Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…14…февруари….2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ПЕТНАДЕСЕТИ……….…ЯНУАРИ.……………
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДВАДЕСЕТА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря…А.С.,….като….разгледа…… докладвано от съдия ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…85….по описа за ….2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано, след изпращането му по правилата на местната подсъдност от СГС, на основание
искова молба, подадена от ищците – Т.Г.Р., ЕГН-********** и Р.Д.И., ЕГН-**********
– и двамата с постоянни адреси в гр.Плевен и съдебен адрес ***, подадена
чрез пълномощника адв. С.Р. от САК,
същия адрес, против ответника ЗАД
„ОЗК Застраховане“-АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света гора“№7,ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р. Д., чрез
която са предявени субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание по чл.432,ал.1 от КЗ,
причинени от ПТП, настъпило на 21.10.2016г. на главен път $-2 в района на
102км+405 в Община-Шумен, както следва: Иск с
цена 160000.00лв.(сто и шестдесет хиляди лв.) – предявен от Т.Г.Р. и иск
с цена 120000лв.(сто и двадесет хиляди лв.),
предявен от Р.Д.И..
В исковата молба се твърди
следното:
На 21.10.2016г., около
13.00ч. на главен път І-2 в района на 102км+405 в Община-Шумен, при настъпило
ПТП между лек автомобил марка „***“ с рег.№ ЕН *** КА и лек автомобил марка „**“
с рег.№ * ** *, пострадала като пътник С.М.
Р.а – съответно майка и дъщеря на
ищците, която починала на място.Виновен за ПТП е водачът на лекия
автомобил Й.Д.Г. - привлечен като
обвиняем и осъден с влязла в сила присъда на Шуменски окръжен съд. МПС-то
управлявано от него е застраховано при ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“-АД.Ищците считат на
основание чл.478 от КЗ, че са увредени лица
и на основание чл.480 от КЗ имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от МПС. След настъпилото ПТП са претърпели значителни
неимуществени вреди – по време и след катастрофата, изразяващи се в силни болки,
страдания, неудобство и дискомфорт, като същите значително са ги затруднили,
затрудняват ги и в момента и се останат в бъдеще при изпълнение на всякакви
задължения от битов и професионален характер. Нищо не може да замени майката,
която е била млад човек, нищо не може да компенсира загубата на сина, на който
предстои сключване на граждански брак и кариера в МВР.Нищо не може да
ковпенсира загубата на дъщерята, с която майката е имала силна емоционална
връзка ш чиято загуба е променила живота й.
По реда на чл.380 от КЗ
ищците са внесли в Застрахователната компания молба за сключване на
извънсъдебно споразумение, от което са
останали неудовлетворени, както по отношение на предложения размер за
обезщетение, така и от начина, по който застрахователната компания е отговорила
на тяхната молба.Затова считат, че следва да се ангажира отговорността на
ответника на основание КЗ.
Петитумът е да бъде осъден
ответникът ЗАД“Застраховане“-АД с ЕИК-****със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5, да заплати
на ищците обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 21.10.2016г., общо в размер на
280000лв.( двеста и осемдесет хиляди лв.), изразяващи се в болки и страдания,
от които за Т.Г.Р. – 160000лв.( сто и шестдесет хиляди лв., заедно с лихва
върху главницата за периода от 21.10.2016г. до
окончателното изплащане, а за Р.Д.И. – 120000лв.( сто и двадесет хиляди
лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Към исковата молба са представени
писмени доказателства:
-
Констативен протокол №
2016/42 от 21.10.2016г. на 0”П1Г- ОДМВР Шумен
-
Полица ГО на л.а. Опел Корса с рег.№ ЕН 0579
КА
-
Присъда №9/ 02.04.2018г. на ШОС
-
Решение № 150825.07.2018г. на Апелативен съд
Варна
-
Определение № 140/22.12.2018г. на ВКС
-
Удостоверение за наследници
-
Удостоверение за раждане на Стефка И.
-
Удостоверение за идентичност на лица за Стефка
И.
-
Удостоверение за родствени връзки на Р.И.
-
Удостоверение за идентичност на лица за Р.И.
-
Писмено извлечение за банкови сметки - 2 броя
Направени са следните доказателствени искания:
-
На
основание чл. 190 ГПК да бъде
задължено ответното дружество да предостави комбинирана застрахователна полица
бланков № BG/23/116000171158 от 04.01.2016г.,
валидна до 05.01.2017г. по задължителната застраховка „гражданска отговорност”
на увреждащото МПС - лек автомобил марка „***”, модел - „***”, с per. № ***;.
-
Да бъде допусната и
назначена съдебномедицинска експертиза за установяване вида и механизма на
причиняване на телесните увреждания при ПТП на пострадалата Стефка Радева и
връзката между ПТП и леталния изход
-
Да бъде допусната и
назначена авто-техническа експертиза за установяване на причината за
настъпилото ПТП.
-
Да бъде допусната и
назначена съдебно-психологична експертиза за установяване на причинените психични
увреждания от ПТП на пострадалите Т.Р. и Р.И..
За сведение по поисканите експертизи ищците са
предоставили :
-
Протокол за оглед на местопроизшествие
-
Скица на местопроизшествие
-
Фотоалбум от местопроизшествие
-
СМЕ за аутопсия на труп на Стефка Радева по ДП 165/2016г. на ОДМВР Шумен,
CATE по ДП № 16582016г. на ОДМВР-Шумен.
С разпореждане №716/19.04.2019г.,
постановено по настоящето дело, съдът е оставил исковата молба без движение,
като е указал на ищците в 1-седмичен срок от връчването на съобщението да
представят доказателства, че са сезирали застрахователя на виновния водач по
реда на чл.380 от КЗ и евентуално на коя дата са сторили това.(л.3 и л.4 от
настоящето дело)
Ищците са изпълнили
указанията на съда в законния срок, като
с Молба Вх.№7013/14.06.2019г., са
представили следните писмени доказателства:
Копие
на молба по чл.380 от КЗ;
Писмо,
изх.№499-2675/29.05.2018г. на ЗАД“ОЗК Застраховане“;
Допълнителна
молба до ЗАД“ОЗК Застраховане“;
Молба
от 25.11.2018г. до ЗАД“ОЗК Застраховане“.
Във
връзка с горното, с молбата се прави допълнително искане за следното: Съдът да
изиска справка от ответното дружество за Щета №0411-580-0003-2018г, от
която да е видно начин на образуване,
лица,претендиращи за обезщетение, какви действия са извършени по щетата, има ли
плащания по същата и др., имащи отношения по КЗ.(л.7-л.11)
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника -
ЗАД „ОЗК Застраховане“ на
основание Разпореждане №960/14.06.2019г.(л.12 и сл.).
В срока
по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от ответника, регистриран с
Вх.№8770/25.07.2019г. на ПлОС. (л.19 и сл.) Отговорът има задължителното
съдържание на чл.367, ал.2 и 3, предл.1
от ГПК.
С отговора, ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер, като излага следното:
Оспорва изключителната вина на водача Й.Д.Г. за причиняване на
вредоносния резултат.Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като пострадалата е пътувала без предпазен колан. Съпричиняването
е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение.Размерът на
исковата претенция е силно завишен.Не се оспорва наличието на болки и страдания
в следствие смъртта на майката и дъщерята, но се твърди, че предложеният от
застрахователя размер на обезщетението от 120000лв. общо – по 60000лв. за всеки
ищец, е подходящо обезщетение. Оспорва се претенцията за лихви.
Правят се
следните доказателствени искания:
Възразява се относно назначаване на психологическа експертиза, тъй като
същата ще забави производството без да доведе до значими изводи.
Прави се искане за поставяне на въпроси към авто-техническата и съдебно-.медицинската експертиза, както
следва:
-Съгласно събраните доказателства може ли да се установи дали починалата
е била с поставен обезопасителен колан,
съгласно разположението на тялото, както е намерено, както и съобразно
снимковия материал?.С какъв процент се увеличава рискът от фатален край при настъпване на ПТП при
липса на поставен колан?
-съдебно-медицинската експертиза, ако въобще може да отговори на
въпросите, поставени от ищцовата страна, да посочи въз основа на какви
доказателства и данни е достигнала до тези изводи; Има ли открити наранявания
върху тялото на починалата, свидетелстващи за наличие на поставен колан;
Да бъде призован като свидетел Й.Д. Г., ЕГН-********** с адрес ***, като
се моли да бъде извършена служебна справка в НБД „Население“ за постоянен и
настоящ адрес, на който да бъде призован;
Да бъде приобщено ДП 165/2016г. на ОДМВР-Шумен.
Претендират се разноски. Прави се искане за постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това..
На основание
чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №1251/25.07.2019г. съдът е изпратил препис
от отговора на исковата молба на ищците Т.Г.Р. и Р.Д.И. с указания по
чл.372,ал.2 от ГПК.-(л.24 от делото)
В предоставения срок е постъпила Допълнителна искова молба,
регистрирана с Вх.№9679/21.08.2019г.(.л.27) В нея се изразява следното
становище:
Оспорва се твърдението в отговора за неоснователност на исковата
претенция.Налице е влязла в сила присъда на ОС-Шумен. На основание чл.300 от ГПК може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между деянието е
вредоносния резултат.
Допълва се исковата молба, както следва: ПТП е настъпило на път І-2
Русе-Варна, при километър 102+409, в близост до с. Развиговоро, Област-Шумен.
Механизмът на ПТП се установява и от представения Констативен протокол за ПТП
№2016/42 от 21.10.2016г. на ОДМВР-Шумен.
Липсват аргументи за прилагане на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Съпричиняването е
предмет на установяване.
Претендиранте суми за обезщетение за съобразени с критериите за
справедливост и лимита на отговорност на застрахователя по“ГО“
Относно доказателствените искания
на ответника, се изразява следното становище:
Неоснователно е искането за недопускане на съдебно-психологическа
експертиза;
Въпросите на ответника към авто-техническата и съдебно-медицинската
експертиза са неаргументирани.
Правят се следните доказателствени искания:
Да се допусне назначаване на съдебно-медицинска експертиза със следните
въпроси:
-какви телесни увреждания са нанесени на Стефка Радева?
-какъв е механизма на тяхното получаване и може ли да са получени в
резултат на ПТП?
- има ли пряка причинно-следствена връзка между смъртта на Стефка Радева
и процесното ПТП?
Да се допусне съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на
следните въпроси:
-Къде е мястото на удара между автомобилите – участници в процесното ПТП?
-Каква е скоростта, в която се е движело всяко МПС преди удара между тях?
-Каква е опасната зона при движение на всяко МПС?
-Бил ли е предотвратим удара между МПС за всяко от тях поотделно?
-От техническа и професионална точка, каква е причината за настъпване на
ПТП между двете МПС?
Прави се искане да бъде допусната съдебно-психологическа експертиза,
която да отговори на следните въпроси:
-Какви са нанесените психически увреждания на Т.Р. и Р.И., вследствие
смъртта на Стефка Радева при ПТП?
-Има ли наличие на постстресов синдром от
ПТП при Т.Р. и Р.И., какъв е той
по вид и характер, за какво време ще
произвежда ефект върху тях?
Прави се искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане,
които да дадат сведения за това, как се е отразила смъртта та Стефка Радева
върху живота, психиката и бита на ищците, как ищците заедно и поотделно понасят болката и страданието от загубата на
близък човек?
С Разпореждане
№1381/22.08.2019г., постановено от дежурен съдия по време на съдебната ваканция
под формата на резолюция, на основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е
изпратил препис от допълнителната искова молба
на ответника указание, че в
2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК. – (л.27)
В
предоставения срок е постъпило писмено изявление, изходящо от ответника,
озаглавено „Отговор на допълнителна
искова молба“, в който се изразява следното становище:
Поддържа
се изразеното в отговора на исковата молба; поддържат се направените възражения
за прекомерно завишен размер на исковата претенция; Поддържа се становището за
съпричиняване от страна на пострадалата; поддържат се направените
доказателствени искания; Възразява се относно доказателствените искания,
направени с допълнителната искова молба.
От
изложеното е видно, че процедурата по размяна на книжа е извършена в пълен
обем, поради което съдът е пристъпил към подготовка на делото в закрито
заседание на основание чл.374 от ГПК.
С Определение №901/18.10.2019г.,
съдът на основание чл.374,ал.1 от ГПК е постановил следното:
-Обявил е на страните проекта за
доклад, срещу който не са постъпили възражения.
- Приел е писмените доказателства, представени от
страните, допуснал е сочените свидетели,
приложил е свършеното НОХД №15/2018г. по описа на ОС-Шумен, назначил
е съдебно-медицинска, авто-техническа и съдебно-психологическа
експертиза, със задачи, поставени от страните.
По делото са проведени две
открити съдебни заседания – на 20.11.2019г. и на 15.01.2020г.,в които са
събрани допуснатите доказателства.
В представените
писмени бележки, страните, чрез процесуалните си представители поддържат
изразените становища и развиват подробни съображения.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните писмени
и гласни доказателства и заключенията
на съдебно-медицинската, съдебната авто-техническа
и съдебно-психологическата експертизи, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците Т.Г.Р., ЕГН-********** с
постоянен адрес *** и Р.Д.И., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, са
съответно син и майка на бившата жителка на гр.Плевен С.М.Р., ЕГН-**********, починала на 21.10.2016г. Починалата живеела във
фактическо съжителство със свидетеля Й.Д.Г..
На 21.10.2016г. С.Р. и свидетелят
Й. Д.Г. ***, с лек автомобил „***“, рег.№ ***, собственост на Р., управляван от
Г., който е правоспособен возач на МПС, категория В. С.Р. пътувала като
пътник на предната дясна седалка до
водача. Около 12ч. на посочената дата, автомобилът се движел по
път І-2 Русе-Варна и се намирал на километър 102+409, в близост до
с.Развигорово, Област-Шумен. В този участък от пътя, пътното платно за движение
е двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, които са разделени с
бяла непрекъсната линия. Свидетелят Г. управлявал автомобила в дясната лента в
посока гр.Варна. Изведнъж водачът
изгубил контрол над автомобила и
внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което се
сблъскал челно с насрещно движещия се
л.а. „***“ с рег.№***. Вследствие на удара починала пътуващата н л.а. „***“ С.Р., както и пътник от л.а.“Рено Туинго“.
Извършената в Шуменска болница съдебно-медицинска аутопсия
и експертиза на труп, са установили, че причина за смъртта на С.Р. е
несъвместима с живота травма – травматично разкъсване на аортата с последваща
остра кръвозагуба. Освен това са й причинени:счупване на ребра в ляво от ІІ до VІІ по средна ключична линия,
травма на гръбначния стълб – прекъсване на гръбначния стълб на ниво VІ-VІІ шиен
прешлен с прекъсване на гръбначния мозък в тази област, повърхностни ожулвания
по лицето, разкъсно-контузни рани в лява слепоочно тилна област на главата и по долната устна с
избиване нарезците от долната челюст в ляво и дясно, ожулвания на лява ръка,
кръвонасядания по коленете на двата
крака и предните повърхности на двете подбедреници. Всички увреждания са получени по механизма на удари с
или върху твърди тъпи предмети и са причинени пожизнено. Смъртта е настъпила
бързо, била е неизбежна и съществува пряка причинно-следствена връзка между ПТП
и смъртта.
Назначената от гражданския съд
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.Д., е посочила
следното: Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.Уврежданията са
резултат от тъпи травми, нанесени с много голяма сила( т.н. инерционна травма).
Механизмът на тяхното получаване може да
бъде обяснен с удари на тялото в части от купето на автомобила при рязката
промяна на скоростта и посоката и последващите деформации и хлътвания при ПТП,
за които се съобщава в наказателното дело. Налице е пряка връзка между получените
травми при ПТП и смъртта; В съдебно-медицинската експертиза за изследване трупа
на пострадалата Радева липсва описание на външни следи от травматични
увреждания по кожата на гърдите и корема, каквито е възможно да се получат при
поставен предпазен колан. От медицинска гледна точка това не изключва
възможността пострадалата да е била с колан, поради следните причини:
„Контактни отпечатъци“ от автомобилни колани се получават много рядко. Освен
това наличието на дрехи, особено по-плътни през есенно-зимния сезон играят
ролята на защитна преграда и намаляват възможността за поява на „контактни
отпечатъци“ от автомобилните колани по кожата. Предвид тежките деформации на
автомобила и заключението на авто-техническата експертиза за настъпил челен
удар между два леки автомобила, е напълно възможно нанесените травми, довели до
смъртта на Стефка Радева, да се получат
и при поставен колан.
При разпита в о.с.з. на лист 100
от настоящето дело, в.л. доц.д-р Д.Д., пояснява следното: Причината за
смъртта е разкъсване на аортата, което е
резултат на тежка инерционна травма. Това означава сътресение на тялото, а не
само деформациите, които са хлътнали.От самия удар е причинено сътресение на
тялото, което е достатъчно да се разкъса аортата. В резултат на това сътресение
няма белези от външни травми, което може би означава, че тези деформации не са
стигнали до тялото на пострадалата.Поради това, че ударът е бил челен в дясно,
т.е. от страната на пострадалата, е причинено сътресение на тялото, което е
разкъсало аортата и това е непосредствената причина за смъртта. Няма описани
външни белези за охлузвания и кръвонасядания в областта на гръдния кош.
Авто-техническата експертиза,
изготвена от в.л. инж.В.П. е установила следното: Причина за настъпилото ПТП
е неконтролираното движение на автомобил
„***“, управляван от свидетеля Й.Г., на пътното платно в лентата за движение.
Мястото на удара между двата автомобила е в
лентата за движение на насрещно движещия се л.а. „***“. Скоростта на
автомобила „***“ с рег.№*** към момента на удара е била 59.6км/ч, а на
автомобила „***“ с рег.№**Р -55.62км/ч. Опасната зона за спиране на л.а.“**“
при скорост .62км/ч( което съответства на 15.45мсек) е 40.96м. Опасната зона а
спиране на л.а.“*** при скорост на движение 59.6км/ч( съответстваща на
16.55м/сек е 47.50м. Или, общото разстояние за спиране на двата автомобила е 88.46м.
При навлизане на „***“ в насрещното платно, обаче разстоянието между двата
автомобила е било 82.94м, което е по-малко от 88.46м.- сбора на опасните зони.
При това положение водачите не са имали възможност да предотвратят
произшествието чрез спиране. Причина за настъпването на ПТП са неправилните
действия на водача на л.а. „**“ с рег.№ ***, който не е контролирал
непрекъснато автомобила и е навлязъл в насрещната лента за движение в опасната зона
за спиране на насрещно движещия се л.а.
„***“. Водачът на последния не е имал техническа възможност да избегне удара
чрез аварийно спиране или отклоняване на автомобила надясно.
С Присъда №9/02.04.2018г., постановена по НОХД
№15/2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 22.11.2018г.,
свидетелят по настоящето дело Й.Д.Г. е
признат за виновен в това, че на 21.10.2016г., около 12.00ч. на път І-2
Русе-Варна, на километър 102+409, в близост до с.Развигорово, Област-Шумен, при
управление на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№ ***, нарушил правилата за
движен – чл.16,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП и допуснал пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Рено Туинго“ с рег.№ *** и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р. и на А.О.Т., поради което и на основание чл.343,ал.3, предл.второ,
алтернатива втора, б.“б“, предл.първо, във вр. ал.1,б.“в“ във вр. чл.342,ал.1
от НК и чл.58а от НК, и му е наложено
наказание.
По отношение на управлявания от виновния водач
лек автомобил „Опел Корса“ рег.№ ****, собственост на пострадалата С.М.Р., с
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ е сключен договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и е издадена
застрахователна полица №BG/23/116000171158,
валидна от 06.01.2016 г. до 05.01.2017г.(Наличието
на застрахователно правоотношение е безспорно между страните. Конкретните данни
на застрахователния договор са описани в Протокол №1 на л.58 от делото)
С Молба до ответниковото дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“,изготвена на
21.05.2018г. и заведена под Вх.№ ЦУ 99-2657/ 25.05.2018г.(л.51 и писмо на л.55 от делото), основавайки се на
съществуващата активна застраховка ,,Гражданска отговорност“,съобразно застрахователна полица №BG/23/116000171158,
за лекия автомобил „Опел Корса“, ищците, чрез процесуалния представител адв. С.Р.
са претендирали изплащане на обезщетение за нанесените им неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпилото на
21.10.2016г. При ответника на основание настъпило застрахователно събитие е
заведена щета №0411-580-0003-2018. Споразумение не е постигнато, тъй като застрахователят е определил на пострадалите Т.Р. и Р.И., обезщетение по 60000лв.(
шестдесет хиляди лв.) за всеки, които
размери те считат занижени.(л.58)
Свидетелката Н.Р. – баба на ищеца Т.Р.( майка на неговия баща) установява в показанията си
следното: Когато майката е починала при катастрофа ищецът е бил студент. Понесъл е много тежко
загубата, тъй като всяко дете има нужда от майка.Бил е много близък с майка си,
с която е живеел след раздялата на
родителите му. Много добре с справя с учението и работата защото „иска да
докаже на майка си ако го гледа отгоре, че може.“
Свидетелката Т.С. – съседка на ищцата Р.И., която много добре познава семейството,
установява: След катастрофата, при която
е починала дъщерята, майката напълно се е променила. Не може да спи, нервно й е, ръцете й треперят, изживява тежко
случилото се.“болна е с една дума“. Крепи я само внучето като „останала една
частичка от дъщеря й“. Починалата С. редовно е идвала при майка си, която е
живее сама след смъртта на съпруга си.
От съдебно-психологическата експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р. и
разпита в съдебно заседание се установява следното: Налице са психически щети у
двамата ищци от загубата на изключително близък човек, по начина по който е
излязъл от живота им – внезапно, трагично събитие, които дават психическо
състояние на скръб, проявяваща се в тревожност, която при Р.И. е трудно контролируема, пред вид възрастта,
при която личният ресурс за справяне с психическите последствия от загубата е
силно ограничен. За сина, който е в активна възраст, психо-травмата нанася
сериозни щети върху качеството му на живот Той полага огромни усилия да
овладява емоционалната си криза, която не е отшумяла. Полага усилия да изпълнява личните си ангажименти към
жената, с която планира да живее, така и в професията си, която изисква от него емоционална стабилност и отговорно поведение. И двамата са били в
силна емоционална връзка с починалата, която е била човекът, на който са се
осланяли при житейски трудности. И двамата преминават пред всички етапи на
скръбта, свързани с емоционално изтощение – отричане, осъзнаване, гняв, вина и
самообвинение, тъга и отчаяние, приемането, че нещата са се променили
непоправимо, нещо важно и незаменимо си
е отишло безвъзвратно от живота им – майката и дъщерята.След събитието
ищците са приемали медикаменти. Понастоящем Р.И. има завишени нива, както на
лична, така и на ситуативна тревожност, а Т.Р. – нивото на личностната
тревожност е в норма, но ситуативната е над нормата. Психическите щети в
следствие смъртта на близък човек са с хроничен характер при ищците.И двамата
не биха могли да влязат в норма, в която са били преди, без намесата на
специалист, което изисква ресурс, време е средства.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е
сезиран със субективно съединени
осъдителни искове с правно
основание по чл.432,ал.1 от КЗ, предявени от ищците – Т.Г.Р., ЕГН-********** и Р.Д.И., ЕГН-**********
– и двамата с постоянни адреси в гр.Плевен и съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощника адв. С.Р. от САК, същия
адрес, против ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“-АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“№7,ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р. Д., за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 21.10.2016г. на главен път І-2 в района на 102км+405 в
Община-Шумен, както следва: Иск с цена
160000.00лв.(сто и шестдесет хиляди лв.) – предявен от Т.Г.Р. и иск с цена
120000лв.(сто и двадесет хиляди лв.), предявен от Р.И..
По допустимостта на исковете:
Тъй
като с преките искове на увредените лица
се претендират обезщетения за вреди от ПТП, настъпило през 2016г, на основание
застрахователен договор, валиден за периода от 06.01.2016г. до 05.01.2017г., приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г.
Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ, специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, предварително сезиране на застрахователя по
чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за
доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно
обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ с молба,
изготвена на 21.05.2018г и регистрирана с ВХ.№ЦУ 99-2657/25.05.2018г.(л.8 л.51,л.55
и л.58.) а исковата претенция по преките искове е заявена на 11.03.2019г пред СГС. От това следва, че
е налице специалната процесуална
предпоставка за допустимост на предявените искове. Освен това, исковете са допустими
и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни
страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават
фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ.
По основателността на двата субективно съединени иска:
Отговорността
на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка
за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт,
осъществен от водача на застрахования автомобил.
В
тежест на ищеца е установи следното:
Настъпването на ПТП и неговият механизъм; Родствена връзка между ищците и
починалото лице; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между
водача/собственика на автомобила, причинил ПТП и ответниковото застрахователно
дружество, който да има действие за периода на застрахователното събитие; Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане; Причинно-следствена връзка между
ПТП и настъпилото увреждане; Претърпени болки и страдания.
В тежест на ответника е да обори твърденията,
изложени в исковата молба, като установи, че не са налице фактическите положения, описани в исковата
молба; Да установи съпричиняване от страна на пострадалата..
Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
съгласно чл.300 от ГПК, въз основа на
влязлата в сила Присъда №9/02.04.2018г.,
постановена по НОХД №15/2018г по описа на ОС - Шумен, настоящият съдебен състав
приема за установено, че на 21.10. 2016г., при
управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по чл.16,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП,свидетелят по настоящето дело Й.Г. е причинил виновно ( по непредпазливост) смъртта на С.М.Р.
– съответно майка на ищеца Т.Р. и дъщеря
на ищцата Р. И.. Налице са всички елементи от състава на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД - деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка, вреди.
Безспорно
е установено, че между собственика на автомобила, при управлението на който е
настъпило ПТП, от което е последвала смъртта на майката и дъщерята на ищците и ответниковото застрахователно дружество
- ЗАД“ОЗК Застраховане“, е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. Видно е от
данните в представената застрахователна полица №BG/23/116000171158,
че ПТП от 21.10.2016г. като застрахователно събитие, е настъпило при действието
на застрахователния договор, включващ
периода от 06.01.2016 г. до 05.01.2017г;
Горното
е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищците против ответника, субективно
съединени преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ са доказани по основание.
Спорни между страните са
въпросите: Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата
и какъв да бъде размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът
приема, че от страна на починалата е налице съпричиняване, изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан.
Въз основа на данните, съдържащи се в приложеното
нохд на ОС-Шумен и на авто-техническата експертиза, приета в хода на
съдебното дирене, съдът приема, че С.Р.
не е използвала обезопасителен колан, поради следното: Положението на
обезопасителния колан на снимковия материал и
обстоятелствената част на експертизата. – Същият е закачен на обичайното
място, а не е спуснат на седалката, след
евентуалното изваждане на тялото на починалата. Наличието на коса от
пострадалата върху предното стъкло. – Това означава, че главата се е блъснала в
предното стъкло, което не би станало, ако е привързано с колан към седалката.
Заключението на медицинската експертиза, че смъртта е настъпила в резултат
на т. нар. „инерционна травма“. – Ако
тялото е било привързано с обезопасителен колан, тези травми щяха да бъдат
по-леки. Освен това е установено, че двете моторни превозни средства, които са
се сблъскали, са се движели с невисока скорост – под 60км/ч., което
има значение за силата на удара. Съдът
не споделя становището на съдебно-медицинската експертиза в частта, в която се
посочва, че смъртта на Радева щеше да
настъпи независимо от обстоятелството
дали е ползвала или не обезопасителен колан Вярно е, че пряката причина за
смъртта е разкъсване на аортата.(Травмите на гръбначния стълб може би щяха да
обусловят доживотна инвалидност, но не и смърт) Това разкъсване е причинено от
силното сътресение на тялото. Съдът намира, че
сътресението е било силно именно поради липса на предпазен колан, в
резултат на което тялото на пострадалата се е удряло безразборно в купето на
автомобила. Общоизвестен факт е, че
обезопасителният колан в автомобила има най-голямо значение за предотвратяване
неблагоприятните последици от челен удар. Ето защо, съдът счита, че ако е била
с такъв може би леталният изход нямаше
да настъпи. Аргумент в този смисъл е и обстоятелството, че водачът на
автомобила, който е бил с предпазен колан е останал жив след челният удар и то
с незначителни контузии.
Въз основа на влязлата в сила присъда, с която
водачът на МПС-то е признат за виновен в причиняване на смърт по
непредпазливост и въз основа на доказателствата, събрани в хода
на съдебното дирене по настоящето дело, гражданският съд приема, че съотношението
в поведението на починалата
Стефка Радева и на свидетеля Й.Г.(водач
на МПС), допринесли за настъпването на
ПТП-то е 1:2. ( едно към две) Така приетото съотношение следва да се съобрази при
определяне размера на обезщетението за вреди на двамата ищци.
Относно иска за обезщетение, предявен от ищеца Т.Г.Р.:
Първият
ищец претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на неговата майка, починала при ПТП,
предизвикано съгласно влязлата в сила присъда от свидетеля Й.Г. - водач на лек
автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответниковото застрахователно
дружество, в размер на 160 000.00лв.( сто и шестдесет хиляди лв.). Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
За да
определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Претендира се обезщетение за загуба на майка.
Общоизвестен факт, който не подлежи на
никакво съмнение е , че между лицата с роднинска връзка, най-силна е тази между
майката и детето, независимо от възрастта на родствениците. Майката е тази,
която е родила, отгледала и възпитала детето. В случая от показанията на свидетелката Р. се установява, че връзката
между майката и сина е била изключително силна.- Родителите са разделени и
ищецът е живеел само с майката. Нейната смърт е настъпила внезапно, в резултат
на престъпление, което е причинило силна психо-травма на сина, която според
в.л. психолог още не е изживяна. Към момента на смъртта той е бил много млад,
студент, т.е. на възраст, когато все още
не е изграден напълно в личностен и обществен план, и в която силно се нуждае
от грижата и подкрепата на майката. Според психологическата експертиза
психическите щети в следствие смъртта на майката са с хроничен характер. Налице
са симптоми на пост-травматичен стрес, което влошава качеството на живот.
Макар да е постигнал известно овладяване на личностната
тревожност, ищецът има завишени нива на ситуативна тревожност. Той се разстройва при споменаване за майката.
Мислено говори с нея. Според свидетелката Р., мислите и действията му са организирани така, „сякаш тя го гледа
отгоре“. Според експертизата синът продължава за изживяла емоционална празнота,
което се отразява неблагоприятно върху комуникациите му, включително и с момичето, с което планира
общо бъдеще. Не може да се определи
времева рамка за овладяване симптомите на пост-тревматичния стрес. Същият има
нужда от допълнителна специализирана помощ, което е свързано с времеви и
финансов ресурс.
Като
съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на
сина, изгубил внезапно своята майка при ПТП, може да се определи в размер на
150000.00лв.(сто и петдесет хиляди лв.)
Тъй като съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на починалата
в съотношение с поведението на водача на МПС в размер 1:2, определеното обезщетение, следва да се
намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/3 и на ищеца Т.Р. да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100000.00лв. ( сто хиляди лв.)
Следователно,
ответникът ЗАД“ОЗК Застраховане“-АД
като застраховател на деликвента по
застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден
да заплати на ищеца Т.Р. като увредено
лице, обезщетение в размер на 100 000.00лв.(сто хиляди лв.).За разликата от
100000лв. до предявения размер от 160000лв., искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, с оглед
приетото съпричиняване от страна на пострадалата, социално-икономическата
обстановка и стандарта на живот
страната.
Относно иска за обезщетение, предявен от ищцата Р.Д.И.:
Втората
ищца претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на нейната дъщеря, починала при ПТП,
предизвикано съгласно влязлата в сила присъда от свидетеля Й.Г. - водач на лек
автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответниковото застрахователно
дружество, в размер на 120 000.00лв.( сто и двадесет хиляди лв.) .
Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
За да
определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Претендира се обезщетение за загуба на дете.
Общоизвестен факт, който не подлежи на
никакво съмнение е , че между лицата с роднинска връзка, най-силна е тази между
майката и детето, независимо от възрастта на родствениците. Майката е тази,
която е родила, отгледала и възпитала детето. Затова изключително силна е болката, когато се
нарушава естествения ред на развитие и смъртта на детето предхожда тази на
родителя. В случая от показанията на свидетелката Т. Г.С. се установява, че
връзката между майка и дъщеря е била много силна. Дъщерята постоянно е посещавала майка си и
това правело щастлива последната. След
катастрофата майката коренно се е изменила. Смъртта на дъщеря й е настъпила
внезапно, преждевременно, в резултат на
престъпление, което е причинило силна психо-травма на майката, която според
в.л. психолог не може да бъде изживяна. Според
свидетелката С. ищцата не може да спи, ръцете й треперят, нервно й е, постоянно
изживява случилото се трагично събитие, с „ една дума, болна е“. Единственото,
което я крепи е, че има внук, който е
„частичка от дъщеря й“. Според
психологическата експертиза психическите щети в следствие смъртта на дъщерята
са с хроничен характер. Налице са симптоми на пост-травматичен стрес, което
влошава качеството на живот. Ищцата има завишени нива, както на личностна, така
и на ситуативна тревожност. Тя е на възраст, в която личният ресурс да справяне
с психическите последствия от загубата на детето й, е силно ограничен. В тази
възраст хората са по-раними, сковани по отношение на механизмите си за
адаптация към неочакван стрес.Тъгата й е съпроводена често с плач. Тревожността при нея е неконтролируема.Социално
е изолирана. За овладяване на състоянието си има необходимост да се чува и
вижда с внука си. Не може да се определи
времева рамка за овладяване симптомите на пост-тревматичния стрес. Ищцата има нужда от допълнителна специализирана
помощ, което е свързано с времеви и финансов ресурс.
Като
съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на
сина, изгубил внезапно своята майка при ПТП, може да се определи в размер на 120000.00лв.(сто
и двадесет хиляди лв.) Тъй като съдът приема, че е налице
съпричиняване от страна на починалата в съотношение с поведението на водача на
МПС в размер 1:2, определеното
обезщетение, следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/3 и на ищеца Т.Р. да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000.00лв. ( деветдесет
хиляди лв.)
Следователно,
ответникът ЗАД“ОЗК Застраховане“-АД
като застраховател на деликвента по
застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден
да заплати на ищцата Р. И. като увредено лице, обезщетение в размер на 90
000.00лв.(деветдесет хиляди лв.).За разликата от 90 000лв. до предявения размер
от 120000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед приетото съпричиняване от
страна на пострадалата.
Относно лихвата върху присъденото
обезщетение:
В
исковата молба се претендира присъждане
на законна лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането –
21.10.2016г. ,т.е. от деня на ПТП, при което
майката, респ. дъщерята на ищците е загубила живота си. Отговорността на
застрахователното дружество, обаче не е
деликтна, а договорна, тъй като се основава на сключен договор „Гражданска
отговорност“ по отношение на автомобила,
управляван от виновния водач.Затова
моментът на забавата, от който се дължи лихва, се определя като функция на датата, на която е заявена претенцията на
пострадалите по чл.380 от КЗ за
извън-съдебно уреждане на спора. В разпоредбата на чл.497 от КЗ са уредени
няколко хипотези, за определяне началната дата за присъждане на лихва. В
процесния случай, като съобрази данните по делото, съдът приема, че лихвата
върху присъдените на ищците обезщетения
за неимуществени вреди се дължи съгласно чл.497,ал.1,т.2 във вр. чл.496,ал.1 от КЗ - след изтичане на три месеца от датата на предявяване на претенцията по
чл.380 от КЗ. Съгласно данните в
писмените доказателства, изходящи от застрахователя и намиращи се на л.51,л.55
и л.58 от делото, претенцията на ищците е заведена под ВХ.№ЦУ
99-2657/25.05.2018г. При това положение началната дата за присъждане на лихва
е от 25.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.В частта ,в
която се претендира присъждане на законна лихва за периода преди 25.08.2018г.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл.497 от КЗ.
Относно разноските:
Съгласно
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, ищците не заплащат предварително държавна такса, защото
непозволеното увреждане, което е основание за ангажиране договорната
отговорност на
ответника-застраховател, е
резултат от престъпление. Съдът констатира и в списъка по чл.80 от ГПК ищците
са посочили, че са внесли д.т. от 25лв. по сметка на СГС, пред който
първоначално е било образувано дело на основание предявените от тях преки
искове за вреди. Внесената д.т. следва да бъде съобразена при определяне на
д.т., която ответникът ще внесе на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4
и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважените части от исковете, както
следва: 4000.00лв. – д.т. върху иска за неимуществени вреди,предявен от Т.Р. и уважен
в размер 100000.00лв; 3200.00. – д.т.
върху иска за неимуществени вреди, предявен от Р.И. и уважен за 90000.00лв., или общо д.т. по
чл.78,ал.6 от ГПК в размер на 7200.00лв.( седем хиляди и двеста лв. Тъй като
ищецът Т.Р. първоначално е внесъл част от д.т. в размер на 25.00лв., тази сума
следва да се извади от 7200.00лв. и ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на ОС-Плевен, разликата от 7175.00лв. – д.т. върху уважената част от
исковете. Направеният от ищеца Р. разход за 25лв.- държавна такса следва да се
съобрази при присъждане на разноските в
негова полза съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищците
претендират направени разноски, както следва: Ищецът Т.Р. – разходи за д.т.
25лв. и разходи за адв. възнаграждение на адв. С.Р. в размер на 5330.00лв.( пет
хиляди триста и тридесет лв.); Ищцата Р.И. – разходи за адв.
възнаграждение на адв. Р. в размер на
4130.00лв.( четири хиляди сто и тридесет лв.) Данните в списъка по чл.80 от ГПК на л.108 от настоящето дело,
съответстват на данните, посочени в договорите за правна помощ и платежния документ за д.т., намиращи се в
изпратеното от СГС гр.д.№3318/19г. по
описа на този съд.
Ответникът
претендира разходи за адвокатски хонорар общо в размер на 8556.00( осем хиляди
петстотин петдесет и шест лв.), съгласно списъка по чл.80 от ГПК на л.106 от
делото и фактурата за извършено плащане
на л.107.
Съдът
приема, че оглед уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищците на основание чл.78,ал.1 от ГПК следните суми,
представляващи разноски: На Т.Р. – 25.00лв-д.т.и 3331.25лв.- съответна част от
адвокатското възнаграждение, или общо 3356.25лв.( три хиляди триста петдесет и
шест лв. и 25ст.) На Р.И. -3097.50лв. ( три хиляди деветдесет и седем лв. и
50ст) – съответна част от адвокатското възнаграждение.
С оглед
отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на ответника на
основание чл.78,ал.3 от ГПК следните суми: Ищецът Т. Р.- 1833.75лв.( хиляда осемстотин
тридесет и три лв. и 75ст.); Ищцата Р.И. – 916.50лв.
След
като насрещните вземания на страните за разноски се компенсират, ответникът следва да заплати
на ищците на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следните суми: На Т.Р. - 1524.50лв(
хиляда петстотин двадесет и четири лв. и 50ст.), тъй като (3356.25лв. -
1833.75лв.=1524.50лв.); На Р.И. – 2181.00лв.( две хиляди сто осемдесет и един
лв.), тъй като (3097.50лв.-916.50лв.=2181.00лв.)
От
сметка на Окръжен съд –Плевен са
преведени за назначените експертизи следните суми: 250.00лв. – за медицинска, 250.00лв. – за
авто-техническа и 300.00лв. за психологическа, или общо 800.00лв. Съобразно
уважените части от двата иска (100хил.лв.+90хил.лв.=190хил.лв.), ответникът следва да заплати по сметка на
ОС-Плевен , разноски в размер на 542.86лв.( петстотин четиридесет и два лв. и
86ст.)
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК
Р Е
Ш И :
1. ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със
седалище и адрес на управление в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Г.Р., ЕГН -**********, с постоянен адрес ***3, на основание чл.432,ал.1 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП, осъществено виновно от Й.Д.Г. на 21.10.2016г.,при сключена от собственика на лек автомобил
„Опел Корса“с Рег.№**9*, застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/23/116000171158, издадена от ЗАД“ОЗК Застраховане“-АД-София,
със срок на валидност от 06.01.2016г. до
05.01.2017г,СУМАТА от 100 000.00лв.( сто хиляди лв.), ведно със
законната лихва съгласно чл.497,ал.1,т.2 от КЗ, считано от 25.08.2018г. до
окончателното изплащане, КАТО за РАЗЛИКАТА от 100 000.00лв. до 160 000.00лв. и за ЛИХВАТА преди
25.08.2018г-, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление
в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Р.,
ЕГН -**********, с постоянен адрес ***3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ по компенсация в размер на 1524.50лв.(
хиляда петстотин двадесет и четири лв. и 50ст.)
2. ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със
седалище и адрес на управление в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.И., ЕГН -**********,***, и настоящ адрес ***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП, осъществено виновно от Й.Д.Г. на 21.10.2016г., при сключена от собственика на лек автомобил
„Опел Корса“с Рег.№***, застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/23/116000171158, издадена от ЗАД“ОЗК Застраховане“-АД-София,
със срок на валидност от 06.01.2016 г.
до 05.01.2017г, СУМАТА от 90 000.00лв.( деветдесет хиляди лв.),
ведно със законната лихва съгласно чл.497,ал.1,т.2 от КЗ, считано от
25.08.2018г. до окончателното изплащане, като за РАЗЛИКАТА от 90 000.00лв. до 120 000.00лв. и за ЛИХВАТА преди
25.08.2018г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление
в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И.,
ЕГН -**********,***, и настоящ адрес ***, РАЗНОСКИ
по компенсация в размер на 2181.00лв.( две хиляди сто осемдесет и един лв.)
3. ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със
седалище и адрес на управление в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във
вр.чл.83,ал.2,т.4 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на Съдебната власт, в
полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 7175.00лв.( седем хиляди
сто седемдесет и пет лв.) върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“- АД, ЕИК:****със
седалище и адрес на управление в гр.София -1000, ул.“Света София“№7, ет.5 , ДА
ЗАПЛАТИ по Бюджета на Съдебната власт в полза на Окръжен съд-Плевен СУМАТА
от 542.86лв.( петстотин четиридесет и два лв. и 86ст.) – разноски за
експертизи съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: