№ 61
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-20776/18.10.2021 година от „СБАЛ“ ЕООД срещу решение No-
323/28.09.2021 година, постановено по т.д.32 по описа за 2021 година на
Окръжен съд Варна, в ЧАСТТА, с която "СБАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна е осъдено да заплати на "ДИДЖИТЕЛ" ООД,
ЕИК103759498, със седалище гр. Варна, сумата от 32370.95 лева (тридесет и
две хиляди триста и седемдесет лева и 95 стотинки), представляваща
главница по фактури NoNo19594/31.05.2016 г., 19788/30.06.2016 г.,
19982/29.07.2016 г., 20173/31.08.2016 г., 20368/30.09.2016г., 20563/31.10.2016
г., 20754/30.11.2016 г., 20949/30.12.2016г.,21143/31.01.2017 г.,
21341/28.02.2017 г., 21543/31.03.2017 г., 21746/28.04.2017г., 21935/31.05.2017
г., 22133/30.06.2017 г., 22322/31.07.2017 г., 22512/31.08.2017 г.,
22704/29.09.2017 г., 22893/31.10.2017 г., 23084/30.11.2017г., 23458/31.01.2018
г., 23648/28.02.2018 г., 23850/30.03.2018 г.,24044/30.04.2018 г.,
24239/31.05.2018 г., 24431/29.06.2018 г., 24623/31.07.2018г., 24811/31.08.2018
г., 24998/28.09.2018 г., 25187/31.10.2018 г.,25382/30.11.2018 г.,
25582/31.12.2018 г., 5784/31.01.2019 г., 25980/28.02.2019г., 26181/29.03.2019
1
г., 26382/30.04.2019 г., 26581/31.05.2019 г., 26781/28.06.2019 г.,
26982/31.07.2019 г., 27183/30.08.2019 г., 27384/30.09.2019г., 27586/31.10.2019
г., 27790/29.11.2019 г., 27991/31.12.2019 г.,28192/31.01.2020 г.,
28400/28.02.2020 г., 28602/31.03.2020 г., 28805/30.04.2020г., 29000/29.05.2020
г., 29196/30.06.2020 г., 29396/31.07.2020 г., 29595/31.08.2020 г.,
29793/30.09.2020 г., за възстановяване на разходи за консумативи, издадени
на името на ответника за периода 31.05.2016 г. - 30.09.2020 г. по неформален
договор между страните, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба
– 18.01.2021г., до окончателното й плащане, както и сумата от 3486.75 лева
(три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и 75 стотинки),
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът е
отхвърлен за горницата над присъдените 32370.95 лева до претендираните
32970.40 лева – за сумата от 599.45 лева фактура No23278/29.12.2017 г., както
и сумата от 10.96 лева (десет лева и 96 стотинки), представляваща направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като
недоказан е останал факта, че „СБАЛ“ ЕООД е поело задължение за плащане
на издадените фактури. Молбата за потвърждаване на разчети не следва да
бъде разглеждана като признаване на вземания по смисъла на ЗЗД. При
изследване на спорното правоотношение съдът не е коментирал и мотивирал
събраните доказателства относно факта, че измервателните уреди, въз основа,
на чиито показания са начислени процесните количества ел.енергия и вода са
без стикери от метрологична проверка т.е. същите са технически неизправни
и се явяват по смисъла на закона негодно средство за търговско измерване.
Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявенияте искове и
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Диджител“ ЕООД моли съда да потвърди
решението на първоинстанционният съд и присъди направените по делото
разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
2
В исковата си молба от 18.01.2021 година ищецът „Диджител“ ООД
излага, че ответникът е собственик и ползвател на
самостоятелен обект в сградата на Медицински комплекс „Младост – Варна“,
находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Република" No 15, а именно:
Административен офис представляващ самостоятелен обект с идентификатор
No 10135.3512.248.5.7, съставляващ целия 4/четвърти/ етаж в сграда, която
представлява блок „Г“ по разрешение за строеж и по разрешение за ползване,
а по кадастрална карта - сграда No 5 /пет/ с идентификатор No
10135.3512.248.5 на „Поликлиника за 40 000 души“ съгласно Разрешение за
строеж No
61/06.12.1982 год., а съгласно Разрешение за строеж No 135/17.08.2004 год.
представляваща Медицински комплекс „Младост“, а съобразно Разрешение за
строеж No 101/16.05.2007 г. на гл. архитект на Община Варна, влязло в сила
на 01.06.2007 г. - Медицински комплекс „Младост“ гр. Варна-II етап
/неизпълнени работи по корпуси „Г“ и „Д“ и надстройка на корпуси „В“, „Г“
и „Д“, находящ се в УПИ IX-30367 „За поликлиника“, кв. 14 по ПП на ПРЗ на
Паркоустройствен и регулационен план /ОП-3/ на район „Младост“, която
сграда е построена върху недвижим имот с административен адрес: гр. Варна,
ж.к. „Младост“, бул. „Република“, представляващ УПИ IX-30367, кв. 14 по
плана на ж.к. „Младост“, Първи м.р., която сграда съгласно кадастрална карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-64/16.05.2008 г. на
изп. директор на АК е разположена в имот с идентификатор No
10135.3512.248, с площ от 9775 кв.м., със застроена площ от 721.98 кв.м.
Собственик на процесния обект е бил ищеца, който е
прехвърлил собствеността на недвижимия обект по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА 107/2007 година, а след това
недвижимият имот е бил апортиран в капитала на ответника. След
прехвърлянето на собствеността, собствениците и ползвателите на
самостоятелния обект в сградата не са сключили договори със съответните
експлоатационни дружества за самостоятелно присъединяване към
електроразпределителната, водоснабдителните, канализационни и
телекомуникационни мрежи и не са открити самостоятелни партиди при
съответните доставчици за процесния самостоятелен обект в сградата.
Ползването на съответните консумативи в самостоятелния обект на ответника
е продължило да се извършва чрез съоръжения, уредби и инсталации,
3
собственост на „Диджител" ООД. Доставчиците на комунални услуги
продължават да отчитат ползваните консумативи (електрическа енергия,
водоснабдителни и телекомуникационни услуги) от цялата сграда, в това
число и от самостоятелния обект на ответника и общите части на сградата за
сметка на ищеца, като издават
фактури на името на „Диджител“ ООД. Поради това ищецът събира
дължимите суми за консумативи (ток, вода, телекомуникационни услуги и
др.) от ползвателите на самостоятелни обекти и ги заплащал на съответните
доставчици. За отчитане на ползваните от самостоятелните обекти в сградата
консумативи, „Диджител“ ООД е монтирало за своя сметка контролни
измервателни средства - електромери и водомери, позволяващи да бъде
отчетено потреблението на електрическа енергия и вода от ответника в
процесния самостоятелен обект. Въз основа на отчетените показатели от
контролните измервателни уреди и припадащата се част от консумативите за
общите части на сградата, „Диджител" ООД издава месечни фактури за
дължимите от ответника суми за консумативи, които следва да бъдат
възстановени. В периода 31.05.2016г. – 30.09.2020г. ищецът издал 53 фактури
на обща стойност 32970.40 лева, които не са му заплатени от ответника. Във
връзка с проведена през 2019 г. одиторска проверка на годишния финансов
отчет на „Диджител“ ООД за 2018 г., ищецът изпратил молба до ответника за
потвърждение на размера на дължимите суми към 31.12.2018 г., като
ответникът признал своите задължения към 31.12.2018 г. в размер на 22
529.86 лева. Отправеното до съда искане е да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 32970.40 лева, представляваща главница по фактури за
възстановяване на разходи за консумативи, издадени на името на ответника за
периода 31.05.2016 г. -30.09.2020 г. по договор между страните, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до окончателното й плащане. При условията на евентуалност, ако не се
установи наличието на договор между страните, моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 32970.40 лева, като подлежаща на
възстановяване поради неоснователно обогатяване на ответника, чрез
заплащане от ищеца на разходи за консумативи (електрическа енергия,
заедно със съответните такси към операторите на електроразпределителната и
преносната мрежа, водоснабдителни и канализационни услуги, както и
телекомуникационни услуги) за самостоятелен обект на ответника за периода
4
31.05.2016 г. - 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното й
плащане.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника. Заявява, че с признанието
на вземането от ответника на 13.02.2019г. давностният срок е прекъснат.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е поемал задължение за плащане по издадените
фактури. Излага, че ищецът неправомерно е издавал фактурите, защото няма
съответните лицензи. Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията за 2016 и 2017 години. По евентуалния иск твърди, че не е налице
неоснователно обогатяване, защото партидите са записани на името на ищеца.
Поради това не е налице обогатяване. С допълнителния отговор от 11.05.2021
година поддържа, че не е използвал посочените във фактурите количества
вода и ел. енергия, т.к. е отдал част от обекта си под наем на трето лице, като
е налице иск за заплащане на сумите по тези фактури.
С молба от 10.02.2021 година посочва, че макар и да липсва отделен
договор в писмена форма между страните е налице договорно отношение, по
силата, на което „СБАЛ“ ЕООД е длъжно да заплаща на „Диджител“ ООД
стойността за консумативите, ползвани в самостоятелния обект, тъй като
ответникът не е сключил договори със съответните експлоатационни
дружества за самостоятелно присъединяване към електроразпределителната,
водоснабдителните, канализационни и телекомуникационни мрежи и не са
открити самостоятелни партиди при съответните доставчици за процесния
самостоятелен обект в сградата, а ползването на съответните консумативи в
самостоятелния обект на ответника се извършва чрез съоръжения, уредби и
инсталации, собственост на „Диджител" ООД.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е налице спор, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата на Медицински комплекс „Младост – Варна“,
находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Република" No 15, както и, че
ответникът не е сключил договор със съответните експлоатационни
дружества за самостоятелно присъединяване към електроразпределителната,
5
водоснабдителните, канализационни и телекомуникационни мрежи.
Липсва спор, че ищецът е издал фактурите, подробно посочени в
исковата молба.
Видно от представеното писмо изх. No88-01-01/17.01.2019г. е, че
ищецът е отправил до ответника молба за потвърждение на салда, като на
13.02.2019г. ответното дружество е потвърдило 22529.86 лева задължения
към ищеца като на гърба на документа е приложен опис на фактурите.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че съгласно счетоводствата на страните
задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури са в размер на
32970.40 лева, като процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на
"ДИДЖИТЕЛ" ООД. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството
на "СБАЛ" ЕООД, включени са в дневниците за покупки на "СБАЛ" ЕООД и
подадени към НАП.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че измервателните уреди са монтирани в ГРТ съобразно
нормативните изисквания на Наредба 3/09.06.2004 година за устройството на
електрическите уредби и електропроводни линии, като за всеки отделен обект
е поставен контролен измервателен уред, който е одобрен за ползване от
електроразпределителните дружества. Фактурите за ел.енергия се издават от
ищеца, както следва, като фактурираните количества съответстват на
реалното потребление дотолкова доколкото са реално отчетени от СТИ и
описани в счетоводството, като снемането на отчет се извършва от
представители на двете страни. Отчетените данни образуват общия сбор за
всеки отчетен период. По отношение на отчитането на водата същото се
извършва от два главни водомера и един контролен. Водомерите са
монтирани правилно, в съответствие на изискването на Приложение 20,
отчетените данни на всички контролно-измервателни уреди образуват общия
сбор за всеки отчетен период. В о.с.з. вещото лице В.Костов посочва, че
водомерите са пломбирани от ВиК.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
6
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД, а в отношение на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че ответникът е собственик на имот,
находящ се в сграда, представляваща Медицински комплекс „Младост –
Варна“,
находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Република" No 15, както и, че
за отчитане на потребените от него консумативни разходи – ток, вода същият
не е сключил договори със съответните експлоатационни дружества за
самостоятелно присъединяване към електроразпределителната,
водоснабдителните, канализационни и телекомуникационни мрежи.
Партидите и облигационните правоотношения за тези задължения по силата
на сключените договори възникват в патримониума на ищеца, като липсва
спор, че същият ги е заплатил, но потребяването и разходите са извършени от
ответника.
При така установените факти основният спорен въпрос е дали сумите,
заплатени за разходи за ток и вода и заплатени от ищеца му се дължат от
ответника по силата на издадените фактури или се касае за неоснователно
обогатяване.
При липса на договори с експлоатационните дружества и при липсата
на открити самостоятелни партиди при съответните доставчици за процесния
самостоятелен обект в сградата, отношенията с тях възникват за ищеца, който
е страна по тези договори. Ищецът, по силата на сключените договори с
дружествата представлява косвен представител на ответника, тъй като
задълженията възникват за негово име, но за чужда сметка - тази на
ответника, т.е. във вътрешните отношения между ищеца и ответника тези
задължения са изцяло дължими от представлявания на косвения
представител. В тази връзка иррелевантни са твърденията за сключен договор
за наем с трето лице, тъй като отношенията между собственика и наемателя
не могат да бъдат противопоставени на ищеца.
Дефиницията за търговска сделка по см. на Част трета
от ТЗ се извежда от предвидените в чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ критерии –
обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са
лимитативно изброени в чл.1, ал.1 ТЗ /застрахователни, банкови,
7
комисионни, спедиционни, превозни и др./ , като при тях е без значение
дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец. Извън
законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски,
такъв характер на сделката се придава и тогава, когато е сключена от
търговец и е свързана с упражняваното от него занятие –
субективни/относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и
оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска –
достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с
неговото занятие.
Фактурата, когато е двустранно подписана и носи подпис на получател
има качеството частен диспозитивен документ, съдържащ волеизявленията на
страните и удостоверяващ стопанската операция. Същевременно фактурите,
които са предмет на иска не могат да обосноват извод за наличието на
търговска сделка, съобразно извършените записвания, независимо, че
съдържат всички реквизити и са двустранно подписани, тъй като ищецът не е
извършвал продажба на ел.енергия или вода поради наличието на забрана за
извършването на такава дейност. Фактурите не установяват наличието на
валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на описаните
във фактурата стоки, по силата на което ищецът се е задължил да ги доставя,
а ответникът е поел задължението да заплати цената, а съставляват
установено между страните средство до знанието на ответника да достигне
размерът на количеството потребена вода и ел.енергия, които по силата на
уговорките за косвено представителство ответникът следва да му и които
поради извършеното счетоводно записване, което е частен свидетелствуващ
документ, удостоверяващ неизгоден за страната факт, потвърждават
възникването на задължение за плащане в размер на потвърденото от
ответника, съгласно неговите счетоводни записвания.
Горното налага извода, че след като косвения представител е заплатил
начислените по неговите партиди задължения в случая е налице обедняване в
неговия патримониум, тъй като същия следва да получи заплатените суми от
ответника, тъй като в отношенията между тях той действа за чужда сметка.
Неплащането на тези суми от ответника води до неговото обогатяване,
неговото имущество не намалява с размера на задълженията, поради което
същият дължи връщането на тези суми по силата на общия принцип, че никой
не може да се обогатява за сметка на другиго.
8
Предвид горното искът с правно основание чл.79 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а решението на Окръжен съд - Варна
отменено.
Предвид отхвърлянето на главния иск се възстановява висящността по
предявения, в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД,
който се явява основателен по изложените по-горе съображения.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване е да
установи факта на погасяване на валидно възникналото задължение и тъй
като до приключване на устните състезания не са представени доказателства
за заплащане на дължимата сума искът следва да бъде уважен за размера от
32370.95 лева.
Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски с
отговора на въззивната жалба и тъй като са представени доказателства до
приключване на устните състезания за сторени разноски въззивникът „СБАЛ“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 1839,45 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение No-323/28.09.2021 година, постановено по т.д.32 по
описа за 2021 година на Окръжен съд Варна, в ЧАСТТА, с която "СБАЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъдено да заплати на
"ДИДЖИТЕЛ" ООД, ЕИК103759498, със седалище гр. Варна, сумата от
32370.95 лева (тридесет и две хиляди триста и седемдесет лева и 95
стотинки), представляваща главница по фактури NoNo19594/31.05.2016 г.,
19788/30.06.2016 г., 19982/29.07.2016 г., 20173/31.08.2016 г.,
20368/30.09.2016г., 20563/31.10.2016 г., 20754/30.11.2016 г.,
20949/30.12.2016г.,21143/31.01.2017 г., 21341/28.02.2017 г., 21543/31.03.2017
г., 21746/28.04.2017г., 21935/31.05.2017 г., 22133/30.06.2017 г.,
22322/31.07.2017 г., 22512/31.08.2017 г., 22704/29.09.2017 г., 22893/31.10.2017
г., 23084/30.11.2017г., 23458/31.01.2018 г., 23648/28.02.2018 г.,
23850/30.03.2018 г.,24044/30.04.2018 г., 24239/31.05.2018 г., 24431/29.06.2018
г., 24623/31.07.2018г., 24811/31.08.2018 г., 24998/28.09.2018 г.,
9
25187/31.10.2018 г.,25382/30.11.2018 г., 25582/31.12.2018 г., 5784/31.01.2019
г., 25980/28.02.2019г., 26181/29.03.2019 г., 26382/30.04.2019 г.,
26581/31.05.2019 г., 26781/28.06.2019 г., 26982/31.07.2019 г., 27183/30.08.2019
г., 27384/30.09.2019г., 27586/31.10.2019 г., 27790/29.11.2019 г.,
27991/31.12.2019 г.,28192/31.01.2020 г., 28400/28.02.2020 г., 28602/31.03.2020
г., 28805/30.04.2020г., 29000/29.05.2020 г., 29196/30.06.2020 г.,
29396/31.07.2020 г., 29595/31.08.2020 г., 29793/30.09.2020 г., за
възстановяване на разходи за консумативи, издадени на името на ответника за
периода 31.05.2016 г. - 30.09.2020 г. по неформален договор между страните,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаването на исковата молба – 18.01.2021г., до
окончателното й плащане, както и сумата от 3486.75 лева (три хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и 75 стотинки), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ДИДЖИТЕЛ" ООД срещу "СБАЛ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна иск за заплащане на сумата от
32370.95 лева (тридесет и две хиляди триста и седемдесет лева и 95
стотинки), представляваща главница по фактури NoNo19594/31.05.2016 г.,
19788/30.06.2016 г., 19982/29.07.2016 г., 20173/31.08.2016 г.,
20368/30.09.2016г., 20563/31.10.2016 г., 20754/30.11.2016 г.,
20949/30.12.2016г.,21143/31.01.2017 г., 21341/28.02.2017 г., 21543/31.03.2017
г., 21746/28.04.2017г., 21935/31.05.2017 г., 22133/30.06.2017 г.,
22322/31.07.2017 г., 22512/31.08.2017 г., 22704/29.09.2017 г., 22893/31.10.2017
г., 23084/30.11.2017г., 23458/31.01.2018 г., 23648/28.02.2018 г.,
23850/30.03.2018 г.,24044/30.04.2018 г., 24239/31.05.2018 г., 24431/29.06.2018
г., 24623/31.07.2018г., 24811/31.08.2018 г., 24998/28.09.2018 г.,
25187/31.10.2018 г.,25382/30.11.2018 г., 25582/31.12.2018 г., 5784/31.01.2019
г., 25980/28.02.2019г., 26181/29.03.2019 г., 26382/30.04.2019 г.,
26581/31.05.2019 г., 26781/28.06.2019 г., 26982/31.07.2019 г., 27183/30.08.2019
г., 27384/30.09.2019г., 27586/31.10.2019 г., 27790/29.11.2019 г.,
27991/31.12.2019 г.,28192/31.01.2020 г., 28400/28.02.2020 г., 28602/31.03.2020
г., 28805/30.04.2020г., 29000/29.05.2020 г., 29196/30.06.2020 г.,
29396/31.07.2020 г., 29595/31.08.2020 г., 29793/30.09.2020 г., за
възстановяване на разходи за консумативи, издадени на името на ответника за
10
периода 31.05.2016 г. - 30.09.2020 г. по неформален договор между страните,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаването на исковата молба – 18.01.2021г., до
окончателното й плащане, както и сумата от 3486.75 лева (три хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и 75 стотинки), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "СБАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да
заплати на "ДИДЖИТЕЛ" ООД, ЕИК103759498, със седалище гр. Варна,
сумата от 32370.95 лева (тридесет и две хиляди триста и седемдесет лева и 95
стотинки), представляваща платени разходи за консумативи за периода
31.05.2016 г. - 30.09.2020 г, описани подробно по фактури
NoNo19594/31.05.2016 г., 19788/30.06.2016 г., 19982/29.07.2016 г.,
20173/31.08.2016 г., 20368/30.09.2016г., 20563/31.10.2016 г., 20754/30.11.2016
г., 20949/30.12.2016г.,21143/31.01.2017 г., 21341/28.02.2017 г.,
21543/31.03.2017 г., 21746/28.04.2017г., 21935/31.05.2017 г., 22133/30.06.2017
г., 22322/31.07.2017 г., 22512/31.08.2017 г., 22704/29.09.2017 г.,
22893/31.10.2017 г., 23084/30.11.2017г., 23458/31.01.2018 г., 23648/28.02.2018
г., 23850/30.03.2018 г.,24044/30.04.2018 г., 24239/31.05.2018 г.,
24431/29.06.2018 г., 24623/31.07.2018г., 24811/31.08.2018 г., 24998/28.09.2018
г., 25187/31.10.2018 г.,25382/30.11.2018 г., 25582/31.12.2018 г.,
5784/31.01.2019 г., 25980/28.02.2019г., 26181/29.03.2019 г., 26382/30.04.2019
г., 26581/31.05.2019 г., 26781/28.06.2019 г., 26982/31.07.2019 г.,
27183/30.08.2019 г., 27384/30.09.2019г., 27586/31.10.2019 г., 27790/29.11.2019
г., 27991/31.12.2019 г.,28192/31.01.2020 г., 28400/28.02.2020 г.,
28602/31.03.2020 г., 28805/30.04.2020г., 29000/29.05.2020 г., 29196/30.06.2020
г., 29396/31.07.2020 г., 29595/31.08.2020 г., 29793/30.09.2020 г., на основание
чл.59 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаването на исковата молба – 18.01.2021г., до окончателното й плащане,
както и сумата от 3486.75 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и шест
лева и 75 стотинки), представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "СБАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да
заплати на "ДИДЖИТЕЛ" ООД, ЕИК103759498, със седалище гр. Варна
сумата от 1839,45 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12