Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова,
като разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 2822 по описа за
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, чрез пълномощника си адвокат З.Ц., твърди в исковата си
молба, че между доверителят му и ответника Т.Х.И., ЕГН **********, са били
налице облигационни правоотношения по сключени между тях договори да мобилни
услуги № ********* от 28.10.2016 г., с който е представен номер **********.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, обективирани в 2 броя фактури, издадени в периода м.
октомври 2017 – м. ноември
Ответникът Т.Х.И., чрез назначения му особен представител, изразява становище за допустимостта на предявения иск, но счита същия за неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че ищцовата страна не е доказала по несъмнен начин липсата на плащане от доверителя й за сочения период. Твърди, че не се сочели и доказателства, които да доказват дали договорът е прекратен или все още е действащ към момента на претендираното плащане.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2016 г., по който потребителят, ответник по производството, е избрал абонаментна програма, при условията на която е предвидено да се предоставят услугите чрез номер **********, „Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути“, а уговорената между страните стандартна месечна такса е в размер на 30,99 лева с включено ДДС. Основните задължения на ответника съгласно договора се изразяват в заплащане на месечната абонаментна такса уговорена в т. 5 от договора, както и потребените услуги, които не са включени в месечния абонамент и подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор.
По делото са представени заверени преписи от 2 броя фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси и за услуги извън месечния абонамент.
Фактура № **********/15.10.2017 г., с падеж 30.10.2017 г. е издадена за отчетен период 15.09.2017 – 14.10.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 25,82 лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, такса за услуга временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лева, както и ползвани услуги 7,30 лева (допълнителни услуги мобилен интернет 6,66 лева, кратки текстови съобщения (SMS) 0,64 лева), които са в краен размер на 35,11 лева без ДДС – 42.13 лева с ДДС; цена за ползвана услуга „Плати с Теленор от Google Play Store” в размер на 16,44 лева с включено ДДС; цена за ползвана услуга „Плати с Теленор дигитално съдържание“ в размер на 2,40 лева с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 60,97 лева, като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 10,33 лева, претендираната сума по фактурата е 50,64 лева.
Фактура № **********/15.11.2017 г., с падеж 30.11.2017 г., е издадена за отчетен период 15.10.2017 – 14.11.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 25,82 лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, както и ползвани услуги 7,80 лева (допълнителни услуги мобилен интернет 6,66 лева, кратки текстови съобщения (SMS) 1,12 лева, разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лева), които са в краен размер на 34,37 лева без включено ДДС – 41,24 лева с включено ДДС; цена за ползвана услуга „Плати с Теленор от Google Play Store“ в размер на 30,76 лева с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 72,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на месечните абонаментни планове и за стойността на предоставени услуги, извън съответния план.
От представените доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договорите ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързвали страните по тях и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия и приложената ценова листа, действаща в отношенията между страните. Ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса и на използваните услуги, извън месечния абонамент. Няма данни ответникът да е оспорил месечните си сметки. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Ответникът, чрез особения си предсатвител е релевирал възражения, че ищецът не сочи достатъчно доказателства за липсата на плащане от Т.Х.И.. Съдът приема, че в тежест на ищеца е да докаже размера на неизплатените суми от ответника, а ответника следва да докаже факта, че е изпълнил задълженията. Ответникът не доказва факта на плащане на задълженията при условията на пълно главно доказване.
Предвид на горното, претенциите за стойността на уговорените месечни абонаментни такси и тази на предоставените услуги, извън месечния абонамент, следва да се уважат в пълния им размер от 122,64 лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски - разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лева (25,00 лева внесена държавна такса и 360,00 лева изплатено адвокатско възнаграждение), както и всички направени от ищеца разноски в настоящото производство – внесената държавна такса в размер на 25,00 лева, изплатен адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева и депозит за особен представител в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Х.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, п.к. 5004, ул. „Райна Княгиня“ № 9, ап. 13, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, ж.к "Гео Милев", ул."Александър Жендов" №6, ет.5, законен представител: Джейсън Кристос Кинг - изп. директор, заедно с член на Съвета на директорите Марек Слачик, пълномощник: адв. З.Ц. от САК, сумата в размер на 122,64 лева /сто двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи главница за неизплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 28.10.2016 г., за който са издадени фактури с № **********/15.10.2017 г. и № **********/15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.06.2019 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1835/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Т.Х.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, п.к. 5004, ул. „Райна Княгиня“ № 9, ап.
13, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, ж.к
"Гео Милев", ул."Александър Жендов" №6, ет.5, законен
представител: Джейсън Кристос
Кинг - изп. директор, заедно с член на Съвета на
директорите Марек Слачик,
пълномощник: адв. З.Ц. от САК, сумата от 535 лева /петстотин тридесет и пет
лева/, представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 385 лева /триста осемдесет
и пет лева/, представляваща направените разноски по ЧГД №1835/2019 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: