ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 5367 по описа
за 2018 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалбаВ.Т.В. срещу разпореждане от
12.03.2018 г. на ЧСИ Г.Н., постановено по изп. д. № 20179230400376, с което е
върната жалба вх. № 00501/26.02.2018 г., депозирана срещу постановление за
разноските в изпълнителното производство. Излага съображения, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е оспорила размера на определените
от ЧСИ такси и разноски по изпълнителното дело, поради което не е налице
основание за връщане на подадената от него жалба. Счита, че не дължи
заплащането на държавна такса в размер на 10 лв. по съображенията, изложени в
жалбата от 26.02.2018 г. моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
Съдия – изпълнителят Г.Н. е депозирал мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК. Жалбата на длъжника е върната на основание чл.262 ГПК вр.
с чл.436, ал.4 ГПК. С разпореждане от 27.02.2018 г. на жалбоподателя са дадени
указания във връзка с редовността на жалбата. Препис от разпореждането е
надлежно връчен на страната чрез пълномощника й адв. К.Г.на 02.03.2018 г. В
рамките на определения едноседмичен срок същите не са изпълнени, като не е
представен вносен документ за дължимата държавна такса за обжалване, както и
дължимите такси по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложените в частната жалба съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както
и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба наГ.С.Г.срещу
В.Т.В., въз основа на изпълнителен лист от 05.04.2017 г., издаден от СГС, ГО,
ІІ А въззивен състав, за сумата от 9 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2015 г. до окончателното изплащане.
С постановление за такси и разноски от 14.02.2018 г.
са определени дължимите такси и разноски за изпълнителното производство.
Срещу това постановление е депозирана жалба от длъжника
вх. № 00501/26.02.2018 г.
С разпореждане от 27.02.2018 г. ЧСИ Г.Н. е дал
указания на жалбоподателя – длъжник за внасяне на държавна такса по сметка на
СГС в размер на още 10 лв., тъй като е представен вносен документ за 15 лв., а
дължимата държавна такса възлиза на 25 лв., както и са определени дължимите
такси за администриране на жалбата. На длъжника са
указани санкционните последици от неизпълнение на дадените указания в рамките
на определения срок – депозираната жалба подлежи на връщане.
Разпореждането е надлежно съобщено чрез пълномощника
на длъжника адв. К.Г.на 02.03.2018 г.
С обжалваното постановление ЧСИ Г.Н. е върнал жалбата
на длъжника поради неизпълнение на дадените указания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото се включва законосъобразността на
разпореждането за връщане на жалба на длъжника. Съгласно нормата на чл.436,
ал.4 ГПК по отношение на жалбите срещу изпълнителни действия се прилагат съответно
разпоредбите на чл.260, чл.261 и чл.262 ГПК.
Разпореждането за връщане на жалба срещу изпълнително
действие се намира във функционална връзка с разпореждането, с което на
жалбоподателя са дадени указания във връзка с редовността на депозираната
жалба, поради което следва да се прецени тяхната законосъобразност.
Предвид обстоятелството, че към частната жалба не е
приложен вносен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в пълния дължим
размер от 25 лв., а е представен такъв за сумата от 15 лв., в изпълнение на
задължението по чл.262, ал.1 ГПК вр. с чл.261, т.4 ГПК правилно ЧСИ е определил
срок на жалбоподателя, в рамките на който да внесе дължимата държавна такса.
Също така съдия изпълнителят е указал на жалбоподателя санкционните последици
от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок.
Също така жалбоподателят е надлежно уведомен за
дадените указания във връзка с редовността на депозираната от него жалба чрез
процесуалния му представител адв. К.Г., на която на 02.03.2018 г. е връчен
препис от разпореждането от 27.02.2018г. Срокът за изпълнение на дадените
указания, изчислен съобразно изискванията на чл.60, ал.4 ГПК, е изтекъл на
09.03.2018 г., присъствен ден – петък. В рамките на този срок указанията не са
изпълнени.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след
като е оспорил размера на дължимите в изпълнителното производство такси и
разноски, не следва такива да й бъдат събирани във връзка с депозираната от нея
жалба. Такава възможност не е регламентирана от процесуалния закон, поради
което на общо основание жалбоподателят дължи заплащането на държавна такта по
сметка на СГС във връзка с депозираната от него жалба. Също така следва да се
отбележи, че предмет на оспорване с депизараната жалба са таксите и разноските,
определени от ЧСИ Г.Н., за изпълнителното производство, но не и дължимата такса
по сметка на СГС във връзка с депозираната жалба. Нейният размер е определен в
чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
възлиза на 25 лв. Като приложение на частната е описана квитанция за платена
държавна такса. ЧСИ Г.Н. е удостоверил внасянето на част от държавната такса за
обжалване – сумата от 15 лв. С оглед на това правилно е определена разликата до
пълния дължим размер. Жалбоподателят не е ангажирал както пред ЧСИ Г.Н., така и
в настоящото производство доказателства, че е внесъл дължимата държавна такса
по сметка на СГС във връзка с депозираната жалба. Последица от това е връщане
на жалбата, съгласно нормата на чл.262, ал.2 т.2 ГПК вр. с чл.436, ал.4 ГПК.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно, поради което депозираната жалба срещу него
следва да се остави без уважение.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл
дължимата държавна такса и за разгледаната жалба от 20.03.2018 г., същият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лв. по сметка на СГС, на
основание чл.77 ГПК вр. с чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Съдът констатира, че в съпроводителното писмо на ЧСИ Г.Н.
за разглеждане в настоящото производство е описана и изпратена също така и
жалба вх. № 00501/26.02.2018 г. Предвид обстоятелството, че същата е върната, а
жалбата срещу връщането й е неоснователна, следва да се приеме, че жалбата от
26.02.2018 г. не може да се разгледа по същество, поради което следва да се остави
без разглеждане.
Воден от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 848/10.04.2018 г., депозирана в СГС на
20.03.2018 г. и съответно с вх. № 39702/20.03.2018 г., от длъжника В.Т.В., ЕГН **********,***,
кантора 313 – адв. К.Г., срещу разпореждане от 12.03.2018 г., постановено по
изп. д. № 20179230400376 по описа на
ЧСИ Г.Н., рег. № 923, като неоснователна.
ОСЪЖДА
В.Т.В., ЕГН **********,***,
кантора 313 – адв. К.Г., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.77 ГПК вр. с чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, сумата от 25
(двадесет и пет) лв., представляваща държавна такса във връзка с горепосочената
жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 00501/26.02.2018 г., депозирана от
длъжника В.Т.В., ЕГН **********,***, кантора 313 – адв. К.Г., срещу постановление
за разноски от 14.02.2018 г. по изп. д. № 20179230400376
по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, като процесуално недопустима.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане посочената
жалба на длъжника, подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок то
връчването му на длъжника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.