Определение по дело №1042/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 601
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20205300601042
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 601

гр. Пловдив, 11.06. 2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито  съдебно заседание на единадесети юни  две  хиляди и двадесета година, в състав: 

                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

                             ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

 

като разгледа докладваното от Председателя ВЧНД №1042по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от  НПК.

Образувано е по  жалба от адв. П. К., в качеството му на повереник на А. К. П., срещу Определение  № 561/13.04.2020 г. на  Пловдивския  районен съд, постановено по ЧНД № 2012/2020 г. по описа на същия съд, с което е било потвърдено  Постановление на РП гр.Пловдив от 27.02.2020 г. за прекратяване на  наказателното производството по досъдебно производство № 117/2019г., по описа на Сектор разследване на транспортни престъпление  при ОД на МВР- Пловдив..

В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Излагат се доводи за непълнота на разследването, липса на анализ на доказателствата в прокурорския акт, които не са били констатирани като отменителни основания от първостепенния съд.  Иска се отмяна на определението на съда, отмяна на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство и   връщане на делото на прокурора, с „ конкретни указания за продължаване на действията по разследването“.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото и провери  обжалваното определение изцяло, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения за това срок, от повереника на  пострадалия по делото.

Разгледана по същество, жалбата  е неоснователна.

Направените пред настоящата инстанция оплаквания са били заявени пред ПдРС, обсъдени са били задълбочено и са намерили аргументиран отговор. Настоящият състав на съда се солидаризира изцяло със становището на първостепенния съд.

Правилно е бил намерен за законосъобразен изводът на прокурора, че са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл. 343, ал.2 НК за прекратяване на наказателното производство.

 Същото е било образувано, водено и прекратено за  престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 2 вр. с чл. 342 ал. 1 предл. 1 от НК. Пострадал от разследваното деяние е малолетният А. К. П. Не съществува никакъв спор нито в правната теория, нито в съдебната практика, че лицата, ненавършили 14 години не могат да Формират и изразяват правно валидна воля. От тяхно име и за тяхна сметка волеизявяват техните родители. Както правилно е посочил и ПдРС, такава е изричната регламентация на чл. 3 от Закона за лицата и семейството.  Родителите на малолетния пострадал са разпитани по делото, при разясняване на правата и задълженията им като свидетели и като  лица, действащи от името на малолетното си дете. В проведените разпити на  09.10.2019 г. / л. 31-32 дос. произв./ и на 27.12.2019 г. / л. 28-30 дос. производство/  майката на пострадалия  А. П.- Г. Й. П.,  двукратно е заявила, че  иска да бъде прекратено наказателното производство.  И в двата протокола за разпит, които имат официална удостоверителна сила съобр. чл. 131 от НПК, е отразено, че това изявление е направено след изрично разясняване на разпоредбата на чл.  343 ал. 2 от НК.  Идентично е изявлението на другия родител- К.А.П., материализирано в протокола му за разпит на 09.10.2019 г. / л. 33-35 дос. произв./. По делото са налице изричните изявления на двамата родители и законни представители на малолетния пострадал, че желаят наказателното производство да бъде прекратено. Изявлението за прекратяване е направено в законоустановения срок- до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Налице е първата предпоставка за допустимо прекратяване на  наказателното производство. Видно от материалите по делото св. А. П. не е осъждан и срещу него не са прекратявани наказателни производства. Т.е.  спрямо евентуалния извършител  тази привилегия не е прилагана в предходните 5 години. Причинената на пострадалото лице телесна повреда е средна и това е видно от  приложената на л.47 от ДП СМЕ на А. К. П., комуто  е причинено трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за около 5-6 месеца. Съгласно чл. 343, ал.2 НК наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това за престъпления по чл. 343 ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. Съгласно чл. 24, ал.1, т.9 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство.

Първостепенният съд е направил единствено възможния с оглед гореизложеното извод- за наличие на всички предвидени в закона предпоставки, при което прекратяването на наказателното производство на соченото от прокурора основание  е  правилно и законосъобразно.  Възражението в  частната жалба срещу съдебния акт в тази му част / абз. 1-ви, стр. 2 от въззивната жалба/ за неоснователност на изводите на ПдРС не съдържа никакви аргументи. При служебната проверка, извършена от настоящия съд, се констатира, че в материалите по делото не се съдържа нищо, което да внесе и най- малкото съмнение в правилността на изразеното от първостепенния съд.

Оплакванията в жалбата  за липса на обективно, всестранно и пълно разследване и изразяване от страна на прокурора на становище относно авторството на деянието и фактическата обстановка, които е следвало да мотивират първостепенния съд да отмени обжалваното пред него постановлени,е също са неоснователни.

Действително в постановлението на прокурора липсва извод, че са събрани доказателства, установяващи виновно поведение на конкретно лице / обвиняем не е привличан/. Това би  се явявало основание за отмята на прокурорския акт, ако беше обжалван с твърдение за наличие на реабилитиращо дееца основание за прекратяване  от обвиняемо лице, респ. от лице, спрямо което са извършени действия по чл. 212 ал. 2 от НПК. В правната теория- „Досъдебното производство по НПК“, М. Ч., изд. Сиела, 2013 г., стр. 420, е застъпено становището, че при прекратяване на наказателното производство на нереабилитиращо дееца основание /каквото несъмнено е това по чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК/, правоприлагащият орган следва да се  ангажира с извода, че са събрани необходимите доказателства и от тях следва, че обвиняемият или подсъдимият е извършил престъплението, за което е повдигнато обвинение. Само при липса на реабилитиращо дееца прекратително основание е законосъобразно прекратяване на наказателното производство на нереабилитиращо такова.  В противен случай се ограничават правата на лицето, чиято отговорност не бе могла да се ангажира поради наличие на оневиняващо го, реабилитиращо основание.

Липсата на прокурорска теза дали е налице виновно поведение, изпълващо състава на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ от НК, не рефлектира върху правата на пострадалия. Действащите от негово име родители са изразили по предвидения за това ред категоричното си становище, че желаят наказателното производство да се прекрати. Искането им е удовлетворено. Прекратяването на наказателното производство е в съответствие с желанието им, при наличието на всички законови основания за това. Нарушения, които касаят правната сфера на евентуалния извършител на престъплението, не могат да бъдат отстранени по жалба на лице, върху чиято правна сфера не рефлектират.  Основанието за прекратяване на наказателното производство не е липсата на вина за св. А. П., а изрично изразеното желание на законните представители на пострадалото лице.

По отношение на изразеното от ПдРС за недопустимост на  оттегляне на изразеното по чл. 343 ал. 2 от НК желание за прекратяване на наказателното производство изводите на ПдРС са правилни и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Подробната им аргументация не налага  да бъдат  излагани повторно.

 

С оглед на гореизложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА Определение  № 561/13.04.2020 г. на  Пловдивския  районен съд, постановено по ЧНД № 2012/2020 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Да се съобщи на страните за изготвянето му.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                            2.