЕООД) и 40.60 лв. потребителска
такса (фактура № **********/26.11.2018 г. УМБАЛ Света Анна АД). Лечението й в
домашни условия било съпътствано с болки и страдания, не могла да се храни
нормално, приемала течни храни, трудно говорела, продължавала да изпитва болки
в дясната част на челюстта си, което я принудило да посещава многократно
различни лекари. Затруднението в говора и неувереността от външния вид, нарушен
от травмите, пречили на ищцата да изпълнява нормално трудовите си функции. Поддържа,
че отговорността на виновния водач била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди, че на 31.01.2019 г. е
направила пред застрахователя извънсъдебно искане за определяне и плащане на
обезщетение, но то не било уважено. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 3 185,60 лева, представляващи имуществени вреди и сумата от 80 000
лева, представляваща част от сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Отрича вина в сочения за деликвент водач. Прави възражение
за принос поради непоставяне на обезопасителен колан.
По отношение заплатените в хода на лечението суми сочи, че не ставало ясно за
какво са изплатени сумите и дали лечението е одобрено от лекар. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите Х.Т.С. и Н.Ц.К.)
и приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че на 18.11.2018 г. около 20.10 часа лек автомобил
Рено Меган Сценик с рег. № *******
се движел по ГП I-6 с посока на движение с. Челопеч към гр. София в колона от
автомобили. В обратна посока се движел по принадлежащата му лента се движел лек
автомобил Опел Вектра с рег. № *******. В района на
181 +800 км. Водачът на лекия автомобил Рено
предприел изпреварване на
короната автомобили пред него като навлязъл върху лентата за насрещно движение
при наличие на пътна маркировка М1 и знак В24 (забранено изпреварване на
моторни превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош) и в
условията на ограничена видимост. Водачът на движещият се в посока с. Челопеч
автомобил, виждайки идващия срещу него автомобил Рено се прибира плътно в дясно
до мантинелата, но независимо от това, настъпва удар
между двата автомобила, като ударът е челен, преобладаващо между левите предни
части на автомобилите. Установява се, че пострадалата В.Б. е била пътник на
задна седалка. Вещото лице дава заключение, че основната причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил Рено е предприел
маневра „изпреварване“ на колона движещи се пред него автомобили в момент на ограничена
видимост и на място, забранено за това, когато това не е било безопасно за него
и другите участници в движението. Установява се, че лекият автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ******* е
бил оборудван с триточкови инерционни колани на всички места в автомобила.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 18.11.2018
г. В.К.Б. е получила следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, косо
разположена контузна рана на горната устна, счупване
на костите на предна стена на десния максиларен
синус, счупване на носните кости и пирамидната кост, счупване на горната челюст,
неразместено счупване на короната на 12-ти зъб горе вдясно, контузия на лявата
подбедрица. Вещото лице установява, че получените увреждания могат да се
получат по описания в исковата молба начин.
Установява се, че ищцата е получила медицинска помощ и лечение в УМБАЛ
„Света Анна“ – София, като е постъпила в увредено общо състояние с данни за
загуба на съзнание. След извършени изследвания пострадалата е оперирана по
спешност като под локална анестезия е
била извършена хирургична обработка на раната на горната устна и наместване на
счупените кости с поставена предна тампонада. На
21.11.2018 г. под ендотрахеална анестезия е извършено
открито наместване на счупени кости на горна челюст и наместване на горна стена
на максиларния синус като и двете фрактури са били
фиксирани с титаниеви плаки и винтове. Пострадалата
била изписана на 26.11.2018 г. като лечението продължило амбулаторно с
контролни прегледи, предписан режим и медикаменти. В периода от
07.05.2019-13.05.2019 г. ищцата провела ново болнично и оперативно лечение. На
09.05.2019 г. била отстранена титановата плака и
винтове от дясната скула, поради настъпило усложнение и миграция на синтезата.
Вещото лице посочва, че общо лечебният и възстановителен период е продължил 9
месеца. Установява, че за около 3 месеца изпитвала болки в първите 3 месеца,
като най-интензивни били през първите 30 дни. Болките били локализирани в
областта на главата със симптоми на главоболие, световъртеж, светобоязън, болки при хранене и говор до зарастване на
костните увреждания. Вещото лице установява, че към момента ищцата има малък
белег на горната устна, на лявата горна челюст водоравно има разположен белег
от оперативния достъп където е била фрактурата на челюстта. Опипвала се метална
остеосинтеза. Не била извадена Г-образната титанова плака и винтове от лявата горна част на горната
челюст. Счупеният 12-ти зъб горе-дясно е заменен с портеза
с имплант, като над него има отвор . Десният
резец-горе дясно към момента е разклатен и подлежи на лечение. Дишането през
носа в момента е в норма. Не се установяват затруднения при дишането при говор
или хранене. Пострадалата има правилна артикулация. При усмивка се установявало
леко изкривяване и леко хлътване на лицето вдясно. Вещото лице установява, че
направените разходи от ищцата са извършени във връзка с лечението на травмите, получени при процесното ПТП като
са били необходими. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване вещото
лице установява, че с оглед характера и тежестта на уврежданията към момента на
настъпване на ПТП тялото на ищцата е било свободно подвижно в автомобилното
купе, тъй като е било необезопасено с предпазен колан. Приема, че уврежданията
са получени при изместване на тялото напред, а главата е извършила флексионно движение и се е ударила силно в облегалката на
предната седалка. На този удар се дължи и тежката лицево-челюстна травма.
Вещото лице посочва, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан нямало да
получи този вид травма, но е щяла да има фрактура на ребрата, разположени по
посоката на коланната лента, както и различни по
тежест увреждания в областта на гърдите и корема.
Въз основа на
събраните по делото доказателства е изготвено заключение на съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице офталмолог, от която се
установява, че при ищцата в резултат на лицево-челюстната травма е налице
и хлътване на булба
на очната ябълка. Това състояние е трайно и няма как да бъде възстановено. Енофталмът на лявото око е 2 м и би могъл да доведе до
оплаквания от болка, лесна уморяемост и дразнене при
изкуствено осветление. Вещото лице посочва, че коригирането чрез неврохирургична интервенция крие риск за увреда на зрението при постигане на минимален козметичен
ефект, поради което се препоръчна локална терапия за
намаляване на субективните оплаквания.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства, че ищцата е направила разход за
лечение в размер на 3185,60 лева.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля З.К.Д.– майка на ищцата. В показанията
си свидетелката установява, че на 18.11.2018 г. била уведомена от фелдшер от
линейката, че дъщеря й ще бъде закарана в Окръжна болница Света Анна. При
пристигането си в болницата свидетелката видяла дъщеря си в приемното
отделение. Едното й око било затворена с огромен хематом, издуто. Не можела да
говори. След изследване било установено, че е откъсната горната челюст, счупен
е носът, смазани са синусите и счупена околоочната
орбита на лявото око. Дъщеря й изпитвала силни болки. На следващия ден
свидетелката отишла в болницата, за да се грижи за нея. Не можела да става, да
говори, не можела да си отвори устата. Горната челюст била покрила горните
зъби, не можела да пие вода дори със сламка. Впоследствие направили операция,
при която сложили титаниеви импланти.
Преди това три дни чакали да спадне отока, защото всичко било много подуто и
дъщеря й била обезобразена. Имало болезнена манипулация, при която навивали
винтове в горната и долната челюст и намотали някакви ластици, за да могат да
изправят горната челюст, като така я подготвили за операцията. След операцията
изкарали пострадалата с тампони в носа, които два дни стояли. Тя не можела да
диша. Болките били страшни. Била в болница една седмица. Не можела да става,
губела равновесие, не можела да ходи. На изследванията свидетелката я водела на
инвалидна количка. След изписването от болницата я прибрала при нея, за да се
грижи. Близо два месеца била на легло, главоболието продължавало. Дразнела я
светлината, дразнел я шума, стояла на тъмно, изолирано и тихо. Болката в
челюстта продължила дълго. Не можела да яде. До 3 месеца се хранела само с каши
и пюрета. Всичко било пасирано. Десет дни след операцията усетила, че има
някакво топче. Оказало се, че единият имплант е
покрил оперативната рана и не е зараснал. Наложило се да се направи операция и
той да се премахне. Отново изпитвала
болки, отново не можела да се храни. Нямала чувствителност в зъбите и след 3-4
месеца започнала да усеща болка в предните зъби. Оказало се, че е счупен корена
на един от предните зъби и при операцията за отстраняване на импланта бил отстранен и той, за да не се рискува да се
вади от стоматолог и да дърпа незарасналата челюст. След около половин година
сложили имплант. Дори и към настоящия момент не
можела да яде нищо твърдо. След като спаднал отока се установило, че едното око
е хлътнало в орбитата навътре. Това притеснявало дъщеря й. Ходили на очен
лекар, но се установило, че нищо не може да се направи и този дефект можело да
се прикрива с грим. Продължила лечение при невролог заради главоболието. В
продължение на 8 месеца не ходела на работа. Върнала се на работа, но много се
натоварва. Не гледала телевизия, за да може да работи. При последни изследвания
се установило, че има увреждане на мозъка и главоболието продължава. Ищцата
изпитвала притеснение от увреждането на окото и от постоянното главоболие.
Не се спори по делото, че между З.А.Б.
АД и собственика на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/01/118002316409, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 31.01.2019
г. ищцата В.К.Б. е направила искане до З. „А.Б.“ АД да й бъде заплатено
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие за причинени
неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата М.Х.И.е
получила увреждания – мозъчно сътресение, косо разположена контузна
рана на горната устна, счупване на костите на предна стена на десния максиларен синус, счупване на носните кости и пирамидната
кост, счупване на горната челюст, неразместено счупване на короната на 12-ти
зъб горе вдясно, контузия на лявата подбедрица. Установява се, че отговорност
за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № ******* – Х.Т.С.. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 8 месеца след ПТП, като в този период е проведено и оперативно
лечение, а предстои и нова операция за изваждане на поставената метална остеосинтеза. От значение е и обстоятелството, че в период
от около 3 месеца ищцата не е можела да се придвижва самостоятелно и е била
необходима помощта на близък. От значение е и обстоятелството, че в резултат на
полученото травматично увреждане е настъпил енофталм
на лявото око с 2 мм, което е трайно състояние, както и продължават субективни
оплаквания от главоболие, което към настоящия момент е трайно състояние. С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените
вреди е в размер на 80 000 лева.
В
резултат на ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди в претендирания размер
от 3185,60 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищцата е била без поставен предпазен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, изготвена въз
основа на данните от приетите писмени доказателства, както и от вида и
характера на травматичните увреждания вещото лице е дало заключение, че пострадалата е била без
поставен предпазен колан. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Следователно и доколкото ищцата, пострадала като пътник
в превозно средство, е имала задължение да постави обезопасителен
колан, с които се установява, че лек автомобил Рено Меган
Сценик с рег. № ******* е бил оборудван, то тя е имала
противоправно поведение. За да се приеме, че това противоправно поведение е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат от събраните по делото доказателства е следвало да бъде
установена и връзката между това противоправно
поведение и настъпилата вреда. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че ползването на предпазен колан е щял да предотврати настъпването на
получените от ищцата телесни увреждания. Установява се, че именно поради липсата
на предпазен колан тялото й е било свободно подвижно и травматичните увреждания
са получени от движението и ударът на главата в предната седалка. Вещото лице
посочва, че при поставен предпазен колан и при настъпилия сблъсък ищцата е щяла
да получи друг вид увреждания в областта на корема и гърдите, но не и такива в
областта на главата. Следователно с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на конкретния вредоносен резултат, поради което съдът намира, че е
налице съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде намалено с 10 %, или до размер от 72000 лева, а за
имуществени вреди до 2867,04. При определяне на приноса на ищцата за настъпване
на вредоносния резултат съдът взема предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от която се установява,
че при настъпилия челен сблъсък ищцата е щяла да получи друг вид сериозни
травматични увреждания, но в друга област на тялото.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
6261,69 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 295,07 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З. „А.Б.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.К.Б.,
ЕГН-**********,*** сумата от 72000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – мозъчно сътресение,
косо разположена контузна рана на горната устна,
счупване на костите на предна стена на десния максиларен
синус, счупване на носните кости и пирамидната кост, счупване на горната
челюст, неразместено счупване на короната на 12-ти зъб горе вдясно, контузия на
лявата подбедрица, както и сумата от 2867,04 лева, представляващи
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 18.11.2018 г. от Х.Т.С., водач на лек автомобил Рено Меган
Сценик с рег. № *******, застрахован със застрахователна
полица № BG/01/118002316409, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2019 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над сумата от 72000 лева до предявения размер от 80000
лева, представляващи част от сумата от 120000 лева – обезщетение за имуществени
вреди, както и за разликата над сумата от 2867,04 лева до предявения размер от
3185,60 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. „А.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.К.Б., ЕГН-**********,*** сумата от 6261,69
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.К.Б., ЕГН-**********,***
да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 295,07 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: