№ 3436
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора С.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20221110209673 по описа за 2022
година
прие следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на Г. А.
С. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 226зз-1954/
27.06.2022 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ СДВР.
В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен
акт. Излагат се съображения, които по съдържанието си
представляват възражения за наличие на всички основания за отмяна
на административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви ,
обосноваващи разпоредителната част на акта, представляваща
нарушение на установената форма , също съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; противоречие с
материалноправни разпоредби ; несъответствие с целта на закона.
Ответникът Д. П. Й. - полицейски орган при 02 РУ на
СДВР се представлява от юрисконсулт от службата на СДВР .
Представителят оспорва изцяло основателността на жалбата и
представя писмени бележки.
1
Като фактическо основание за издаване на процесната заповед по
чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР се сочат данните по ДП 1011/2022 г. на 02 РУ
СДВР за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК - за това, че
“
жалбоподателят на 27.06.2023 г. в гр. София, кв. „*** в стопански двор
хвърлял камъни и други предмети по Г. Г., М. Г. и Р. Г..
Поддържат се следните съображения :
Спазен е чл. 74 от ЗМВР относно задължителните реквизити на
заповедта - името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на
правата на лицето по чл. 72 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред
съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане.
Данните обуславят разумно и обосновано подозрение, свързано с
конкретни действия на жалбоподателя, относими към образуваното за
конкретното престъпление досъдебно производство и процесното
задържане е съразмерно на преследваната цел - извършване на
процесуално-следствени действия .
Според чл. 5 § 1 от ЕКЗПЧОС - подозрението да е обосновано и
разумно, когато е основано на конкретни факти , обуславящи
конкретно подозрение за извършено престъпление.
За издаване на полицейска заповед за задържане са
необходими материали , достатъчни да се предположи, че лицето има
съпричастност към извършване на престъпление .
Посочва се решение на ЕСПЧ по делото Petkov and
Profirov v. Bulgaria № № 50027/2008 and 50781/2009), според което
достатъчни за посоченото предположение са данни, които биха
убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният
може да е извършил престъплението.
Посочва се също ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК , според
което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
отделно в друг документ, част от административната преписка.
Не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 ал. 2 от АПК , тъй
като налагането на мярката „задържане за срок от 24 часа“ е било
2
съответно на демонстрираното незачитане на установените в обществото
норми и оправдано в защита на обществения интерес от
преустановяване на противообществената проява на лицето , който
интерес е надделявал над правилото за зачитане на лична свобода и
презумпцията за невиновност .
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не участва
в производството по делото .
По отношение на фактите по делото :
Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото непротиворечиви доказателствени материали и на
основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на
обжалвания административен акт, прие за установено следното като
факти по делото:
От представено удостоверение на ръководител при СДВР / л. 46
/ се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР Д.
Й. към датата на заповедта заемал длъжността - старши полицай
в сектор „Охранителна полиция „ към 02 РУ СДВР .
С оспорената заповед за задържане полицейският орган -
ответник заповядал в 15: 10 часа на 27.06. 2022г задържането на
жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР
- по данни за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 НК и според
отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен на следващия
ден 28.06.2022 г. в 13: 41 часа. Заповедта е подписана от
полицейския орган и от жалбоподателя и жалбоподателят получил
копие от нея . По време на задържането на жалбоподателя въз
основа на атакуваната заповед на жалбоподателя е извършен обиск и
е съставен протокол за това от 27.06. 2022г. . Съставена е декларация
по чл. 74 ал.3 ЗМВР от 27.06. 22г. за запознаване на задържаното
лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР , в
която декларация жалбоподателят отговорил на въпросите в
документа и вписал и това, че желае правна помощ по ЗПП от
3
служебен адвокат. Декларацията е подписана от жалбоподателя ,
но екземпляр от нея не е връчен на жалбоподателя, въпреки
указанието на чл. 74 ал.7 ЗМВР . Независимо от писменото искане в
декларацията на жалбоподателя за получаване на правна помощ с
участие на служебен адвокат в производството по време на
задържането на жалбоподателя в нарушение на чл. 72 ал.5 и чл.74
ал.2 т.6 ЗМВР не е било осигурено по реда на ЗПП участие на
служебен адвокат . Не се установява задържането да е било
вписано в регистъра по чл. 74 ал.5 / нова ал.6 / ЗМВР - книга за
задържаните лица .
Като правно основание за издаване на процесната заповед за
задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а
като фактическо основание – достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 325 ал.1 НК .
В хода на съдебното производство за установяване на
фактическото основание на заповедта са посочени материалите по
досъдебно производство № 1011/22г. на 02 РПУ СДВР , от които се
установява ,че задържането е извършено по оплакване на братята Г.
, М. и Р. Г.и за това , че жалбоподателят , който живеел до
стопански двор, собственост на Г. Г., на процесната дата хвърлял
камъни в стопанския двор на Г. Г. и обиждал тримата братя Г. ,
М. и Р. Г.и , които по това време работели в двора . При
извършената на място полицейска проверка жалбоподателят на свой
ред отправил сигнал за прекомерен шум от стопанската дейност в
двора на Г. Г. . Въз основа на така установеното по досъдебното
производство с постановление от 29.05. 23 г. С. приела , че се касае за
обиди при междусъседски конфликт , не за хулигански мотиви и
прекратила наказателното производство поради липса на
доказателства за престъпление от общ характер .
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт
по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност
, депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от
оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.
Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество , съдът прие жалбата за основателна
по следните съображения .
4
На основание чл. 168 АПК при проверката за законосъобразност на
оспорения административен акт съдът, въз основа на приобщените
доказателства, проверява както основанията, посочени в жалбата ,
така и законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК
- актът издаден ли е от компетентен орган и в установената форма,
спазени ли са при издаването му административнопроизводствените
правила и приложимите материалноправни разпоредби , съобразен ли е
актът с целта на закона.
Съобразно посоченото съдът от правна страна прие
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -
полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в
пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .
Спазената е установената писмена форма по чл. 59 ал.2 АПК
с посоченото в разпоредбата съществено съдържание на акта.
Посочени са индивидуализиращи данни за издателя на акта и
задържаното лице , данни за времето на задържането и обсъденото вече
фактическо и правно основание, редът и срокът за обжалване на акта
.
При служебната проверка за законосъобразност съдът
установи , че при издаване на административния акт е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Независимо от изпълнена при издаването на обжалвания
административен акт процедура по чл. 74 ЗМВР за разясняване
правата на задържаното лице по време на задържането -
процесната заповед е издадена в нарушение на процедурата ,
предвидена за нея по чл. 72 ал.5 и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР поради това,
че, въпреки писменото искане в декларацията на жалбоподателя за
получаване на правна помощ с участие на служебен адвокат в
производството , по време на задържането на жалбоподателя в
нарушение на чл. 72 ал.5 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР не е било
осигурено по реда на ЗПП участие на служебен адвокат .
Осигуряването на правото на адвокатска защита обуславя
законността на административния акт поради това ,че представлява
гаранция за справедливостта на производството по издаване на акта .
Нарушаването на правото на адвокатска защита винаги е
съществено процесуално нарушение , което опорочава
административния акт , като поставя под съмнение правилността на
акта . Съображението е , че участието на адвокат в производството
може да обуслови различни изводи относно наличието на основания
за издаване на акта и относно неговото съдържание.
5
Извън посоченото съществено процесуално нарушение , което е
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт , съдът
установи , че оспореният административен акт е издаден и в
нарушение на материалноправните разпоредби , посочени като
основание за постановяването му.
Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По
силата на чл. 22 от ЗАНН задържането на основание посочената
разпоредба представлява по характер принудителна административна
мярка, която има за цел да се предотвратят или преустановят
извършването на престъпление или последиците му , също да се
предотврати възможността лицето, за което има данни , че е
извършител на престъпление, да се укрие и да осуети реализирането на
наказателно преследване . Законовата разпоредба и съдебната практика
по нея изискват при издаването на заповедта за задържане да са
налични конкретни данни, конкретни факти, които обосновават
основателно предположение, че задържаното лице е извършило
конкретно престъпление. Недопустимо е полицейското задържане да е
акт на произволна държавна принуда, упражняването на която да е
обосновано не с конкретни факти , сочещи конкретен състав на
престъпление , а само с общи предположения .
С практиката си по чл.5 ал.1 б. с от КЗПЧОС Европейския
съд по правата на човека е установил изискване лицата да се задържат
не по общо и абстрактно подозрение , а по предположение, обосновано за
обективен наблюдател, за извършено конкретно престъпление .
Обосноваването на акта - основание на задържането е гаранция за
спазване принципа по чл.5 от КЗПЧОС за защита на индивида от
произвол и обуславя законността на задържането .
Съгласно чл. 142 ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му. Поради това данните , обосноваващи основателното
предположение за авторство , следва да са установени и оценени от
административния орган към момента на разпореждането за
задържането на заподозряното лице .
За прилагането на посочената принудителна административна
мярка не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по
несъмнен начин вина за извършване на престъпление , няма
изискване и за това данните, обосноваващи предположението за
авторство , да са достатъчни по смисъла на НПК за вземане на мярката
за неотклонение „ задържане под стража“ . Това , тъй като
задържането при упражняването на полицейски правомощия е само
първоначално и подлежи на незабавен последващ контрол от органите
6
на съдебна власт .
Съдът прие, че събраните по делото доказателства
установяват, че при издаването на процесната заповед полицейският
орган не е разполагал с конкретни данни , обосноваващи
основателно предположение ,че жалбоподателят е извършил
престъпление по чл. 325 ал.1 НК . При разпореждането на
задържането, а и след това, не са установени обективни данни , факти
,които да сочат за достоверни показанията на заинтересованите
свидетели в производството . Известни са били данни за съществуващ
продължителен конфликт между проверените лица , което е
поставяло под съмнение наличието на хулигански мотив . Очевидна е
била компетентността на полицейските органи за проверка по реда
на Указа за борба с дребното хулиганство , а на за такава за
престъпление хулиганство по чл. 325 ал.1 НК .
Поради изложеното задържането , разпоредено с оспорения акт , не
е обосновано , а произволно .
Доказателствена тежест за установяване на материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е указана на
ответника по реда на чл. 170 АПК и същият е ангажирал
доказателства , които не обосноват сигурно убеждение у съда за
съществуването на правнорелевантните факти съобразно изискванията
на необходимото главно и пълно доказване . Поради това съдът не
прие за настъпили релевантните факти – основание за приложение на
чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Процесното задържане по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР съставлява
задържане и по чл.5 ал.1 б. с от КЗПЧОС и е в нарушение на
изискванията на посочената разпоредба на КЗПЧОС . Според чл. 5
ал.1 б. с КЗПЧОС - Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не
може да бъде лишен от свобода освен в съответствие с процедури,
предвидени от закона и в изброените случаи , вкл. по б. с - законен
арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление.
По изложените съображения оспореният административен акт
следва да бъде отменен .
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ по жалба на Г. А. С. заповед за задържане на
жалбоподателя рег. № 226зз-1954/ 27.06.2022 г., издадена от полицейски
орган при 02 РУ СДВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8