Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.
Образувано е по постъпила жалба от Б.П.Б. ЕГН *** с адрес: с.Р., ул..... № ...., против
електронен фиш серия К № 3827920, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с който за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Жалбоподателката моли електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. В писмено становище жалбата поддържа пълномощникът й адв.Г.Б..
Ответникът по жалбата ОД на МВР Смолян, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. От юрисконсулт В. е постъпило писмено становище, в което се излагат
доводи за отхвърляне на жалбата.
РП Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище.
От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да обжалва. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3827920 на ОД на МВР гр.Смолян е
издаден срещу Б.П.Б. за това, че на 04.07.2020 г. в 10:36 ч. на път II-86 81.650 км. до
бензиностанция „Круиз“. е управлявала лек автомобил „Сузуки СХ 4“ рег.№ .... в посока от
гр.Пловдив към гр.Смолян със скорост от 56 км.ч. при разрешена скорост 40 км.ч., т.е. с
превишение на скоростта от 16 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 ЗДвП, за
което на основание чл.189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш е посочено, че
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M
№617. Видно от клип №6384, радар №617 от 04.07.2020 г. направен в 10:36 ч, който по
смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек
автомобил „Сузуки СХ 4“ рег.№ .... се е движeл с измерена скорост 59 км.ч.
От справка от база данни КАТ е видно, че автомобилът към датата на нарушението е
собственост на жалбоподателката.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. на БИМ, от което се установява, че то е издадено на „Тинел
Електроникс” ООД град София, относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „TFR1-M”, вписано в регистъра на одобрени за използване
средства за измерване под № 4835, че срока на валидност на мобилната система е до
24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията, срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол №3-47-20 за проверка на мобилна
система за видеоконтрол от 09.06.2020г. е видно, че мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение с идентификационен номер 617/12, тип „TFR1-M” ,
е преминала проверка в Български институт по метрология на 09.06.2020г. и отговоря на
метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
е плюс –минус 3 км/ч. Въз основа на тези данни съдът приема, че техническото средство,
измервало скоростта на движение се явява годно за експлоатация.
Приобщен е протокол за използване на АТС от 06.07.2020 г., от който се установява, че
контрол на скоростта на движение на МПС на 04.07.2020 г. е извършван с АТС TFR1-M №
617 на път II-86 81+650 км., при бензиностанция „Круиз“ като видеоконтрол е осъществяван
1
от 09,40 часа до 13,01 часа. Автоматизираното техническо средство е било разположено в
спрян служебен автомобил с рег.№...., позициониран на път II-86 81+650 км. при
бензиностанция „Круиз“. От протокола е видно, че за контролирания участък от пътя е
въведено ограничение с пътен знак за движение на МПС с не повече от 40 км.ч. Към него е
приложена снимка на АТСС съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство от категория В, е забранено да превишава 90 км.ч. извън населеното
място, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Сузуки СХ 4“ рег.№ ....
на 04.07.2020 г. в 10:36 ч. на път II-86 на 81.650 км. при бензиностанция „Круиз“ в посока
от гр. Пловдив към гр. Смолян със скорост 56 км.ч. Като водач на МПС тя е следвало да
съобрази поведението си с поставения пътен знак В26 преди бензиностанцията, въвеждащ
ограничение на скоростта – 40км/ч., но не го е направила и така е допуснала вмененото й
нарушение. Доколкото Б. не е подала декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи
друго лице, на което е предоставила за ползване и управление автомобила, съдът намира, че
именно тя е била негов водач.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.8 ЗДвП, а именно,
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото на извършване на нарушението - път II-86 81+650 км.
(бензиностанция „Круиз“), датата и точния час на извършването му, регистрационен номер
на МПС-то, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената
разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Разпоредбата въвежда специален ред за
санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния
фиш.
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на
водачите на МПС, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР,
обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и
насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо
средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението,
както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система.
Жалбоподателката оспорва протокол за използване на АТС от 06.07.2020 г. с твърдението,
че в него не са попълнени всички графи, не е подписан и не е ясно кой служител го е
изготвил и попълнил, колко кадъра са „свалени“. Това становище не се споделя от съда, тъй
като от съдържанието на документа се установява по безспорен начин, че са „свалени“ 40
бр. статични изображения, имената на служителите, които са привели в действие АТС и са
„свалила“ изображенията и са попълнили протокола- П.Ч. и Р.С.. Що се отнася до
непосочването в санкционния акт дали нарушението е извършено в/извън населено място,
съдът счита за ноторно известно обстоятелството, че бензиностанция „Круиз“ се намира
извън населено място, че е разположена между гр.Чепеларе и с.Проглед. Липсата на подобно
уточнение съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение
2
ограничаващо правото на защита на Б.Б.. В случая тя е следвало да съобрази поведението си
с поставен пътен знак В26, а не с общо ограничение на скоростта за движение на МПС
в/извън населено място.
Санкцията е определена правилно. Съгласно чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, с глоба 50 лв. за превишаване от 11
до 20 км.ч.
Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, а жалбата
неоснователна. С оглед изхода от спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3827920, издаден от ОД на МВР гр.Смолян, с
който на Б. П. Б. ЕГН **** с адрес: с.Р., ул..... № ..., за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Б.П.Б. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
3