Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Сливен, 30.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева и прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 44 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Сливен чрез процесуален
представител против Решение № 340 от 13.12.2021 год. постановено по АНД №
20212230201061/2021 год. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено
като незаконосъобразно НП № 5787/23.12.2020 год. издадено от Началник сектор
ОП, РУ МВР Сливен, с което на Ж.Д.Ж. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ на основание
чл.212 от с.з.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита за
неправилни изводите на съда за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че не може
да се квалифицира посоченото нарушение като маловажен случай. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа касационната
жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по касация Ж.Д.Ж. редовно призован
не се явява. Представлява се от адв. Т.Т. ***, който оспорва касационната жалба. Моли
съдът да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в
жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.
211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
За
да постанови решението си районният съд приема, че на 11.12.2020 год. служители
на ОД МВР Сливен извършили проверка на адрес *** обитаван от б. на ответника по
касация Д. И. във връзка със съхранението на оръжието на И.. При проверката в
касата на И. освен неговите оръжия намерили и п. ****** с. на с. му Ж.Д.Ж.. Съставили акта за нарушение на Ж.Д.Ж. за това, че е
допуснал достъп на б. си до п.. Въз основа на АУАН № 277433/17.12.2020 год. е
издадено НП № 5787/23.12.2020 год., с което на Ж. за нарушение на чл.59, ал.1
от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
НП е връчено на лицето на 09.08.2021 год.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Сливен.
За
да отмени наказателното постановление, Районен съд-Сливен, след като е обсъдил
и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че е налице нарушение на
разпоредбите на ЗОБВВПИ, но конкретното
нарушение разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи от съответния вид, поради което е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН и деянието се квалифицира като "маловажен случай".
Решението
на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Видно
от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което
може да се квалифицира като "маловажен" случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН: с извършеното нарушение липсва реално нанесена щета, нарушението е
извършено за пръв път, като правилно първоинстанционният съд е отчел, че
оръжието се е съхранявало по законоустановения начин, че и с. и б. имат
разрешение за носене и съхранение на оръжие и че п. били почти еднакви и е
станало объркване при прибирането на оръжието.
С
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена възможност да
освободи от административна отговорност извършителя в случаите на маловажност
на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от
административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по
целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия
случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Като не
е съобразил визираните по – горе обстоятелства,
които са били налице и при издаване на процесното наказателно постановление,
наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един
незаконосъобразен акт.
Когато
решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОС на НК, постановено
по т. н. д. № 1/2007 год. по описа на ВКС. Като е сторил това, Районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът намира
за неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички
съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Изложените от районния съд съображения изцяло се споделят от настоящата
инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Предвид изложеното, Административен съд Сливен намира, че не са
налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да
бъде оставено в сила.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК, съдът намира искането на ответника по касация за присъждане на
разноски за своевременно заявено и основателно, поради което в полза на същия
следва да се присъди сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатски
хонорар, която да се възложи в тежест на касатора. В тази връзка съдът намира
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
когато административното наказание е под формата на глоба възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 от наредбата, а съгласно този текст за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес в
размер до 1000 лева възнаграждението е 300 лева. В случая наложената глоба е в
размер на 500 лева, а договореното и заплатено възнаграждение е 300 лева
следователно същото не е прекомерно.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 13.12.2021 год. постановено по АНД №
20212230201061/2021 год. по описа на Районен съд - Сливен
ОСЪЖДА
ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Ж.
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ