РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000754 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №268171 от 18.08.2021г. от З.А.Д.
"Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството
адв. Д.С. против Решение № 260260 от 12.07.2021г. постановено по т.д. №
291/2019г. по описа на ОС - С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д."
АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. СТ. Й., ЕГН ********** от ****
сумата 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
нея болки и страдания от смъртта на нейния внук А. С. А., настъпила в
резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-** км. **+***, общ. С.З., ведно със
законна лихва считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК
********* да заплати на К. СТ. АС. ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Д. З.. АС. ЕГН **********, и двамата от ****
сумата 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
него болки и страдания от смъртта на неговия брат А. С. А., настъпила в
резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно
1
със законна лихва считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата и с което е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – гр. С. да заплати на адв.
П.К. сумата 4872 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА
за оказана безплатна правна помощ на ищците, а по сметка на бюджета на
съдебната власт сумата 4 000 лева – държавна такса и 1000 лева – разноски.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно и
моли същото в посочената обжалвана част да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, отхвърлящо изцяло исковата претенция. Съображенията,
изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от
първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Счита, че определеният
от съда размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост
и е изключително завишен. Счита, че обезщетението следва да бъде
намалено, тъй като намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан и поради
обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на автомобил,
който е употребил наркотици.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – гр.
С. от М. СТ. Й. и от К. СТ. АС., действащ чрез своята майка и законен
представител Д. З.. АС. – чрез пълномощника им адв. П.К., с който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Намират, че съдът
правилно е отхвърлил като неоснователни твърденията за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, а при определяне размера на
обезщетението е приложил правилно критериите за справедливост.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищците М. СТ. Й., ЕГН ********** от **** и К. СТ. АС. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. З.. АС.
ЕГН **********, и двамата от **** твърдят, че на 05.05.2018г. на път **-**,
км. **+***, общ. С.З. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което е починал А. С. А. – внук на М.Й. и брат на К. СТ. АС.. Твърдят, че
автомобилната катастрофа е причинена от водача Г. Т. Д. при управление на
лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН ** **** **. Твърдят, че ПТП е
причинено от водача Д., поради нарушаване на правилата за движение по
2
пътищата – предприел маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил „Б.“ с рег. №** **** **, в който е пътувал А..
Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт
на техния внук/брат са понесли неимуществени вреди – силна тъга, болка от
загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че са били в много близки
отношения със своя внук / брат, имали са силна емоционална връзка и са били
опора един за друг.
Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – гр. С.. Твърдят, че са
заявили своите претенции пред застрахователя с молба от 05.09.2018г. По
образуваната преписка по щета ответникът е отказал да определи
обезщетение и не е заплатил такова на ищците.
Молят съда да осъди ответника З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК
********* да заплати на М. СТ. Й., ЕГН ********** от **** сумата 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и
страдания от смъртта на нейния внук А. С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 13.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати на
К. СТ. АС. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. З.. АС. ЕГН **********, и двамата от **** сумата 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и
страдания от смъртта на неговия брат А. С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 13.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. К. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищците.
Ответникът З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Изразява становище за тяхната неоснователност.
Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на
лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН ** **** **. Твърди липса на
противоправност в действията на водача. Прави възражение за съпричиняване
3
на вредоносния резултат от пострадалия, поради обстоятелството, че е бил
без поставен обезопасителен колан. Впоследствие възражението е допълнено
и с твърдението, че е налице съпричиняване и поради обстоятелството, че
съзнателно е избрал да пътува с водач на автомобил, който е употребил
наркотици. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед
на твърдяните болки и страдания и намира, че евентуално справедлив би бил
размер от не повече от 5000 лева съгласно предвижданията в чл.493а ал.2 и
ал.4 от КЗ и пар.96 от ДР на КЗ.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищците с
техния починал внук, респ. брат са основани на взаимна обич и привързаност
и макар че не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление
№4/1961г. и Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от
смъртта на внука, респ. брат подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Намерил е за неоснователно възражението за съпричиняване и по
справедливост е определил размер на обезщетението от 50 000 лева.
Видно от представения с исковата молба отговор от страна на ответното
застрахователно дружество с изх. №3520/10.09.2018г. може да се направи
извод, че ищците са заявили своите претенции пред застрахователя с молба. В
писмото се цитира такава от 07.09.2018г., но от известието за доставяне е
видно, че получаване на претенцията на 05.09.2018г. Не се твърди
уведомяване на ответника в друг по-ранен момент. Ответникът също не
оспорва заявяването на извънсъдебна претенция, каквато се цитира в писмото
– отговор от 10.09.2018г., с който той е уведомил ищците, че по образуваната
преписка по щета няма основание да определи и заплати обезщетения. От
тази разменена кореспонденция може да се направи извод, че ищците са
отправили писмена застрахователна претенция до „З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – гр.
С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Не се спори,
че такива не са изплатени на ищците. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищците против застрахователя.
Във връзка със спора между страните относно механизма на ПТП, както
и наличието на противоправно поведение водача на лекия автомобил марка О.
модел А. е допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза с вещи лица инж. Х.Х. и д-р Т.С.. От заключението се установява,
4
че процесното ПТП е настъпило на път **-**, км. **+***, общ. С.З.. По пътя
в посока запад се е движил лек автомобил марка „О. “, модел А. с ДКН **
**** **, управляван от Г. Т. Д.. В обратна посока – изток се е движил лек
автомобил Б. с рег. № ** **** **, управляван от Ж.Д.Б., на предната дясна
седалка на който е пътувал А. А.. В участъка на настъпване на ПТП между
двете ленти за движение в различните посоки има единична прекъсната
маркировка за МПС, които се движат от изток на запад и предприемат
маневра „завой на ляво“ към бензиностанция. Мястото на удара е в
уширението северно от газстанцията. Достигайки разклонението на пътя за
бензиностанцията водачът на лекия автомобил О. предприема маневра завой
наляво като по този начин не пропуска насрещно движещия се автомобил Б..
При забелязване на предприелия маневрата л.а. О., водачът на л.а. Б.
отклонява своя автомобил надясно, преминава през разделителния остров и
двата автомобила се сблъскват. Лекият автомобил Б. е ударен от лекия
автомобил О. а. в заден ляв калник. От удара водачът на Б. изгубва
управлението му, автомобилът се завърта, продължава движението си в
посока изток, удря се в крайпътно дърво, усуква се и се завърта около ствола
му, разделяйки се на две части. Скоростта на движение на лек автомобил
марка „Б.“, управляван от Ж.Б., непосредствено преди ПТП е била 135 км/ч.
Скоростта на движение на лек автомобил марка О., управляван от Г. Д., е
била 33.57 км/ч. В конкретния случай ограничението за движение на пътя
извън населени места е от 90 км./ч. при движение от изток на запад и 60 км/ч
при движение от запад на изток. Експертът посочва, че причините за ПТП от
техническа гледна точка са – от страна на водача на л.а. О. А. –
непропускането на насрещно движещия се лек автомобил Б. преди да започне
извършването на маневра завой наляво и да пресече насрещната пътна лента,
а от страна на водача на л.а. Б. - технически неправилното отклоняване на
дясно по посоката на движение.
От заключениeто на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза относно причините за ПТП може да се направи извод, че
процесното ПТП се дължи на противоправното поведение на водачите и на
двата автомобила – участници в него. То е причинено и в резултат на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка „О. “, модел
А. с ДКН ** **** ** – Г. Т. Д.. Съгласно чл.25 ал.2 изр. 1-во от ЗДвП при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
5
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Следователно с действията си водачът Д. е
нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП като не е
пропуснал насрещно движещия се лек автомобил Б. преди да започне
извършването на маневра завой наляво и да пресече насрещната пътна
лента.
По въпроса налице ли е съпричиняване на вредосносния резултат от
пострадалия: От заключениeто на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че уврежданията в дясната половина на тялото на
А. са получени при контакт с детайли от вътрешността на купето.
Уврежданията в лявата странична повърхност на тялото и на челото не биха
могли да се обяснят с механизъм на травма вътре в купето, ако тялото било
фиксирано с обезопасителен колан. Дори и да е бил с поставен
обезопасителен колан обаче пак биха се получили следните увреждания: по
дясностраничната повърхност на тялото и десния горен крайник, контузия на
десния бял дроб, счупване на III-VII ребра по залавните места с гръбначния
стълб и VIII – IX ребра по лопаткова линия. В съдебно заседание на
12.05.2021г. вещото лице д-р С. при обясненията при приемане на
заключението посочва, че в случая е налице страничен удар със значителна
сила, такава че автомобилът се е разцепил на две. При такъв удар
обезопасителния колан не предпазва и тялото се придвижва в странично
направление. Според вещото лице не може да бъде изключен такъв
механизъм за получаване на травматичните увреждания и по – специално
разкъсването на далака, съпроводено с масивна кръвозагуба, а именно – от
придвижване в странично направление на тялото на пострадалия и на водача
в посока надясно и после в посока наляво. С оглед на тези обяснения не може
да се направи извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, заради непоставен обезопасителен колан.
От допуснатата пред въззивния съд съдебно – медицинска
токсикологична експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил Б. е
бил в лека степен на токсо-наркологично повлияване. Приемът на
стимулантите амфетамин/метамфетамин имат физиологичната последица на
допинг – стимулант във физиологичните функции. Ако е имало външни
белези на степента на наркотично повлияване при водача Ж.Б., те вероятно не
са могли да бъдат оценени от пътниците в колата. Ето защо не може да бъде
6
споделено и твърдението, че е налице съпричиняване от пострадалия и
поради обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на
автомобил, който е употребил наркотици.
Относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на А. А. е заключението на допусната комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза. От заключението се установява, че
А. е получил увреждания по дясностраничната повърхност на тялото и
десния горен крайник, контузия на десния бял дроб, счупване на III-VII ребра
по залавните места с гръбначния стълб и VIII – IX ребра по лопаткова линия,
охлузвания на лявата поясна област, разкъсване на слезката, охлузване в
челото и кръвонасядане в лявото слепоочие. Смъртта на А. А. се дължи на
остра кръвозагуба в резултат на описаните травми. Смъртта и е в пряка
причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на
05.05.2018г., при което е пострадал.
Обстоятелството, че ищцата М. СТ. Й. e баба на А. А. /майка на неговия
баща С.Ю. А./ се установява от представеното удостоверение за родствени
връзки от 23.08.2018г., издадено от кметство с. Д., община С.З..
Обстоятелството, че ищецът К. СТ. АС. ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. З.. АС. е брат на починалия в
резултат на ПТП А. А., се установява от представените удостоверение за
родствени връзки №**-*** от 23.08.2018г., издадено от кметство с. Д.,
община С.З. и удостоверение за родствени връзки №**-*** от 23.08.2018г.,
издадено от кметство с. Д., община С.З..
Показанията на разпитаните свидетели В. И. А. и Д. И. А. са обсъдени
от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и привързаност между бабата М.Й. и починалия, както и
между малкия брат К. и починалия А.. Тъй като родителите периодично
работели сезонна работа в чужбина, през периодите на отсъствие за А. и
неговия брат се грижила М.Й.. И двамата ищци много тежко са преживели
смъртта на А., тъй като са били много близки. И до настоящия момент
страдат, много са променени, разстроени. Не могат да превъзмогнат загубата.
А. много се е грижил за брат си и били привързани един към друг. След като
научил за смъртта му дълго време имал проблеми със съня, плачел и бил
стресиран. От гласните доказателства може да се направи извод за
7
съществуващите близки отношения между ищците и починалия А. А.,
основани на обич и взаимна привързаност.
Пред първоинстанционния съд е допусната съдебна – психологична
експертиза относно психическото състояние на ищците, какви са конкретните
травми, преживени от тях вследствие смъртта на А. А. и дали те са
преодолени. От заключението на вещото лице Е.С.З. се установява, че
смъртта на А. има изразено негативно отражение върху психиката на К. СТ.
АС.. Първоначално е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, която е
преминала след това в разстройство на адаптацията. Това е сериозна промяна
в начина на живот на детето към момента на стресогенната ситуация и след
това. Тези състояния са повлияли съществено емоционалния живот на детето,
това се е отразило на цялостното му поведение. Впоследствие донякъде е
компенсирано, но все още не е отреагирало нормално психологично на
смъртта на брат си.
От заключението на вещото лице Е.С.З. се установява, че М.Й.
продължава да живее с мъката и скръбта по изгубеното внуче. Към момента
на изследването е частично е преживяла загубата и е успяла на възстанови
личностното и социалното си функциониране.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за лек
автомобил марка „О.“, модел А. с ДКН ** **** **, управляван от Г. Т. Д., от
представената справка от Г.Ф. /стр.16 от делото на СГС/ се установява, че
отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ по полица BG/**/************* от 26.10.2017г. със срок на
действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Г. Д. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
8
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания
и съдебно-психологичната експертиза, че ищците М. Й. и К.А. са претърпели
болки и страдания, свързани със загубата на техния близък – внук на М. и
брат на К.. Те са били в състояние на стрес. Продължават да скърбят и
тъгуват.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените от
тези двама ищци искове за заплащане на обезщетение за репарация на
търпените болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли
емоционални и психически вреди. Привързаността обаче между бабата и
нейния внук и между двамата братя не може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение. От
заключението на съдебно психологична експертиза се установява частично
преодоляване на първоначалната стресогенна ситуация.
Ето защо като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че все пак не се касае за лица от прекия кръг, съдът счита,
че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
всеки от ищците от по 50 000 лева не е съобразен с критерия за
справедливост. За такъв въззивният съд намира размер от по 5000 лева за
всеки от двамата ищци.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 260260
от 12.07.2021г. постановено по т.д. № 291/2019г. по описа на ОС - С.З., в
частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* да
заплати на М. СТ. Й., ЕГН ********** от **** сума до 5 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и
страдания от смъртта на нейния внук А. С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **-***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата и съответно –
отменено в осъдителната част за разликата над 5000 лева. За разликата над
5000 лева до претендирания размер от 50 000 лева искът следва да бъде
9
отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 260260 от
12.07.2021г. постановено по т.д. № 291/2019г. по описа на ОС - С.З., в частта,
с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
К. СТ. АС. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Д. З.. АС. ЕГН **********, и двамата от **** сума до 5 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и
страдания от смъртта на неговия брат А. С. А., настъпила в резултат на ПТП
на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва
считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата и съответно –
отменено в осъдителната част за разликата над 5000 лева. За разликата над
5000 лева до претендирания размер от 50 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – гр. С. да заплати на адв. П.К. сума над 1392
лева до 4872 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за
оказана безплатна правна помощ на ищците, а по сметка на бюджета на
съдебната власт сума над 400 лева – държавна такса и над 200 лева - разноски.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника Д. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., **** следва да се
присъдят разноски за въззивното производство по съразмерност съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете. Те възлизат на 490 лева.
По съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от претенциите
следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение на адв. П.К. на
основание чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищците във
въззивното производство в размер на 1392 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260260 от 12.07.2021г. постановено по т.д. №
10
291/2019г. по описа на ОС - С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д."
АД – ****, ЕИК ********* да заплати на К. СТ. АС. ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д. З.. АС. ЕГН
**********, и двамата от **** сума над 5 000 лева до пълния предявен
размер от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от него болки и страдания от смъртта на неговия брат А. С. А., настъпила в
резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно
със законна лихва считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. СТ. АС. ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. З.. АС. ЕГН **********, и двамата от
**** против З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* иск за заплащане
на сума над 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от него болки и страдания от смъртта на неговия брат А. С. А., настъпила в
резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно
със законна лихва считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 260260 от 12.07.2021г. постановено по т.д. №
291/2019г. по описа на ОС - С.З., в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д."
АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. СТ. Й., ЕГН ********** от ****
сума над 5 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от
смъртта на нейния внук А. С. А., настъпила в резултат на ПТП на 05.05.2018г.
на път **-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва считано от
05.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. СТ. Й., ЕГН ********** от **** против
З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* иск за заплащане на сума над
5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейния внук А. С. А., настъпила в резултат
на ПТП на 05.05.2018г. на път II-66, км. 53+300, общ. С.З., ведно със законна
лихва считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260260 от 12.07.2021г. постановено по
11
т.д. № 291/2019г. по описа на ОС - С.З. в частта с която е осъдено З.А.Д.
"Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. СТ. Й., ЕГН
********** от **** сума до 5 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на нейния внук
А. С. А., настъпила в резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път **-**, км.
**+***, общ. С.З., ведно със законна лихва считано от 05.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е осъдено З.А.Д.
"Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* да заплати на К. СТ. АС. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. З.. АС.
ЕГН **********, и двамата от **** сума до 5 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от смъртта
на неговия брат А. С. А., настъпила в резултат на ПТП на 05.05.2018г. на път
**-**, км. **+***, общ. С.З., ведно със законна лихва считано от 05.09.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 260260 от 12.07.2021г. постановено по т.д. №
291/2019г. по описа на ОС - С.З. в частта, с която е осъдено З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д."
АД – гр. С. да заплати на адв. П.К. сума над 1392 лева до присъдения размер
4872 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ на ищците, а по сметка на бюджета на съдебната
власт сума над 400 лева – държавна такса и над 200 лева - разноски.
ОСЪЖДА З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. П.К. с адрес: **** сумата 1392 лева - адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищците във
въззивното производство по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена
част от исковете.
ОСЪЖДА М. СТ. Й., ЕГН ********** от **** и К. СТ. АС. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. З.. АС.
ЕГН **********, и двамата от **** да заплатят на З.А.Д. "Д.Б.Ж.Д." АД –
****, ЕИК ********* сумата 490 лева – разноски, сторени във въззивното
производство по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
12
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13