Р Е Ш Е Н И Е
260361/5.10.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и осми септември , през две хиляди
двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1401 по описа на ШРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание по чл. 108 от ЗС. Ищците С.П.Д., И.П.Б. и Н. Б.Б. заявяват, че С.Д. и И.Б. са сестри, ответницата И.К. е
тяхна майка, Н.Б. е съпруг на И.Б., а Т.Г. - съпруг на И.К.. Заявяват, че на ***г. С.Д. и И.Б., сключили
договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт ***
от ***г.,том I, рег № *** ,дело ***/2020г.на нотариус К.М., вписан в СВ
Шумен с акт №***, том 1, дело № ***/20г., с тяхната баба С. Д. Х.
/ майка на ответницата И.К./. С. Д. Х. им прехвърлила следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен, одобрени със заповед РД-***/***г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: град Шумен, община Шумен, област Шумен, ул.”О.” ***,
който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор №***,
брой надземни етажи - 5; брой подземни етажи - нула; предназначение - жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №***; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на
обекта - едно, застроена площ по документ за собственост - 71.05кв.м., при
съседи по схема: на същия етаж - ***.9, ***.7, под обекта - ***.5, над обекта -
***.11, заедно с принадлежащото му избено помещение №16, с площ от 10.81кв.м.,
при граници по документ за собственост: изток - избено помещение №15, запад -
избено помещение №17, север - дворно място, юг - общ коридор, горе - първи
етаж, долу - земя, както и 6456/100000 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземленият имот, в който е построена
същата, съгласно документ за собственост - Нотариален акт ***, том VII от ***г.
на ШНС, имота представлява: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ *** /осем/ в блок „Квартал ***-С.
-4” /триста четиридесет и девет - С. -четири/, вход 1 /едно/, етаж 3 /трети/,
държавен парцел IX /девет/ в квартал *** по плана на гр. Шумен, адрес гр.
Шумен, ул. ’’О.” ***-осем, с обща застроена площ от 71.05 кв.метра, при
граници: от изток - ап. ***; от запад - ап. ***; от север - стълбище и ап. ***
и ап. ***; от юг -дворно място; отгоре -четвърти жил. етаж; отдолу - втори жил.
етаж.Поради обстоятелството, че И.П.Б. е в граждански брак с Н.Б.Б., двама
придобили в режим на СИО 1/2 идеална част от имота, а ищцата С.Д. придобила
другата 1/2 идеална част от него. Прехвърлителката С. Х. си запазила правото
пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава имота. След сделката, тя
информирала по телефона дъщеря си И.К., че е прехвърлила апартамента на
внучките си, защото само те са се грижили и ще се грижат за нея. Твърди се, че
на ***0г. възрастната жена постъпила в болница в много тежко състояние. Двете
ищци се обадили на майка си и я уведомили за състоянието на баба си. На ***г. С.Д.
изпратила с пощенски запис 1000лв. на И.К., която от почти 30 години живеела в
гр.П., за да може да дойде до Шумен. След като пристигнала в града, заедно със
съпруга си Т.Г., ответницата К. уведомила дъщерите си, че са отседнали при
приятели, които били с малко дете и не било удобно да стоят там, а скоро било
започнало извънредното положение поради което, И. и С. решили да пуснат майка
си и съпругът й в апартамента си на ул.“О.“***. С. се обадила на съседка от
съседния апартамент, която имала ключ да им го даде. Ищците направили това
въпреки, категоричното несъгласие на баба им, съпругът на майка им - Т. да
влиза в жилището, но понеже тя вече била в кома и не било ясно колко време ще
остане в това положение, решили да позволят ответниците да пребивават в
жилището временно, за да не плащат пари за квартира. На ***г. С. Х. починала,
за което представят препис - извлечение от Смъртен акт №***/***г. на Община Шумен.
На ***г. ищцата И.Б. дошла в Шумен, за да организира погребението на баба си и
установила, че майка й сменила патрона на жилището.
На ***г., след погребението на С. Х.,
ответницата К. повдигнала пред дъщерите си въпроса за собствеността на
апартамента и казала, че има завещание от майка си, с което тя й завещавала
апартамента. Те заявили, че са собственици, тъй като баба им го е прехвърлила и завещанието няма
действие за този имот. Отказали да водят повече спорове в момента. Предложили
това да стане след 40-я ден от смъртта, като до тогава я оставили да живее в
апартамента им в гр.Шумен. На отбелязването на 40-я ден И.К. отказала да пусне дъщерите си в имота. Не показала завещание, но
оспорила правото на собственост на дъщерите си и отново изявила претенции за
собственост и заявила, че ще продължат да живеят там заедно със съпруга й.
През м.юни ищците изпратили с куриерска фирма „Спиди“ покана до И.К.,
в която отново заявявали, че са собственици на имота и я уведомили, че волята
на баба им била, след нейната смърт те
да разрешат на майка си да живее в апартамента, но при изричното условие Т.Г.
да не живее там. Дали срок до
10.07.2020г. двамата да напуснат жилището, заедно с личните си вещи, но
пратката се върнала като непотърсена. На
***г., в гр.Шумен, С.Д. лично предала на
майка си писмената покана. След като я прочела, И.К., подкрепяна активно от Т.Г.,
заявила, че тя е собственик на апартамента по завещание и няма да напуснат
жилището. Обадила на 112 и на място пристигнал патрулен автомобил. Пред
полицаите И. и Т. показали личните си карти. Оказало се, че те вече са сменили
постоянните си адреси от П. в Шумен. Били съставени предупредителни протоколи на всички.
Ищците твърдят, че и в момента И.К. и Т.Г.
живеят в апартамент *** на ул.“О.“8 в
Шумен и не допускат собствениците му - С.Д., И.Б. и Н.Б..
Моли се за
решение, с което да се признае за установено по отношение на И.К. и Т. Й.Г., че С.Д.
и И.Б. и Н.Б.Б. са собственици на
апартамент *** находящ се в град Шумен, ул.” О.” *** ***, притежаващ
идентификатор на самостоятелен обект №***, и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имота.
В срока по чл. 131 от ГПК името на ответниците е
депозиран отговор чрез назначения им представител– адв. С.И., в който заявяват,
че оспорват предявения иск. Заявява се, че доколкото ищците се
легитимират като собственици по НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка ***, том I, рег. № *** , дело *** от 2020г. от нотариус К.М. с № *** с район на
действие –Районен съд Шумен, ответниците
се позовават на нищожността на този НА. В съдебно заседание се прави
конкретизация на възражението за нищожност, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на основание. В хода на проведеното по делото
съдебно заседание, от ищцовата страна, чрез процесуален
представител адв. Д. от ВАК, се поддържа искът. Ответниците, лично и с адв. И. при
ШАК, поддържат отговора и възраженията за нищожност на НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ***, том I, рег. № *** , дело*** от 2020г. от нотариус К.М. с № ***.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа следното:
Не се спори между страните и от представеното копие от Нотариален акт *** за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и
издръжка от ***г.,том I, рег № *** ,дело ***/2020г.на
нотариус К.М., вписан в СВ Шумен с
акт №***, том 1 , дело № ***/20г.,
се установява, че с НА С. Д. Х., прехвърля на внучките си С.П.Д. и И. П. Б. свой недвижим имот-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен, одобрени със заповед РД-***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
град Шумен, община Шумен, област Шумен, ул.”О.” ***, който самостоятелен обект
се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор №***, брой надземни етажи - 5;
брой подземни етажи - нула; предназначение - жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор №***; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на обекта - едно,
застроена площ по документ за собственост - 71.05кв.м., при съседи по схема: на
същия етаж - ***.9, ***.7, под обекта - ***.5, над обекта - ***.11, заедно с
принадлежащото му избено помещение №16, с площ от 10.81кв.м., при граници по
документ за собственост: изток - избено помещение №15, запад - избено помещение
№17, север - дворно място, юг - общ коридор, горе - първи етаж, долу - земя,
както и 6456/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземленият имот, в който е построена същата, съгласно документ за
собственост - Нотариален акт ***, том VII от ***г. на ШНС, имота представлява:
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ *** /осем/ в блок „Квартал ***-С. -4” /триста четиридесет и
девет - С. -четири/, вход 1 /едно/, етаж 3 /трети/, държавен парцел IX /девет/
в квартал *** по плана на гр. Шумен, адрес гр. Шумен, ул. ’’О.” ***-осем, с
обща застроена площ от 71.05 кв.метра, при граници: от изток - ап. ***; от
запад - ап. ***; от север - стълбище и ап. *** и ап. ***; от юг -дворно място;
отгоре -четвърти жил. етаж; отдолу - втори жил. етаж.Прехвърлителката си запазила правото на пожизнено
и безвъзмездно обитаване върху прехвърления
имот докато е жива. Представен е препис -извлечение от
акт за смърт на С. Д. Х.
съобразно който е починала на ***г.
в гр. Шумен. По делото е приложена схема № ***г. на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № *** с адрес на имота: гр. Шумен ул.“О. „
*** , ***, както и Удостоверение за данъчна оценка на имота от
08.07.2020г.
От завереното копие на
Удостоверение№ ***за сключен брак
се установява, че на ***. ищцата И. П. Б.
е сключила брак с Н.Б.Б.., т.е. към датата на Нотариален акт *** за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от ***г.,том I, рег. № ***, дело ***/2020г.на
нотариус К.М., за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка двамата
са били в брак и са придобили ½
ид. част от имота в режим на СИО. Ищцовата страна твърди, че ответниците
владеят имота - била извършена смяна на
патрона на вратата, факт установен от ищците на ***г., като това не се
оспорва от ответниците в отговора.
По делото са
проведени разпити на свидетели поискани
от страна на ищците и ответниците, както
и е назначена и изготвена
съдебно –медицинска експертиза. От експертизата
се установява, че прехвърлителката С. Д. Х. е постъпвала в МБАЛ Шумен на ***г., изписана на ***г., за втори път постъпила на ***г., изписана на ***г. и трети път
постъпила на ***0г., като на ***г.
е починала. Установява се, че С. Д. Х.
е страдала от хипертонична болест пристъпно предсърдно мъждене и
левостранна сърдечна недостатъчност.
Лекостепенна аортна и трикуспидална
регургитация и умерена митрална
регургитация. От средата на ***г. до
датата на смъртта си е приемала
медикаменти по НЗОК за високо кръвно налягане, антикоагуланти, бета
блокери, сърдечни гликозиди за забавяне на
сърдечната дейност / за лечение на предсърдното мъждене / диуретици, и
инхибитори за понижаване на кръвното
налягане .
Когато ищец не е във владение на имота, може да защити
правата си в пълен обем с осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Иск с правно основание чл.108 от ЗС, е искът на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Той е осъдителен по своя характер – цели осъждане
на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика.
Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС може да се води и от съсобственик,
независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см. Решение № 584/1960г. на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение ***9/1985г.
на ОСГК на ВКС и др./. Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на ревандикационен иск,
като интересът му се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови
отнетото му правомощие да владее собствения си имот. Правомощие на ищеца е да
избере пределите на търсената защита, като определи предмета на делото и обема
й по аргумент на правилото, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК.
При предявен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцовата страна е да установи
фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба основание за
придобиване право на собственост и факта, че ответниците владеят без
основание имота, а в тежест на
ответниците е да докажат обстоятелствата от които черпят
благоприятни за себе си правни
последици, както и възраженията си . Предмет на претенцията е самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, като имотът
представлява: жилище -апартамент *** в гр. Шумен, адрес гр. Шумен, ул. „О.” ***. Ревандикационният иск съдържа
установителна част за собственост и осъдителна за предаване на владението или
държането, поради което, по установителната част на иска се формира сила на
присъдено нещо по правото на собственост, по осъдителната част –по притезанието
за предаване на владението или държането /Решение № 33 от 02.03.2011г. на ВКС,
по т.д. № 417/2010г., ІІ т.о. Т.К. и др./. Ищците се легитимират като собственици на имота с
Нотариален акт *** за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка
от ***г.,том I, рег. № ***, дело ***/2020г. на нотариус К.М., вписан
в СВ Шумен с акт №***,
том 1, дело № ***/20г.
Не се спори
между страните и се установява от представените по делото доказателства,
че на ***г. С. Д. Х. е прехвърлила
на ищците с Нотариален акт *** за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,том I, рег. № ***, дело ***/2020г. на
нотариус К.М., жилище -апартамент *** в
гр. Шумен, адрес гр. Шумен, ул. „О.” ***. Съобразно отразеното в НА
задължението на ищците е „гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице, като й осигурят всичко необходимо за спокоен
и нормален живот, включително и медицински грижи докато е жива, каквито грижи и
издръжка С.П.Д. и И. П.Б. са полагали за нея и през последните петнадесет години“.
От
приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак № ***/ ***. се
установява, че към датата на сключване на
Нотариален
акт *** за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, ищците Н.Б. и И.Б. са съпрузи.
Не се спори
от страните и се установява от
приложеното копие на препис–извлечение от акт за смърт, че С. Д. Х. е починала на ***г.
в гр. Шумен т.е. два месеца след прехвърляне на имота на ищците С.П.Д., И.П.Б.
и Н. Б.Б..
В хода на производството от показанията на
свидетелите се установяват по безспорен начин добрите отношения и проява
на грижа между прехвърлителката и
ищците, нейните внучки, включително и
във времето, много преди датата на сключване на договора за издръжка и гледане.
Установи се, че прехвърлителката С. Д. Х. реално е имала нужда от грижи след
влошаването на състоянието й, непосредствено преди да влезе в болница От
приложените договори за почасови услуги / стр. 143 и 144 от делото / се
установява, че ищците са наели жена от
агенция, която да полага постоянно ежедневно
грижи за С., която е била сменена с друга, по желание на С. Д. Х..
В периода от време преди
хоспитализирането, С. Д. Х. е била добре финансово, отдавала е под наем
друго свое жилище и сама се е справяла с ежедневния бит. Установява се също, че
ищците са я посещавали често, поддържали са постоянно контакт с нея, включително
и с приятелката й и съседка св. Р.Ч.. В този смисъл съдът кредитира изцяло
показанията на св. Р. Ч., Кр. Ц. и С. Х..
Относно състоянието на прехвърлителката назад във времето, се кредитират и показания на св. С.Г., като служител на
Домашен социален патронаж. Съдът кредитира и показанията на св. Т. М. - съседка на С. и показанията
на св. Ир. Х. - племенница на С..
Основанието на договора е причината,
заради която страните се задължават по него, типичната и непосредствена правна
цел на сделката. Основанието се предполага до доказване на противното. Договорът
за гледане и издръжка е възмезден, двустранен, формален и алеаторен договор. Той представлява
каузална сделка, т.е. налице е кауза aquirendi- да се поемат насрещни задължения.
Основанието на един договор е онова,
което всъщност е целта на страните - оправданието да се бъде сключен, за да се постигне чрез него желан от страните правен резултат. При
договор, по силата на който се прехвърля имот срещу поето задължение да гледане
и издържа на прехвърлителя, основанието от една страна е прехвърлянето на собствеността
на имота, а от друга - поетото
задължение за гледане и издръжка / Р. №
148 от 12.II.1991
по гр.д. № 1448/90 г. I.г.о./ Когато посоченото основание на
договора липсва, същият е нищожен, поради липса на основание.
В настоящия казус прехвърлянето на недвижимия имот срещу гледане и издръжка
от ***г. не е без основание, доколкото целта на сделката е за прехвърляне на
собствеността на имота на ищците по делото,
срещу поемане от тях на конкретно посочено в нотариалния акт задължение, а именно:„гледането и
издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице като й осигурят всичко необходимо за спокоен
и нормален живот, включително и медицински грижи докато е жива, каквито грижи и
издръжка С.П.Д. и И.П.Б. са полагали за нея и през последните петнадесет години“. В този смисъл сделката има основание и възражението за нищожност, поради липсата на основание, съдът
намира за неоснователно. Освен това, съобразно
константната практика на ВКС и Р. № 420 от 11.01.2012г на ВКС по гр. Д. 99/2011г. III г.о. ГК, за да има приложимост това
основание за нищожност, следва да е налице заболяване, предполагащо настъпване
на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на
приобретателя към момента на сключване
на сделката за скорошно настъпване на смъртта на прехвърлителя. Безспорно такива
заболявания са онкологичните, мозъчно съдовите, сърдечно съдовите в терминален
стадий, предшестващ смъртта в период от няколко дни /характеризиращ се с физическа изнемощялост, невъзможност за елементарни
движения и т.н/. В този смисъл, според
критериите на съдебната практика, изискваният времеви период от датата на
сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
Допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и
неговото недобро здравословно състояние, без видими признаци за тежко
здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима
болест, то именно съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, представлява
основанието за сключване на такъв договор. Противното би означавало по наличие на
формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече
възможността на прехвърлител да предложи свое имущество, за да осигури
необходимите му лични грижи в критичен и
труден за него момент, което безспорно е
неприемливо от гледна точка на гражданското право и би означавало да се отрекат
принципите, залегнали в чл. 8, ал.2 и чл. 9 от ЗЗД за защита на личния интерес, в съответствие с целите на договора, както и
повелителните законови норми и добрите нрави.От събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод, че прехвърлителката С. Д. Х.
е страдала от заболяване, предполагащо настъпване на смъртта й твърде скоро
след датата на сделката, т.е. че е била в
състояние да прогнозира неизбежност на близка смърт. От доказателствата по делото и от заключението
на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установи по безспорен
начин, че за С. Д. Х., към м. януари не се е очаквал скорошен фатален край. Напротив
била е налице обнадеждаваща прогноза. Експертизата посочва, че страдала от
хипертонична болест пристъпно предсърдно мъждене и левостранна сърдечна недостатъчност.
Лекостепенна аортна и трикуспидална регургитация и умерена митрална
регургитация. От средата на ***г. до
датата на смъртта си е приемала медикаменти по НЗОК за високо кръвно
налягане, антикоагуланти, бета блокери, сърдечни гликозиди за забавяне на
сърдечната дейност/, за лечение на предсърдното мъждене /диуретици и
инхибитори за понижаване на кръвното
налягане. Предвид възрастта на болната и наличните придружаващи заболявания е
страдала от тежки заболявания, с периодично влошаване на състоянието. Същевременно експертът посочва, че след двете
последователни пролежавания в МБАЛ - Шумен е било постигнато добро
стабилизиране на заболяванията, като към м. януари не се е очаквал скорошен
фатален край. След стабилизиране на състоянието на болната – постигане на
нормофреквентна сърдечна дейност, превенция на исхемични съдови инциденти с
антикоагулантно лечение и компресиране
на проявите на сърдечна недостатъчност, се очаквала обнадеждаваща прогноза,
включително и по прогнозните критерии на Европейското дружество по кардиология
и Препоръките за лечение на сърдечна недостатъчност от 2020г.
Поради
изложеното, съдът намира, че процесният алеаторен договор срещу издръжка
и гледане не е нищожен, поради липса на основание и в този смисъл възражението
на ответниците не се доказва и е
неоснователно.
Накърняването
на добрите нрави, съобразно константната практика на ВКС, може да се изрази в
нееквивалентност на престациите и е
основание за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Добрите
нрави са граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД и с оглед на това и съгл. чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД сделки, сключени при нееквивалентност на престациите, са нищожни. Съобразно
трайната съдебна практика / Р.
№74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; Р.
№4/25.02.2009 г. по гр.д.№ 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о./ по силата
на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е
проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само
поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Съобразно съдебната
практика /Р. № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№4277/2008 г., IV г. о., ГК,/
понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност на сделката, а тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. В практиката на ВС, формирана през шестдесетте години на
миналия век се приема, че може да противоречи на добрите нрави и сделка, която
нарушава изискванията за еквивалентност на престациите и условията на
сключването й сочат на необичайност – лекомислие, неопитност, икономическа и
физическа зависимост на едната страна от другата. Твърденията на ответниците,
че прехвърлителката е нямала нужда от финансова
подкрепа, справяла се е сама, като си е заплащала и всички консумативи се установяват от показанията на свидетелите. Независимо
от горното, настоящата инстанция намира, че липсата на нужда от издръжка и
гледане към датата на сключване на договора за гледане и издръжка, не може да
отрече възможността на прехвърлителката да сключи договор, водена от съзнавана евентуална необходимост
от грижи занапред, предвид риск от влошаване на здравословно състояние. Житейски
обосновано и логично е, че такъв вид договор се сключва обикновено, когато
прехвърлителят желае да си осигури спокоен, нормален живот в семейна среда. Въпреки,
че договорът е възмезден, водещо в него не
е само стойността на престациите или характерът им. Не представлява нарушение
на закона и няма пречка, към момента на
сключване на договора прехвърлителят да няма пряка и непосредствена нужда от
издръжка и гледане, като с оглед характера на договора и задължението, което
другата страна поема, престацията й е свързана с едно бъдещо, неопределено във
времето събитие и поради това не може да
приеме наличие на накърняване на добрите
нрави.
В случая,
прехвърляйки имота на двете си внучки, а не на дъщеря си, С. Д. Х. е заявила волята си, да си осигури грижи
и внимание, да си осигури не само
материални средства и да избегне самота, а и начин на живот, изразяващ се в
гледане на стария човек. Съдът намира, че такава е била волята на
прехвърлителката, отразена в задълженията на
ищците по НА и не е налице нищожност
на договора и на това основание, сочено от ответниците. За изчерпателност и с
оглед обстоятелството, че по настоящото производство е приобщено гр. д. №
1418/2020г. по описа на ШРС, в което е
приложено копие от саморъчно завещание от ***г. на С. Д. Х.,
съдът споделя заявеното от представителя на ищците, в становище рег. № ***г. по делото, че доколкото към
момента на смъртта на С. Д. Х. в нейното
наследство не е налично спорното по делото жилище, с което тя се е разпоредила приживе на ***г.,
то ответницата и нейна дъщеря И.К. не
може да черпи права от завещанието.
Съобразно всичко гореизложено, съдът намира иска за основателен и доказан, като следва да се признае за установено по отношение
на ответниците И.П.К. и Т.Й.Г., че
ищците са собственици на
апартамент *** находящ се в град Шумен, ул.” О.” *** ***, притежаващ
идентификатор на самостоятелен обект №***, по силата на НА *** от ***г., том I, рег № ***, дело ***/2020г.на нотариус
К.М., вписан в СВ Шумен с акт №***,
том 1, дело № ***/20г., поради което ответниците И.П.К. и Т.Й.Г. следва да бъдат
осъдени да предадат владението върху
процесния имот на ищците.
Досежно възражението за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, съдът
намира следното: Съгласно чл. 7, ал. 2 от действащата към момента на
упълномощаването Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение, възнаграждението по искове
по чл. 108 от ЗС се определя съобразно интереса на представлявана страна според
правилата на ал.2 , но не по-малко от 600лв. за недвижими имоти. Съобразявайки интереса на представляваните с
оглед чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., при интерес от
10 000лв. до 100 000лв. Съобразно дяловете на страните, възнаграждението е 830лв. плюс 3% за
горницата над 10 000лв., т.е. следва да е по 1108лв. В случая са предявени
искове в условията на обективно и субективно съединяване по чл. 108 от ЗС, а
договореното адвокатско възнаграждение на адвоката и И.П.Б. и Н. Б.Б. е 850 лв., договореното на адвоката и С.П.Д. е също 850 лв.,
видно от приложените по делото копия на договори за правна защита и съдействие, т.е договорено е по-ниско възнаграждение. Поради изложеното,
съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение и
искането в тази насока на ответниците следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените от тях разноски, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 2124,16лв. /385,60 държавна такса; 38,5615лв. вписване
на ИМ и 1700 лв. общо адвокатски хонорар/.Тъй като ответниците са освободени от заплащане на
разноски и такси по делото, то изплатеното възнаграждение на вещото лице, в размер на
400лв., остава за сметка на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците И.П.К., ЕГН ********** и Т.Й.Г., ЕГН **********, че ищците С.П.Д., ЕГН **********, И.П.Б., ЕГН
********** и Н.Б.Б., ЕГН **********, са
собственици на апартамент *** находящ се в град Шумен, ул.”О.” *** ***,
притежаващ идентификатор на самостоятелен обект №***, като ОСЪЖДА И.П.К.
ЕГН ********** и Т.Й.Г. ЕГН ********** да
ПРЕДАДАТ владението на С.П.Д., ЕГН **********,
И.П.Б., ЕГН ********** и Н.Б.Б., ЕГН ********** на апартамент *** находящ се в град Шумен, ул.”
О.” *** ***, притежаващ идентификатор на самостоятелен обект №***.
ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН ********** и Т.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на ищците С.П.Д.,
ЕГН **********,*** и И.П.Б., ЕГН ********** и Н.Б.Б., ЕГН **********,***, сумата от 2124,16лв. /две хиляди сто двадесет и четири лева и
шестнадесет ст./ (385,60лв. държавна такса; 38,56лв. вписване и 1700 лв.
адвокатски хонорар).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: