№ 269
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Талева
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Частно наказателно дело №
20211100204190 по описа за 2021 година
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с материалите по делото, взе предвид
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки,
включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Същото е образувано във връзка с постъпило удостоверение по чл.4,
от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз.
В документите, изпратени от издаващата държава, се твърди, че
посоченото удостоверение е издадено по отношение на българския гражданин
СТ. Д. Б. във връзка с постановен срещу него акт на съдебен орган на
Република Гърция – съдебно решение №490/2018 от 18.10.2018 г. на
Тричленния апелативен съд за тежки престъпления Тракия, влязло в сила на
15.04.2020 г., с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 63 години, от които следва да бъдат ефективно изтърпени 25 (двадесет и
пет) години.
Съдът намери, че с оглед данните по делото и в частност изразеното от осъдения
български гражданин С.Б. съгласие с нарочно заявление, да бъде трансфериран на
територията на Република България и тук да излежи остатъка от наказанието си, е налице
спазена процедура по признаване на изпълнението на присъдата на територията на
Република България.
1
На следващо място, видно от приложената по делото справка за постоянен и настоящ
адрес на осъдения български гражданин, Софийски градски съд е компетентният такъв по
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл.4, от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., както и извършения превод на съдебното
решение на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления в Тракия, Р Гърция, на
български език, съдът констатира, че деянието, за което българският гражданин е осъден на
територията на Р Гърция се явява престъпление и по българския НК – такова по чл. 281, ал.
2, т. 1, т.4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република България, като следва да бъде посочено, че в
случая условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като е налице
хипотезата на чл. 8, ал.2, т. 13 от Специалния закон, а именно „подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване в страната“ от страна на българския гражданин С.Б., каквото
отразяване изрично е направено и в представеното по делото удостоверение.
От обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението се установява, че
българският гражданин С.Б. е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.4 и т. 5, вр. ал.
1 от НК на Република България на дата 06.01.2016г., като водач на товарен автомобил с рег.
№****, марка „Мерцедес“, на неустановено място в северната част на област Еврос, Р
Гръция, е качил на товарния автомобил 59 чужди граждани от Ирак и Сирия, сред които и
малолетни деца, които не са имали разрешение за влизане на гръцка територия, с цел да ги
откара във вътрешността на страната, като деянието е извършено с користна цел. Деянието е
извършено спрямо лица, които са били чужди граждани, сред които е имало и малолетни
деца.
Горните факти мотивират съда да приеме, че дадената от съдебните органи на Р
Гърция квалификация на престъплението по чл.1, чл.5, ал.1, 14, 18, 26, ал.1а, чл.27, чл.45,
чл.84, ал.2а, чл.94, ал.1от НК на Р Гърция и чл.30, ал.1б от Закон 4251/2014 на Р Гърция,
съответства на състава на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на
Република България. Предвиденото за престъплението наказание е от 1 до 6 години
„лишаване от свобода“ и глоба.
С цитираната по-горе присъда на българския гражданин С.Б. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 63 години, от които трябва да се изтърпят 25 години,
поради което се налага редуцирането му по реда на чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
тъй като българският закон за този вид престъпления предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 6 години. Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 63 години,
от които трябва ефективно да се изтърпят 25 години, на основание чл.13, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се намали до максимално предвидения срок в чл.281, ал.2
от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, защото това е максималният
срок на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 281, ал. 2, т. 1, т.4 и т. 5, вр. ал. 1 от
българския НК, на която съответства извършеното от Б. деяние.
Следва да бъде посочено още, че не са налице основания за отлагане по чл. 14 от
закона, нито основанията за отказ, визирани в чл. 15 от специалния закон, като съдът
констатира, че с оглед срока на наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“, следва
да бъде определен първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, съгласно нормата на
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, доколкото същото е над 5 години.
От наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, на основание чл.12, ал.9
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, трябва да се приспадне времето, в което българският гражданин
Б. е бил задържан във връзка с престъплението, за което е осъден от гръцката държава,
считано от 06.01.2016г. до датата на влизане на присъдата в сила – 15.04.2020г., както и
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 15.04.2020г. до влизане
в сила на настоящето решение.
Доколкото в таблица за изчисляване на присъдата, приложена към удостоверението
по чл.4 от РР 2008/909/ПВР, е посочено, че от наложеното наказание „лишаване от свобода“
на Б., е приспаднато и времето, в което същият е полагал труд в затвора, то и от наказанието
2
„лишаване от свобода“ за срок от 6 години, следва да се приспадне и времето от 1 година, 11
месеца и 9 дни, които са зачетени от труд от гръцката държава.
Не са налице предпоставките за разглеждане на въпроса за отлагане на изпълнението
на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от Българския НК, доколкото съдът дължи признаване
на Решението на издаващата удостоверението държава членка на Европейския Съюз, във
вида и начина, по който то е било направено, като същото не подлежи на ревизия от
изпълняващата държава, а и наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ е за срок
над 3 години.
По изложените мотиви и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение съдебно решение №490/2018 от 18.10.2018 г.
на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления Тракия, Р Гърция, влязло в сила на
15.04.2020 г., с което българският гражданин СТ. Д. Б., роден на **** г. в гр.София, женен,
осъждан, с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.София, ж.к.“****, е признат за
виновен за извършено от него на 06.01.2016г. престъпление по чл.1, чл.5, ал.1, 14, 18, 26,
ал.1а, чл.27, чл.45, чл.84, ал.2а, чл.94, ал.1от НК на Р Гърция и чл.30, ал.1б от Закон
4251/2014 на Р Гърция, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 63
години, от които следва да бъдат ефективно изтърпени 25 (двадесет и пет) години,
съответстващо на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република
България, като на основание чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, намалява наложеното на
СТ. Д. Б. наказание „лишаване от свобода“ на 6 (шест) години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“
режим за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
(шест) години.
При изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години
ПРИСПАДА предварителното задържане на СТ. Д. Б., считано от 06.01.2016г. до датата на
влизане на присъдата в сила – 15.04.2020г., изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, считано от 15.04.2020г. до влизане в сила на настоящето решение, а на основание
чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, и времето от 1 година, 11 месеца и 9 дни, които са
приспаднати от труд от гръцката държава.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 14 дневен срок от днес пред САС.
След влизане в сила на Решението преписи от същото да се изпратят на СГП, ВКП и
Министерство на Правосъдието.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3