Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
28.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 101 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.А.Г. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение № 26/ 30.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 395/
2021 г. на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на оспореното
решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба се заявява,
че се оспорват изводите на PC – Кърджали, че при съставяне на акта за
административно нарушение не са допуснати съществени нарушения. Твърди се, че
съдът не е анализирал обстойно и подробно всички доказателства по делото, а е
дал вяра на актосъставителя и свидетеля, като не е
взел под внимание възраженията на касатора при
съставяне на АУАН и в 3-дневния срок от връчването му, както и допълнително
изложените съображения в съдебно заседание, включително и показанията на св.Г.
Посочва се, че са нарушени нормите на чл.42, т.4, предл.2
и чл.57, т.5, предл.4 от ЗАНН, тъй като не са описани
според изискванията на закона обстоятелствата на нарушението.
Изразява се
становище, че от анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98,
ал.2, т.2 и санкцията на чл. 178е от ЗДвП следва, че законодателят не е
забранил изрично паркирането върху тротоар. С така посочените разпоредби,
законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно
преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на
пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което
разстояние в случая не е установено по безспорен и категоричен начин. На
следващо място се посочва, че наказателното постановление, освен улицата, не
съдържа други индивидуализиращи данни за мястото на нарушението, такива липсват
и в акта, не се установяват и от никакви други данни по преписката. Посочването
на улицата не е достатъчно за индивидуализиране на мястото на нарушението, тъй
като съобразно посочената като нарушена норма следва да бъде съобразено на
посоченото място дали от собствениците на пътя или администрацията са
определили места за престой, респ. паркиране, като при липса на конкретика на мястото на нарушението това обстоятелства
няма как да бъде установявано.
В жалбата се твърди,
че нито АНО, нито районния съд са провели разследване на спорните факти, а са
се доверили единствено на изявлението на актосъставителя.
Същия твърди, че на местонарушението имало пътни знаци
забраняващи паркирането, но не е представена схема на КАТ за разположението на
пътните знаци, за да се види дали това е така, което обстоятелство е в тежест
на доказване на АНО. По този начин неговите показания се явяват единственото
доказателство, въз основа на което наказващият орган и районен съд са изградили
своите изводи. Сочи се също така, че липсва свидетел очевидец, посочен от АНО
при установяване на нарушението, като свидетелят, посочен в АУАН само е
присъствал при съставяне на АУАН, което изрично е отбелязано в АУАН. С
ангажирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя единствено върху субективните и съдържащи елементи на
заинтересованост възприятия и изявления на актосъставителя,
без да бъдат събрани други доказателства, е нарушен принципа за разкриване на
обективната истина, скрепен с императивната разпоредба на чл. 116 от НПК.Искането
е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени
наказателното постановление на ВПД началник-сектор „Пътна полиция“ – Кърджали.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява.
Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата, като представя и
писмено становище.
Ответникът – ВПД
Началник-сектор „ Пътна полиция“, Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 395/2021
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна поради следните съображения:
С оспореното решение РС
– Кърджали е изменил Наказателно постановление №
20-1300-002165/ 04.01.2021г., издадено от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“-
Кърджали към ОДМВР-Кърджали, с което на А.А.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП
е наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., като е
намалил размера на наложено административно наказание „глоба“ от 100 лв. на
50лв. Със същото решение е осъдил А. Г. да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
РС – Кърджали е
приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателката, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението на РС – Кърджали е валидно и допустимо, но неправилно.
На първо място, не се
споделя приетото от Районен съд – Кърджали, че нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци, като
са посочени мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Основанията за този извод следват от
начина на описание на нарушението в АУАН и НП. В АУАН, № 2165/ 12.12.2020 г. описанието на нарушението е дадено по следния
начин: „ … на 28.11.2020 г., около 11.00 часа, в ***, ***, до ***, като водач и
собственик на лек автомобил „Форд С
Макс“ с рег. № ***. В населено място паркира МПС върху тротоарите извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя.“ В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: „
На 28.11.2020 г., в 11.00 часа, в *** на ул. *** – ***, като водач на лек
автомобил „Форд С Макс“ с рег. № ***, до ***, като водач и собственик на „Форд
С Макс“ с рег. № *** в населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените
за това места, определени от администрацията или собственика на пътя.“
От този начин на
описание на нарушението в АУАН може да се установи, че то е извършено в *** до ***“.
Според наказателното постановление същото нарушение е извършено на улица *** – ***
до ***“. От изложеното следва, че не може да се направи еднозначен извод къде е
извършено нарушението – в *** до ***“ (както е посочено в АУАН) или на улица в ***,
съответно – улица, която се намира в близост до него, води към *** или
преминава през него. В конкретния случай точното посочване на мястото на
извършване на нарушението е изключително важно, за да може да се прецени дали е
нарушена материалноправната разпоредба на чл.94, ал.3
от ЗДвП, вписана в АУАН и НП. Липсата на точно описание на нарушението в
настоящия казус се равнява на недоказаност на същото.
На следващо място,
при постановяване на своето решение РС – Кърджали не е съобразил, че АУАН е
съставен в нарушение на изискването в чл.40, ал.3 от ЗАНН. Това е така, защото
в АУАН е вписан свидетел, който не е нито очевидец, нито такъв при установяване
на нарушението. В този случай, на основание чл.40, ал.3 от ЗАНН, АУАН е
следвало да се състави, като се впишат други двама свидетели, като това се
отбележи в акта. Това нарушение разколебава презумптивната
доказателствена сила на АУАН по ЗДвП. Преценено и с
оглед неясния и неточен начин на описание на нарушението, води до извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, което е било оспорено пред
РС – Кърджали. Като не е съобразил посочените основания за незаконосъобразност
на НП РС – Кърджали е постановил решение в противоречие с материалния закон,
което следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като
се отмени и наказателното постановление, издадено от ВПД началник-сектор „Пътна
полиция“, Кърджали.
Представените от касатора и приети като доказателство скици от
интернет-страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър не следва да
се вземат предвид тъй като от тях не може да се установи дали поземлените
имоти, за които са представени са идентични с мястото на извършване на
нарушението, така, както е описано в АУАН и НП.
При този изход на
спора е основателно своевременно заявеното искане на касатора
за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Предвид възражението
за прекомерност в производството пред РС – Кърджали от страна на пълномощника
на ответника, то на основание чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение за производството пред РС –
Кърджали следва да се намали в размер на 300 лв. За касационната инстанция,
поради липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, адвокатският
хонорар следва да се присъди в доказания размер от 400 лв. съгласно ДПЗС с дата
09.06.2021 г. Разноските, в общ размер на 700 лв., следва да се възложат в тежест
на ОДМВР – Кърджали – юридическото лице, към което принадлежи сектор „ПП“,
служител в който е издателят на наказателното постановление.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 26/ 30.05.2021г., постановено по а.н.д. № 395/2021г. по описа
на РС – Кърджали, включително в частта за разноските,
вместо което постановява:
Отменя Наказателно постановление № 20-1300-002165/ 04.01.2021г.,
издадено от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-Кърджали, с
което на А.А.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП, е наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на А.А.Г. с ЕГН ********** и адрес: *** деловодни разноски в
размер на 700 лв. (седемстотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.