РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 28.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 14 януари 2021 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Г. Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1036 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С Решение №23 от 31.01.2020г.
по посоченото гражданско дело, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на
правото на собственост между А.Ц.А., ЕГН **********, с адрес ***, З.Т.П. с ЕГН:**********
с адрес:с***, П.Ц.С. с ЕГН:********** *** и П.Ц.П. с ЕГН:********** *** на
съсобствен недвижим имот - УПИ с площ 1800 кв. м., урегулиран в парцел VIII,
пл. №734 в кв.46, по плана на с.М.,
общ.Х.,
ведно с построените в имота, жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки,
при съседи на имота: УПИ-VII-733, УПИ-IX-733, УПИ-X-736, УПИ-XI-734,
УПИ-XII-730, УПИ-XIII-730 и ул.“К.
и М.“,
при следните дялове:
- 5/8 ид. ч. за З.Т.П. с ЕГН:**********;
- 1/8 ид. ч. за П.Ц.С. с ЕГН:***********;
- 1/8 ид. ч. на П.Ц.П. с ЕГН:**********;
-1/8 ид. ч. за А.Ц.А. с ЕГН:**********.
Във
фазата по извършването на делбата е предявена претенция за сметки от ищеца А.Ц.А.
срещу ответника З.Т.П.. С протоколно определение от 09.07.2020г. съдът е
докладвал и приел за съвместно разглеждане предявения иск с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС.
По
извършването на делбата:
Съдът следва да извърши
делбата между съделителите, така че да осигури на всеки съсобственик
получаването на реален дял от допуснатия до делба имот, ако това е възможно.
Този
основен принцип е отразен и в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която
всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е
възможно. Съсобственик може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално
поделяем или когато той може да се постави в дял.
По делото е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява,
че поземленият имот с построените в него сгради е неподелим по определените
дялове, т.е. не могът да се формират четири дяла. Според вещото лице, имотът
технически може да се раздели на два дяла, но не е препоръчително да се разделя,
тъй като сградите трябва да се преустройват за живеене, за да може всяка една от
тях да има по една спалня, една кухня и един санитарен възел.
Експертът е определил,
че пазарната оценка на имота /земя със сгради/ се равнява на сумата от 10930
лева. Посочено е, че стойността на дял 1/8 ид. ч. се равнява на 1366 лева, а
стойността на дял от 5/8 ид. ч. се равнява на 6830 лева.
Съдът кредитира
приетото експертно заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Тъй като не е налице
възможност за поделяне на имота, предмет на делбата, то се препятства и
възможността всеки от съделителите да получи реален дял в натура. Страните не
изявиха и желание за евентуална подялба на имота на два дяла и поставяне в общ
дял на някой от сънаследниците, доколкото според вещото лице това не е препоръчително,
тъй като е свързано с преустройства. При тези данни не могат да бъдат
сформирани реални дялове за всеки от съделителите по смисъла на чл. 347 ГПК. Реалната
неподеляемост в конкретния случай изключва и възможността делбата да се извърши
чрез разпределение по чл. 353 ГПК.
В хода на устните
състезания, процесуалният представител на ответницата З.Т.П., поиска възлагане
на имота на доверителката му, като същата да бъде осъдена да заплати идеалните
части на останалите съделители. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.4 от ГПК,
искането за възлагане, може да бъде направено най-късно в първото заседание
след влизане в сила на решението за допускане на делбата. В настоящия случя,
съдът даде ход на устните състезания във второто съдебно заседание след влизане
в сила на решението за допускане на делбата, поради което и направеното искане
за възлагане по реда на чл.349 от ГПК е направено извън срока. Поради това
същото не е прието за разглеждане, доколкото е изпуснат процесуалният срок
затова и съдът не следва да се произнася по него.
Единственият възможен
вариант за ликвидиране на собствеността в настоящия случай е изнасянето на
имота на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.
По
иска по чл.30 , ал.3 от ЗС:
Ищецът А.Ц.А. твърди,
че за период от десет години, всяка година е предоставял на ответника З.Т.П.
сумата от 300 долара, за заплащане на данък сгради и такса смет, за извършване
на текущи ремонти и поддръжка на сградите, оградата, почистване и обработка на
дворното място. Сочи, че през годините в имота са правени подобрения като
боядисване, ремонти и поддръжка. Според ищеца А., за периода от 2009г. до
2019г. той е предоставил на ответницата З.Т. общо сумата в размер 4800 лева, за
извършването на описаните по-горе дейности. Претенцията на ищеца А. за
извършени подобрения е насочена само срещу ответницата З.Т., като иска от съда
да осъди последната да му заплати сумата от 3000 лева, съобразно нейния дял от
5/8 ид. части.
Ответницата З.П., чрез
процесуалният си представител оспорва предявения иск. Твърди се, че не е
получавала твърдените от ищеца А. парични суми.
Относно релевантните
факти на предявения иск по чл.30, ал.3 от ЗС, по делото са събрани гласни
доказателствени средства. От разпитите на св.В. Н. П.
и Л.
А.
П.
се установи, че ищецът А.Ц.А. им е бил казвал, че когато си идва оставя сумата
от около 300 долара на ответницата З.Т. за заплащане на данъци, поддържане на
имота и извършване на ремонти. Нито един от двамата не е виждал А. да дава пари
на Т.. Това, че ищецът е давал пари на ответницата го знаят от самия него. Не
знаят и не са видждали в имота да са извършвани ремонти.
В показанията си св.В. П. В.-син на ответницата З.Т. и св.С. Г. З.-сватя на ответницата З.Т.
заявяват, че А.А. не е давал пари на З.Т.. Последната не им е казвала А. да й е
давал пари, а и от хора от селото не са чули за такова нещо. Твърдят, че за
имота полагат грижи единстевно З. и сина й В..
За основателността на
предявения иск ищецът следва да докаже, че имотът е съсобствен с ответниците,
че е направил претендираните разноски за заплащане на данъци, такси смет, материали
и труд в сочения размер, като е предоставял средствата затова на ответницата З.Т..
При доказване на горното в тежест на ответника Т. е да докаже, че е погасила
задълженията си.
Първият елемент от
фактическия състав се установява с влязлото в сила съдебно решение по първата
фаза на делбата, от което е видно, че имотът е съсобствен между страните, като
ищецът притежава 1/8 ид.части от него, колкото имат и ответниците П.С. и П. П., а ответницата З.Т. –5/8 ид. части.
Не е доказан по делото
обаче вторият елемент от фактическия състав на спорното право, а именно, че
ищецът е направил сочените разноски за заплащане на данъци, такси смет,
материали и труд, като е предоставил сумата в общ размер на 3000 лева на
ответницата З.Т.. Св.В.
Н.
П.
и Л.
А.
П.
заявиха, че ищецът А. Т.
А.
им е казвал, че всяка година дава сумата от 300 долара на ответницата Т. за
поддържане на дома, плащане на данъци, извършване на ремонти. Никой от тях
обаче не е виждал лично А. да дава на Т. парични средства, както и в делбения
имот да са извършване някакви ремонти. Чрез показанията на тези свидетели се
възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са им съобщени от ищеца Т. и същите са изгодни за последния.
Двамата свидетели на са очевидци и събраните чрез техните разпити доказателства
са косвени. От друга страна показанията на същите се опровергават от
показанията на св.В.
В.
и св.С.
З.
- близки роднини на ответницата Т., които твърдят, че ищецът А. не е
предоставял каквито и да било средства на З.Т.. Според В. и З. те не са виждали А. да дава пари
на Т. и последната не им е споделяла подобно обстоятелтво.
Придвид горното, съдът
намира, че ищецът А. не успя да докаже претенцията за сметки спрямо ответницата
Т., поради което искът му следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
разноските:
Съгласно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по ГПК,
по дело за делба се събира 4 на сто върху стойността на дяловете. С оглед на
цитираното правило, ищецът А.Ц.А. и ответниците П.Ц.С. и П.Ц.П. следва да бъдат
осъдени всеки да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС гр. Козлодуй в размер на сумата от по 54,64 лв., а ответницата З.Т.П.
– сумата от 273,20 лв., съразмерно на дяловете им в съсобствеността.
С оглед неоснователността
на присъединения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, и като съобрази, че
ищецът А.Ц.А. не е внесъл предварително държавна такса по него, то на основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от
съдилищата по ГПК, той следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на
50,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Козлодуй.
Поради неоснователността
на предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, ищецът А. Титов А. следва да бъдат
осъден да заплати на ответницата З.Т.П. заплатения адвокатски хонорар, касаещ
претенцията по сметки в размер на 510,00 лв..
С оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК, ответниците П.Ц.С. и П.Ц.П. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца А. Т.
А.
припадащата им се част от направените по делото разноски за вещо лице по извършената
съдебно-техническа експертиза, съобразно съсобствеността им, а именно сумата от
общо 100,00 лв. /50,00 лв. всеки от двамата ответници/.
По арг. от разпоредбата
на чл. 355 ГПК, на страните не следва да се присъждат адвокатски възнаграждения
за извършването на делбата.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИНЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния
недвижим имот: УПИ с площ 1800 кв. м., урегулиран в парцел VIII, пл. №734 в
кв.46, по плана на с.М.,
общ.Х.,
ведно с построените в имота, жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки,
при съседи на имота: УПИ-VII-733, УПИ-IX-733, УПИ-X-736, УПИ-XI-734,
УПИ-XII-730, УПИ-XIII-730 и ул.“К.
и М.“,
с пазарна цена на имота в размер на 10930,00 лева.
След извършване на
публичната продан от съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели
между съделителите, както следва:
- 5/8 ид. ч. за З.Т.П.
с ЕГН:**********;
- 1/8 ид. ч. за П.Ц.С.
с ЕГН:***********;
- 1/8 ид. ч. за П.Ц.П.
с ЕГН:**********;
-1/8 ид. ч. за А.Ц.А. с
ЕГН:**********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Ц.А., ЕГН **********, с адрес *** против З.Т.П. с ЕГН:********** с адрес:с***
иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за сумата от 3000 лева, представляваща
направени разходи в периода от 2009г. до 2019г. за поддръжка на имота, двора,
оградата, заплащане на данъци, такси смет и др., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на
осн. чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират
от съдилищата по ГПК страните да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд гр.Козлодуй държавна такса за извършване на делбата и
за присъединения иск по сметки, както следва:
-З.Т.П. с ЕГН:**********
сумата от 273,20 лв.;
- П.Ц.С. с ЕГН:***********
сумата от 54,64 лв.;
- П.Ц.П. с ЕГН:**********
сумата от 54,64 лв.;
- А.Ц.А. с ЕГН:**********
сумата от 104,64 лв..
ОСЪЖДА
на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.Ц.А. с
ЕГН:********** да заплати на З.Т.П. с ЕГН:**********, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева.
ОСЪЖДА
П.Ц.С.
с ЕГН:*********** и П.Ц.П. с ЕГН:********** всяка от тях да заплати на А.Ц.А. с
ЕГН:********** сумата от по 50,00 лв..
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: