Р Е Ш Е Н И Е
№…………….…./…………05.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито
съдебно заседание, четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от
съдията, търговско дело №861 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба предявена от “Еврокапитал-България“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е, представлявано от Д П
Д и Н.А.Г.-синдик, със съдебен адрес:***,
против “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар Би Лизинг“ и по-предишно
“И Еф Джи Лизинг“/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йпредставлявано
от И Н К и К.В.Г., и “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Р Х Йпредставлявано от Асен Василев Ягоди и М.И.В., в
качеството на универсален правоприемник на “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, в резултат на преобразуване, чрез вливане, със съдебен адрес ***,
офис 5-6, чрез адв.М.Р., с която при условията на обективно, евентуално и
кумулативно съединяване са предявени искове, както следва:
-с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключеният
между ищеца и първия ответник Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г., с
който страните са постигнали съглашение, в което е предвидено различен от
предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, или в евентуалност
на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като страните са постигнали привидно
съглашение, че сключват договор за лизинг, с който прикриват договор за заем;
-с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключеният
между ищеца и първия ответник Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №196, том I, рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г.
по описа на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, вписан в СВ-Варна с
вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело №5655/2008г., с който
страните са постигнали съглашение, с което е предвидено различен от предвидения
в закона начин за удовлетворяване на кредитора, или в евентуалност на основание
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като със сделката, ищецът привидно е прехвърлил
собствеността върху имот, предмет на атакувания договор, на ответника, с която
покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем;
-с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че “Юробанк България“ АД, в качеството на правоприемник на “И Ар Би
Лизинг България“ ЕАД, не е станало собственик на УПИ /Дворно място/, находящ се
в Р Х Йи ул.“**“ №*, съставляващ УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон
на гр.Варна, целият с площ по скица от ** кв.м., а по нотариален акт 453.68
кв.м., заедно с построените върху дворното място Административна сграда,
състояща се от: Подземен етаж, със застроена площ от 456 кв.м.; 2. Партерен
етаж, със застроена площ от 409.3 кв.м.; Първи етаж, със застроена площ от
440.3 кв.м.; Втори етаж, със застроена
площ от 440.30 кв.м.; Трети етаж, със застроена площ от 389.30 кв.м.; Четвърти
етаж, със застроена площ от 130 кв.м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите
части на сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху
имота, представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна,
приета със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със
Заповед №КД-14-03-803/26.03.2012г. на Началник на СЕКК-Варна, ведно с
построената в него Сграда с идентификатор ***.
В исковата молба се твърди, че на
24.03.2008г. между “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар Би Лизинг“ ЕАД
и с по-предишно “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, в качеството на лизингодател и ищеца, в
качеството на лизингополучател, е сключен Договор за лизинг №004572-001, по
силата на който първото дружество, се е задължило да придобие и достави на
второто, лизингов актив, съставляващ Урегулиран поземлен имот /дворно място/,
находящ се в Р Х Йи ул.“**“ №*, съставляващ УПИ /парцел/ 1-1, кв.№**, по плана
на 3-ти микрорайон на гр.Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен
имот /парцел/ пл.№2, поземлен имот /парцел/ пл.№12, целият с площ от **кв.м. по
скица, а по нотариален акт 453.68кв.м., заедно с построените върху дворното
място Административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж /гараж/,
включващ зала за коли /паркинг/, помещение за шофьори и обслужващ персонал и
помещение за главно ел.табло и машинно със застроена площ от 456кв.м.; 2.
Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и
стълбищна клетка, второстепенен вход-банков офис с кабинет за директора, офис,
канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.30кв.м.;
3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка
с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със
застроена площ от 440.30кв.м., заедно е припадащата се идеална част от общите
части на сградата; 4. Втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със
стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна
клетка за асансьор, със застроена площ от 440.30кв.м.; 5. Трети етаж, състоящ
се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен
възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса,
санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от
389.30кв.м.; 6. Четвърти етаж, състоящ се от един склад /архив/, санитарен
възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка е
асансьор, със застроена площ от 130кв.м., ведно с припадащите се за всеки един
от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата и правото,
както и всички подобрения и приращения върху имота, представляващи по скица от
Агенция по кадастъра Поземлен имот с идентификатор 10135.1508.79, по КККР на
гр.Варна, приета със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК,
изменена със Заповед №КД-14-03- 803/26.03.2012г. на Началника на СЕКК-гр.Варна,
с площ от 468кв.м, със стар идентификатор квартал **, парцел 1-1, ведно с
построената в него Административна сграда с идентификатор ***, с
административен адрес: Р Х Йсъс застроена площ 409кв.м., при доставна цена от
3157002.40 евро. Сочи се, че с Договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№196, том I, рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от НК,
вписан в СВ-Варна с вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело
№5655/2008г., на 27.03.2008г. лизингодателят,
в качеството на купувач, придобил от ищеца, в качеството на продавач,
лизинговият актив, за продажна цена от 3157002.40 евро, без включен ДДС, която
е изплатена по специална доверителна сметка. На 27.03.2008г. между
лизингодателя и лизингополучателя, е съставен Протокол за прихващане на
плащания по фактури, като според чл.2 от същия първото дружество издава на
второто фактура за доставка с цена от 3157002.40 евро и ДДС в размер на
651280.67 евро. Съгласно чл.3 от протокола лизингополучателя-ищец издава
фактура на “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД по нотариален акт за покупко-продажба във
връзка с Договор за лизинг №004572- 001/24.03.2008г. за доставна цена в размер
на 3157002.40 евро и ДДС в размер на 651280.67 евро. Според чл.5 от протокола
страните по същия, са се съгласили размерът на дължимия ДДС по чл.2 и чл.3 от
протокол, в размер на 651280.67 евро да бъде прихванат със задължението на
ищеца и с вземането на същия от лизингодателя-купувач. Поддържа се, че в
резултат от горепосоченото споразумение, сключено във формата на протокол за
прихващане на плащания по фактури, ищецът вместо да получи цената на лизинговия
актив, с включен ДДС, се е съгласил да не получава размера на ДДС, като по този
начин го е платил авансово за предоставянето на лизинговите средства за период
от 180 месеца. Сочи се, че според Глава 12 “Собственост“ от Общите условия /ОУ/
към договора за лизинг, собствеността на лизинговата вещ, не се прехвърля на
лизингополучателя автоматично по силата на самия договор и със заплащането на
всички вноски, а той има опция да придобие вещта. Сочи се още, че съгласно
чл.12.6 от ОУ е нужно един месец предварително лизингополучателя да отправи
изрично волеизявление до лизингодателя, с искане за уговаряне на нотариалното
прехвърляне, след изтичането на срока на договора за лизинг и при налично
изпълнение на условията описани в чл.12.3 от ОУ. С чл.2.18.3 от ОУ изпълнението
на договор за лизинг, е поставено в зависимост и от други договори за лизинг
сключени, както между същите страни, така и със свързано с лизингодателя
дружество, а именно “И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД. В същия член от договора, е
предвидено, че лизингодателят си запазва правото да променя условия по всички
или по който и да е от договорите за лизинг сключени с “Петрол холдинг“ АД,
“БПИ“ ЕАД, които са свързани дружества с ищеца. В чл.12.1 от ОУ е предвидено
право на лизингодателят на изключително разпореждане с лизинговия актив,
включително ипотекирането му в полза на трети лица. Твърди се, че договора за
лизинг и ОУ към него, уреждат множество допълнителни условия за ползването,
преотдаването под наем, застраховането и погиването на лизинговия актив, като
възникването, на което и да е от тях, предпоставя невъзможност
лизингополучателят да придобие актива по силата на договора за лизинг, с
изплащането на всички вноски по него. Твърди се, че с чл.2.4. от договора за
лизинг, е уговорено допълнително заплащане, различно от дължимите лизингови
вноски, а именно остатъчна стойност в размер на 1242954.52 евро. Поддържа се,
че гореизложеното обуславя извода, че договора за лизинг, е с опция за
придобиване на лизинговия актив. Сочи се, че към договора за лизинг, са
сключени Анекси /допълнителни споразумения/ №1/13.06.2008г., №2/27.12.2013г. и
№3/02.02.2015г., като с първите два, са изменени срокът на договора, броят и
размера на погасителните вноски, размера на лихвата и е актуализирана
остатъчната стойност на актива, а с третия анекс лизингополучателят, се е
задължил в срок до 01.04.2015г. да издаде в полза на лизингодателя нов Запис на
заповед, със срок за предявяване за плащане, не по-късно от 01.09.2023г. за
размера на цялото оставащо задължение по договор за лизинг към текущата дата на
подписването, който ЗЗ следва да е авалиран от “Петрол Еко Тур Инвест“ ЕООД,
или Митко Василев Събев, или друго юридическо лице, с минимален размер на активите
от 5000000 евро. Сочи се, че на 27.04.2017г. ищецът е изпратил писмено
предложение до лизингодателя с цена за закупуване на недвижимият имот, предмет
на лизинговия договор, като лизингодателят е отговорил с Писмо с
изх.№01991/30.06.2017г., съдържащо отказ да бъде прието предложението. С Писмо
от 07.07.2017г. с вх.№01582 до лизингодателя, ищецът е потвърдил намерението си
да закупи лизинговия имот, при цена определена по взаимно съгласие, на което
писмо не е последвал отговор. С Нотариална покана с рег.№8042, т.III, №183 от
05.07.2017г. на Нотариус с рег.№491 на НК, получена от ищеца на 21.08.2017г.,
лизингодателят е отправил покана за заплащане на едностранно определена от него
сума, като след изтичане на определен срок, на поканата е придадено действие на
изявление за прекратяване /разваляне/ на договор за лизинг. Поддържа се, че
въпросното изявление е недействително, тъй като има съществена разлика между
правните последици от прекратяването на договора и тези от развалянето на
същия, както и че с едно и също волеизявление процесния договор не би могъл
едновременно да бъде прекратен и развален. Сочи се, че с чл.2.18.1 от договора
за лизинг, на същият се придава качеството на предварителен договор за
покупко-продажба на лизинговият актив при цена и условия, определени в
договора. Поддържа се още, че предвид недействителност на волеизявлението за
прекратяване /разваляне/ на договора за лизинг и разпоредбата на чл.2.18.1 от
същия, ищецът се е възползвал от право по чл.19, ал.3 от ЗЗД да поиска
обявяване по съдебен ред на предварителният договор за окончателен, при отказ
да бъде сключен такъв с нотариален акт за покупко-продажба. За целта на
13.09.2017г. ищецът е депозирал в ОС Варна искова молба, с правно основание по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, въз основа на която е образувано гр.д.№1979/2017г., като
исковата молба е вписана в СВ на 08.01.2018г. На 27.10.2017г., чрез нотариус,
на ищецът е връчено уведомление, в което като приложения, са посочени кредитни
известия с №********** и с №**********, но такива в действителност не са били
приложени. На 31.10.2017г. ищецът е уведомил лизингодателя, че отказва да
получи и осчетоводи неправомерно издадените кредитни известия и се
противопоставя, на съдържащо се в нотариалното уведомление, изявлението за
прихващане. На 12.01.2018г. едноличния собственик на капитала на “И Ар Би
Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, е взел решение за
преобразуване на дружеството, чрез отделяне, което обстоятелство е вписано на
07.02.2018г. На 15.02.2018г. “И Ар Би Лизинг“ ЕАД е подало молба по
гр.д.№1979/2017г. на ВОС, с която моли “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД да бъде
конституирано като ответник по делото, поради настъпилото преобразуване и тъй
като процесният имот вече се намира в патримониума на новосъздаденото
дружество. Изложени са подробни доводи за други водени между страните съдебни и
изпълнителни производства, касаещи процесния договор за лизинг, респективно
имота предмет на договора, като се поддържа, че въпросните действия предприети
от лизингодателят, са насочени към възпрепятстване на възможността за
лизингополучателят да придобие обратно лизинговия актив и едновременно с това
претендира, както запазване на актива, така и изплащане на лизингови вноски по
“твърдения“ прекратен /развален/ договор за лизинг. Поддържа се, че с
процесният договор за лизинг, страните са постигнали съглашение, в което е
предвиден различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, респективно че това съглашение, се явява нищожното по смисъла на
чл.152 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че процесният договор не е “Договор за
финансов лизинг“ по смисъла на чл.342, ал.2 от ТЗ, защото доставчикът не е
трето лице, от което лизингодателят е трябвало да придобие лизинговата вещ, а е
самият лизингополучател. Поддържа се още, че в случая е налице ненаименуван и
неуреден от закона договор, понякога наричан договор “за обратен лизинг“, чието
единствено основание, е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят
дотогава не е ползвал, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността
върху тази вещ, а даването и получаването на паричен кредит, с предварително
прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху лизинговата вещ, като
обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, с лихвите
таксите и разноските. Сочи се, че уговорката за изкупуване на вещта от
продавача по чл.333 от ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342, ал.3 от ТЗ
не могат да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ, защото
предпоставките на закона за упражняване на първото, са несъвместими с
договорените от страните облигационни условия за евентуална реализация на
второто. Сочи се, че в тази хипотеза правният и търговски смисъл от
прехвърлянето на собствеността, е само финансирането на продавача под формата
на платена от купувача цена и директно обезпечаване вземанията на
купувача-кредитодател /лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача
сума по кредита, със съответно уговорените лихви и такси. Същевременно, ако при
договора за финансов лизинг свободният пазар, е регулатор на цената, на която
лизингодателят придобива вещта от третото лице, при т.н. обратен лизинг пазарна
регулация изобщо няма, тъй като е достатъчно, лизинговата вещ да бъда продадена
от бъдещия лизингополучател, срещу цена, равностойна само на необходимия за
момента кредит. Поддържа се, че чл.1 от процесния договор, съдържа съглашение,
с което предварително е било уговорено, че ако задълженията на
лизингополучателя не бъдат изпълнени, или бъдат изпълнени неточно,
лизингодателят ще остане собственик на недвижимия имот, който имот, като
обезпечение на вземанията по лизинговия договор, му е бил продаден, респективно
че това съглашение съставлява различен от предвидения в закона начин за
удовлетворяване на кредитора. Твърди се, че недействителността по чл.152 от ЗЗД
се отнася и до съглашения, чрез които предварително се урежда отговорността за
неизпълнението на евентуално неизправния длъжник, като вземането се обезпечава,
чрез прехвърляне на право на собственост върху вещ и така кредиторът придобива
привилегията на заложен кредитор, но без риск от неудовлетворяване при
осребряването на заложената /ипотекираната/ вещ. Развити са подробни
съображения за института на недействителност в хипотезата на цитираната правна
норма и за приложимостта на същия по отношение на търговските сделки, в
частност по отношение на процесният договор за лизинг, както и че договорът за
покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за
заем, е нищожен като симулативен, поради което няма вещно-прехвърлително
действие. На следващо място са развити доводи за спецификата на процесната
нищожност, съответно за неприложимост на преклузивните срокове визирани в Глава
41 от ТЗ по отношение на претенциите, с които тя се заявява, както и че
установителните искове за нищожност и за собственост, следва да се считат за
приравнени на исковете за попълване на маса на несъстоятелност, тъй като
успешното им провеждане води до увеличаване имуществото на несъстоятелният
длъжник, съответно до увеличаване на масата на несъстоятелността.
С депозираният от ответниците отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД е собственик на процесният недвижимия имот в качеството на правоприемник на “И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с предходно наименование “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, като е придобило собствеността в резултат на преобразуване, чрез отделяне вписано в ТР на 07.02.2018г. Сочи се, че праводателят е придобил имота на самостоятелно правно основание, годно да го направи собственик, в предвидената от закона форма, а именно Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №196, том I, рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от НК. Поддържа се още, че цитираните договори, не са нищожни на никое от основанията, посочени от ищеца, както и че договорът за обратен лизинг е действителен, както според приложимото в страната право, така и според съдебната практика. Твърди се, че договорът за обратен лизинг, е уреден в Регламент /ЕО/ №1126/2008 на Комисията от 03.11.2008г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти /МСС/ в съответствие с Регламент /ЕО/ №1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, сред които е МСС №17 “Лизинг“. Сочи се, че правото на ЕС има предимство пред вътрешното право, като в частност регламентите, са пряко приложими на основание чл.249 от ДЕО, което означава, че тяхното влизане в сила и прилагането им, са независими от каквито и да е мерки предприети в националното право. Твърди се, че съгласно чл.58 от МСС №17 сделката за продажба с обратен лизинг, е свързана с продажбата на актив и обратното наемане на същия актив, като лизинговото плащане и продажната цена обикновено са взаимозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажбите с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор /финансов или оперативен/. Съгласно чл.60 от МСС №17, ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя. Съгласно дефиницията, дадена в чл.4 от МСС №17 финансовият лизинг, е лизингов договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив, като в края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. На следващо място се поддържа, че договорът за обратен лизинг е уреден и в Национални счетоводни стандарти, приети с Постановление №46 на Министерския съвет от 2005г. Сочи се, че съгласно т.6 от Счетоводен стандарт №17 сделката за продажба с обратен лизинг, е свързана с продажбата на актив и обратното отдаване под наем на същия актив на доставчика, а съгласно т.6.2., когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, като активът се явява обезпечение. Поддържа се още, че процесният договор за лизинг е в съответствие и с установения в чл.9 от ЗЗД принцип на договорната свобода, който е приложим на основание чл.288 от ТЗ. Твърди се, че освен изрично уредените в Търговския закон оперативен и финансов лизинг, съществуват и редица други видове лизинг, разновидности на финансовия-обратен или възвратен /при който участват само две лица/, разделен или ливериджид /при който участват четири лица/, финансов лизинг с отворен край, финансов лизинг със затворен край и др. Сочи се, че за неуредените по нормативен ред въпроси, приложение следва да намери търговския обичай, доколкото сключването на договори за обратен лизинг, е обичайна практика от десетки години, както в България, така и в цяла Европа. Твърди се, че е налице и съдебна практика, според която договорът за обратен лизинг, не противоречи на разпоредбите на българското право и съобразно него, представлява действителна правна сделка, като се цитира конкретна практика. На следващо място се твърди, че в правната теория безспорно се приема, че договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг, е действителен според българското законодателство и обвързва страните, които са го сключили. Поддържа се, че анализа и тълкуването на разпоредбите на процесните договори, установява, че същите са типични сделки по обратен финансов лизинг, като страните по тях са имали намерение и са изявили воля да сключат именно сделки по обратен финансов лизинг. Твърди се, че според договор за лизинг, лизинговият актив безусловно се приема и от двете страни като собствен на лизингодателят и се третира като такъв, а не като ползване на обекта на лизинга в рамките уговорения срок, което е отразено и в нотариалния акт за продажбата. Сочи се, че в съответствие с чл.345 от ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател, а имено да плаща цена във формата на лизингови вноски, които са периодични, като при финансовия лизинг тя е изчислена така, че да покрива цената, по която лизингодателят е купил вещта, неговите разноски и печалбата му. Лизингополучателят, следва също така да пази актива, да плаща разходите свързани с ползването и поддържането му, и да върне вещта, ако не я изкупи, каквито уговорки се съдържат в процесните ОУ. По отношение на риска от случайно погиване или повреждане на вещта, се сочи, че с чл.12.2 от ОУ страните са се договорили в съответствие с разпоредбата на чл.343 от ТЗ, а именно че този риск е за лизингополучателя. Сочи се, че въпросното изключение от правилото, че собствеността и рискът вървят ръка за ръка, е една от най-характерните особености на договора за финансов лизинг, в това число и за обратния финансов лизинг. В заключение се поддържа, че сключените между страните сделки, не нарушават забраната на чл.152 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на собствеността на “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, при сключване на договора за лизинг, е част от задължителното съдържание на сделката по обратен финансов лизинг, който е действителен според приложимото право и съдебната практика. Наред с това правото на собственост на лизингодателя върху лизинговия актив, е безусловно и не зависи от изпълнението или неизпълнението на задълженията на лизингополучателя, като договора за лизинг дава право на същия да ползва актива, срещу възнаграждение. Сочи се, че процесните договори предвиждат възможност лизингодателя в бъдеще /в периода на ползване на актива или в края му/ да придобие собствеността върху лизинговия актив, която възможност се осъществява чрез нова, отделна сделка, т.е. ново волеизявление на страните, което потвърждава безусловността на правото на собственост на праводателя /лизингодателя/. По отношение на исковете за нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, се твърди, че приликата между договора за обратен лизинг и договора за заем се свежда до обстоятелството, че и двете правни фигури предоставят способ за набавяне на средства за финансиране. Сочи се, че от друга страна договорите за заем и обратен лизинг, се отличават, освен по предмета си и по целта, за която страните се съгласяват и се стремят. За да бъде една сделка определена като привидна /симулативна/, страните по нея трябва да извършат волеизявления, характерни за конкретен вид сделка, но вътрешната им воля, е да не възникнат типичните за тази сделка правни последици. Поддържа се, че процесните договори, съдържат всички характеристики на договора за обратен финансов лизинг, с който лизингодателят, се задължава да придобие имота от ищеца, съответно да го отдаде при условията на финансов лизинг. В изпълнение на това свое задължение лизингодателят е придобил лизинговия имот, като договора за лизинг, плащанията и лизинговият актив по него, са счетоводно отнасяни и от двете страни по договора през целия им период на действие, именно като обратен лизинг. Твърди се, че в случая не е налице една от предпоставките при симулативните договори, а именно двете страни да са постигнали съгласие, че не желаят настъпването на последици, произтичащи от направените от тях волеизявления, съответно липсва и документ /обратно писмо/, установяващ такова. По отношение на отрицателният установителен иск за собственост на процесният имот, се поддържа, че същият е неоснователен предвид неоснователността на исковете за нищожност, поради привидност на договорите за лизинг и за покупко-продажба. Поддържа се още, че иска е неоснователен и защото в случая не са налице предпоставките по чл.17, ал.2 от ЗЗД, която наред с това е не приложима в настоящата хипотеза, доколкото правоприемникът “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД не е придобил права въз основа на волеизявление на приобретателят на твърдяното съглашение “И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с последващо наименование “М Лизинг“ ЕАД/, а въз основа на волеизявление на трето неучастващо в процеса лице-“Юробанк Ергасиас“ С.А. На последно място се сочи, че вторият ответник е собственик на имота на основание изтекла 10 годишна придобивна давност в периода от 27.03.2008г.-датата на подписване на сключване на НА акт за покупко-продажба и подаване на настоящата искова молба. Сочи, се че ответното дружество се легитимирало като собственик на процесния имот и владелец на същия, като фактическата власт е упражнявала от ищеца, който е държател на веща в качеството му на лизингополучател, който до предявяване на настоящите искове не е оспорва, напротив и изрично е признавал правото на собственост на ответниците.
С подадената от ищеца допълнителна
искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответниците изложени в
отговора на исковата молба, като са доразвити доводите за недействителност на
атакуваните сделки. По-конкретно се оспорват доводите за действителност на
атакуваните сделки на основание регулирането им от източници от общностното
право. Сочи се, че според чл.1 от Регламент №1126/2008 на Комисията от
03.11.2008г., целта на регламента е да се определи база за представяне на
финансовите отчети на предприятието с общо предназначение, за да се осигури
тяхната сравнимост, както с неговите финансови отчети от предходни отчетни
периоди, така и с тези на други предприятия. За да се постигне тази цел, в
стандарта се определят общите положения за представяне на финансовите отчети и
се предоставят указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания
за съдържанието на тези финансови отчети. Съгласно чл.2 от регламента
стандартът трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с
общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните
стандарти за финансово отчитане. Твърди се, че тези цели и обхват на
регламента, предвиждат счетоводният стандарт да обхваща всички видове
съществуващи правоотношения и сделки, като създава правила за нуждите на
тяхното счетоводното отчитане и отразяване. Поддържа се, че един от основните
принципи на счетоводството, е този на прилагане на съдържанието пред формата,
т.е. че сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според
правната им форма. Ето защо се поддържа, че правната форма на обратният лизинг,
не е уредена нито в Регламент №1126/2008, нито в МСС. Сочи се, че настоящото
производство има за цел за проверка на правната форма на атакуваните сделки,
респективно следва да се съобрази законовата разпоредба, в която тя е уредена,
т.е. разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, а не на регламента или МСС. На следващо място се
сочи, че Регламент №1126/2008, който въвежда
МСС №17 е от 03.11.2008г., т.е. последващ атакуваните сделки, които са
сключени преди това през м.март на 2008г., преди регламента да започне да действа,
което обосновава извода, че тяхното съдържание не е съобразено с него. Сочи се
още, че понастоящем Регламент №1126/2008 е изменен с Регламент (ЕС) №2017/1986
на Комисията от 31.10.2017г. като е приет нов Международен стандарт за
финансово отчитане /МСФО/ №16 Лизинг /действащ в България от 01.01.2019г./,
респективно към момента на иницииране на настоящото производство Регламент
№1126/2008, не е имал действие. Твърди се, че МСФО №16 Лизинг установява
принципите за признаването, оценяването, представянето и оповестяването на
лизинговите договори, съответно представянето на необходимата информация по
начин, осигуряващ достоверното отразяване на тези сделки, както и правила за
счетоводно отчитане, съответно третирането на сделките за данъчни цели и
финансовите отчети. Твърди се още, че МСФО №16 не прави разлика между
оперативен и финансов лизинг, като по същество оперативният лизинг, се отчита
като нормален наем, но взетите имущества под наем, вече влизат в баланса като
активи, които се амортизират като финансов резултат. В заключение се поддържа,
че относно правната форма на конкретна сделка и тълкуване на нейното
съдържание, следва да се прилага съответния материален закон, който обаче не се
съдържа в регламент или счетоводен стандарт. По отношение на доводите на
ответниците, касаещи отрицателният установителен иск за собственост, се
поддържа, че придобиването на собствеността върху процесния имот от ответника
“И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, е оспорено още с исковата молба, като с
уточняващата такава е прецизиран кумулативно предявения иск за недействителност
на придобивното основание на втория ответник.
С подаденият от ответниците отговор на
допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите от ищеца доводи за
недействителност на атакуваните сделки, като на свой ред, са доразвити
съображенията за неоснователност на претенциите. Сочи се, че към датата на
сключване на процесният договор за лизинг е действал Регламент /ЕО/ №1606/2002
на Европейския парламент и на Съвета от 19.07.2002г., с който е приет МСС №17
“Лизинг“, като в т.49 от стандарта, се съдържа описателна дефиниция на договора
за обратен лизинг. Също така е действало и Постановление №46 от 21.03.2005г. за
приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни
предприятия, с което е приет Счетоводен стандарт №17-“Лизинг“, като с т.6 от
същия, се урежда обрания лизинг и му е дадена дефиниция. Твърди се, че
счетоводният стандарт обхваща всички видове съществуващи правоотношения и той
не би могъл да урежда счетоводно отчитане на сделки, които не съществуват или
са недействителни. Твърди се още, че въпросните регламенти на ЕО и счетоводни
стандарти, потвърждават наличието на правна регламентация на договора за
обратен лизинг, като неговата дефиниция се извежда от въпросните норми, с които
се доразвива вече съществуваща правна уредба на този вид сделка. Сочи се, че
обратният лизинг е разновидност на уредените в ТЗ оперативен и финансов лизинг,
като спецификата при него е, че в правоотношението участват само две лица,
което не противоречи на повелителна правна норма и е в съответствие с принципа
на договорната свобода. Поддържа се, че след като законодателят с чл.333 от ТЗ
допуска възможността между търговци да бъде сключена продажбата с уговорка за
обратно изкупуване, то по аргумент на по-силното основание е валидна и сделка
по обратен лизинг, какъвто е и процесния. По отношение на доводите за
неоснователност на отрицателният установителен иск за собственост се допълва,
че след като “Юробанк Ергасиас“ СА., няма качеството на ответник по иска, то
решението не би му било противопоставимо.
В съдебно заседание ищеца, чрез
пълномощник, поддържа претенциите си,
като с писмена молба, се доразвиват доводите за нищожност и привидност на
атакуваните договори. Излагат твърдения за наличие на кредитна сделка между
“Петрол Холдинг“ АД и “Юробанк И Еф Джи България“ АД, задължението по която е
обезпечено от ищеца, чрез ипотека на процесният недвижим имот. Твърди се още,
че получената цена от продажбата на имота на първия ответник, е преведена по
специална доверителна сметка и в последствие е послужила за погасяване на част
от задължението на “Петрол Холдинг“ АД. Поддържа се, че въпросната
последователност от свързани сделки, сочи, че процесния договор за лизинг е
недействително съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, както и че договора за
откриване на ескроу /доверителна/ сметка разкрива симулативността на двете
атакувани в настоящото производство сделки. Моли се за уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележи излагат
подробни доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответниците,
чрез пълномощниците си, оспорват исковете, поддържат отговорите си и молят за
отхвърляне на претенциите. Претендират деловодни разноски. С писмени бележки,
включително реплика на доводите на ищеца, излагат подробни съображения в
подкрепа на поддържаното становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото не е налице спор и от
събраните доказателства, се установи, че между ищецът и първият ответник, са
сключени на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от НК, които имат
за предмет недвижим имот-УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на
гр.Варна, с административен адрес: Р Х Йи ул.“**“ №*, заедно с построената в
дворното място Административна сграда, ведно с припадащите се ид.ч. от общите
части на сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху
имота, представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна,
ведно с построената в него Сграда с идентификатор ***.
По силата на договора за лизинг,
ответникът “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар Би Лизинг“ ЕАД и с
по-предишно “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, в качеството на лизингодател, се е задължил
да придобие и достави на ищеца, в качеството на лизингополучател, лизингов актив, представляващ гореописания
недвижим имот, при доставна цена от 3157002.40 евро без ДДС. Срока на договора
е 180 месеца от доставката, в който срок се дължат ежемесечни анюитетни вноски,
съобразно погасителен план, като за доставчик на лизинговият актив е посочен
ищецът. Определената в чл.2.4. от договора остатъчна стойност, е в размер на
1242954.52 евро, като същата е дължима заедно с последната лизингова вноска. Според
съдържанието на чл.2.17 от договора, лизингополучателят може да отдава под наем
лизинговия актив, без да му е нужно одобрение от страна на лизингодателят. В
чл.2.18.1 от договора, е предвидено, че същият ще се счита за предварителен
договор за покупко-продажба на лизинговият актив при цена и условия, определени
в договора. По отношение на процесната облигационна връзка са приложими Общия
условия на лизингодателя, препис от които са представени по делото и който са
приети от лизингополучателя, чрез поставяне на подпис от негов представител.
С горецитирания договор за покупко-продажба, обективиран в НА №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г., на 27.03.2008г. лизингодателят, в
качеството на купувач, е придобил от ищеца, в качеството на продавач, собствеността
върху процесният имот-лизингов актив, за цена от 3157002.40 евро, без включен
ДДС, която е изплатена по специална доверителна сметка.
Видно е от представеният по делото
заверен препис от двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от 28.03.2008г.,
че на посочената дата лизингодателя е предал на лизингополучателя процесният
лизингов актив.
С Анекси №1/13.06.2008г. и
№2/27.12.2013г. към договора за лизинг, преписи от които са приети по делото,
са извършени промени по отношение на срокът, броят и размерът на погасителните
вноски, и на дължимата лихва, както е актуализирана и остатъчната стойност на
актива. От представеният препис от Анекс №3/02.02.2015г. към договора за
лизинг, е видно, че лизингополучателят, се е задължил в срок до 01.04.2015г. да
издаде в полза на лизингодателя нов Запис на заповед, със срок за предявяване
за плащане, не по-късно от 01.09.2023г. за размера на цялото оставащо
задължение по договор за лизинг към текущата дата на подписването, който ЗЗ
следва да е авалиран от “Петрол Еко Тур Инвест“ ЕООД, или Митко Василев Събев,
или друго юридическо лице, с минимален размер на активите от 5000000 евро, като
в противен случай лизингодателят може да прекрати едностранно договора за
лизинг с произтичащите от това последствия.
Установява се от приложеният по делото
заверен препис от Писмо с вх.№01340 от 27.04.2017г. на “И Ар Би Лизинг“ ЕАД, че
ищецът отправил предложение до лизингодателя, в качеството му на собственик, за
придобиване на процесният лизингов актив на новоопределена /актуализирана/
продажна цена, като в тази връзка са изложени съображения за невъзможността
веща да се отдава под наем или да бъде продадена, въпреки положените сериозни
усилия в тази посока.
От приетият по делото заверен препис
от Нотариална покана с рег.№8042, т.III, №183 от 05.07.2017г. на Нотариус с
рег.№491 на НК, която е връчена на 21.08.2017г., се установява, че
лизингодателят е отправил покана до ищеца за заплащане в седмодневен срок от
уведомяването, на падежирали и просрочени задължения по договора за лизинг, в
общ размер на 527536.45 евро, като в противен случай, след изтичане на
определеният срок, ще счита договора за лизинг за развален с последиците
предвидени в чл.14.2.1 вр. с чл.14.1.1 от ОУ. В поканата се съдържа и
волеизявление на лизингодателят, че макар да счита за недействителна клаузата
на чл.2.18.1 от договора за лизинг, според която същия следва да се разглежда
като предварителен договор, с цел избягване на бъдещи неясноти, след изтичане
на горепосоченият срок ще счита за прекратен /развален/ и предварителният
договор за покупко-продажба, който е инкорпориран в договора за лизинг. Наред с
горното, ищецът е поканен в срок от три работни дни от изтичане на седмодневния
срок за плащане, да върне лизинговия актив на лизингодателя с оглед развяването
на договора за лизинг.
По делото са представени доказателства
за иницииране от страна на лизингодателя на принудително изпълнение по реда на
заповедното производство за реализиране на паричните вземания, предмет на
процесния договор за лизинг. Представени са и доказателства иницииране на
съдебен спор от страна на лизингополучателя, чрез иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД за обявяване на обективираният в договора за лизинг, по смисъла на
чл.2.18.1 от същия, предварителен договор за окончателен.
Видно е от приетият по делото заверен
препис от Договор за откриване на специална доверителна /ескроу/ сметка от
25.03.2008г., сключен между “Юробанк И Еф Джи България“ АД-доверителна банка,
“И Еф Джи Лизинг“ ЕАД-купувач, “Еврокапитал-България“ ЕАД-продавач и “Петрол
Холдинг“ АД-кредитополучател, че предвид предстоящото сключване на договор за
покупко-продажба на процесния имот, доверителната банка ще открие специална
сметка за превод на цената на имота, която цена ще послужи за частично
погасяване на задължението на кредитополучателя към банката.
Представени са заверени преписи от
Протокол от проведено на 22.10.2007г. събрание на СД на “Еврокапитал-България“
ЕАД, от НА за учредяване на договорна ипотека №73, том V, рег.№4793,
д.№757/2007г. на Варненски нотариус с рег.№012 и от Справка от СВ за
вписванията по партидата на ищецът, от които е видно, че дружеството е
обезпечило изпълнението по отпуснат кредит на “Петрол Холдинг“ АД, чрез ипотека
на притежаваните от първото дружество имоти, един от които е и процесният.
Представен е и заверен препис от договор за кредит, според който “Петрол
Холдинг“ АД е получило от “Българска Пощенска Банка“ АД /с настоящо
наименование “Юробанк България“/ сумата от 21000000 евро.
По делото, са представени преписи от
Договори за наем, ведно със счетоводни документи, установяващи непрекъснатото
отдаване под наем на процесният имот от страна на ищецът на трети лица, през
периода 2002г.-2015г., т.е. както по времето, когато той е бил собственик на
имота, така и след сключването на процесния договор за лизинг.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете за нищожност на Договор за
лизинг №004572-001/24.03.2008г.:
Според клаузите процесния договор
първият ответник, в качеството на лизингодател, се е задължил да придобие и
достави на ищеца, в качеството на лизингополучател, лизингов актив-недвижим
имот, който към този момент е собственост на втория, при доставна цена от
3157002.40 евро без ДДС, за срок на ползване от 180 месеца при плащане на
ежемесечни анюитетни вноски, съобразно погасителен план и право на обратно
изкупуване, чрез заплащане на остатъчна стойност в размер на 1242954.52 евро,
която е дължима заедно с последната лизингова вноска. Анализа на въпросният
договор сочи, че той съдържа съществените белези на определения в
икономическата теория и в съдебната практика разновидност на договора за
финансов лизинг, а именно обратен /или възвратен/ лизинг. Вярно е, че по
дефиниция /чл.342, ал.2 от ТЗ/ във финансовия лизинг участват най-малко три
лица-лизингодател, лизингополучател и трето лице-доставчик на вещта, искана от
клиента. От друга страна обаче гъвкавостта на договора за лизинг и
неизчерпателната му уредба в Търговския закон, позволяват в отношенията между
търговци, лизингополучателят и третото лице-доставчик на вещта, да бъдат едно и
също лице. Така при обратният лизинг доставчикът на имуществото и
лизингополучателят, са едно и също лице, като при тази лизингова сделка, се
сключват два договора между едни и същи страни-единият за продажба на активи, а
другият за предоставяне под формата на лизинг тези активи. Възможността
доставчикът и лизингополучателят да са едно и също лице, се обуславя от факта,
че финансовият лизинг, се характеризира с особена многостранна структура като
сделка, при която основното задължение на лизингодателят е да придобие
конкретна вещ-лизингов актив, който в последствие да предостави за временно и
възмездно ползване на лизингополучателят. Това задължение на лизингодателя, е
съчетано с възможността /правото/ на лизингополучателя да придобие
собствеността върху вещта в течение на срока на договора или в края му, чрез
заплащане на предварително уговорена цена-остатъчна стойност. В този смисъл
макар да не е изрично предвидено в закона, е допустимо и използвано в
отношенията между търговци, при сключване на договор за финансов лизинг,
лизингополучателят и доставчикът на вещта, да бъдат едно и също лице. На
практика обратният лизинг, представлява своеобразна форма на финансиране, тъй
като прехвърлянето на собствеността върху вещта, обект на лизинговия договор,
при запазено упражняване на фактическата власт върху нея, срещу заплащане на
значително по-малко по размер възнаграждение за ползването, води до
освобождаване на финансов ресурс, който може да се насочи в други сфери на
бизнесдейност. Това от своя страна, се очаква да доведе до подобряване общото
финансово състояние на лизингополучателя, респективно до възможност, след
погасяване на дълга, да се възвърне собствеността. Посоченото в комбинация с
наличието на кодификация на договора за обратен лизинг, макар и за счетоводни
цели, води до извод, че процесният договор не е дефинитивно нищожен.
В контекста на изложеното не може да
бъде споделен довода на ищецът, че процесния договор за лизинг е нищожен, тъй като
неговият предмет противоречи или е забранен от закона. Тук е мястото да се
посочи, че доколкото търговците са професионалисти, съответно носят
по-голям риск, има по-големи изисквания по отношение на грижата, която трябва
да полагат и т.н., не са малко случаите, в които ограниченията и дори забрани в
гражданското право, са напълно позволени в отношенията между търговци по
търговски сделки. Поради това приложението на разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите по отношение на търговските сделки, предвидено с
правилото на чл.288 от ТЗ, следва да става съответно и при съобразяване със
спецификата на търговския оборот. Ето защо разпоредбата на чл.152 от ЗЗД,
визираща забрана за сключване на съглашения, с които се уговаря предварително,
че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта,
както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е
недействително, не следва да се тълкува и прилага стриктно, а във връзка със
специалните норми на Търговският закон.
Както бе изложено по-горе, лизинговата
сделка има многостранна структура, като един от елементите ѝ е правото на
лизингополучателя да придобие лизинговия актив. При обратния лизинг предвид
факта, че лизингополучателя, е бивш /предишен/ собственик на актива, който е
закупен от лизингодателя към момента на сключване на сделката, се разкриват
редица сходства с предвидената в чл.333 от ТЗ продажба с уговорка за
изкупуване. В гражданското право такава продажба /продажба под прекратително
условие/ е недействителна, защото по същество позволява придобиване на залог, а
според нормите на ЗЗД заложният кредитор не може да се удовлетворява
извънсъдебно. На противоположния полюс, са правилата предвидени в ТЗ, според
които правото на обратно изкупуване, е изрично предвидено и е допустимо
продавачът да заяви на купувача, че му взима вещта като я изкупува и последния
няма право да откаже да продаде я обратно.
От значение при преценката за действителността
на договора, е факта, че дейността на търговците, която по дефиниция е насочена
към реализиране на приходи, предполага сключване на рискови сделки със
специфичен инвестиционен мотив и не изключва възможността да се сключват
спекулативни сделки, който може да не носят пряка печалба, но да са доходоносни
в дългосрочен план, тъй като водят до понижаване на данъчните разходи,
освобождават средства за краткосрочни инвестиции и т.н. Поради тази специфика
на търговската дейност, фактическият /крайният/ резултат, не може да бъде
критерий за валидността на договора. В тази връзка ирелевантни за спора, се
явяват доводите на ищецът за липсата на пазарна регулация на цената, на която
лизингодателят придобива вещта.
В разглежданият казус от становищата
на страните и събраните по-делото доказателства, прозира целта на
дружество-собственик на имот, да окаже финансова подкрепа на свързано
дружеството. Избрания за това начин е сключване на договор, който макар да води
до загубване на собствеността на вече обременен с тежести /ипотекиран/ имот,
позволява незабавно набавяне на финансови средства, без допълнителни условия и
процедури, и без да се губи държането на имота, като в случай на изправност, се
запазва възможността за възстановяване на собствеността.
В заключение съдът намира, че
процесният договор за лизинг не противоречи на закона, съответно че иска за
прогласяване на нищожността му на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.152 от ЗЗД, се явява неоснователен.
С оглед сбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие-неоснователност на главният иск, следва да се
разгледа евентуалната претенция за установяване на нищожността на договора за
лизинг в хипотезата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, защото страните са имали
намерение да сключат договор заем, който са прикрили с лизингова сделка:
Както вече се посочи по-горе един от
възможните мотиви при договора за обратен лизинг, е намерението за набавяне на
финансов ресурс, което го превръща в своеобразна форма на кредитиране от страна
на лизингодателя. След като е налице такова кредитиране, няма как договора за
лизинг да прикрива договор за заем, доколкото предметите на двата договора, се
припокриват. Наред с това по делото не се ангажираха доказателства, които да
установяват привидността на договора за лизинг. По конкретно, следва да се
посочи, че твърдението на ищеца, че договора за откриване на ескроу
/доверителна/ сметка разкрива симулативността на атакуваната сделка не може да
бъде споделено. Въпросният договор урежда начина за превеждане /получаване/ на
цената от продажбата на процесния имот, като от съдържанието на същия не може
да се направи извод за симулативност на договора за лизинг.
С оглед горното, се налага крайният извод, че
процесния договор за лизинг не е привиден, съответно нищожен, поради което
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
№196, том I, рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. по описа на Варненски
нотариус с рег.№012:
Гореизложените мотиви относно валидността на
процесния договор за лизинг, са изцяло и напълно относими към аргументите на
ищцовата страна за нищожност на договора за покупко-продажба. В допълнение,
следва да се посочи, че в процесния договор за продажба, не се съдържат условия,
които да попадат в приложното поле на чл.152 от ЗЗД, доколкото в него не са
предвидени, клаузи, които да са чужди на стандартният договор за
покупко-продажба на недвижим имот или да го различават от такъв.
Ето защо иска с горепосочената правна
квалификация, следва да бъде отхвърлен.
По евентуалната претенция установяване
на недействителността на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД на договора за
покупко-продажба:
Предвид неоснователността на
предходните претенции и по съображенията довели до този резултат, неоснователен
се явява и иска за установяване на симулативността на атакуваният договор за
продажба на недвижим имот, с който ищецът привидно е прехвърлил на ответника собствеността
върху имот, като така е прикрито обезпечение по договор за заем. За пълнота,
следва да се отбележи, че действително разместването на собствеността върху
имота има обезпечителна функция, но това е един от целените ефекти с договора
за обратен лизинг.
С оглед горното иска за прогласяване
на симулативността на атакуваната сделка, следва да се отхвърли.
По отрицателният установителен иск за
собственост:
В резултат от неуспешно проведените
претенции за прогласяване на недействителността на сделките, които са довели до
преминаване на собствеността върху процесния имот в патримониума на“М Лизинг“
ЕАД /с предишно наименование “И Ар Би Лизинг“ ЕАД и с по-предишно “И Еф Джи
Лизинг“ ЕАД/, от където в последствие имотът преминал в собственост на “Юробанк България“ АД,
неоснователен се явява и следва да бъде отхвърлен иска с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗД за установяване, че ответникът не е
станал собственик.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на единствено претендиралият разноски ответник, а именно “Юробанк
България“ АД, следва да се присъдят такива, според доказателствата за направени
такива, чиито размер възлиза на 51414лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.620, ал.5 от ТЗ ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по претенциите за
нищожност на договора за лизинг и на договора за покупко-продажба в размер на
по 125263.04лв., т.е. общо 250526.08лв., като и по предявеният отрицателен
установителен иск за собственост в размер на 31315.76лв., или общо сумата от 281841.84лв.
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ищецът дължи и
5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик,
за прогласяване на нищожността на сключеният между него и “М
Лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йпредставлявано
от И Н К и К.В.Г., Договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008г., тъй като със същия страните са постигнали
съглашение, с което е уговорено предварително начин за удовлетворяване на
кредитора, различен от предвидения в закона, както и предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на
нищожността на Договора за лизинг, тъй като той, представлява привидно
съглашение, с което е прикрит договор за заем, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик,
за прогласяване на нищожността на сключеният между него и “М Лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Р Х Йпредставлявано от И Н К и К.В.Г., Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт №196, том I, рег.№2035, дело №167 от
27.03.2008г. по описа на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, вписан в СВ-Варна
с вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело №5655/2008г., тъй като
със същия страните са постигнали съглашение, с което е уговорено предварително
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, както и предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване на нищожността на Договора за покупко-продажба, тъй
като той, представлява привидно съглашение, с което е прикрито обезпечение по
договор за заем, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
иска на “Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик,
за приемане за установено в отношенията
между страните, че “Юробанк България“ АД, в качеството на правоприемник на
“И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, не е
станало собственик на УПИ /Дворно място/, находящ се в Р Х Йи ул.“**“ №*,
съставляващ УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на гр.Варна,
целият с площ по скица от ** кв.м., а по нотариален акт 453.68 кв.м., заедно с
построените върху дворното място Административна сграда, състояща се от:
Подземен етаж, със застроена площ от 456 кв.м.; 2. Партерен етаж, със застроена
площ от 409.3 кв.м.; Първи етаж, със застроена площ от 440.3 кв.м.; Втори етаж, със застроена площ от 440.30
кв.м.; Трети етаж, със застроена площ от 389.30 кв.м.; Четвърти етаж, със
застроена площ от 130 кв.м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на
сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху имота,
представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна, приета със
Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със Заповед
№КД-14-03-803/26.03.2012г. на Началник на СЕКК-Варна, ведно с построената в
него Сграда с идентификатор ***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
“Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик,
да заплати на “Юробанк България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йпредставлявано от
Асен Василев Ягоди и М.И.В., сумата от 51414лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА
“Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик,
да заплати по сметката на Окръжен съд
Варна, сумата от 281841.84лв.,
представляваща общо дължима държавна такса за производството и сумата от 5лв., представляваща
държавна такса за служебно издаване
на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: