Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 04.02.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1942
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.36, ал.1 ЗАдв и чл.86 ЗЗД.
Ищецът - Адвокатско дружество „Д., Г., К.и В.”, БУЛСТАТ: *******твърди,
че в продължение на десет години е
предоставял правни услуги на ответника “М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, както под формата на изготвяне
на писмени консултации и становища в различни сфери на правото, така и като
процесуално представителство. При извършване на всяка възложена му дейност ДГКВ
винаги е действало добросъвестно и в защита на правата и законните интереси на
Метро.
Излага, че в резултат на това дългосрочно и утвърдено сътрудничество,
страните установяват помежду си обичайни практики, които винаги са спазвали.
Въз основа на договорените отношения между страните, Адвокатското дружество се
е задължило да извършва възлаганата му най-често по електронната поща работа. От
своя страна Метро е обвързано да заплати цената на съответната правна услуга в
съответствие с общи финансови условия. В рамките на десетгодишния период
Адвокатското дружество почти ежемесечно е издавало фактури за извършените в
полза на Метро юридически услуги, а последното е плащало дължимата цена.
В началото на договорните им отношения в електронна кореспонденция от
31.08.2009 г., обменена между Н.Г. и А. П.от страна на Адвокатското дружество(АД)
и Д.Н., А.Д., М.Б.и К.С., от страна на Метро, Адвокатското дружество е
представило на Ответника своите общи финансови условия. Същите са надлежно
получени, съобразени и приети от Д.Н., А.Д., М.Б.и К.С., посредством електронно
изявление, каквото е разменената кореспонденция по електронна поща.
Общите финансови условия са служили като финансова рамка на
договорните отношения между Страните през целия срок на отношенията им, с които
отнапред страните са уговорили методиката на изчисляване на дължимото на ДГКВ
възнаграждение за възлаганите му юридически услуги.
С електронна кореспонденция от 24.10.2013 г. страните консенсуално са изменили част от условията, залегнали в
параграф 4 от общите финансови условия. В резултат на това на Ответника не се
начисляват разноски за ксерокс и принтиране на документи.
Сочи, че Метро е ангажирал ДГКВ да го представлява и оказва правно
съдействие във връзка с производство пред КЗК по преписка № K3K/390/2018 г. Във
връзка с тази задача адвокати от ДГКВ са оказвали съдействие на Метро във
връзка с въпросник от КЗК и Искане от Лидл, свързани
с телевизионна реклама. В периода 23.05.2018 г. - 29.06.2018 г. ДГКВ е изготвил
становище по отношение твърденията изложени от Лидл в
Искането, както и отговори на всички въпроси зададени от КЗК. Във връзка с
производството пред КЗК и последващите съдебни
инстанции представляващи Метро са подписали пълномощно за ДГКВ и адвокати на
ДГКВ. В пълномощното е било посочено, че ДГКВ има право да извършва от името и
за сметка на Метро всякакви фактически и правни действия, допустими по
българското законодателство с оглед защита на правата и интересите на Метро по
съдебен или административен ред във връзка с Производството.
След получване по факс на Решение №
134/31.01.2018 г. по преписка № K3K/390/2018 г. на Комисията за защита на
конкуренцията в конферентен телефонен разговор на 04.02.2019
г. между А.Д. - юрисконсулт на Метро и адв. Н.Г. и адв. В.А., и двамата адвокати при ДГКВ, Метро възлага на
Адвокатското дружество да изготви жалба до Административен съд - София област
срещу решение № 134 от 31.01.2019 г. по преписка № КЗК- 390/2018 г.
(„Жалбата“), с което КЗК налага глоба на Метро за извършено нарушение,
представляващо използване на заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама.
След този телефонен разговор в периода между 05.02.2019 г. до
14.02.2019 г. кореспонденцията между Страните продължава в писмен вид
посредством електронни изявления, разменяни по електронна поща. В тези
изявления се съдържа и същественото съдържание на договорното правоотношение.
В горепосочения период Страните поддържат постоянна комуникация, като
Метро предоставя на ДГКВ необходимата информация във връзка с изготвянето на
Жалбата. Техническото сътрудничество на Метро се изразява в предоставяне на
примери за сравнителна реклама, както и за провеждане на различни тематични
седмици в конкурентни хипермаркети. В нито един момент Ответникът не е
манифестирал нито изрично, нито конклудентно, воля да
оттегли възложената поръчка.
ДГКВ е работила активно през
краткия преклузивен двуседмичен срок за обжалване на
решението на КЗК и предава в срок на Метро готовия продукт по електронната поща
на 16.02.2019 г. С това си действие Адвокатското дружество е изпълнило своето
задължение да уведоми Метро за изпълнението на поръчката и да му предостави
възложените му юридически услуги. С имейла от 18.02.2020 г-н Д. е информирал в
електронна кореспонденция Адвокатското дружество, че представителите на Метро
поемат ангажимент сами да извършат фактическите действия по подаване на Жалбата
в Административен съд - София област.
Твърди, че адвокатското дружество надлежно е изпълнило своите
задължения по поръчката за предоставяне на правни услуги и в качеството му на
изправна страна по договора се е породило правото по чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите („ЗЗД“) да претендира реално изпълнение на съответното възнаграждение.
За извършените правни услуги Адвокатското дружество е издало проформа фактура № 02076 0018-01- 0219 от 28.05.2019 г. за
сума в размер на 26 782,20 евро. Същата е била надлежно предявена на Метро,
като е изпратена по електронна поща на 28.05.2019 г. от г-жа И.Ц., заемаща
длъжност във финансовия отдел на ДГКВ, до г-н Д..
На 04.12.2019 г. за същата сума е издадена Фактура № **********.
Същата е получена от Ответника на 10.12.2019 г., ведно с нотариална покана за
заплащане на процесната сума.
Във връзка c процесното вземане ДГКВ е
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
3016010 от 06.03.2020 г., по което е образувано ч. гр. Дело № 12656 на СРС и е
издадена Заповед за изпълнение от 19.05.2020 г. Във връзка със заповедта за
изпълнение Метро е подал Възражение по д. № 12656/2020 на Софийски районен съд.
Ответникът не е погасил паричното си задължение , като съгласно параграф 6, изр. последно от общите финансови
условия, договорени между страните, падежът на задължението за заплащане на
възнаграждението настъпва 15 дни след получаване на съответната фактура. В
случая това е Фактура № **********, получена на 10.12.2019 г. На това
основание, считано от 25.12.2020 г., Метро е изпаднало в забава като от тази
дата е започнала да се начислява мораторна лихва до
06.03.2020 г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът „М.К.е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******* оспорва иска.
Не оспорва обстоятелството, че „Метро“ ангажирало ДГКВ да го
представлява и оказва правно съдействие във връзка с производството пред КЗК по
преписка No. K3K/390/2018 г. “, респективно че в тази
връзка е налице сключен договор за поръчка между Метро и ДГКВ по смисъла на чл.
280 и сл. от ЗЗД във връзка с ЗАдв.
Не оспорва и обстоятелството, че ДГКВ реално е предоставило правни
услуги на Метро по това възлагане, включително във връзка с изготвяне на проект
на жалба срещу Решение No. 134 от 31.01.2019 г.[1] по преписка No. K3K/390/2018 г.
Оспорва всички останали
фактически твърдения.
Излага, че ДГКВ няма право на възнаграждение по повод на
горепосоченото възлагане, поради следното:
ДГКВ са дали правно
становище за законосъобразност на проведената от Метро рекламна кампания,
заради която с Решение No. 134 от 31.01.2019 г. по
преписка No. K3K/390/2018 г. на Метро е наложена
имуществена санкция в размер на 14 972 320 лева.
Това обстоятелство се потвърждавало и от писмо от ДГКВ до Метро от
26.06.2019 г., в което правният съвет за законосъобразност на рекламната
кампания не се отрича, но се твърди, че той се дължи на непълна фактическа
обстановка при изготвянето му.
С оглед на това и в светлината
на дългогодишните отношения между страните, твърдени и от ищеца, очакванията на
представителите на Метро бяха ДГКВ да подходи изцяло в унисон с разпоредбата на
чл. 40 от ЗАдв. и да положи всички необходими усилия
за защита правата и интересите и на двете страни, без да очаква възнаграждение
в тази връзка. Тази му позиция ясно и недвусмислено е била изразена с приложеното към исковата молба
доказателство No. 19 - Писмо от г-н А.Й., получено от
ДГКВ на 31.07.2019 г.
Признава, че ДГКВ не е
заявило изрично съгласие с така изложените очаквания на Метро, но ДГКВ не е
заявило и изрично несъгласие. На проведената на 07.06.2019 г. среща между ДГКВ
и Метро, адвокат Н.Г. е предложил работата на ДГКВ по „казуса с КЗК“ да не бъде
фактурирана, но срещу поемане на ангажимент от страна на Метро да продължи да
използва правните услуги на ДГКВ за в бъдеще - подход, който не е срещнал
одобрението на Метро.
Твърди, че неточно изпълнение
по тази правна услуга се явява правопрепятстващ получаването на възнаграждението факт.
Счита, че дори и да се приеме, че ДГКВ има право да получи
възнаграждение, това възнаграждение следва да бъде определено от Адвокатския
съвет към САК по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.
Счита позоваването от
ищеца на разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ за неоснователно. Освен че е
неприложима в отношенията между адвокат/повереник и
клиент/доверител, съгласно систематическото място на тази разпоредба -
Част III, Глава XXI, Раздел II “Сключване на търговски сделки“, тя е относима към сключването на търговските сделки, а не към
тяхното изпълнение.
В конкретния случай
възникване на задължение на Метро за заплащане на процесиите суми се предпоставя от негово изрично съгласие и потвърждение на
издадения от ДГКВ Отчет 02076 0018-01 х 0219..
Излага, че в конкретния случай липсва каквато и да била предварителна
яснота по крайния размер на възнаграждението - то се определя едностранно от
ищеца, чрез съставения от него отчет, без да е налице предварително уговорено възнаграждение между
страните, едва на 28.05.2019 г. (около 3 месеца по-късно) са направили
предложение за определяне на възнаграждение за същите тези правни услуги.
Счита, че тъй като размера на претенциите на ищеца е определен
едностранно от ищеца в съставен от него документ Отчет 02076 0018-01 х 0219,
това само по себе изключва възможността за тяхното присъждане. Изцяло оспорва
съдържанието на Отчет 02076 0018-01 х 0219 по всичките му „графи“, като ги
счита за недостоверни.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на предявените искове.
При подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 3016010 от 06.03.2020 г., по което е образувано ч. гр. Дело № 12656
на СРС, е издадена Заповед за изпълнение от 19.05.2020
г., връчена на длъжника на 09.06.2020 г.
На 08.07.2020 г. (по пощата), т.е. в законово определения срок чл.414, ал.2 ГПК,
длъжникът Метро е подал Възражение по д. № 12656/2020 на Софийски районен съд.
Указанията за възможността за предявяване в 1м. срок на установителния
иск по чл.422 ГПК са връчени на заявителя на 10.09.2020 г. Исковата молба е
09.10.2020 г. и следователно искът е допустим.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че ищецът въз основа на валидно възлагане е изготвил и предоставил
на ответника правно становище относно законосъобразностна
на провеждана от Метро рекламна кампания, заради която кампания с Решение No. 134 от
31.01.2019 г. по преписка No. K3K/390/2018 г. на ищеца
е наложена имуществена санкция в размер на 14 972 320 лева.
Не
се оспорва и по обстоятелството, че ДГКВ реално е предоставило правни услуги на
Метро във връзка с изготвяне на проект на жалба срещу Решение No. 134 от 31.01.2019 г.[2]
по преписка No. K3K/390/2018 г.
Съгласно
Решение № 663 от 14.05.2019 г. постановено по адм.д.
№ 374/2018 г. на АС - София област, имуществената санкция наложена c Решението
на КЗК е отменена.
С Решение № 10703 от 04.08.2020 г. постановено
по адм.д. № 9093/2019 г., по описа на ВАС, IV, решението
на АССО е оставено в сила в частта, с която се отменя наложената с Решението на
КЗК имуществена санкция.
Между страните не се спори относно
наличието на разменената от тях кореспонденция, приложено по делото.
По делото са изслушани свидетелски
показания относно осъществяване на дейносите от адвокати на АД във връзка с изготвянате на жалбата, които съдът кредитира като логични,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Свидетелските
показания на Н.Г., който е съдружник в ДГКВ и в годините на сътрудничество с
Метро е бил лице за контакт с Метро по повод предоставянето на правни услуги на
Метро като клиент, установа, че работата по жалбата
срещу Решението на КЗК започва още в деня на получаване на Решението на КЗК
(04.02.2019). За целите на изпълнение на работата ДГКВ е организирало адвокати
в два условни екипа - материалноправен и
процесуалноправен, като първите поемат работата по проучване на относима към съществото на спора практика на КЗК и на
съответните съдилища и подготовка на аргументите в жалбата, относими
към материалноправната страна на спора с КЗК, а на
вторите е възложена организацията на чисто процедурните аспекти на работата,
както и на цялостната процесуална стратегия по обжалването. Свидетелят
установи, че членове на материалноправния екип са
били адв. А. П.и адв. В.А.,
които са водили кореспонденцията с Метро, получавали са задачи от Метро и след
това са ги разпределяли надолу към останалите членове на екипа - адв. Х.С.и адв. Е.А.. От
показанията на Н.Г. още се установи, че от процесуална страна екипът е воден от
адв. А.К., който е подпомаган от адв.
Е.Ш.и адв. Е.М..
От
показанията на Н.Г. се установи още, че възложената от Метро работа във връзка
с обжалването на Решението на КЗК, освен подготовка на самата жалба, е
включвала и редица допълнителни услуги (като например подготовка на резюме на
Решението на КЗК на английски език, подготовка на проект на жалбата на английски
език за преглед от екипа на Метро в Германия, преводи и др. подобни), приети от Метро.
От
свидетелските показания на Н.Г. се установи как са генерирани отразените в Проформа фактура № 02076 0018-01 х 0219 от 28.05.2019 г.
записи на извършена работа и време, отнело за извършването й.
Свидетелят
установи, че записите се формират чрез вътрешната счетоводната система за отчет
на ДГКВ („Счетоводна система на ДГКВ“), в която всеки адвокат, в рамките на
същия ден на извършване на задачата, но не по-късно в изключителни случаи от
12:00 ч. на обяд на следващия работен ден, описва извършената работа, заедно с
времето, което тази работа е отнела. Въз основа на записите от Счетоводната
система на ДГКВ, финансовият отдел на ДГКВ генерира фактури, които се
преглеждат от съответния съдружник, който в случая на Метро е бил самият Н.Г..
В тази връзка, на свидетеля бе предявена Проформа
фактура № 02076 0018-01 х 0219 от 28.05.2019 г., като същият разпозна фактурата
именно като тази, която е изпратена на Метро.
Свидетелят
дава показания, че възнаграждението на
адвокатите в ДГКВ е твърда сума на месец и не се определя на база вложените
през съответния месец от съответния адвокат часове работа по даден проект или
задача. Евентуално, тези часове се взимат предвид, заедно с много други
фактори, при взимане на решение от съдружниците за
определяне на допълнителни плащания в края на годината към съответния адвокат
(бонус за добри резултати), но като фактор те имат относително ниска тежест.
Свидетелските
показания на В.А., старши адвокат в ДГКВ и един от ръководителите на материалноправния екип, водил кореспонденция с
представители на Метро и получавал задачи от последните в хода на подготовката
на жалбата срещу Решението на КЗК, са
аналогични на свидетеля Н.Г. по
отношение на естеството на работата, допълнителните услуги, която тази работа е
включвала (паралелна работа върху жалбата на български език и на английски език
за съгласуване с чуждестранния екип на Метро), организацията на екипа от страна
на ДГКВ и неговите членове, начинът на разпределение и изпълнение на отделните
между членовете на формираните екипи, както и ролята на водещите адвокати да
преглеждат работата в съответните части, да дават указания и да компилират окончателната
жалба като краен продукт. Свидетелят потвърди отразеното в писмената
кореспонденция между ДКГВ и Метро обстоятелство, че към регулярно са били
изпращане неокончателни варианти на
жалбата за съгласуване и координиране с Метро. Свидетелят обосновава необходимостта от формирането на
екип с такава численост - краткия преклузивен срок за
обжалване, в рамките на който (дори няколко дни преди изтичането му) е следвало
ДГКВ да осъществи широк спектър основни и допълнителни задачи. Според свидетеля
отразените в предявената му Проформа фактура № 02076 0018-01 х 0219 от 28.05.2019
г., отговаря на
осъществената от
тях и отчетена работа.
Свидетелските
показания на свидетелите Е.Ш., Е.М. и Х.С.съвпадат със свидетелските показания
на св. Н.Г. и св. В.А. в частта относно организацията на екипа, формиране на подекипите, начините на разпределение и получаване на
задачите и естеството на последните, както начините на отчитане на работата
чрез Счетоводната система на ДГКВ и последващото й
фактуриране.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
По
отношение на договора за адвокатска услуга по чл.36 ЗАдв
приложение намират правилата на
договора за поръчка, когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова
сметка(така
РЕШЕНИЕ № 236 ОТ 24.10.2017 Г. ПО ГР. Д. № 576/2017 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС) или изработка, когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск(така
Решение №94/20.04.2021 г. по гр.д.№2752/2020 г. на IV
ГО на ВКС, Решение № 71/03.06.2009 г. по т.д. № 767/2008 г. на ВКС, Второ т.о,
Решение № 5/15.05.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС).
Между страните не се спори, че жалбата
е била изготвена въз основа на възлагане от ответника, което се явява и обема
на извършената дейност, обуславящо приложени на правилата за изработка.
Ответникът
счита, че ищцовото дружество няма
право на възнаграждение, тъй като ДГКВ са дали правно становище за законосъобразност
на проведената от Метро рекламна кампания, заради която с Решение No. 134 от 31.01.2019 г. по преписка No.
K3K/390/2018 г. на Метро е наложена имуществена санкция в размер на 14 972 320
лева. Ответникът смяна, че при изпълнение на
тази работа АД, в нарушение на правилото на чл.40 от ЗАдв,
не е положило всички необходими усилия за защита правата му, довело до
неправилен правен съвет, чиято правна последица е налагането на имущественасанкция. В тази връзка счита, че действията по подготовката на съдебна защита
срещу акта съдържащ санкционната последица се явяват продължение на това правоотношение,
за което не се дължи отделно възнаграждение.
Следователно
възражението се свежда до неточно изпълнение в качествено отношение на предходния
договор, изразяващо се в предоставяне на
неправилно правно становище по рекламната кампания, което е довело до
налагане на санкция, като ответникът възприема действията по изготвяна на
жалбата като форма на безплатно
поправяне това неточно изпълнение.
Спорът
на първо място се фокусира относно изпълнението на задължението на АД относно
даване на обосновано правно становище за
провеждане на рекламната кампания, в контекста на наложена имуществена санкция
от КЗК с Решение No.
134 от 31.01.2019 г. по преписка No. K3K/390/2018 г.
С
представеното по делото Решение № 663 от 14.05.2019 г. постановено по адм.д. № 374/2018 г. на АС - София област имуществената
санкция наложена c Решението на КЗК е отменена.
С Решение № 10703 от 04.08.2020 г. постановено
по адм.д. № 9093/2019 г., по описа на ВАС, IV
Решението на АССО е оставено в сила.
Горното
налага извода, че не е налице твърдяната форма на неточно изпълнение на
задължението за предоставяве на правната услуга по
договора по чл.36 ЗАдв относно рекламната кампания –
решението на КСК, установило нейното нормативно несъответствие, е било отменено.
С оглед на това, при отчитане на въведената от ответника форма на неизпълнение,
правилото на чл.265, ал.1, т.1 ЗЗД не
може да намери приложение. Следователно правните услуги предоставени от ищца по
изготвяне на жалбата, при липса на друга уговорка, съставляват самостоятелно по своя характер
правоотношение. Те са действия по осъществяване на правна защита срещу незаконосъобразен акт на държавен
орган, предприета въз основа на възлагане, и за тях се дължи отделно възнаграждение.
Съгласно
представеният Меморандум, съдържащ съгласието на страните относно начина на
заплащане на възнаграждението при осъществяване на правните услуги, таксуването
се отчита на почасова основа, освен ако друго не е уговорено за отделни проекти.
За
установяване на извършените дейности ищецът е представил проформа
фактура, съдържаща хронологическо описание на правната работа, осъществена от
него за изготвяне на жалбата и стойността на възнаграждението.
Изготвената
от ищеца жалба е изпратена на 16.02.2019 г,
а проформа фактурата, съдържаща видовете и
количеството извършена работа е изпратена на 28.05.2019 г., по електронен път,
като тяхното получаване на датите е безспорно.
С
отговора си от 31.07.2019 г. (док.№19)ответникът не е възразил нито срещу качеството на
изпълнението, нито относно извършената дейност за достигане на
резултата, нито за необходимостта от
нейното осъществяване. Единствения довод за недължимост
се основава на това, че
жалбата представлява изясняване пред съда на правната позиция на АД, дадена
относно рекламната кампания.
Следователно
е налице предаване, съответно приемане на работата без забележки, изключващо последващи възражения на възложителя основани на неточно
изпълнение.
Извън
това следва да се отбележи, че извършената дейност от адвокатите на дружеството в изпълнение на
договора, отразена в отчета, е била осъществена и е била необходима с оглед
характера и срока за изпълнение, съгласно изслушаните свидетелски показания.
Тъй
като отношенията между страните са уредени с договор, правилото на чл.36, ал.3 ЗАдв е неприложимо, тъй като хипотезата изисква липса на договорно
правоотношение нормиращо адвокатския труд. Само в тази хипотеза, замествайки
волята на страните, адвокатския съвет е
компетентен да определи възнаграждението.
Горното
налага извода, че в хода на производството се установи наличието на сочените от ищеца факти – съществуващ между страните договор за предостявяне
на адвокатска услуга по см. на чл.36 ЗАдв и неговото изпълнение от АД. Следователно в тежест на ответника-възложител е възникнало
задължението за заплащане на договореното възнаграждението, което той не е
сторил. Това налага извода за
основателност на предявения установителен иск за
сумата 52 381,42 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника, че сумата е едностранно определена от ДГКВ, с
което Метро не се е съгласявало. Отношенията между страните са урегулирани от
Меморандума, имащ характер на рамково споразумение, приложимо към възникващите между
страните правоотношения, освен ако те изрично не са постигнали съгласие за нещо
различно. При установяване на „времето
прекарано от партньори и адв. сътрудници по въпросите
на клиента” и размера на почасовата ставка за всяка от категориите, съгласно
меморандума, сумата се определя въз основа на математическо изчисление, което и
не е било спорно.
Водените
между страните преговори за спогодба по повод на възнаграждението, доколкото се
признава от страните липса на постигнато съгласие, не следва да се обсъждат.
Съгласно Меморандумът задължението на
възложителят следва да се изплати в 15 дн. срок от получаване на фактурата. В
случая Фактура № 28472 е получена на 10.12.2019 г., като срокът за изпълнение е
изтекъл на 27.12.2019 г.(първи работен ден след изтичане на срока).
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато
денят на изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Следователно за периода от 28.12.2019 г. до 06.03.2020 г. е налице забава, като обезщетението
по чл.86 ЗЗД, изчислено с онлайн калкулатора на НАП, е в размер на 1018.61 лв. ,до
който размер и период искът е основателен.
В
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски: 1086,87 лв. ДТ за заповедното производство;
1068,87 лв. за настоящата инстанция; 7 946,42 лв. адв.
възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност
на делото, както и извършените от страната процесуално правни действия от
нейния пълномощник.
Воден от горното,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
Приема за установено на осн.
чл.422 ГПК вр. 36, ал.1 ЗА, че “М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, *** км., чрез адв.А.Д. и Д.Н., дължи на Адвокатско дружество „Д., Г., К.и
В.”, БУЛСТАТ: *******, бул.””*******, гр.София,
следните суми: 52 318,43
лв. на осн. чл.36, ал.1 ЗАдв,
ведно със законна лихва от 06.03.2020 г.
до окончателно изплащане на сумата, както и 1018.61
лв. – мораторна лихва за
забава по чл.86 ЗЗД върху главницата за периода
28.12.2019 г. до 05.03.2020 г. по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2020 г. по
ч.гр.д.№ 12656/2020 г. на СРС, 25 с-в., като отхвърля иска за мораторна лихва за забава над уважения размер и период.
ОСЪЖДА “М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, *** км., чрез адв.А.Д. и
Д.Н., да заплати на „Д., Г., К.и В.”,
БУЛСТАТ: *******, бул.””*******, гр.София сумата 10 084,16 лв. разноски на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: