Решение по дело №2298/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1817
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20217040702298
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1817

 

гр. Бургас, 18 ноември 2021г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                            АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С. Х. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2298/2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена  от Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител адв. П.К., против решение № 259/ 24.06.2021г., постановено по нахд №1963/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № К-039942/28.10.2019г., издадено от член на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „02 БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* , с предишно наименование „151 София“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.4, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЕТ и Комисия за защита на потребителите гр. София е осъдена да заплати на „02 БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, с ЕИК ********* сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че от изложената в наказателното постановление фактическа обстановка не става ясна връзката между посочения интернет сайт и липсващата в него информация от една страна и лицето, посочено като нарушител от друга; че липсват достатъчно факти, описващи обстоятелствата и по- конкретно, че дружеството е доставчик на услуги на информационното общество и че налагането на една обща санкция за четири отделни нарушения е в противоречие със закона.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, не изразява становище по същество на спора.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. А., намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Съображения в подкрепа на застъпената теза излага в писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Затова следва да бъде отменено, а наказателното постановление- потвърдено. Според него, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за липсата на изискуемата по закон информация. Доказателствата по делото сочат за съответствие на установените факти с материалната норма.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според наказателното постановление, „В КЗП е постъпила жалба с вх. № Ц-03-924/15.02.2019г. от потребител срещу сайта http://www.techove.net. По този повод посоченият сайт е отворен на 06.03.2019г. в КЗП, гр. София, пл. „Славейков" 4А, ет. 4, ст. 404, чрез браузъра Mozilla Firefox за извършване на проверка по Закона за електронната търговия. При проверката се установява, че чрез интернет сайта се предоставят услуги на информационното общество. Като доставчик е посочено дружеството „Тулаш“ЕООД, но в Търговския регистър не съществувало такова лице. В интернет сайта липсва информация за името на доставчика на услуги на информационното общество, липсва информация за адреса, на който доставчикът упражнява дейността си, липсва седалище и адрес на управление, липсва информация за данни за вписване в търговския или друг публичен регистър“.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЕТ, като е приложена санкционната норма на чл.23, ал.2 от ЗЕТ.

Съдът е приел за доказана фактическата обстановка, но е преценил, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочил е, че от изложената в НП фактическа обстановка не е ясно каква е връзката между посочения интернет сайт и липсващата на него информация, от една страна, и лицето, посочено като нарушител, от друга страна. Не е изложено дали жалбоподателят е бил доставчик на услугите, предлагани в сайта или е поддържал сайта. Тези констатации са предпоставили извод за нарушено право на защита.

Отделно от това съдът е намерил и нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, защото са установени четири отделни нарушения, за които е наложено едно общо наказание.

Настоящият състав на съда не споделя извода за неяснота във фактическата обстановка, касаеща качеството на санкционираното лице.

На първо място защото изрично е посочено, че указаното в сайта като доставчик юридическо лице не съществува.

На следващо, защото по отношение на санкционираното лице е приложена нормата на чл.23, ал.2 от ЗЕТ, изискваща специално качество на субекта на нарушението- доставчик.

Отделно от това по делото са представени достатъчно доказателства, че именно санкционираното дружество е предоставяло услугите, предлагани в сайта- констативен протокол за извършена термографска диагностика и касов бон, удостоверяващ заплащане на услугата, издаден от „151 София“ ЕООД.

В съответствие със закона обаче е направен извод за нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Според посочената норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В случая наказващият орган е установил четири отделни нарушения, извършени от санкционираното дружество- неизпълнение на изискването на нормата на чл.4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЕТ.

С посочените текстове законодателят въвежда изискване доставчикът на услуги на информационното общество да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация: името или наименованието си; постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление; адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2; данни за вписване в търговски или друг публичен регистър.

За липсата на който и да е от посочените реквизити, нормата на чл.23, ал.1 от ЗЕТ предвижда налагане на санкция.

В случая, за да бъде правилно приложена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да наложи четири отделни наказания. Като не е процедирал по посочения начин е постановил акт, който правилно е отменен от съда като незаконосъобразен.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд от начина, по който е формулирана санкционната част на наказателното постановление допълнително е препятствал възможността санкционираният да разбере за какво точно нарушение му е наложена санкцията.

В обстоятелствената част на наказателното постановление липсващите, изискуеми от закона реквизити са посочени като отделни точки- 1 , 2 , 3 и 4, а в санкционната част е указано изрично, че санкцията се налага по т.1.

Тогава, когато нарушението на процесуално правило пряко, негативно въздейства върху правото на защита, то винаги е от категорията на съществените и има за последица отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани в размер на 500лв., разноски по делото.

Затова  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259/ 24.06.2021г., постановено по нахд №1963/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „02 БГ“ ЕООД, гр. Бургас, представлявано от А.С.А., с ЕИК ********* сума в размер на 500лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: