№ 3154
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100509883 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20104562/26.04.2021г. по гр.д. № 22214 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 167-ми състав С.о., с адрес: гр.София, ул. **** е
осъдена да заплати на П. П. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. ****
на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от
800лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
болки и страдания, настъпили на 29.11.2019г. от ухапване на безстопанствено
куче ; сумата от 25лв. представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди за лечение на увреждания, настъпили на 29.11.2019г. от
ухапване на безстопанствено куче, от които 10лв. за вложени медицински
консумативи и 15лв. за сваляне на конци; на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 350лв., разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25087784/21.05.2021г. по входящия регистър на СРС, депозирана от
ответника по исковете – С.о. в частта, в която исковете са уважени. Изложил
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
1
е, че по делото не е установено деликтно поведение, за което носи
отговорност. Посочил е, че по делото било установено, че е предприел
действията, които е бил длъжен да предприеме, като е приел програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и е възложил на ІІІ-то
лице изпълнението й, последното е действало правомерно при изпълнение на
програмата, поради което и ответникът се освобождавал от отговорност за
обезщетяване на процесните вреди. По делото не било установено и че
процесните вреди са настъпили от ухапване от безстопанствено куче, в
тежест на ищеца било да докаже, че кучето е безстопанствено. Събраните
доказателства били косвени, медицинската документация не доказвала
механизъм на настъпването на вредите и че са от ухапвания от куче.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ищец П. П. Д., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Изложил е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част
било правилно. Събраните доказателства установявали деликт, за
обезщетяване на вреди от който отговорност носи ответник. Установено било,
че в квартала имало глутница кучета, не било установено предприети
действия от СО да са довели до овладяването й. Уврежданията съгласно
събрани доказателства били от ухапване на куче , медицински документи не
били оспорени от ответникът по исковете. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2009403/04.06.2020г., уточнена с молба от 07.10.2020г. на П. П. Д., ЕГН
********** срещу С.о., с която е поискала от съда на основание на чл. 49 вр.
с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му плати сумата
от 800лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за болки и страдания, настъпили на 29.11.2019г. от ухапване на
безстопанствено куче ; сумата от 25лв. представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди за лечение на увреждания, настъпили на
29.11.2019г. от ухапване на безстопанствено куче, от които 10лв. за вложени
медицински консумативи и 15лв. за сваляне на конци. Навела е твърдения, че
на 29.11.2019г. около 07,10ч. била в гр.София , кв. Борово в междублоковото
2
пространство зад бл. 222А излязла да се разходи и била нападната от
глутница безстопанствени кучета, които й нанесли множество ухапвания и
разкъсна рана в областта на седалището и на горната част на крака, на
виковете й за помощ се притекъл Х.И., намиращ се наблизо и с негова помощ
успели да прогонят кучетата. Усетила силна болка, имала силно
кръвотечение, потърсила медицинска помощ в УМБАЛ „Александровска” и в
УМБАЛСМ Пирогов”, където й направили множество медицински
манипулации, по време на инцидента и на манипулациите изпитвала силни
болки и страх от възможността отново да бъде нападната от кучетата, един
месец за нея се грижели възрастния й баща и непълнолетната й дъщеря,
включително за къпане и други ежедневни нужди, което довело до
емоционално нараняване, изпитвала страх при излизане в междублоково
пространство. Посочила е, че непосредствено след нападението се свързала с
ОП”Екоравновесие” по телефон, подала сигнал за агресивни кучета, но й
отговорили че при посещението не установили такива. Отговорност за
претърпените вреди носела СО, претърпяла такива в размер на сумите, за
които предявила исковете. Претендирала е разноски.
Ответникът –С.о., в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че не носи отговорност за претендирани вреди, доколкото е
изпълнила задълженията си по закон като е приел програма и е възложил на
ІІІ-то лице изпълнението й, последното действало правомерно. Ищецът не
бил претърпял процесните вреди от ухапване на безстопанствено куче, размер
на исковете бил завишен, уврежданията били причинени от падане.
По делото е приет лист за преглед на пациент в КДБ/СО, фактура от
03.12.2019г., съгласно които на 29.11.2019г. в 11:14ч. ищцата е била прегледа
в МБАЛСМ „Пирогов” поради оплакване, че е ухапана от куче, поставена й е
диагноза „открита рана в областта на тазобедрена става”, като е посочено, че
ТАРО, 5 е поставено в Медицинска академия, контролен преглед е определен
за 03.12.2019г., на 03.12.2019г. от болницата е издадена фактура на ищеца за
10лв. за медицински консумативи.
Приет е болничен лист от 29.11.2019г. и от 11.12.2019г., съгласно които
ищцата е била в отпуск поради болест за периода от 29.11.2019г. до
11.12.2019г. поради „открита рана в областта на тазобедрена става”,
По делото е приет лист за преглед на пациент в КДБ/СО, фактура от
3
11.12.2019г. издадена от УМБАЛСМ „Пирогов”, съгласно които на
11.12.2019г. в 11:14ч. ищцата е била преглед при д-р С.Р. поради оплакване,
че е ухапана от куче, поставена й е диагноза „ последици от открита рана в
областта на горен крайник” , като са свалени конците, за което от болницата
са издали фактура за 15лв.
По делото е приета Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета за 2012-2016г. приета от Столичен общински съвет
през 2012г. с план за действие, Решение №38 на СО от 08.02.2018г., справки
за дейността на приют за безстопанствени кучета в с. Сеславци и за дейността
на ОП ”Екоравновесие за периода от 24.04.2008г. до декември 2020г., отчет
от 10.07.2015г. на „Екоравновесие” за изпълнение на работа за периода,
годишен отчет за 2017г., за 2018, 2019г., на директора на ОП
„Екоравновесие”, съгласно които СО е започнала работа за овладяване
проблема с безстопанствените кучета, като кучетата се кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и връщат, констатирано е че основен проблем
остава изхвърлянето на нежелано поколение от дворните кучета, изоставянето
им на улицата и нерегламентираното развъждане, кучетата които се
отглеждат в строителни обекти и дворове на промишлени постройки, които
периодично излизат на улицата.
Прието е писмо от 21.08.2019г. от ОП „Екоравновесие”, съгласно което на
15.08.2019г. е постъпил сигнал за отглеждане на 10бр. кучета в автосервиз на
бул. ****.
Прието е писмо от Столичен инспекторат от 19.09.2019г., съгласно което
на 26.08.2019г. е получен сигнал за глутница кучета, нападащи хора в района
на бул. ****, при проверка кучета не били установени, включително и в
автосервиз.
Разпитан по делото св. Х.И. е заявил, че живее в бл. 222А в кв. Борово, на
гърба на блока откъм бул. „Тодор Александров” имало тревни площи –
градинка, направили скамейки, катерушки за децата, там си извеждали
кучетата и свидетелят ежедневно я посещавал. Там имало от години глутница
кучета, която се криела в „Родна стряха”, слизали надолу към Борово”, спели
зад магазина на „СБО”, били бездомни, имали маркери, били семейство
кучета, които там израснали . Това били 6.7 големи кучета, от които 4-5 били
черни. Знаел от съседи, с които разхождали заедно своите кучета, че
4
многократно подавали сигнали за тази глутница, но дошлите служители не
можели да ги хванат. Посочил е, че на 29.11.2019г. разхождал кучето си и чул
че зад блока се крещи, затичал се и видял как едно от черните кучета захапало
съседката П., тези кучета така се били научили – да се завъртат в кръг. Заявил
е, че се затичал се към тях, махал с каишката на своето куче и да рита,
кучетата се изплашили и избягали. Тогава видял, че П. е сериозно захапана за
задните части, помогнал й , хванал я под ръка и я завел до вход Е на блока, за
да се прибере.
Разпитана по делото св. С.У. е заявила, че е дъщеря на ищцата, 2 месеца
след нахапването от кучета на 29.11.2019г. ищцата се лекувала в дома си,
личало си, че й е много трудно, имала затруднения да стъпва на крака си,
налагало се да й помагат за всичко, включително и за обикновените
ежедневни неща, дори за хигиена, да стане от стола, да седне на стола.
Посочила е, че ищцата през цялото време изпитвала болка, била много
притеснена, нямала желание да извежда домашното им куче, не искала да
излиза сама зад блока след като се стъмни, била много уплашена.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните в сила от
01.01.2008г. (ЗЗЖ) в редакциите им към момента на настъпване на процесния
случай .
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение,
която отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При
отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа
от отговорното за изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да
5
са претърпени при или по повод изпълнението на възложената работа.
Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и
изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението може да се осъществи както
чрез правни, така и чрез фактически действия. Вредите следва да са
причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа,
включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или
правила за извършване на възложената работа. Възложителят може да се
освободи от отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са
причинени при или по повод на изпълнение на възложена работа или ако не
са причинени виновно. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки
и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица
от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗЖ, Общинския съвет е длъжен да
приеме програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им. Такава програма по делото се
установи, че е приета с решение по протокол за периода от 2012г. до 2016г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, чл. 41 вр. с чл. 59 от ЗЗЖ в редакции,
приложими за процесния случай кметовете на общини организират и
контролират изпълнението на програмите по чл. 40 от ЗЗЖ , като мерките за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в
приюти. Задълженията на общините по чл. 40, 41 и чл. 59 от ЗЗЖ са за грижа
за безстопанствените кучета и контрол върху дейността, осъществявана от
приюти, организации за защита на животни по повод на разписаните в ЗЗЖ
мерки. Законодателят е възложил в тежест на общините да вземат мерки за
овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в
приюти на безстопанствени кучета. (В този смисъл решение №
14057/23.11.2009г. на ІІІ-то отд. на ВАС по адм.д. № 6227/2009г.)
Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези
предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника – деликт, извършен от общината съобразно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 40 и чл. 41, чл. 59 от ЗЗЖ–
неизпълнение на задължението й по закон да организира и контролира
дейността по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и
6
настаняване в приюти на безстопанствени кучета, в следствие на което на
29.11.2019г. ищецът е ухапан от безстопанствено куче по седалищни части и
в областта на тазобедрена става , като така е претърпяла увреждане на
здравето, изразяващо се в открита рана на тазобедрената става, за лечението
на която е направила разноски от общо 25лв., , преживяла е уплах и стрес,
започнал е да се страхува да излиза зад блока поради възможност от
нападение от безстопанствени кучета. Тези обстоятелства се установяват от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните съдът
кредитира като логични, последователни и резултат от личните впечатления
на свидетелите, неопровергани от другите събрани по делото доказателства.
Свидетелят И. е бил очевидец на инцидента, както и на състоянието на ищеца
непосредствено след него, показанията му са логични и последователни.
Свидетелят Узунова е била очевидец на състоянието на ищцата след
ухапването, показанията й се логични и последователни, неопровергани от
останалите доказателства по делото. Сама по себе си близката родствена
връзка на свидетеля Узунова с ищеца не е основание да не се кредитират
показанията й. Житейски оправдано е най-близките на ищеца да имат
непосредствени впечатления от преживяното от него. В случая по делото не
са ангажирани доказателства, които да опровергават показанията на
свидетеля Узунова или да внасят съмнение в истинността им, поради което и
съдът приема, че тези показания следва да се кредитират. Те са подкрепени от
приетия по делото листи за преглед , болнични листове и фактури.
Доколкото по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че кучето
има собственик или лице, което да упражнява надзор върху него, като
съобрази и показания на св. И., които съдът кредитира изцяло по
съображения, изложени по-горе и като резултат от личните му впечатления за
кучето и обосновани с подробното му описание, впечатления от същото и за
групата кучета с които се е движело за продължително време и ежедневно ,
белези на което сочат че това куче не е имало стопанин, то съдът приема, че
в случая е установено, че кучето е било безстопанствено. Свидетелят И. е
заявил, че кучето е имало марка, но е било едно от кучетата , които се
движели в глутница от години , че при инцидента то заедно с другите кучета
се движели в кръг около ищеца, след инцидента избягало. Тези обстоятелства
съдът приема че са достатъчни, за да установят по делото, че ухапването на
ищеца е извършено от безстопанствено куче. В тежест на ответника е било да
7
ангажира по делото доказателства за твърдените от него положителни факти,
от които той черпи благоприятни последици. Наличието на собственик или на
лице, упражняващо надзор върху кучето, е такъв факт и съдът приема, че в
тежест на ответника по исковете е било да го установи по делото. Към
горното следва да се добави и че реално за ищеца не съществува възможност
за снабдяване с доказателства, че кучето е безстопанствено, различни от вече
ангажираните от него по делото.
По делото е установено от свидетелските показания, че кучето е ухапало
ищеца, че след инцидента ищецът е посетил болница „Пирогов” и там са
констатирани процесните наранявания, не са ангажирани доказателства, че
тези наранявания са настъпили по друг начин, включително и посочения от
ответника по исковете с отговора на исковата молба, поради което и съдът
приема за установено, че нараняванията на ищеца са получени от ухапване от
кучето. При така възприето съдът приема, че процесни травми са от ухапване
на куче.
Съдът приема за неоснователни и доводите на ответника, че доколкото е
възложил работата по улавяне и изолиране на безстопанствените кучета на
ОП”Екоравновесие”, то отговорност за процесните вреди не би следвало да
се възлага на С.о. (СО). Действително, по делото е установено, че СО е
предприела действия по овладяване на популация на безстопанствени кучета,
но това не може да я освободи от отговорност за вреди, причинени от
нападения и ухапване от безстопанствени кучета. Това е така, защото по
делото не е установено извършване на конкретни действия при овладяване на
популацията на кучетата в района на чл. 222 А на кв. Борово, а същевременно
се установи по делото че е имало сигнали за безстопанствени кучета. Дори да
се приеме обратното, съдът приема, че в случая не е положена дължимата
грижа от ответника. Това е така, защото установеното по делото нападение от
куче и ухапване от безстопанствено куче само по себе си доказва, че взетите
мерки не са достатъчни, за да предотвратят настъпване на тези вреди. Към
горното следва да се добави, че контрола по осъществяване на цялата
дейност по ЗЗЖ е поставена от законодателя в тежест на ответника, поради
което и отговорността на същия може да се ангажира по реда на чл. 49 от
ЗЗД при вреди от безстопанствени кучета, независимо от възлагане на
изпълнение на определени дейности на ІІІ-то лице. Това правомощие на С.о.
8
по повод на контрола е изрично разписано в чл. 59 от ЗЗЖ и съдът приема, че
същото не може да се делегира на ІІІ-то лице, тъй като такава възможност не
е уредена от закона. С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая е
неприложима т. 2 от Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, като
доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема че отговорността на ответника за
претърпени от ищеца вреди от ухапването на безстопанствено куче на
29.11.2019г. следва да се ангажира.
Неоснователни са доводите на въззивника в частта за медицинските
документи. Тези документи не са оспорени в срока за отговор на исковата
молба, нито в последствие, същите са от естество да установят претърпените
наранявания от ищеца. Отделно , тези наранявания са установени и от
събраните по делото гласни доказателства.Последните установяват и че са
настъпили от ухапване от куче, съображения за което съдът изложи по-горе.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу размера на
присъденото от районния съд обезщетение както за неимуществените вреди,
така и за имуществените вреди, при обосноваване на изводите си за този
размер районният съд не е допуснал нарушение на императивна норма,
поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК, то
съдът приема за установено по делото, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания е в размер на присъдената от СРС
сума от 800лв., както и установено е че размер на претърпените от ищеца
имуществени вреди е в размер на 25лв., представляващи разходи за лечението
на нараняванията. Сумата от 800лв. е съобразена с възрастта на ищеца по
време на настъпването на вредите, с механизма на настъпването на вредите,
със специфичното отражение на инцидента върху психиката на ищеца, с
продължителността на периода на търпене. Сумата от 25лв. е съобразена с
приети по делото листове за преглед и фактури.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд и тези на районния съд, то първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се остави в тежест на възизвника и той следва да бъде осъден да
9
заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на
300лв. за възнаграждение за адвокат. Същото съответства на сложността на
делото пред СГС и не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.,
възражението на въззивника за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20104562/26.04.2021г. по гр.д. № 22214 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 167-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА С.о., с адрес: гр.София, ул. **** да заплати на П. П. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. София, кв. **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 300лв. /триста лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10