Присъда по дело №2381/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	16
Дата:	24 януари 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20221110202381
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
и прокурора А. Пл. П.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110202381 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. К. П. - роден на ********* г. в гр. София,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, работи в
чужбина ****************, с постоянен адрес: в гр.София,
****************** с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
16.07.2021 г. около 10:00 часа в гр. София, по ул. „Цар Симеон“ с посока на
движение от бул. „Х. Ботев“ към ул. „Опълченска“, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка *************************, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на
хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози, обн. ДВ, бл.61 от 28.07.2017 г.,
в сила от 29.09.2017 г., ., бр.81 от 02.10.2018 г., бр.99 от 20.11.2020 г., в сила
от 01.01.2021 г.) - с Протокол от химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 4725/20.07.2021 г. на
1

Специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София -
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание
чл.303 от НПК и чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
И ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА,
с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК, от наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия А. К. П. /с посочени по-горе
данни за самоличност/ е бил задържана по ЗМВР – със Заповед рег. №
227зз1866/16.07.2021 г. за задържане за срок до 24 часа, считано от 13:05 часа
на 16.07.2021 г. до 10:10 часа на 17.07.2022 г., в случай на привеждане в
изпълнение на наказанието.
НАЛАГА на подсъдимия А. К. П. /с посочени по-горе данни за
самоличност/, на основание чл.343г, чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.4 от НК, от наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6
/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, приспада времето, през което за същото деяние А. К. П.
/с посочени по-горе данни за самоличност/ е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, със Заповед №6176/16.07.2021
г. за прилагане на ПАМ, издадена от полицейски орган при ОПП-СДВР,
считано от 16.07.2021 г.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
градски съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда № 16 от 24.01.2023 г., постановена по
н.о.х.д. № 2381/2022 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав

С Обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия А. К. П., за това че:
На 16.07.2021 г., около 10:00 ч., в гр. София, по ул. „Цар Симеон”, с посока на
движение от бул. „Х. Ботев” към ул. „Опълченска”, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка **************************, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния
ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /
Наредба № 1/19.07.2017 г.//обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., бр.
81 от 02.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), с протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №
4725/20.07.2021 г. на Специализираната химикотоксилогична лаборатория към ВМА-
София - престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдебното следствие при разглеждане на делото е проведено по общия ред –
Глава XX НПК.
В съдебно заседание, участващият по делото прокурор от СРП поддържа
повдигнатото против подсъдимия обвинение, считайки, че от събраните по делото
доказателства обвинението е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че употребата на
алкохол от подсъдимия се установява и от показанията на свидетелите К. и Ц., които са
възприели забавения му говор, мирис на алкохол, както и притесненото му поведение.
В продължение на своя доказателствен анализ, представителят на СРП сочи, че
подсъдимият е бил тестван на място с Алкотест Дрегер, а след което дадената от него
кръвна проба е била подложена и на химическо изследване, като според обвинението,
резонно е да се отчете резултатът от химическото изследване, въз основа, на който е
установена концентрация на алкохол в кръвта в размер над 1,2 на хиляда. В
заключение се посочва, че доказателствената съвкупност е едностранна и
непротиворечива и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. При
индивидуализация на наказанието, представителят на СРП намира, че за отегчаващо
обстоятелство следва да бъде взето от съда причиненото от подсъдимия ПТП и да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., изтърпяването, на
което да бъде отложено за срок от 3 г. Относно кумулативно предвидените наказания,
СРП предлага да бъде определен размер на наказанието „глоба“ от 300 лв., както и да
бъде отнето СУМПС на подсъдимия за срок от 2 г.
Подсъдимият А. П., се възползва от правото си да даде обяснения, в които
споделя, че вечерта преди настъпилия инцидент, заедно със свой приятел е
употребявал алкохол до към 02:00 ч. на 16.07.2021 г. Изтъква, че дълги години е
правоспособен водач и досега не е имал проблеми с органите на реда. Допълва, че в
резултат на инцидента е загубил работата си, животът му е станал по – труден,
наложило му се е да замине за чужбина. Споделя, че вечерта преди инцидента не е
имал ключ за дома си и е останал да спи в колата си. Подсъдимият допълва, че на
сутринта се е чувствал замаян и е предупредил колегите си, че няма да отиде на работа,
а относно пътния инцидент, сочи, че е настъпил, в момент, в който е пишел съобщение
на жена си.
1

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Х. от САК оспорва
повдигнатото обвинение. Основното възражение на защита е за недоказаност на
точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, поради допуснато
нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози / по-нататък в изложението упомената
като Наредба № 1/19.07.2017 г. или Наредбата/ , както и се изтъква, че не е отчетено
допустимото отклонение при измерване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Поддържа се, че не съществува нормативна уредба за начина, по който следва да се
закръглят получените в резултат на изследването стойности. Акцентира, че доколкото
се борави с машина, то следва да се приеме, че от крайния резултат, следва да се
извади 10% нормативно признато отклонение, тъй като реалните данни от кръвните
проби на подсъдимия – са съответно 1,21 на хиляда „етанол“ и 1,24 на хиляда „етакол“.
На последно място, се навеждат доводи, че не е налице субективният елемент от
престъпния състав, тъй като подсъдимият е употребявал алкохол повече от 12 часа
преди инцидента, от което защитникът извежда, че не може да се обоснове умисъл в
неговите действия.
Подсъдимият в своя лична защита, се придържа към казаното от защитника си. В
последна си дума, моли да не бъде осъждан, сочи, че си е извлякъл поуката и е
изтърпял наказанието си в личен план.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за доказана фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А. К. П. е роден на ********* г., в гр. София, български гражданин,
неосъждан, неженен, с висше образование, работи в **********, с постоянен адрес гр.
************************ с ЕГН **********. Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС със СУМПС № ************, с придобити категории В, АМ, В1.
На 16.07.2021 г., около 10:00 ч., в гр. София, подсъдимият П., управлявал лек
автомобил модел/марка „***********************, в автомобила нямало други лица.
Подсъдимият се движел по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от бул. „Х. Ботев“
към ул. „Опълченска“. В този момент в насрещното движение, свидетелят В. К.,
управлявала лек автомобил модел/марка ****************. На кръстовището с ул.
„Странджа“, управляваният от подсъдимия лек автомобил, ударил странично лекия
автомобил на свидетеля К., в резултат на съприкосновението между двата автомобила,
автомобилът, управляван от свидетеля К., се ударил в паркиран лек автомобил марка
**************** водач, на който бил намиращият се в близост, извън автомобила,
свидетел Х. Ц..
Водачите на двата автомобила, слезли, за да установят нанесените щети.
Подсъдимият бил видимо притеснен, със забавен говор. Свидетелят К. се чувствала
замаяна от произшествието и подала сигнал на Дирекция „Национална система – 112“,
за да съобщи за настъпилия пътен инцидент.
На място пристигнал екип на 03 РУ-СДВР, АП-31, в екип свидетелите П. К. и Г.
Т., които установили самоличността на водачите на двата автомобила, както и
посоката им на движение, а след което пристигнал екип на ЦСМП, който прегледал
свидетеля К. и същата била откарана за допълнителни изследвания в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Свидетелите К. и Т., запазили местопроизшествието, а за съдействие
2

пристигнал екип АП-91-3-6, в състав свидетелите Г. Т. и А. Д. на длъжност „младши
автоконтрольор“в ОПП-СДВР.
Полицейските служители към ОПП-СДВР проверили подсъдимия П. за употреба
на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ и техническото средство
отчело положителен резултат над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда. На
подсъдимия в 14:00 ч. бил съставен и връчен талон за изследване №086639, АУАН
серия GA № 368526, както и Заповед № 1676/16.07.2021 г., с която му била наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“. След което подсъдимият бил съпроводен до УМБАЛ „Света
Анна“ София.
На място в болничното заведение, в 14:40 ч. медицинско лице взело от
подсъдимия кръвна проба в 2 боря епруветки, запечатани със стикери с номер
съответно 086639.02 и 086639.03. Подсъдимият П. бил задържан за срок до 24 часа, на
основание Заповед за задържане на лице с рег.№227зз-1866/16.07.2021г. и настанен в
помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.
Кръвните проби иззети от подсъдимия, пристигнали по служебен път на
19.07.2021 г. във ВМА. На 20.07.2021 г. пробите били подложени на двукратно
изследване чрез метода газова хроматография с пламъчно-йонизиционен детектор и
отчитане по калибрационна права. При извършените две изследвания на кръвните
проби, аналитичните резултати за концентрацията на етанол били съответно - 1,21 на
хиляда и 1,24 на хиляда, като същите са вписани в лабораторния дневник, а
средноаритметичният резултат от двете изследвания на кръвните проби на подсъдимия
П. бил калкулиран на 1,23 на хиляда, който резултат бил отразен в протокола за
химическо изследване №4725/20.07.2021 г.
По случая, по реда на чл.212, ал.2 НПК е образувано ДП № 227 ЗМК 1107/2021 г.
по описа на 03 РУ-СДВР с първото действие по разследването - разпит на свидетел.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прие за
установена въз основа на показанията на свидетеля В. К., както и на свидетелите Г. т.,
А. Д., П. К., Г. Т. /дадени в хода на съдебното следствие и тези които са дали в хода на
ДП и са приобщени чрез прочитане, на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 , предл.2 НПК/, на
свидетеля Х. Ц. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, които е дал в хода на
ДП, частично прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, заключение
на изготвената в хода на ДП Химическа експертиза, представена под формата на
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта лаб.№4725/20.07.2021г., приета и защитена в хода на съдебното следствие от
вещото лице М. М., обясненията на подсъдимия, както и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени чрез прочитането им на осн.чл.283 НПК, а
именно: сервизен протокол от ежемесечна проверка на газов хроматограф Agilent
7890В, разпечатка от извършени изследвания, разпечатка от контролен сертифициран
аналитичен стандарт, лабораторен дневник, АУАН серия GA №368526/16.07.2021г.;
заповед за задържане на подсъдимия П. от 16.07.2021г.; Заповед № 1676/16.07.2021 г.
за налагане на ПАМ; разпечатка от Дрегер Алкотест 7510 от 16.07.2021 г., 13:05:06
часа, за проба № 1531 с резултата – 1,54 промила; протокол за химическо изследване
№4725/20.07.2021 г.; талон за изследване №086639 от 16.07.2021 г.; протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
3

наркотични вещества или техни аналози на подсъдимия П. от 16.07.2021 г. –
приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г.; справка-картон на водача
А. К. П.; справка за съдимост на подсъдимия; справка от КАТ за собственост, протокол
за унищожаване на биологични проби, постъпили в Химикотоксикологична
лаборатория 01.12.2021г.
Всички горепосочени гласни и писмени доказателствени източници, в своята
съвкупност дават възможност да се приеме за безспорно установена, описаната по-горе
фактическа обстановка.
Съдът се довери на показанията на свидетелите т., Д., К. и Т., дадени в хода на
ДП и приобщени в хода на съдебното следствие чрез прочитане на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 НПК. Показанията на свидетелите са еднопосочни,
непротиворечиви и в пълно съответствие както помежду им, така и с останалите
доказателства по делото – гласни и писмени. Тези изводи се отнасят и за показанията
на свидетелите К. и Ц..
Въпреки изминалия период от време, свидетелят т., при даване на показания и
пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие, с оглед на
специфичните си паметови особености, успя да възстанови и възпроизведе спомен за
конкретния случай, предизвикан от възприемането на визуалните особености на
подсъдимия в съдебната зала, като посочи /макар и без конкретика относно точно
време/, модела на управлявания от него автомобил.
От показанията на горепосочената група свидетели – К., Ц., т., Д., К. и Т., по
един несъмнен начин се установява фактът на управление на МПС от страна на
подсъдимото лице, към инкриминирания момент и на инкриминираното място, който
факт е бил пряко възприет от свидетелите К. и Ц., а останалите свидетели са били
уведомени за същия, както от самия подсъдим, така и от свидетелите-очевидци, а
именно К. и Ц.. Свидетелите т. и Д., от своя страна, възпроизвеждат факти свързани с
извършената проверка спрямо подсъдимия, последвалите действия след това по
изпробването му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за употреба на
алкохол и отчетения от техническото средство резултат над 1.2 на хиляда, а именно
1.54 на хиляда, както и съставянето на АУАН и талон за изследване, в присъствието на
подсъдимия.
По отношение на обстоятелствата по изпробване на подсъдимия с техническо
средство и отчетения резултат, показанията на разпитаните свидетели се подкрепят и
от писмените доказателства по делото – разпечатка от паметта на техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510“ със сериен № АRDM0135, отчел проба № 1531 със
стойност 1.54 на хиляда на 16.07.2021 г. в 13:05:06 часа. Твърденията за съставен талон
за изследване и АУАН се подкрепят от съставните писмени документи за това – АУАН
серия GA №368526/16.07.2021г. и талон за изследване №086639 от 16.07.2021 г.
Относно факта, че именно подсъдимият е бил водач на МПС, както и
поведението му след настъпилия пътен инцидент и индициите в неговия поведенчески
аспект, навеждащи към заключение, че е управлявал МПС след употребата на алкохол
се извеждат от показанията на свидетелите К. и Ц.. Съдът подложи същите на
внимателен анализ, с оглед на това, че свидетелите са претърпели имуществени вреди,
в резултат на причиненото от подсъдимия ПТП и биха могли да бъдат заинтересовани
от изхода на настоящото производство. Въпреки гореизложеното, съдът намира, че
свидетелите дадоха обосновани и последователни показания във връзка с физическото
състояние на подсъдимия, непосредствено след настъпилия инцидент, като не се
4

намериха причини за съмнение в тяхната достоверност, както и не се установи проява
на недобросъвестно от тяхна страна процесуално поведение. От показанията на
свидетелите, които са имали контакт с подсъдимия, еднопосочено се изведе, че същият
е признал, че е употребил алкохол и се е притеснявал от пристигането на контролните
органи. От своя страна, свидетелят Ц., допълва, че подсъдимият е имал нарушен и
забавен говор, като пробата му извършена на място е отчела резултат от около 1,6 на
хиляда.
На следващо място, бе безспорно установено, както от показанията на
свидетелите Тафраджиев и Д., така и от протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, че непосредствено след изпробване на подсъдимия П. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ и отчитане на резултат над 1.2 на хиляда, същият е отведен в
УМБАЛ „СВЕТА АННА” – София АД, за да даде кръвна проба. Видно от талона за
изследване №086639, същият е връчен на подсъдимия в 14:00 ч., а от протокола за
медицинско изследване се установява, че в 14:40 ч. му е взета кръвна проба.
Съгласно изготвения от инж. хим. М. М. - служител в специализираната
лаборатория към ВМА - София протокол за химическа експертиза № 4725/20.07.2021
г. е установено, че в донесената по служебен път кръвна проба – 2 броя вакуумни
епруветки, на подсъдимия, е доказано наличието на алкохол /етанол/ в концентрация
1,23 g/L на хиляда. Именно тези данни са взети предвид при преценка наличието на
престъпление, респ. неговите параметри, с оглед преимуществото на резултатите от
този способ пред тези от контролния уред – Алкотест Дрегер. Посоченият документ се
цени от съда с характеристиките си на експертиза по смисъла на чл.144 НПК, като
същият е изготвен и съобразно предвидената процедура в Наредба № 1/19.07.2017 г.,
като не се установяват обстоятелства, които да компрометират съдържание й.
След надлежно защитаване на химичната експертиза от вещото лице М., както и
разгледани в съвкупност с приложените писмени доказателства, а именно сервизен
протокол от ежемесечна проверка на газов хроматограф Agilent 7890В, разпечатка от
извършени изследвания, разпечатка от контролен сертифициран аналитичен стандарт,
лабораторен дневник, безспорно се установи, че е използван газов хроматограф,
преминал успешно профилактичен преглед, спазени са изискванията в Наредбата,
касаещи метода на изследване на пробите, а именно единствено допустимият –
газхроматографски метод, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на
МБАЛ – София, при ВМА, извършено от медицински лице и химик, в предвидени за
това срокове. Резултатът от химическата експертиза е изготвен и защитен от
компетентно вещо лице, при спазване на предвидените в Наредбата условия, поради
което и съдът не намери причина да се съмнява в дадения в експертизата резултат.
Доколкото възраженията на защита, касаят тълкуване на материалния закон, то съдът
ще обсъди същите в правната страна на изложението.
Съдът кредитира и показанията на подсъдимото лице, като намира, че същите са
добросъвестно поднесени, като той не отрича, че до около 02.00 часа на 16.07.2021 г. е
употребявал алкохол, както и не прикри факта, че нощта е прекарал в своя автомобил,
тъй като нямал ключ за дома си. Относно липсата на съзнание у подсъдимия за точното
измерено количество алкохол в кръвта му, поради изминалите часове от последната
употреба на алкохол съдържаща напитка, което представлява възражение на защитата,
съдът намира, че това е част от защитната теза, като освен това и не отговаря на
изложеното от подсъдимия твърдението на защитника му, че П. е употребявал
последно алкохол около 12 часа преди ПТП. Последното е станало около 11.00 часа, а
5

посд. П. заяви, че са пили алкохол с негов приятел до 02:00 часа, следователно
последната употреба е била около 5 часа преди произшествието, а не 12 часа, както
поддържа защитникът. Следователно тези твърдения не могат да се възприемат като
основание за липса на съзнание у подсъдимия, че е управлявал МПС, след употребата
на алкохол, доколкото е бил наясно, че предната вечер, както самият той посочва е
изпил не малко количество алкохол.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че към момента на
инкриминираното деяние същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност на осн. чл.78а, ал.1 НК.
От справката картон на водача А. К. П. е видно, че има издадени над 26 влезли в
сила наказателни постановление за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП,
но последното влязло в сила НП е от 26.01.2011 г.
Всички посочени и анализирани по-горе доказателства се кредитират от съда в
цялост, доколкото са събрани и приобщени по реда, предвиден в НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
че подсъдимият А. К. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 НК, като на 16.07.2021 г., около 10:00 ч., в гр. София,
по ул. „Цар Симеон”, с посока на движение от бул. „Х. Ботев” към ул. „Опълченска”,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ****************, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / Наредба № 1/19.07.2017 г.//обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г., бр. 81 от 02.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от
01.01.2021 г.), с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта № 4725/20.07.2021 г. на Специализираната химикотоксилогична
лаборатория към ВМА-София.
Това е така, доколкото на инкриминираните дата и място привлеченият към
наказателна отговорност е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка ****************, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,23 на хиляда.
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия П. е
станало по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г., а именно с протокол
за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол
№4725/20.07.2021 г. изготвен от ВМА – София.
Съдът намира, че не са допуснати твърдените от защитника нарушения на
разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г., които да са довели до опорочаване на реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия П. в конкретния
случай.
Основното възражение от страна на защитата, реално представлява
претендиране на нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, която разпоредба гласи, че:
„Изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършват
двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория
знак след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с повече от
0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда – с до 10
6

% от стойността. При по-голяма разлика изследването се повтаря.“
Тук е важно да бъдат посочени две принципни постановки, в който смисъл
следва да се тълкува значението на посочената разпоредба. На първо място, както бе и
надлежно подчертано и описано от вещото лице в хода на съдебното следствие,
резултатът за наличието на алкохол в кръвта се достига, чрез аналитичен метод, тъй
като газовият хроматограф не е измервателен уред, както например Алкотест
Дрегерите, които автоматично показват цифрова стойност. Именно заради това и в
Наредбата е предвидено, изследването да се извършва от специалист – химик, тъй като
е съпроводено с анализирането на данни, както и да се извърши двукратно.
На следващо място, отклонението визирано в Наредбата, касае допустими
стойности на разлика между двете извършени кръвни изследвания, а не касае
допустимо ограничение на грешка, която би могла да е в резултат на работа с
устройството, което да влече след себе си до изваждане на 10 % от крайния резултат на
изследването. В процесния случай, както е предвидено в Наредбата, са извършени две
изследвания на кръвната проба, при които надлежно е записано, че установеното
количество етанол /не както погрешно разчита защитата „етакол“/ в кръвните
проби на подсъдимия е съответно от проба 1) 1,21 g/l и от проба 2) 1,24 g/l. В синхрон с
Наредбата, резултатите са закръглени до втория знак след десетичната запетая. Видно,
доколкото отчетените стойности са над 1 на хиляда, то резултатът между двете
стойности, не следва да се различава с повече от 10%. В процесния случай разликата е
3%, което следва, че е в допустимите от Наредбата стойности на разлика между двете
проби, получени след аналитичната дейност от химика, осъществил изследването.
Иначе казано, предвиденото допустимо отклонение не касае дейността на уреда, с
който се осъществява изследването, който в конкретния случай е преминал и надлежен
преглед. Видно е, че не е налице разминаване между двете цифрови стойности над 10
% и не е необходимо никакво последващо калкулиране на резултатите от изследването,
а съобразно изискванията на Наредбата /чл.22, ал.2/, следва да се приеме, че крайната
концентрацията на алкохол в кръвта на лицето представлява средноаритметичната
стойност между двата отчетени резултата (отчетена до втория знак след десетичната
запетая), която в конкретния случай се равнява на точно 1,23 g/l.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл.22,
ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., каквото се претендира от защитата. В конкретния
случай няма никакви индиции и съмнения за това, че изследването не е направено по
начина, описан в разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и за това, че
отразената стойност в протокола за химическо изследване на концентрация е
категорично и несъмнено установена. Оспорването на този факт от страна на
подсъдимия е било възможно да се направи чрез искане за повторно извършване на
химически анализ по реда и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., каквото искане в конкретния случай е било направено след
предявяване на подсъдимия и на неговия защитник на постановлението за привличане
на П. в качеството на обвиняем, но не е било възможно извършването на поисканото
повторно изследване, въпреки, че е било допуснато от наблюдаващия прокурор, тъй
като е бил изтекъл срокът за съхраняване на кръвните проби, дадени от подсъдимия и
същите са били унищожени.
Това обаче, по мнението на настоящия съдебен състав не представлява
основание за дискредитиране и неприемане на резултата от изследването, обективиран
в протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол
№4725/20.07.2021 г., изготвен от ВМА – София, доколкото след извършената подробна
7

проверка от съда, не бяха установени допуснати нарушения в реда на провеждане на
това изследване, предвиден в Наредба №1/19.07.2017 г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че при
съвкупната оценка на всички доказателства по делото се налага правният извод за това,
че с деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като на 16.07.2021 г., около 10:00 ч., в
гр.София, по ул. „Цар Симеон”, с посока на движение от бул. „Х. Ботев” към ул.
„Опълченска”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
****************, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,23 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, тъй като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол,
предвиждал е общественоопасните последици на деянието си и ги е целял, доколкото
сам е потвърдил пред свидетелите, както и при попълване на протокола за медицинско
изследване, че няколко часа преди деянието е употребил алкохол – 5 бири по 300 мл.,
както и 200-300 гр. водка.
Относно наказанието.
За извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл.343б, ал.1 НК в
материалния наказателен закон е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1г.
до 3г. и глоба от 200 лв. до 1000 лв.
При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Обществената опасност на дееца, съдът
отчете като ниска, предвид чистото му съдебно минало, липсата на нарушения на
ЗДвП, считано от 2011 г., въпреки, че ежедневно е бил водач на МПС, съдът отчита и
съдействието му за разкриване на обективната истина в хода на ДП, изразило се в
доброволно даване на кръвна проба. Съдът отчете също така, изрядното процесуално
поведение на подсъдимия в хода на съдебното следствие, доколкото същият, въпреки
трудовата си заетост извън страната, взе активно участие в процеса и не възпрепятства
своевременното приключване на същия. Съдът намира, че следва да бъде отчетено и
това, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е много малко
над пределната /1,20 на хиляда/ за съставомерност на деянието като престъпление, с
оглед на което счете, че конкретното деяние се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид, но
такава не може да се приеме, че липсва, както и че същата е явно незначителна, по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Единственото отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство се явява
предизвиканото от него ПТП, при което е имало съприкосновение с други два
автомобила и е пострадала свидетелката В. К., макар и не сериозно.
С оглед на изложеното, съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и наказанието му следва да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК.
При определяне на размера на наказанието под най-ниския предел, съдът счете,
че наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да се определи за срок от 6
месеца, а кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в размер на минималния –
200,00 лева.
Съдът счете, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК, както и с
8

оглед на това, че подсъдимият не е осъждан до настоящия момент, не се налага така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи ефективно,
поради което отложи изпълнението му, на основание чл.66, ал.1 НК, с изпитателен
срок от 3 години.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, със Заповед рег. №
227зз1866/16.07.2021 г. за задържане за срок до 24 часа, считано от 13:05 часа на
16.07.2021 г. до 10:10 часа на 17.07.2021 г., в случай на привеждане в изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода”.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът лиши подсъдимия и от
правото да управлява МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. При
определяне на този срок, съдът взе предвид, че за престъпленията, посочени в чл.343г
НК, наказанието „лишаване от права” по чл. 37, ал.1, т.7 НК и в конкретния случай от
право да се управлява МПС е кумулативно предвидено наказание, което заедно с
наказанието, предвидено в текста на съответното извършено престъпление,
индивидуализирано по начина, определен в разпоредбите на чл.54 и чл.55 НК, следва
да допринесе за най-пълното и ефикасно постигане на целите по чл.36 от НК.
В настоящия случай, доколкото прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК,
съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ под минималното,
предвидено от законодателя, като с оглед приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1
НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” беше отложено с
изпитателен срок от 3 години, то освен опасността от привеждане в изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от свобода”, в случай, че извърши в рамките на
изпитателния срок друго престъпление, за което да му се наложи наказание лишаване
от свобода, други негативни последици за подсъдимия от така наложеното наказание
липсват, освен самия факт на осъждането. С оглед на това и за да бъдат в максимална
степен постигнати целите на наказанието по чл.36 НК, съдът определи срока на
наказанието по чл.343г НК, отново под средния предвиден в закона срок, но не и в
минимален такъв, тъй като основният мотив за въздържане от извършване на
престъпления против транспорта, особено за хора, които активно шофират, се явява
именно предвиденото наказание „лишаване от право” да се управлява МПС. С тези
съображения, съдът определи срока на наказанието по чл.343г, вр. чл.343б, ал.1 вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК.
На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, със
Заповед №6176/16.07.2021 г. за прилагане на ПАМ, издадена от началника на ОПП-
СДВР, считано от 16.07.2021 г.
Така индивидуализираното наказание съдът счита, че в пълна степен ще изпълни
функцията по чл.36 от НК, без наказанието да се явява незаслужена репресия спрямо
дееца.
В хода на делото, в досъдебната му фаза не са били направени разноски, които
да бъдат възложени на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
С оглед на тези съображения, съдът постанови присъдата си.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 16.02.2023 г.

9

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………...
/Г. Кокоева/

10