Р Е Ш Е Н И Е № 406
06.07.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№473 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от А.К., гражданин на Алжир, с
посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ 31/26.05.2020г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Г.). В жалбата се
навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби на закона.
Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от
ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни,
тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да
напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността
му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките
посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган
или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред
административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият
орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното
решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент
дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от
съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с
обстановката в Алжир, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата,
свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в Алжир. Всичко това
били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на
оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил
никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства
извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за
преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и
бланкетно определени факти и обстоятелства, още
повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи.
В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение,
интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи
се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че неправилно бил
приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако
му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат
обратно в Алжир, ако това било обективно възможно за българските имиграционни
власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за
живота и личната му сигурност. Счита, че евентуалното му връщане в страната му
на произход, с оглед ситуацията в страната, би довело до заплаха за живота и
сигурността му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си
там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му
от преследване в Алжир. Моли се да се има предвид и факта, че административният
орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно
от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО, касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия
закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или
иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на
заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от
закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в
Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от
Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма,
което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, административният
орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния
индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15,
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение
противоречало на административнопроизводствените
правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на
чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на
административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство
по общия ред.
Ответникът Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли при
Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Г.), чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №5386з-37-17.04.2020г. на Началник Сектор
„Миграция“ към ОД на МВР Пловдив, краткосрочно се настанява в обособено за тази
цел звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ гр.
Любимец към Дирекция „Миграция“, за срок до 30 календарни дни по заявени от
него данни чужденеца А. Г., роден на ***г., гражданин на Алжир. С Решение №УП
15531/11.05.2020г. А.К. ***, след като с молба рег.№УП 15531/11.05.2020г. по описа
на ДАБ е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на
СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като А. Г., роден на ***г.,
от Алжир. Подписана е декларация за съгласие и информационен лист за обработване
на лични данни от 11.05.2020г., както и покана от 11.05.2020г. за провеждане на
интервю, регистрационен лист, съставена е дактилоскопна
карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците,
подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
С приемно-предавателен протокол – л.46, се установява,
че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като чужденец с
молба за закрила, в РПЦ Харманли.
На 19.05.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че потвърждава
казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани
имена. Притежавал само алжирско гражданство. Нямал роднини в държава – членка
на ЕС. Заявил, че не може да представи документи за самоличност, защото ЛК била
в Алжир, а националния паспорт го изгубил в Турция. Имал издадени национален
паспорт и ЛК от алжирските служби. Напуснал легално Алжир на 16.02.2020г. за
Турция, където останал около два месеца в град Истанбул. На 17.04.2020г. влязъл
нелегално в България от Турция, заедно с още един човек, пеша, през зелена
граница. Тръгнали за град София, но били задържани от полицията в град Пловдив.
Последният му адрес в страната му бил в град Д.. Заявил, че не е женен. Не
притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС.
За пръв път подавал молба за закрила тук в България. Не бил арестуван, нито
осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Принадлежал към
етническа група арабин, изповядвал религия мюсюлманин сунит, но нямал проблеми
заради принадлежността си към тази етническа група или заради изповядваната от
него религия. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в
религиозни организации, общност, секта. Родителите му, тримата му братя и трите
му сестри били в Алжир. Имал основно образование. Професията му била строителен
работник. Главно заради икономически причини напуснал Алжир. В Алжир нямало
нормални условия за живот, хората нямали много права и била голяма безработица.
Той като млад мъж искал да намери по-добро място за живот. Решил да тръгне
някъде из Европа, за да може да се реализира като личност и да си намери
работа. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано,
не им било оказвано насилие. Сочи, че не би се завърнал в държавата си по
произход, защото там нямало бъдеще за него. Посочил, че подава молба за закрила
в Република България, защото тук можел спокойно да живее и да работи.
С Решение №УПХ 31/26.05.2020г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А.К.
за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя
на 08.06.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за
него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на
същата дата.
Представена е Справка №МД-268/18.05.2020г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа
и икономическа обстановка, спазване на човешките права в Алжир.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.06.2020г.,
а жалбата е подадена още същия ден, поради
което е допустима като подадена в срока
по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до
местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол
административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Г., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен със
Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.21 от делото.
Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма
и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на
които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при
постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива,
които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език,
който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са
извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила
чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на
чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая
чужденецът е регистриран на 11.05.2020г., а оспореният акт е издаден на 26.05.2020г.
при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган
при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на
разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо
становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ -
в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от
ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за
напускане на Алжир „главно заради икономическите причини“. Изрично посочва, че искал
да намери по-добро място за живот, както и че не е получавал заплахи, нито му е
оказвано насилие. Освен това не желае да се върне в Алжир, защото там нямало
бъдеще за него. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца
факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват
обстоятелството, че спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група има осъществено преследване, нито, че е налице риск от бъдещо
такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от
изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално
проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че
статутът на лицето следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е
била установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани,
като е обсъдено доброволното напускане на държавата по произход. В изложената бежанска история, освен безспорното – напускане поради
икономически причини, а не поради основателно опасение за преследване, при
обсъждане причините за напускане на Алжир, то следва да се има предвид и
установеното незаконно влизане на територията на Република България без
чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането
от полицията. В настоящото производство не се установява причините за напускане
да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито
може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на
каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила
или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното
решение. В този смисъл правилен се
явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си
по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от
преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за репресии, предприети спрямо него или
близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините,
посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че
решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло
правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на
действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да
се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че
той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от
юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне
на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната
страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият
орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представената справка от
ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и
за спазването на правата на човека. Така представената справка относно Алжир е
изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява
официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Алжир да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен
конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща
цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие
на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от
територията на Алжир, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението
от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането
административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са
за инцидентни конфликти, като на територията на страната не е наличен вътрешен
или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация не са
установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Алжир,
той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При
липса на други противопоставими доказателства, които
да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на алжирския гражданин по
реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Доколкото в жалбата се иска прогласяване
на оспорения акт като нищожен, то в тази посока следва да се има предвид, че
нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Но както
вече беше изложено съдът не установи допуснат от административния орган порок
при издаването на акта - издаден е от компетентен орган, няма допуснати нарушения на останалите
изискванията за законосъобразност на административния акт, които са регламентирани
в чл.146 от АПК /актът е издаден в съответната форма и е мотивиран, няма
нарушения на административнопроизводствените правила,
правилно е приложен материалния закон и в съответствие с целта/.
Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини
от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.,
гражданин на Алжир, с посочен по делото
съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ 31/26.05.2020г. на
Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: