Решение по дело №40988/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20196
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110140988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20196
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110140988 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
*********, съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 500лв., без
да бъде посочен лихвения процент. В чл. 4 от договора било предвидено, че договорът
трябва да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция. На същата дата, между страните по делото и „Файненшъл България“ ЕООД
бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *********, по силата н който
последното дружество поело задължението да обезпечи вземанията на кредитора по
договора за кредит, за което ищецът дължал възнаграждение от 158,64лв., която била
платима на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочва, че погасил изцяло задълженията по
кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, тъй като липсвали съществени елементи от съдържанието му, включително
размерът на лихвения процент. Също така, двете сделки трябвало да се разглеждат
съвместно, тъй като били свързани. Изтъква, че възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция трябвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит,
което обаче не било сторено в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин
ищецът бил въведен в заблуждение относно действителния размер на ГПР и не могъл
да направи информиран избор дали да сключи договор за кредит. Посочва, че към
договора за кредит имало включена и застрахователна полица, чийто шрифт бил по-
малък от 12, чиято стойност от 30лв. също трябвало да бъде включена в ГПР.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с да бъде признато за
установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №
********* е нищожен, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
25,36лв., представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната
лихва.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който твърди, че исковата претенция неоснователна. Излага съображения, че
договорът за кредит е действителен, като съдържа всички необходими реквизити,
включително точно посочване на ГПР. Поддържа, че възнаграждението по договора за
поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не представлява разход по
кредита.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска е да
докаже, че между страните е сключен договор за кредит и плащане на сумата в полза
на ответника, а в тежест на насрещната страна е да докаже наличието на годно правно
основание за получаването й.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че между
тях е сключен договор за потребителски кредит № ********* с посоченото от ищеца
съдържание, както и че на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция
с „Файненшъл България“ ЕООД.
Както се посочи, в тежест на ответната страна е да докаже годно правно
основание за получаване на сумите, което включва валидност на договора за кредит,
тоест че същият отговаря на императивните изисквания по ЗПК и ЗЗП. В тази насока,
именно ответникът има интерес и следва да представи договора за потребителски
кредит, от чието съдържание да се установи, че отговаря на нужните изисквания,
което не е сторено. Ищецът в исковата молба въвежда нарочно възражение, че
размерът на лихвения процент не е посочен в договора, което представлява
задължителен негов реквизит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Предвид липсата на
представен договор за кредит, не може да се приеме, че същият отговаря на
посоченото изискване, както и на всички останали по чл. 10 и 11 от ЗПК. Само тези
обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че договорът е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като в тежест на ответната страна е да установи, че същият
отговаря на императивните изисквания на закона, както му е указано. С оглед на това,
предявеният установителен иск се явява основателен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ищецът е платил в изпълнение на процесния договор сума в общ размер от 684лв., от
които са погасени 500лв. главница, 25,36лв. лихва и 158,64лв. възнаграждение за
поръчител. Видно е, че главницата по договора, която е чистата му стойност, възлиза
на 500лв. От това следва, че всичко над тази сума е платено при липса на основание и
2
подлежи на връщане. Ето защо, предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски, като е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса и 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство се претендира и адв. възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв. от процесуалния представител на ищеца – адв. М., на което същият има право.
При съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя и цената на
предявените искове, събраните доказателствени източници, приключването на
производството в едно открито съдебно заседание, както и при отчитане на дадените
разяснения в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, следва да
му бъде присъдено възнаграждение от 480лв. с ДДС, предвид доказателствата за
регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ****************************, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че сключеният между страните договор за паричен заем №
********* е нищожен.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати
на Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****************************, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 25,36лв., платена при липса на основание по нищожен
договор за паричен заем № *********, сключен между страните, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 08.07.2024г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: ***********, представлявано от адв. Д. М., сумата от 480лв. с ДДС – адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3